№ 8
гр. П., 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500776 по описа за 2022 година
С решение № 1093/19.07.2022 г. по гр.д.№ 20224430102243 по описа за
2022 година на ПлРС е допусната да се извърши съдебна делба между Т. Н. Д.
и Ц. Н. К. върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
***, с адрес на поземления имот: с. ***, ул. „***“, с площ от *** кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
застрояване: ниско застрояване /до 10 м./.; предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: ***, квартал *** парцел VI; при съседи: ***, ***,
***, заедно с построените в него сграда с идентификатор ***.1 със застроена
площ от 40 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда
еднофамилна; сграда с идентификатор ***.***.2 със застроена площ от 25 кв.
м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо; сграда с идентификатор
***.***.3 със застроена площ от 25 кв. м., брой етажи: 1, предназначение:
стопанска сграда; сграда с идентификатор ***.***.4 със застроена площ от 13
кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор ***.***.5 със застроена площ от 15 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: селскостопанска сграда.От допуснатия до делба недвижим
1
имот да се образуват два равни дяла: по един за всеки от
съделителите.Назначена е и СТЕ.
Депозирана е въззивна жалба от Ц. Н. К., чрез пълномощник, против
решение № 1093/19.07.2022 г. по гр.д.№ 2243/2022 г. по описа на ПлРС, което
се обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон
и процесуалните правила.Прави се искане да се отмени обжалваното
решение, като се постанови друго такова, с което да се отхвърли исковата
претенция изцяло, с произтичащите от това законни последици.
За въззиваемата страна Т. Н. Д. процесуалният представител изразява
становище да се потвърди решението на ПлРС и да се присъдят направените
по делото разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество -
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което
по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се излагат доводи относно
фактическата обстановка по спора относно процесния имот.
Приложен е нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот, издаден по обстоятелствeна проверка от 01.08.*** г., от който е видно,
че Х. Г., Ц. К. и Т. Т. са признати за собственици по давностно владение и
наследство върху следния недвижим имот:дворно място от 715 кв.м.,
находящо се в с.***, обл.П., съставляващо парцела *** с пл.№*** в стр.кв.47
по плана на с.с. заедно с построените в него жилищна сграда и стопански
постройки при следните права:за Х. Л. -4/6 ид.ч., за Ц. К. и Т. Т. по 1/ 6 ид.ч.
за всяка една от тях.
От скицата от 21.01.2022 г. е видно, че в процесния имот има изградени
жилищна сграда - еднофамилна с площ от 40 кв.м., както и 4 сгради: със
2
застроена площ от 25 кв.м. - хангар, депо, гараж, и три селскостопански
сгради със застроена площ 25 кв.м., 13 кв.м. и 15 кв.м.
Не е спорно по делото, че въззивницата Ц. К. и въззиваемата Т. Д. са
сестри, дъщери на Х. Г., починала на 18.11.*** г.
Във възивната жалба се сочи, че след издаването на горепосочения
нотариален акт сестра й е заявила, че няма да ползва имота и няма никакви
претенции за собственост върху същия, като може да прави в имота каквито
иска подобрения, тъй като на практика й го отстъпва.След смъртта на майка
им през м.11.*** г. единствено тя владее изцяло имота и всички постройки в
него, като в него е имало единствено нейни лични вещи, но не такива на
въззиваемата.От *** г. до настоящия момент е владяла имота непрекъснато,
като владението й не е смущавано от когото и да било и по какъвто и да било
начин.
Въззиваемата прави възражение, че съгласно нотариалния акт правата са
били 4/6 ид.ч. за майката на страните Х. Г., по 1/6 ид.ч. на въззивницата и
въззиваемата.След смъртта на Х. Г. нейните 4/6 ид.ч. от имота са наследени
от двете й дъщери - страни по делото с равни права, като имотът е деклариран
от тях при тези права и видно от представеното удостоверение за данъчна оЦ.
и до момента всяка една от тях плаща данък за своята половина от имота.
Сочи се също така от въззивницата, че всички в селото знаят, че имотът е
неин и единствено тя го владее и ползва, като през този период на
несмущавано владение от близо 19 години е извършила множество
подобрения в същия: в периода 2011-2012 г. е изградила беседки с пейки и
покрив, през 2014 г. е изградила навес с лятна кухня, през 2014 г. е изградила
лятна баня от метална конструкция, през 2014-2015 г. е изградила външна
ограда за къщата, няколко години по-късно е изградила ограда на цялото
дворно място, през 2018-2019 г. е сменила изцяло дограмата на къщата, през
периода *** г. – 2020 г. е направила няколко вътрешни ремонта на къщата, с
посадени 7 плодни дръвчета, през 2019 г. поради пропадане се е наложил
пълен ремонт на коридора на втори етаж, през последните 7-8 години целият
имот се застрахова от нейно име и в нейна полза.През 2021 г. дъщерята на
въззиваемата Р Д. е предявила претенции за имота, но съседният имот се
руши, а нейният е добре поддържан, ремонтиран и обновен.
Сочи също така, че с писмения отговор са направили възражение за
3
придобивна давност на процесния имот чрез непрекъснато давностно
владение в периода от м.11.*** г. до сега.В обжалваното съдебно решение
съдът не е анализирал подробно събраните устни доказателства,
установяващи действителната фактическа обстановка.Разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели ясно и недвусмислено са посочили, че
единствено тя и покойният й съпруг са владяли имота като свой в периода от
м.11.*** г. до момента.Сочи се, че не следва да се кредитират показанията на
свидетелката Р Д., дъщеря на въззиваемата.Позова се на показанията на
свидетелите Б.К., Б.П. и Б.Н., от които става ясно, че в имота са извършени
множество подобрения, за които е заплащала единствено тя, с ясното
съзнание, че е единствен собственик на имота.Извършените подобрения от
нея на стойност, надхвърляща 15 000 лв. и пазарната стойност на делбения
имот, не биха били извършени от лице, което не се възприема като едноличен
собственик в имота.
От показанията на свидетелката Р Д., дъщеря на въззиваемата, е видно, че
майка й и леля й имат наследствен имот от родителите си, ползват го и двете
сезонно.Зимата няма условия за обитаване.Има подобрения в имота,
финансово не са участвали, но баща й е помагал материали да се носят, бил е
като общ работник, бъркал е бетон, цимент.Имат и друг имот на баща им в
същото село.Леля й спи в долната стая, а майка й в стаята на втория етаж
откъм улицата.Преди да се влошат отношенията са правили много събирания
там.Ключовете са общи.След влошаване на отношенията ключът си е останал
в тях.
Свидетелката Б.К. сочи, че през последните 10-15 години само Ц. и
мъжът й, децата й - две дъщери, само те живеят там.Трябва Ц. да е извършила
подобренията.
От показанията на свидетеля Б.П. се установява, че от 1995 г. е не е
косена тревата в съседния имот.До миналата година Ц. лятото винаги е била
на село, ползвала е имота като вилен.Т. много рядко е виждал там.
От показанията на свидетеля Б.Н. се установява, че имотът е бил
собственост на бащата Никифор и е имало уговорки след смъртта имотът да
остане за Ц., като тя остава там да го поддържа и да се грижи за него.До
последно това го е вършела тя.През последните 10-15 години сестрата на Ц. е
идвала само на гости.Подобренията са направени от живущата там Ц..
4
От показанията на свидетелката Н.Л. и Б.Й., на които се позовава
въззиваемата, се установява, че имотът е на родителите на двете сестри.И
двете работят сезонно там, ползват имота.Разправии никога не е имало, били
са неразделни, от година и осем месеца са се влошили отношенията.Съпругът
на въззиваемата е помагал на майстора на външната ограда.Към улицата е на
Н. стаята, а Ц. ползва голямата стая на първия етаж.Имотът е бил на
родителите им.Всички знаят, че е на двете.Нещо масивно след смъртта на
майката не е правено.Ц. е казвала, че е сменила дограмата.Има лятна баня със
слънчева вода.
Във въззивната жалба е посочено също така, че от показанията на
свидетелите по делото се установява, че в имота са извършени множество
подобрения, за които е заплащала единствено тя, с ясното съзнание, че е
единствен собственик на имота.За най - съществените елементи от
ремонтните дейности - дограми, огради, зидове, гредоред, вътрешни стълби е
платила лично суми, надхвърлящи 15 000 лв., като тези подобрения по
стойност надхвърлят пазарната цена на делбения имот.През всичките тези
години сестра й е знаела за подобренията и не се е противопоставяла.
Въззиваемата се позова на тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на
ВКС по тълк.д.№ 1/2012 г., ОСГК, съгласно което презумпцията на чл.69 от
ЗС не намира приложение в отношенията между сънаследниците.
Въззивният съд приема, както се сочи, че в отношенията между
сънаследници разпоредбата на чл.69 ЗС не намира приложение.Когато
сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот,
съсобствеността върху който произтича от наследяване, същият владее своята
идеална част от имота, но по отношение на идеалните части на останалите
сънаследници упражнява фактическата власт като държател.За да се приеме,
че упражнява тази фактическа власт само за себе си по смисъла на чл. 68 ЗС,
следва да противопостави и то по категоричен начин на останалите
сънаследници намерението си да свои целия имот.В тежест на такъв
сънаследник е да докаже не само че е упражнявал фактическата власт върху
имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, но и че е
демонстрирал спрямо останалите сънаследници намерението си да свои
имота.
5
В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се
приеме за установено посоченото - че Ц. К. е демонстрирала спрямо Т. Д.
намерението си да свои процесния имот след месец август *** г., респ.
м.11.*** г., насетне.Въззивната инстанция приема, че въззивницата Ц. К. не е
доказала по делото възражението си за придобивна давност на процесния
имот, за което тя носи доказателствената тежест съгласно чл.154, ал.1 от ГПК
и горепосоченото тълкувателно решение.Дори и да се допусне, което не се
установява от доказателствата по делото, ползването на имота само от единия
от съсобствениците - въззивницата, през периода след смъртта на майка й
през *** г. насетне, продължило повече от 10 години, това не означава
промяна в намерението по отношение на правата на останалити
съсобственици - възиваемата Т. Д..Промяната на намерението предполага
външна изява не просто чрез извършване на активни действия, а на такива,
които не могат да се тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата
на другите сънаследници, и които са от естество да бъдат възприети по този
начин от всички, за да се приеме, че съсобствениците, които не са
дезинтересирали от имота, обективно също са могли да узнаят за тях и да
предприемат необходимото за защита на правата си, каквато промяна не се
установява ( решение № 1 от 8.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 231/2018 г., I г.
о.).
Не се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че от месец август *** г. въззиваемата е заявила на
въззивницата, че няма да ползва имота и няма никакви претенции за
собственост върху същия.
Във въззивната жалба е посочено също така, че след първото заседание
по делото пред първоинстанциония съд въззиваемата е направила няколко
неправомерни опита да отнеме владението на имота на въззивницата, за да
постави в него свои вещи и да създаде впечатлението, че в годините се е
интересувала или грижила за него.Подавани са жалби до прокуратурата
относно сочените във въззивната жалба обстоятелства, като по въпросните
преписки би се установило по несъмнен начин кой е осъществявал
владението върху процесния имот през периода след *** г. до момента, по
какъв начин и с какви намерения.
По делото във въззивното производство са приложени от въззиваемата
6
Т. Д. жалба от 18.08.2022 г., писмо от 22.07.2022 г. от ОД-МВР, І РПУ до
въззиваемата, постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 13.10.2022 г., нотариална покана, получена от въззивницата на 27.10.2022 г.
Събраните по друго дело гласни доказателства не могат да послужат като
доказателства по настоящето дело, тъй като това би противоречало на
принципа за непосредственост.
Въз основа на събраните доказателства по делото не може да се приеме,
че на основание чл.79, ал.1 от ЗС въззивницата е придобила процесния имот
по давност и е негов единствен собственик, поради което не са налице
основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъдена въззивницата да
заплати на възиваемата направените по делото разноски пред въззивната
инстанция в размер на 600 лв., съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, с оглед на чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1093/19.07.2022 г. по гр.д.№
20224430102243 по описа за 2022 година на П.ски районен съд.
Осъжда въззивницата Ц. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с.***,
обл.П., ул.“***“№***, настоящ адрес гр.П., ж.к.“***“, БЛ.***, ВХ ***, АП.
***, да заплати на въззиваемата Т. Н. Д., ЕГН **********, от гр.П.,
ул.“***“№***, ЕТ *** АП ***, направените по делото разноски във
въззивната инстанция в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8