РЕШЕНИЕ
№ 591
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300502269 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Х. Г. П., ЕГН
**********, чрез назначения му особен представител адв. И.М., против
Решение №261846 от 28.06.2021г., постановено по гр.д. №15322/2019г. по
описа на Районен съд- Пловдив, 22-ри гр.с., с което е осъден да заплати на
Гаранционен фонд сумата от 1696 лв., представляващи изплатено
обезщетение по щета №110200 от 26.02.2015г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 26.09.2019г. до
окончателното й заплащане. В жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението, като се иска отмяната му и постановяване на ново
решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Ответната страна по жалбата- Гаранционен фонд, в писмен отговор
на същата, чрез пълномощника си по делото адв. С.М., иска обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
1
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от
въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми, като въззивният съд се
произнесе по съществото на правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.288, ал.12 от Кодекса на застраховането /отм./, предявен от
Гаранционен фонд против Х. Г. П.. Ищецът твърди, че е изплатил на
основание чл.288, ал.1, т.2, б.А от КЗ по щета №110200/26.02.2015г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1696 лв. за увреден при
ПТП, настъпило на 20.09.2014г., лек автомобил „БМВ 525“ с рег. № ***,
собственост на С.П.М.. Твърди, че виновен за катастрофата е
ответникът Х.П., който, управлявайки на 20.09.2014г. в гр. Пловдив, на
бул. „Цариградско шосе“ срещу №78, лек автомобил “Ауди А4” без
регистрационен номер, при движение с несъобразена с пътните условия
скорост /мокра пътна настилка/ губи контрол над автомобила и удря
правомерно движещия се лек автомобил „БМВ 525“, като така причинява
процесното ПТП. Твърди, че ответникът е управлявал процесния
автомобил, без за него да е била сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, поради което иска постановяване на решение,
с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1696 лв.,
представляващи изплатено обезщетение, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба- 26.09.2019г. до
окончателното й заплащане и направените по делото разноски.
Ответникът, чрез назначения си особен представител адв. И.М., е
оспорил предявения иск.
По делото е представен протокол за ПТП от 26.09.2014г., съставен
от служител на Сектор „Пътна полиция“- Пловдив, с който е
констатирано, че на 20.09.2014г., около 23,50 ч., в гр. Пловдив, на бул.
„Цариградско шосе“ срещу №78, управлявайки лек автомобил “Ауди А4”
без регистрационен номер, ответникът Х. Г. П. е причинил ПТП, като
поради движение с несъобразена с пътните условия скорост /мокра пътна
настилка/ губи контрол над автомобила и удря правомерно движещия се
лек автомобил „БМВ 525“, с рег. № ***, собственост на С.П.М., в резултат
на което му причинява щети. В протокола е отразено, че за
управлявания от ответника автомобил не е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Протоколът е подписан без
възражения от водачите на двата автомобила, както и от двама свидетели.
2
Така съставеният протокол съставлява официален удостоверителен
документ и същият не е оспорен от ответника, поради което следва да
бъде кредитиран. От него по безспорен начин се установява настъпването
на процесното ПТП и вината на ответника за него.
Видно от приетото като писмено доказателство наказателно
постановление от 15.10.2014г., издадено от началника на Сектор „Пътна
полиция“- Пловдив, влязло в сила на 10.02.2015г. със същото на ответника
Х. Г. П. са наложени административни наказания за допуснатите при
процесното ПТП нарушения на Закона за движение по пътищата, а
именно- за това, че се е движил с несъобразена скорост при мокра пътна
настилка, в резултат на което автомобилът му поднася и се удря в друг лек
автомобил, реализирайки ПТП с материални щети; за това, че е
управлявал автомобила без да притежава свидетелство за управление на
МПС /неправоспособен/; за това, че при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го е напуснал и за това, че е управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото е представена и справка от базата данни на
Информационния център на Гаранционен фонд, от която се установява,
че за управлявания от ответника автомобил към датата на ПТП не е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
собственикът на увредения при процесното ПТП автомобил „БМВ 525“,
С.П.М. е подал уведомление до Гаранционен фонд с искане за
заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди.
Видно от представените технически експертизи и доклад по щетата,
Гаранционен фонд е оценил причинените при процесното ПТП щети на
автомобила му на 1696 лв., която сума му е била изплатена, видно от
представеното платежно нареждане.
От заключението на приетата по делото авто- техническа експертиза
се установява, че при посочения в протокола за ПТП механизъм на
същото могат да бъдат увредени описаните в него и в описите на щетите
детайли на лекия автомобил „БМВ 525“, с рег. № ***, като пазарната
стойност на ремонта за възстановяване на автомобила към датата на
настъпване на ПТП е 14115,32 лв. с ДДС.
При така събраните доказателства предявеният иск е основателен и
следва да се уважи. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2 от КЗ
Гаранционния фонд изплаща обезщетения за причинените имуществени и
неимуществени вреди, когато произшествието е настъпило на
територията на България и виновния водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, а съгласно чл.288, ал.12 от КЗ
след изплащането на обезщетението фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното. В случая са налице
предпоставките за уважаване на регресния иск на Гаранционен фонд,
тъй като фондът е заплатил обезщетение за причинените от ответника
имуществени вреди на трето лице при управление на МПС, за което не е
имало сключена застраховка “Гражданска отговорност”. С изплащането
на обезщетението ищецът е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на вредите- ответникът Х.П., поради което последният следва
да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд търсената с исковата
молба сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й заплащане. Изложените във
въззивната жалба доводи, че при описания механизъм на ПТП-
страничен удар не е било възможно да се причинят вредите по лекия
автомобил „БМВ 525“, за които е било заплатено обезщетение, не са
подкрепени с никакви доказателства и се опровергават от заключението
на приетата авто- техническа експертиза, според което настъпването на
последните е възможно в резултат на ПТП с подобен механизъм. От
страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства вредите по
лекия автомобил „БМВ 525“ да са настъпили при друго събитие. Без
3
значение за изхода на делото са оплакванията в жалбата, че било налице
разминаване между размера на вредите според заключението на приетата
от съда САТЕ и оценката на същите, извършена от Гаранционния фонд
при определяне на обезщетението. Действително според заключението
на САТЕ пазарната стойност на вредите по автомобила е в значително
по- голям размер, но това не е основание за отхвърляне на претенцията
срещу ответника, която е предявена за приетия и изплатен от
Гаранционен фонд по- малък размер. По отношение на доводите в
жалбата, че претендираният размер на причинените вреди- 1696 лв. бил
прекомерен с оглед пазарната стойност на автомобила, следва да се
посочи, че същият се установява от приетото без възражения от страните
заключение на САТЕ.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед неоснователността на
въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 300 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261846 от 28.06.2021г., постановено по
гр.д. №15322/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, 22-ри гр.с.
ОСЪЖДА Х. Г. П., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен
фонд, сумата от 300 лв.- разноски по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. И.М.- особен представител на Х. Г. П.,
ЕГН **********, разходен касов ордер за определеното му адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4