РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 19 януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 336
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Т.Т.Ч.
***, депозирана чрез процесуалния й представител адв. Г. Г., против решение от
19.10.2021 г., постановено по АНД № 967/2021 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-000315 от 21.02.2020
г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на Т.Т.Ч.
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.3, б. „в“ от Закона за движението по пътищата
и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон са наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец. В жалбата се излагат твърдения за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и отмяна на
наказателното постановление. Претендира присъждане на направените и пред двете
съдебни инстанции разноски, съгласно представен списък на разноските с
приложени към него доказателства за реалното им заплащане (л. л. 23 и 24 от
делото).
Касационният ответник, чрез
процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Г. Димитрова, в депозирано по
делото писмено възражение на касационната жалба вх. № 23932 от 23.11.2021 г. по описа на РС – Русе,
счита касационната жалба за неоснователна и моли въззивното решение да бъде
оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък на разноските (л. 9 от делото). Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Становището на участващия в
производството прокурор от ОП - Русе е, че жалбата е основателна.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – постъпила е в срок и подлежи на
разглеждане.
По същество, жалбата е основателна.
С
НП № 20-1085-000315 от 21.02.2020 г. на
Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, Т.Т.Ч. е санкционирана за извършено
от нея нарушение, което текстово е описано по следния начин: на 28.12.2019 г., около
18:55 часа, в гр. Русе, на бул. “Генерал Скобелев“ – срещу ресторант „Пристан“, посока бул. „Цар
Освободител“, управлявайки л.а. „Порше Кайен“ с рег. № Р6644КК, нейна
собственост, не изпълнява задълженията си като участник в ПТП с имуществени вреди,
настъпило на 28.12.2019 г., като при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го напуска и не уведомява службата за контрол, както и
не изпълнява указанията й. Така описаното нарушение е квалифицирано по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗДвП – при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не
изпълнява указанията й.
По
делото е установено по несъмнен начин, че на 28.12.2019 г., около 18:55 часа,
управляваният от жалбоподателката л.а.
„Порше Кайен“ с рег. № Р6644КК, нейна собственост и л.а. „Опел Зафира“ с рег.
№ Р7281ВМ, управляван от лицето Едис Ибазер Нихат се движили успоредно един до
друг по бул.„Генерал Скобелев“, като след ресторант „Пристан“ и пешеходната
пътека л.а. „Опел Зафира“ с рег.
№ Р7281ВМ, управляван от лицето Едис Ибазер Нихат, от лявата пътна лента
преминава в дясната пътна лента, като нарушава правилата за предимство,
принуждавайки жалбоподателката, която управлява л.а. „Порше Кайен“ с рег. № Р6644КК, движейки се в
дясната пътна лента, за да избегне удар между двете МПС-та, да отклони
автомобила си надясно по платното за движение, при което се блъска в метално
предпазно колче. При тези обстоятелства, жалбоподателката вместо, без да
създава опасност за движението по пътя, да спре автомобила, за да установи
какви са последиците от произшествието, решила да догони автомобила, който й
отнел предимството, който също не спрял, макар както твърди Ч., тя да му е
сигнализирала с превключване на светлините и използване на звуков сигнал. Двата
автомобила спират на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ с бул.
„Съединение“, където двамата водачи провеждат разговор помежду си.
При така
установената фактическа обстановка, деятелността на Ч. неправилно е квалифицирана като такава по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗДвП.
Това е така, тъй като
съгласно цитираната норма, следва участниците в ПТП 1. да са спрели, 2. установили
последиците от произшествието, 3. да не са стигнали до съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него и, 4. без да напускат местопроизшествието, да
уведомят службата за контрол и 5. да изпълняват дадените указания.
В случая, обаче,
участниците не са спрели и установили последиците от произшествието,
следователно няма как да са стигнали/не са стигнали до съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Поради това поведението на Ч. сочи на друго
нарушение – това по чл.123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието“.
Налице е неправилна
квалификация на извършеното от жалбоподателката нарушение.
Предвид изложеното, посоченото в наказателното
постановление нарушение не е извършено; водачът е извършил друго нарушение, за
което, обаче, не е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Наказателното постановление и
въззивното решение, с което е потвърдено, са материално незаконосъобразни и
следва да се отменят.
Предвид основателността на
касационната жалба и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се следват
сторените разноски в производството по оспорване на НП в общ размер на 600
лева, от които разноски в касационната инстанция, които възлизат на 300 лева - възнаграждение
за адвокат, договорено и заплатено в брой, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие (л. 23 от делото), както и своевременно поисканите
пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лева - възнаграждение за
адвокат, договорено и заплатено в брой, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие (л. 4 от въззивното дело). Следва да се отбележи, че
възражението на ответника по касация за неговата прекомерност е неоснователно.
Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнагражденията за процесуално представителство се
дължат за всяка инстанция. Видно от представените договори за правна защита и съдействие,
адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено в размер от по 300 лева за
всяка една от съдебните инстанции. Съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 1 и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, възлиза на 300 лева. Т.е. договореното и заплатено такова и в
двете съдебни инстанции е точно в предвидения от наредбата минимален размер. Разноските
за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР –
Русе, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
Предвид изложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение от 19.10.2021 г.,
постановено по АНД № 967/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 20-1085-000315 от 21.02.2020 г. на
Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 20-1085-000315 от 21.02.2020
г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на Т.Т.Ч.
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движението по пътищата
и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон са наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР - Русе да заплати на Т.Т.Ч., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 600 (шестстотин) лева - разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.