Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 25.08.2020г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На десети август година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 97 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
В исковата молба
пълномощникът на ищцата адв. Г. твърди, че доверителката ѝ е работила в
ответното дружество изпълнявайки длъжността "" от 03.07.2017 г. до
18.12.2019 г., с място на работа с. М., обл. С..
На 18.12.2019 г.
същата депозирала заявление, пред управителя на дружеството, за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради неизплащане на трудовите ѝ
възнаграждения за периода м. 04 - м. 10. 2019 г. На същата дата на ищцата била
връчена Заповед № 30/18.12.2019 г. за прекратявана на трудов договор и с нея
ѝ били начислени обезщетения на основание чл. 221, ал. 1 от КТ в размер
на 1 945.79 лева.
Ищцата няколкократно
е търсил ответното дружество, за да и бъдат ѝ изплатени трудовите
възнаграждения и обезщетение, но до настоящия момент плащане не е настъпило.
Поради това
пълномощникът на ищцата счита, че доверителката ѝ има правен интерес да
депозира настоящата искова молба, с която желае да и бъдат заплатени трудовите
възнаграждения и обезщетение, ведно с лихвата за забава, както следва:
Сумата в размер на
1501.49 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. 04.2019 г., ведно с
мораторната лихва, считано от 01.06.2019 г. до 15.01.2020 г. в размер на 95.52
лева; сумата в размер на 1462.38 лева,
представляваща трудово възнаграждение за м. 05.2019 г., ведно с мораторната
лихва, считано от 01.07.2019 г. до 15.01.2019 г. в размер на 80.84 лева.;
сумата в размер на 1509.88 лева, представляваща трудово възнаграждение за м.
06.2019 г., ведно с мораторната лихва, считано от 01.08.2019 г. до 15.01.201
9г. в размер на 70.47 лева.; сумата в размер на 1509.88 лева, представляваща
трудово възнаграждение за м. 07.2019 г., ведно с мораторната лихва, считано от
01.09.2019 г. до 15.01.2019 г. в размер на 57.46 лева.; сумата в размер на
986.27 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. 08.2019 г., ведно с
мораторната лихва, считано от 01.10.2019 г. до 15.01.2019 г. в размер на 29.32
лева.; сумата в размер на 1509.88 лева, представляваща трудово възнаграждение
за м. 09.2019 г., ведно с мораторната лихва, считано от 01.11.2019 г. до
15.01.2019 г. в размер на 31.88 лева.; сумата в размер на 65.65 лева,
представляваща трудово възнаграждение за м. 10.2019 г., ведно с мораторната
лихва, считано от 01.12.2019 г. до 15.01.2019 г. в размер на 0.84 лева.
Сумата в размер на
1945.79 лева, представляваща обезщетения на основание чл. 221, ал. 1 от КТ,
ведно с мораторната лихва, считано от 01.01.2020 г. до 15.01.2020 г. в размер
на 24.86 лева. Или ответникът дължи на ищцата общо сумата в размер на 10 882.41
лева.
Предвид
гореизложеното моли съда да осъди ответника „Р.Т." ЕООД, с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.С. да изплати по банкова
сметка , ***, на М.Н.И., с ЕГН ********** сумата в размер на 10 882.41 лева,
представляваща дължими, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение
ведно с мораторна лихва, разпределени както следва:
Сумата в размер на
1501.49лева, представляваща трудово възнаграждение за м. 04.2019 г., ведно с
мораторната лихва, считано от 01.06.2019 г. до 15.01.2020 г. в размер на 95.52
лева; сумата в размер на 1462.38 лева, представляваща трудово възнаграждение за
м. 05.2019 г., ведно с мораторната лихва, считано от 01.07.2019 г. до
15.01.2019 г. в размер на 80.84 лева.; сумата в размер на 1509.88 лева,
представляваща трудово възнаграждение за м. 06.2019г., ведно с мораторната
лихва, считано от 01.08.2019 г. до 15.01.2019 г. в размер на 70.47 лева.;
сумата в размер на 1 509.88 лева, представляваща трудово възнаграждение за м.
07.2019г., ведно с мораторната лихва, считано от 01.09.2019 г. до 15.01.2019 г.
в размер на 57.46 лева.; сумата в размер на 986.27 лева, представляваща трудово
възнаграждение за м. 08.2019 г., ведно с мораторната лихва, считано от
01.10.2019 г. до 15.01.2019 г. в размер на 29.32 лева.; сумата в размер на 1
509.88 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. 09.2019 г., ведно с
мораторната лихва, считано от 01.11.2019 г. до
15.01.2019 г. в размер
на 31.88 лева.; сумата
в размер на 65.65 лева, представляваща трудово
възнаграждение за м. 10.2019 г., ведно с мораторната лихва, считано от
01.12.2019 г. до 15.01.2019 г. в размер на 0.84 лева.
Сумата в размер на 1
945.79 лева, представляваща обезщетения на основание чл. 221, ал. 1 от КТ,
ведно с мораторната лихва, считано от 01.01.2020 г. до 15.01.2020 г. в размер
на 24.86 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, като осъди ответника да заплати на ищеца
сторените в настоящото производство разноски, видно от приложения договор за
правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно.
С допълнителна молба
вх. № 1418/30.01.2020 г. пълномощникът на ищцата адв. Г. излага обстоятелствата
на които се основават обективно съединените искове:
Относно иска с правно
основание чл. 221, ал. 1 от КТ сочи, че съгласно Заповед № 30/18.12.2019 г. за
прекратяване на трудов договор на доверителката ѝ с ответното дружество и
е начислено обезщетения на основание чл. 221, ал. 1 от КТ. Съгласно текста на
закона при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без
предизвестие, а именно чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят дължи на работника
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок на
предизвестието, тъй като трудовото правоотношение на доверителката ѝ е
безсрочно.
Относно иска за заплащане на трудовите
възнаграждения заявява, че съгласно законовата разпоредба на чл. 128, ал. 1, т.
2 от КТ, работодателят е длъжен, в установените срокове, да плаща на работника
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В настоящия случай
такова плащане не е извършено, поради което са депозирали исковата молба за
заплащане на трудовите възнаграждения , ведно с лихвите.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника „Р.Т." ЕООД.
С молба вх. № 9370/07.08.2020 г. по описа на
Районен съд – К. преди съдебното заседание адв. Г., в качеството ѝ на
пълномощник на ищцата по делото е поискала постановяване на неприсъствено
решение по спора.
С протоколно
определение от 10.08.2020 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил
към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал.
2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован на
основание чл. 50 от ГПК за съдебното заседание на 10.08.2020 г., като не
изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано
в негово отсъствие.
От определението на
съда от 16.07.2020 г. (л. 26) и приложените към делото призовки е видно, че на
ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това искът се
явява вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Представените с
исковата молба писмени доказателства: :трудов договор № г.,
сключен между „Р.т.“ ЕООД и М.Н.И.; заявление вх. № г. от управителя на „Р.т.“
ЕООД; заповед № г. за прекратяване на трудов договор№ г.; документ за НОИ ОТ г.
не са оспорени от ответника и доказват наличието на сключен между страните трудов договор.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 1 200 лева, представляващи възнаграждение
за един адвокат
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на Районен съд – К.
сумата от 435.30 лева, представляваща държавна такса от която ищецът е бил
освободен.
Воден от горните
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Р.т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Д.К.С. да заплати на М.Н.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 10 882.41 лева, представляваща неизплатени
трудови възнаграждения, и обезщетение по чл.221 от КТ, ведно с мораторна лихва, разпределени както
следва: сумата в размер на 1 501.49 лева, представляваща трудово възнаграждение
за м. 04.2019 г., ведно с мораторната лихва, считано от 01.06.2019 г. до
15.01.2020 г. в размер на 95.52 лева; сумата в размер на 1 462.38 лева,
представляваща трудово възнаграждение за м. 05.2019 г., ведно с мораторната
лихва, считано от 01.07.2019 г. до 15.01.2019 г. в размер на 80.84 лева.;
сумата в размер на 1 509.88 лева, представляваща трудово възнаграждение за м.
06.2019г., ведно с мораторната лихва, считано от 01.08.2019 г. до 15.01.2019 г.
в размер на 70.47 лева.; сумата в размер на 1 509.88 лева, представляваща
трудово възнаграждение за м. 07.2019г., ведно с мораторната лихва, считано от
01.09.2019 г. до 15.01.2019 г. в размер на 57.46 лева.; сумата в размер на
986.27 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. 08.2019 г., ведно с
мораторната лихва, считано от 01.10.2019 г. до 15.01.2019 г. в размер на 29.32
лева.; сумата в размер на 1 509.88 лева, представляваща трудово възнаграждение
за м. 09.2019 г., ведно с мораторната лихва, считано от 01.11.2019 г. до 15.01.2019 г. в размер
на 31.88 лева.; сумата
в размер на 65.65 лева, представляваща трудово
възнаграждение за м. 10.2019 г., ведно с мораторната лихва, считано от
01.12.2019 г. до 15.01.2019 г. в размер на 0.84 лева; сумата в размер на 1
945.79 лева, представляваща обезщетения на основание чл. 221, ал. 1 от КТ,
ведно с мораторната лихва, считано от 01.01.2020 г. до 15.01.2020 г. в размер
на 24.86 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Р.т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Д.К.С. да заплати на М.Н.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1 200 лева, представляващи направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „Р.т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Д.К.С.
да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 435.30 лева, представляващи
дължима държавна такса по производството.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.
236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението суми са платими от ответника „Р.т.“
ЕООД, ЕИК *** по посочената от ищеца банкова сметка ***: ***, BIC: ***.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: