Решение по дело №166/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 113
Дата: 23 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20222100600166
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Бургас, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Десислава Евгениева Трифонова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 5/02.09.2021 г., постановена по НОХД № 183/2021 г. по
описа на Районен съд – Царево, подсъдимата З. Р. Ц. е призната за виновна в
това, че на 17.08.2020 г. в с. Лозенец, Община Царево, е отнела чужди
движими вещи – текстилна чанта „BOSS“, портфейл от изкуствена кожа,
калъф за лични документи от изкуствена кожа, телескопична сгъваема палка
за защита „Police“ и парична сума от 2 200 лева, всички на обща стойност 2
660,50 лева, от владението на С. И. Г. от гр. Д., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл. 194,
ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.
1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. С присъдата на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата е осъдена да заплати по сметка
на ОДМВР – Бургас направени в хода на досъдебното производство разноски
в размер на 70,15 лева, както и да заплати на частния обвинител направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева.
Постановено е връщане на вещественото доказателство телескопична
сгъваема палка за защита „Police“ на собственика С. И. Г..
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от повереника на частния
1
обвинител с искане въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.
337, ал. 2, т. 1 от НПК, като увеличи срока на наказанието на три години с
изпитателен срок от пет години. Според жалбата отмереното с присъдата
наказание е явно несправедливо, не почива на преценка на значимите
отегчаващи обстоятелства и не съответства на целите на наказанието.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас
пледира за неоснователност на жалбата, поради което моли присъдата да бъде
потвърдена като правилна.
Жалбоподателят-частен обвинител С. И. Г. и неговият повереник адв.
Христов, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред
въззивната инстанция, като не сочат основателни причини за неявяването си.
Подсъдимата З. Р. Ц. не се явява в съдебно заседание и желае делото
пред въззивната инстанция да се разгледа в нейно отсъствие. Защитникът й
адв. Караджова намира жалбата за неоснователна и моли присъдата да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Бургаският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице,
имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съдебното производство пред Районен съд – Бургас е проведено при
условията на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Подсъдимата З. Р. Ц. в хода на
допуснато съкратено съдебно следствие е признала изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се
събират доказателства за същите факти. С определение по реда на чл. 372, ал.
4 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие, решаващият съд е приел,
че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд, на основание
чл. 373, ал. 3 от НПК правилно е възприел изцяло изложената в обвинителния
акт фактология, като следва:
В началото на лятото на 2020 г. подсъдимата З.Ц. започнала сезонна
работа като сервитьорка в питейно заведение „Summer mood“ в с. Лозенец, от
където познавала св. М.М. – неин колега-****. Била на квартира в селото, но
тъй като напуснала бара, в който работела и прекратила връзката си със св. А.
А. – също сезонен работник, от когото взела назаем 800-900 лева, започнала
да се шляе безцелно.
На 15.08.2020 г. Ц. се запознала със св. М.Я., който пристигнал с влак от
София в Бургас. Двамата си наели квартира в с. Лозенец, но били изгонени.
Започнали да се шляят по улиците. Към 23,00 часа на 16.08.2020 г. двамата
отишли на централния плаж на с. Лозенец, където престояли известно време,
2
пили алкохол и през нощта отново тръгнали по улиците. Така се озовали на
ул. „Г. К.“ № *** в с. Лозенец, където бил на квартира познатия на Ц. от
заведението „Summer mood“ св. М. М.. В същата къща, в стая с тераса на
първия етаж, почти на нивото на земята били настанени на квартира още
двама сезонни работници – пострадалият С.Г. – ***в ресторант „П.“ в
къмпинг „О.“ и друго лице – ***от същия ресторант. Последните двама
съквартиранти спели в стаята си през нощта на 16.08.2020 г. срещу 17.08.2020
г., на отворена врата на терасата, тъй като било горещо. Минавайки покрай
квартирата, Ц. казала на Я., че ще уговори своя познат – св. М., да преспят в
квартирата му. След това влязла в двора на къщата, където била и квартирата
на постр. Г., прескочила терасата на първия етаж и влязла в стаята му. След
малко се върнала, пушейки цигара, като обяснила на Я., че се оказало, че в
стаята спят дълбоко, но нейният познат не бил там. Заявила още, че ще се
върне да провери дали има пари, след което по същия начин през терасата
влязла отново в стаята на пострадалия. От масичката между двете легла на
спящите съквартиранти взела поставена от Г. текстилна чанта „„BOSS“ с
намиращите се в нея вещи на пострадалия – портфейл от изкуствена кожа с
парична сума от 2 200 лева в него, калъф за лични документи от изкуствена
кожа, телескопична сгъваема палка за защита „Police“ и се върнала при св. Я..
Отворила чантата и двамата видели, че вътре има голяма сума пари. Двамата
отишли в близост до морския бряг, където подс. Ц. извадила от чантата
портфейла, а от него парите. От чантата извадила и взела със себе си
сгъваемата палка с надпис „Police“. Изхвърлила портфейла и чантата.
Около 07,25 часа на 17.08.2020 г., докато се шлаели из улиците, Я. и Ц.
били спрени за проверка от полицейски патрул, в това число св. К. И..
Полицейските служители видели, че Ц. носи куфар и раница, като справката
им показала, че тя и св. Я. са криминално проявени. В раницата намерили
сгъваемата палка с надпис „Police“, която след приключване на проверката
останала на улицата, но в по-късен момент същите полицейски служители я
намерили и я взели със себе си.
Около 11,00 часа на 17.08.2020 г. Я. и Ц. се настанили в хотел, като
подсъдимата платила за стаята 100 лева от парите на постр. Г.. Св. Я. легнал и
заспал, а Ц. се обадила на св. А. А. и му казала, че е спечелила пари на
хазартни игри. Двамата се срещнали и тя му върнала сумата от 600 лева от
парите на постр. Г..
Междувременно, около 09,00 часа, постр. Г. се събудил, установил, че
му липсват цигарите и чантата. Хазяинът му сигнализирал на РУ – Царево за
извършената кражба. Полицейските служители установили св. М., който им
дал описание на Я. и Ц., след което се свързал по телефона и с двамата. Първо
провел разговор със св. Я., който му разказал как Ц. извършила кражбата на
чантата. След това провел разговор с подс. Ц., която му казала, че пътува за
София и му признала, че е извършила кражбата.
В хода на досъдебното производство, на 17.12.2020 г., сумата 600 лева,
3
дадена от Ц. на св. А., била върната на постр. Г. срещу разписка. Палката,
намерена от св. И., била приобщена като веществено доказателство.
Съгласно заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза,
откраднатите вещи са на стойност, както следва – текстилна чанта „BOSS“ –
419 лева, портфейл от изкуствена кожа – 9,50 лева, калъф за лични документи
от изкуствена кожа – 5 лева, телескопична сгъваема палка за защита „Police“ –
27 лева, като общата стойност на кражбата с отнетата парична сума от 2 200
лева възлиза на 2 660,50 лева.
Подсъдимата З. Р. Ц. е **** образование, ***, ***, ***. Води
безпризорен начин на живот и има данни, че злоупотребява с наркотици и
алкохол.
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е проведено по
реда на глава 27 от НПК. След съвкупен анализ на всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че правилно
Районен съд – Бургас е приел за установена описаната фактическа обстановка.
Законосъобразно съдът е приел, че направените самопризнания от
подсъдимата по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите С.Г.,
М. Я., А. А., М.М., К.И., заключението на съдебно-оценъчна експертиза,
както и от всички приобщени по делото писмени доказателства – справка за
съдимост на подсъдимата, протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум, протокол за доброволно предаване от 18.08.2020 г. на сумата 600
лева, протокол от 17.08.2020 г. за доброволно предаване на черна
телескопична палка за защита с надпис „Police“, които са безпротиворечиви и
кореспондират напълно помежду си, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно
подкрепят направените самопризнания.
При правилно приета фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подсъдимата Ц. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като
на 17.08.2020 г. в с. Лозенец, Община Царево, е отнела чужди движими вещи
– текстилна чанта „BOSS“, портфейл от изкуствена кожа, калъф за лични
документи от изкуствена кожа, телескопична сгъваема палка за защита
„Police“ и парична сума от 2 200 лева, всичко на обща стойност 2 660,50 лева,
от владението на С. И. Г. от гр. Д., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна авторството на подсъдимата и всички от
обективните елементи от състава на процесното деяние БОС счита за
доказани по несъмнен начин от събраните по делото гласни, писмени и
веществено доказателства. Безспорно, както правилно е решила първата
инстанция, подсъдимата е осъществил признаците на основния състав на
престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършила
4
действия по прекратяване владението върху съответните инкриминирани
вещи – текстилна чанта „BOSS“, портфейл от изкуствена кожа, калъф за
лични документи от изкуствена кожа, телескопична сгъваема палка за защита
„Police“ и парична сума от 2 200 лева, всички на обща стойност 2 660,50 лева,
от собственика им С. И. Г., както и установяване на свое такова, с отнасянето
им от мястото, където са се намирали. Налице е прекратяване на
фактическата власт на собственика върху вещите, което е настъпило
вследствие на деянието на подсъдимата, при липсата на съгласие за това от
негова страна. Подсъдимата не е придобила владението на правно основание,
което да я прави или да е годно да я направи собственик на вещите.
От субективна страна при кражбата подс. Ц. е действала с пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавала е всички елементи от състава на
престъплението и че лишава от фактическа власт върху парите нейния
владелец, предвиждала е преминаването им в своя фактическа власт и е
целяла именно това. Действала е с намерението противозаконно да присвои
чуждите вещи. Разбирала е противоправния характер на извършеното, но
въпреки това е целяла противоправното си облагодетелстване. Субективната
страна на престъплението се обективира в действията на подсъдимата по
отнемане на вещите, предмет на инкриминираната деятелност, отнасянето им
от местопрестъплението и разпореждането с тях.
С оглед на всичко изложено, правилно решаващият съд е признал подс.
Ц. за виновна по обвинението в кражба по чл. 194, ал. 1 от НК.
Материалният наказателен закон предвижда за така осъщественото от
подсъдимата престъпление наказание лишаване от свобода за срок до осем
години. Съдебното следствие пред Районен съд – Царево се е провело при
условията на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК, като при определяне на наказанието
на подсъдимата съдът е съобразил императивността на нормата по 373, ал. 2
от НПК и при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК е определил
наказанието, а именно една година лишаване от свобода, редуцирано с една
трета на осем месеца. Правилно ЦРС, с оглед липсата на съдимост на
подсъдимата, е преценил, че спрямо нея са налице законовите предпоставки
за прилагане института на условното осъждане. Правилно, за да определи
наказанието при условията на чл. 54 от НК, районният съд е отчел, че
смекчаващите отговорността на подс. Ц. обстоятелства – младата й възраст,
чистото съдебно минало, признанието на вината и оказаното съдействие на
органите на досъдебна фаза, изразеното съжаление за стореното, не са нито
многобройни, нито изключителни, че да обосноват приложение на чл. 58а, ал.
4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б от НК. От друга страна, сред отегчаващите
отговорността обстоятелства ЦРС е отчел причините за извършване на
деянието – незачитането на установения правов ред, стремежа към престъпно
облагодетелстване в следствие на липсата на трудова ангажираност и бездеен
начин на живот. Правилно също така ЦРС е отчел и завишената степен на
обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика и
относително големия дял на този вид престъпления понастоящем в страната и
5
в региона от курортни селища, както и завишената степен на обществена
опасност на личността на подсъдимата, обуславяща се от последователността
в действията й и дозата проявено хладнокръвие с оглед механизма на
извършване на престъплението – чрез проникване в жилищно помещение
нощем в присъствието на спящия пострадал. Затова резонно е приел, че
наказание от една година лишаване от свобода би се оказало съразмерно на
тежестта на извършеното престъпление. БОС не намира основания за
увеличаване на наказанието и изпитателния срок на отложеното изпълнение,
като счита, че са определени правилно от първата инстанция и
продължителността им /след редукцията/ може да повлияе на дейцата
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави,
да й въздейства предупредително и да я възпре да върши други престъпления,
без да й се оказва ненужно по-тежка наказателна репресия, но и да не създава
у нея погрешно усещане за безнаказаност. Така определеното наказание е
необходимо и достатъчно и за изпълнение на генералната превенция.
Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя за явна
несправедливост на наложеното наказание поради игнориране на посочените
по-горе отегчаващи обстоятелства, тъй като същите са обсъдени и преценени
в дължимата степен от първоинстанционния съд. При анализ на всички
обстоятелства, относими към индивидуализация на наказанието, въззивната
инстанция установи две неотчетени от контролирания съд отегчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства – високата стойност на отнетите
вещи и невъзстановяване на щетите на пострадалия /изключая паричната сума
от 600 лева, върната от св. А./. Въпреки това, съобразявайки обстоятелството,
че това е първо осъждане за подс. Ц., в съчетание с младата й възраст към
момента на осъществяване на деянието, настоящият състав на съда стои на
мнение, че наказание в определените от РС параметри може да повлияе на
дейцата поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави, за да преосмисли постъпката си и да осъзнае, че явно е възприела
погрешни методи за набавяне на средства, респективно – да я предпази от
изграждане на трайни престъпни навици. Наказанието е справедливо и
подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК.
Законосъобразно първоинстанционният съд се е произнесъл с
присъдата си по отношение на приобщеното в досъдебното производство
веществено доказателство – телескопична сгъваема палка за защита „Police“,
в полза на пострадалия собственик.
Законосъобразно и в съответствие с изхода на делото съдът се е
произнесъл във връзка с направените по делото разноски.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си
настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на процесуалните права на всички участвали в производството
6
страни.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 5/02.09.2021 г., постановена по НОХД №
183/2021 г. по описа на Районен съд – Царево.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните, че
решението е изготвено.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7