Р Е Ш Е Н И Е
№
226 01.12.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 206 по описа
на съда за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.118, ал.1 и 3 от КСО.
С.В.Г.,
ЕГН ********** *** обжалва решение №2153-09-14/15.06.2023г. на директора на ТП
на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против
разпореждане №********** от 25.01.2023г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл.68, ал.1-2 от КТ и във
връзка Регламент на Съвета /ЕО/ №883 е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Релевира основанието за
оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Твърди нарушение на регламента и поставянето й
в неравноправно положение в сравнение с пенсионери, които имат само 15 години
осигурителен стаж и получават 85% от минималната пенсия. Моли за отмяна на
решението и преизчисляване на пенсията й.
В
с.з. жалбоподателката поддържа жалбата и моли за равноправно третиране.
В
с.з. главен юрисконсулт И.
М. като пълномощник на ответния
директор на ТП на НОИ - гр.Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
Административното
производство по издаване на оспореното решение на органа е образувано въз
основа на формуляр Р2000 – Искане за пенсия за старост от
жабоподателката чрез германската компетентна институция с
вх.№2207-09-51-5/08.12.2022г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил. Искането на жалбоподателката
е с дата 09.08.2022г.
По
преписката е приобщен формуляр Р5000 – Осигурителни периоди/периоди на
пребиваване от германската компетентна институция за периодите на осигуряване
на жалбоподателката. Видно от същото, пенсионното осигуряване на лицето в
Германия обхваща времето от 28.01.1974г. до 01.07.1976г., от 05.12.1981г. до
27.01.1982г. и от 29.11.1990г. до 29.11.2022г. Съгласно формуляр Р6000 –
Решение за пенсия на германската компетентна институция, с решение от
28.11.2022г. на органа жалбоподателката има право на пенсия за старост с
начална дата от 01.01.2023г. на основание чл.52, §1, б.“б“ от Регламент
883/2004 в размер на брутната сума 816.93 или нетна сума 727.07 евро.
Съгласно
трудова книжка №1863 от 05.12.1977г. жалбоподателката има положен в Република
България осигурителен стаж от 12г., 04м., 26д в Завод за кондензатори –
гр.Кюстендил през периода 02.12.1977г. – 28.04.1990г. Трудовата книжка е
оформена с подписи на компетентните длъжностни лица и печат на осигурителя.
В
описа на осигурителния стаж на жалбоподателката от 07.12.2022г. пенсионните
органи са зачели стажа в страната по трудовата книжка от 12г, 04м, 26д и стажа
в Германия по СЕД Р5000 от 34г.,08м, 16д.
Съгласно
Удостоверение, обр. УП-2 от „Роуд Дизайн“ АД, обект Кюстендил с
изх.№2207-09-51-7/24.01.2023г. жалбоподателката е осигурена за пенсия за 12
месеца през периода 28.04.1987г. – 27.04.1990г. като надомник към ширпотреба с
брутно трудово възнаграждение за периода от 5 936.51лв., включено в описа
на осигурителния доход на жалбоподателката.
С
разпореждане №1 по протокол №01029 от 25.01.2023г. ръководителят на ПО при ТП
на НОИ – Кюстендил е отпуснал на Г. лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 09.08.2022г. пожизнено по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО по
заявлението от 11.08.2022г. поради навършена възраст 65г. и 6м. и зачитане на
осигурителния стаж в Германия във връзка с Регламент на Съвета /ЕО/ №883/2004г.
Общият осигурителен стаж е както следва:
-осигурителен
стаж от III категория труд от 12г, 04м, 26д,
-осигурителен
стаж за право на пенсия, положен в чужбина от 34г, 08м.,16д,
-осигурителен
стаж за определяне размера на пенсията, положен в чужбина, в това число 4г,
04м. за отложено пенсионира от 34г, 08м., 16д.
Органът
е изчислил общ осигурителен доход за периода 28.04.1987г. – 27.04.1990г. от
5936.51лв. Индивидуалният коефициент по чл.70, ал.9, изр.1 и 2 от КСО е 0.6459.
Средномесечният осигурителен доход за страната за м.08.2021г.-м.07.2022г. е
1226лв. Доходът за изчисляване на размера на пенсията е 791.87лв.
/1226лв.х0.6459/. Процентът осигурителен стаж за определяне размера на пенсията
по чл.70, ал.1 от КСО е 75.04%, определен както следва:
-за
42г, 09м х1.35% = 57.71% и
-за
4г, 04м х4% =17.33%. На основание чл.70, ал.1 от КСО размерът на пенсията е
изчислен като 75.04% от 791.87лв. = 594.22лв. Към този размер на пенсията са
прибавени 60лв. на основание §7ж от ПЗР на КСО по ПМС №479/30.12.2021г. и общия
размер на пенсията е изчислен на 654.22лв. Съгласно Регламент на Съвета /ЕО/
№883/2004 и №987/2009, считано от 09.08.2022г. пенсията за сметка на Република
България е изчислена при прилагане на пропорцията 148/565 от 654.22лв. на
сумата 171.37лв., която е определена като месечен размер на пенсията на
жалбоподателката.
Разпореждането
е връчено на адресата на 12.05.2023г. и е оспорено с жалба
вх.№1013-09-474/31.05.2023г. с възражения, идентични с доводите в жалбата.
С
оспореното решение №2153-09-14/15.06.2023г. органът е отхвърлил жалбата срещу
разпореждането поради приложение на Глава 5-та, чл.52 от Регламент на Съвета
/ЕО/ №883/2004 и чл.79, ал.16 от КСО. Органът е посочил, че за правото на
пенсия се сумира осигурителния стаж от Република България и от Германия, но
размера се определя само от осигурителния стаж, положен в България. Размерът на
пенсията е изчислен пропорционално и определен само с осигурителния доход за
осигурителния стаж в България. Органът е записал подробно алгоритъма за
определяне индивидуалния размер на пенсията на жалбоподателката с оглед данните
в преписката за стажа в страната и чужбина и приложимия осигурителен доход в
страната по реда и правилата на чл.70, ал.1, ал.9, изр.1 и 2 и §7ж от ПЗР на КСО и Регламент 883/2004. Уточнил е, че месечният размер на пенсията от
171.37лв. е за стаж от 148 месеца положен в България при общ стаж от 565
месеца. Така, при разделяне на общия размер на пенсията от 654.22лв. за 565
месеца се получава 1.1579лв. за 1 месец и след умножаване на 1.1579лв. със 148
месеца стаж в България се получава месечен размер за изплащане от 171.37лв.,
които изчисления съответстват на тези по оспореното разпореждане.
Решението
на органа е връчено на адресата на 20.06.2023г., а жалбата по делото е подадена
на 30.06.2023г.
Данните
в приетата по делото съдебно-икономическа експертиза на вещо лице М.К.В. потвърждават
верността на установения по органа осигурителен стаж на жалбоподателката в
страната и чужбина и за приложимост на чл.70, ал.9, чл.21 и чл.52 от Регламент
883/2004 на ЕП и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите
за социална сигурност. На основание чл.52 от Регламента, методите за
изчисляване на европейските пенсии са два: пряко изчисление, при което се смята
пенсията само за осигурителните периоди в съответната държава и пропорционално
изчисление, при което се сформира „теоретичен размер“ като сбор от
осигурителните стажове във всички държави членки, след което се изчислява
„действителния размер“ /пропорционалният/ спрямо стажа в съответната държава.
Това означава, че за размера на българската пенсия няма как да оказва влияние
осигурителната вноска в Германия, както и обратното. Съгласно данните в
преписката, жалбоподателката е придобила право на пенсия по чл.68 от КСО към
28.03.2018г. и е подала заявлението към 11.08.2022г., което означава, че
заявлението е подадено 4г. и 4м. след придобиване на правото. Вещото лице
потвърждава изводите на органа за определения индивидуален коефициент от
0,6459, както и за средномесечния осигурителен доход в страната от 1226лв. При
тези данни, пенсията по чл.70, ал.1 и ал.2 от КСО е 1226лв. х 0.6459 = 791.87лв.
Осигурителният стаж в чужбина е 34г, 08м и 16д /погрешно посочени като 26д/
минус 4г, 04м отложено пенсиониране, което прави 30г, 04м, 16д. Без отложеното
пенсиониране, общия стаж е 42г, 09м. /12г., 04м, 26д + 30г, 04м, 16д/. Съгласно
чл.70, ал.1 от КСО вещото лице сочи, че стажът от 42г и 09м /или 513 месеца/ следва
да се умножи по 1.35 и да се раздели на 12 месеца, което прави 57.71%, а стажът
за отложеното пенсиониране от 4г, 04м /или 52 месеца/ следва да умножи по 4 и
да се раздели на 12м., което прави 17.33% или
общият процент е 75.04%. По реда на чл.70, ал.3 от КСО доходът, от който
се изчислява пенсията е 594.219лв. или закръглено 594.22лв. /791.87лв. х
75.04%/. Към този размер се прибавя сумата от 60лв. по чл.1, ал.2 от ПМС
№479/30.12.2021г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на ДОО за
2021г. Така, доходът от който се изчислява пенсията е в размер на 654.22лв.
/594.22лв.+60лв./. С оглед на горното, вещото лице сочи, че определената пенсия
за осигурителен стаж и възраст е в съответствие с действащата нормативна уредба
и в съответния размер, изчислен съобразно установените разпоредби. При
извършена проверка в ТП на НОИ – Кюстендил вещото лице е установило, че всяко
заявление за пенсия за осигурителен стаж и възраст се обработва индивидуално,
съобразно конкретния осигурителен стаж и доход на всяко лице и няма регистър,
механизъм или друг ред по който да се сравнят еднакви и/или близки по условия
на стаж, възраст и осигурителен доход. Условията за пенсиониране са строго
индивидуални, съобразно личните данни, но към всички се прилага действащата към
момента на определяне на размера на пенсията нормативна уредба. Вещото лице
сочи, че жалбоподателката не отговаря на условията за възраст и стаж в България
за да се пенсионира по чл.68, ал.3 от КСО – изискват се навършени 67 години и най-малко
15 години осигурителен стаж в страната. В съдебно заседание вещото лице
допълва, че целият стаж е признат, но при определяне размера на пенсията е взет
само осигурителния доход в България по чл.70, ал.16 от КСО, а основанието по
чл.68, ал.3 от КСО е неприложимо поради общия осигурителен стаж от 42 години.
Заключението
на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. се базира на
писмените доказателства по делото, които са включени в административната
преписката и представляват официални документи, неоспорени от жалбоподателката.
Отделно от това, вещото лице е приложило
относимото към казуса национално и съюзно право, като математическите изчисления
са правилни. Искането на жалбоподаелката за повторна експертиза съдът е
отхвърлил, т.к. спорът по делото е правен, а не по фактите, което изключва
възможността за установяване на нови допълнителни факти и обстоятелства,
останали извън съдържанието на приетата експертиза.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като
подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК
във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд в
преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът намира, че
решението на директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил е законосъобразен административен
акт.
Решението
е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност
по см. на чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се форма и при спазване на
установените процесуални правила. Решението съдържа всички реквизити по чл.59,
ал.2 от АПК, като волеизявлението на органа е ясно и в корелация с установените
фактически данни. Оспореният акт е издаден в изпълнение на общите правила по
чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обсоятелствата от значение за
случая посредством събиране на всички относими, допустими и достоверни писмени
доказателства.
Решението
съответства на материалния закон.
Документите
от преписката и данните от заключението на вещото лице установяват подадено от
жалбоподателката заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст с приложени документи за осигурителен стаж от Република България и
Германия и документи за осигурителен доход от Република България. Правилно
органът е зачел 12г, 04м, 26д осигурителен
стаж от III категория в България, извлечен от трудовата книжка на
лицето. Трудовата книжка е редовно оформена, представлява официален писмен
документ и е доказателствен източник по правилата по чл.40 от НПОС. Съгласно
чл.40, ал.1-3 от НПОС, осигурителният стаж се доказва с посочените в нормата
документи, между които са записванията в трудовата книжка, разплащателните
ведомости на осигурителя, други разходооправдателни документи, договори за
възлагане на труд и др., респективно с документ по утвърден образец въз основа
на данните от първичните документи за положен труд. Зачетеният осигурителен
стаж в Република България е положен в периода 02.12.1977г. - 28.04.1990г. Тъй
като стажът в Република България не достига за пенсиониране по чл.68 от КСО,
органът правилно е зачел осигурителния стаж на лицето в Германия от 34г, 08м,
16д, включващ периодите по документа Р5000. Този стаж е удостоверен с официален
писмен електронен документ от германската компетентна институция. В обхвата на
зачетения стаж от Германия се включва стажа от 4г. и 04м, през което време жалбоподателката
е придобила правото на пенсия, но е продължила да работи след това – правото за
пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО е придобила на 28.03.2018г., като
заявлението за пенсия е подала на 11.08.2022г. при навършена възраст от 65г, 06
м, 13д. Този стаж представлява т.нар. отложено пенсиониране и следва да се
отдели от другия стаж, т.к. за него се определи различен коефициент по чл.70,
ал.2 от КСО. Така, стажът по чл.70, ал.1, т.1 от КСО е в общ размер от 42г. и
09м /12г, 04м, 26д в България плюс 30, 04м, 16д в Германия/, а стажът по чл.70,
ал.2 от КСО е в общ размер от 4г., 04м. Поради дублиране на стажа по
Удостоверение УП-2 за периода 28.04.1987г.-27.04.1990г. със стажа по трудовата
книжка, този стаж не е зачетен, но полученото брутно трудово възнаграждение от
5 936.51лв. представлява осигурителния доход по чл.70, ал.8 от КСО и
участва в определянето на индивидуалния коефициент на лицето. Средномесеченият
осигурителен доход за страната по чл.70, ал.3 от КСО е в размер на 1226лв. за
12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията /за периода м.08.2021г.
- м.07.2022г., т.к. пенсията е отпусната от 09.08.2022г./.
При
тези изходни индивидуални данни за жалбоподателката, органът правилно е
приложил материалния закон при изчисляване на персоналния размер на пенсията за
осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателката е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, т.к. към
датата на подаване на заявлението е навършила възраст от 65г, 6м, 13д и има осигурителен стаж в страната и чужбина
над изискуемите 37 години. Възраженията в жалбата касаят хипотезата за
отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 във вр. с чл.70, ал.13 от КСО, която обаче
не е приложима по делото. Нормата на чл.68, ал.3 от КСО се прилага при три
кумулативни предпоставки: 1.когато лицето няма право на пенсия по чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО, 2.при навършени 67 години и 3.при придобити 15 години действителен
осигурителен стаж. В случая, жалбоподателката има право на пенсия по чл.68,
ал.1 и ал.2 от КСО и няма навършени 67 години. В съответствие с приложимите
нормативни правила органът е отпуснал пенсията при условията на чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО. Правилно е определен и месечния размер на пенсията при спазване на
националното и съюзно право – това са нормите на чл.70, ал.1, т.1, ал.2, ал.3,
ал.8, ал.9 и ал.16 от КСО и чл.6 във вр. с чл.52, §1, б.а/ и б.б/ от Регламент
/ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на
системите за социална сигурност. Нормата на чл.6 от Регламента задължава органа
да сумира периодите на осигуряване и заетост в Република България и Германия,
като правилата по чл.52, §1, б.а/ и б.б/ задължават органа да определи
теоретичен и действителен размер /пропорционално обезщетение/ на пенсията.
Правилото на чл.70, ал.16 от КСО предвижда, че при определяне на пенсията се
взема предвид осигурителния доход за осигурителен стаж, придобит по българското
законодателство. Размерът на пенсията се
определя като доходът, от който се изчислява пенсията се умножи с процентите по
чл.70, ал.1, т.1 и ал.2 от КСО, а доходът се определя по реда на чл.70, ал.3 от КСО като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца
преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на
лицето. Правилата за изчисляване на индивидуалния коефициент на лицето са по
чл.70, ал.8 и ал.9 от КСО. Следователно, при индивидуален коефициент 0.6459 и 1226лв.
средномесечен осигурителен доход за страната, доходът по чл.70, ал.3 от КСО в
791.87лв. /1226лв. х 0.6459/. Размерът на пенсията по чл.70, ал.1, т.1 и ал.2
от КСО се получава като доходът от 791.87лв. се умножи със сбора на заложените
в нормите проценти. Това означава, че 1.35 се умножава по 42г, 09м /513 месеца/,
а 4 се умножават по 4г, 04м. /52 месеца/ и всяко произведение се разделя на 12
месеца. Получените произведения в общ размер от 75.04% /57.71% плюс 17.33%/ се
умножават с дохода от 791.87лв. и се получава произведението от 594.22лв. Към това
произведение се прибавят 60лв. по ПМС 479/30.12.2021г. на основание §7ж от ПЗР
на КСО и общата сума представляваща размера на пенсията, която е 654.22лв. При
действието на чл.52, §1, б.а/ и б.б/ от Регламент №883/2004 следва да се
изчисли пропорционален размер на пенсията за стажа в Република България. Механизмът
за определяне на пропорционалния размер на пенсията е правилно приложен от
органа. Пенсията от 654.22лв. е разделена на целия стаж от 565 месеца и е
получен размера на пенсията за 1 месец от 1.1579лв., след което този размер е
умножен по 148 дни /завършени периоди/ за стажа в Република България и е
получен месечния размер на пенсията от 171.37лв.
Видно
от изложеното, при правилно прилагане на относимите материалноправни норми,
органът е достигнал до законосъобразен извод за конкретния месечен размер на
пенсията на жалбоподателката. Възраженията за несправедливо занижаване на
размера и за неравноправно третиране не намират опора в действащите нормативни
правила.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще
отхвърли оспорването.
На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателката дължи на ТП
на НОИ – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на С.В.Г. /с посочени лични данни/ срещу решение
№2153-09-14/15.06.2023г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. против разпореждане №********** от
25.01.2023г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО към ТП на НОИ –
Кюстендил, с което на основание чл.68, ал.1-2 от КТ и във връзка Регламент на Съвета /ЕО/ №883 е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА
С.В.Г. да заплати на ТП НА НОИ – КЮСТЕНДИЛ деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: