Решение по дело №115/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „****“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ****, представлявано от управителя С. В. И. против Решение № 501/22.12.2023г., постановено по АНД № 1393/2023 година по описа на Районен съд- Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 66 от 03.05.2023г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – [област], с което на дружеството на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 35, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че административно наказателното производство е опорочено още при образуването му, тъй като в АУАН не е посочено точно в какво се изразява нарушението, налице е несъответствие между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и посочената нарушена разпоредба от ЗУО. В АУАН не е посочена дата на извършване на нарушението. Оспорва и определеният с НП размер на наложеното наказание. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отмени изцяло Наказателно постановление № 66 от 03.05.2023г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - [област].

В проведеното съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание, ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт Б., който излага съображения за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на жалбата, счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество същата е основателна.

За да постанови оспореното решение, предмет на касационната проверка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 19.10.2022 г. във връзка с постъпил в РИОСВ-[област] сигнал с вх.№С538/19.10.2022 г., е била осъществена проверка на площадката на инсталация за сушене на твърди горива /въглища/, експлоатирана от „****“ ЕООД, и ползвана въз основа на договор за наем № 88/05.02.2014 г., сключен с „****“ АД. Установено било, че в помещението, в което са разположени двете пещи за сушене на въглища, на пода в близост до първа пещ е налична голяма купчина с неопасни отпадъци, представляващи хартиени и картонени отпадъци /стара канцеларска хартия на листа формат А4, множество картонени папки, съдържащи стари документи, опаковъчни хартиени кашони/ с количество от около 80 кг., произхождащи от „****“ АД, видно от оформлението на страниците и съдържанието на текстовете. Картонените папки съдържали в себе си пластмасови детайли /държачи/ в лявата им част. Върху решетките на стълбището към подаващите гориво /въглища/ гумено- транспортни ленти към сушилните барабани били нахвърляни няколко папки със стара документация. За констатациите са направени снимки, приложени към преписката на л. 22-23 и л. 43-45 от делото. Установено било, че „****“ ЕООД извършва дейност по съхраняване на отпадъци от хартия и картон, както и пластмасови отпадъци с неопасни свойства – операция с код R-13 съгласно приложение №2 към §1 т.13 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУО. За посочената дейност, представляваща вид третиране на отпадъци, се изисква регистрационен документ, издаден от Директора на РИОСВ – [област] по реда на чл.35 ал.3 вр. ал.2 предл.5 и чл.78 ал.1 от ЗУО, какъвто дружеството не е представило

Констатираното при проверката било обобщено в съставен от служителите на РИОСВ-[област] констативен протокол № ККФОС-ЛД43/19.10.2022 г., подписан от присъстващи представители на дружеството жалбоподател. Бил им връчен и препис от същия, като във връзка с установените факти било указано на управителя на оператора, че следва да се яви в РИОСВ-[област] на 04.11.2022 г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). На указаната дата се явил представител на дружеството-жалбоподател, като е съставен АУАН № 191 от 04.11.2022 г. за нарушение на чл.35 ал.3 вр. ал.2 предл.5 и чл.78 ал.1 от ЗУО, който бил връчен на представителя на дружеството, с отбелязване, че възражения ще бъдат подадени в законоустановения срок. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения изх.№193/10.11.2022 г. Във връзка с дадено предписание №3 от констативен протокол № ККФОС-ЛД43/19.10.2022 г., било депозирано от дружеството-жалбоподател писмо вх. №19615/24.10.2022 г., с което се уведомява РИОСВ-[област], че установените на площадката на „****“ ЕООД хартиени и картонени опаковки са предадени на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО. Въз основа на АУАН и събраните писмени материали по административната преписка АНО издал атакуваното НП, в което възприел изложените обстоятелства на приетото за осъществено административно нарушение, за което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО наложил на „****” ЕООД имуществена санкция в размер на 7 000.00 лв.

За да потвърди наказателното постановление въззивният съд е достигнал до извода, че АУАН и НП били издадени при спазване на императивните изисквания на ЗАНН. Не били налице допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила и не бил нарушен материалния закон. След анализ на доказателствата и приложимите за случая правни норми е стигнал до извода, че разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗУО вменява задължение дейностите по третиране на отпадъци да се извършват едва след извършване на регистрация и издаване на документ по чл. 78, ал. 1 ЗУО. Приел, че осъщественото деяние е включено в дейностите по оползотворяване – конкретно R 13 - съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 12 , които пък влизат в състава на понятието "третиране на отпадъците" по т. 44 на § 1 от ДР на ЗУО. Приел, че от събраните доказателства безспорно се установява, че на процесната дата и място „****“ ЕООД е съхранявало отпадъци от хартия и картон, както и пластмасови отпадъци с неопасни свойства в имота си, находящ се на площадката на ****тъй като те са били намерени от проверяващите именно в границите на стопанисвания от дружеството терен. Приел, че от доказателствата по делото се установява категорично, че жалбоподателят е имал качеството на притежател на отпадъци, доколкото съгласно т. 29 от § 1 на ДР на ЗУО такъв е не само причинителят на отпадъци, но и физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те.

Приел е, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗУО, правилно е приложена санкциониращата норма на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО и правилно е извършено индивидуализирането на наказанието от АНО. С такива мотиви РС – Перник е потвърдил наказателното постановление.

Решението на въззивния съд е неправилно.

По смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ЗУО, третиране на отпадъци са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. В § 1, т. 42 от ДР на ЗУО съхраняването е дефинирано като дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване и б) една година - при последващо предаване за обезвреждане.

Съгласно обстоятелствената част на потвърденото като законосъобразно НП, касатора е бил обвинен за "съхраняване на отпадъци – операция с код R13 до извършване на дейностите с кодове R1-R12“ Посочено е, че не бил представен регистрационен документ за дейности по третиране на отпадъци, издаден от директора на РИОСВ – [област] съгласно чл. 35, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 3, предл. 5 и с чл. 78, ал. 1 от ЗУО. Нарушението е [жк], ал. 3 от ЗУО, вр. ал.2 предл.5, а основанието за налагане на санкцията е нормата на чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО Съгласно посочената санкционна норма се наказват лица, които събират, транспортират и/ или третират отпадъци. Обективен елемент от наказуемия състав е деяние, което отговаря на определението за събиране, транспортиране и/или третиране. По делото не е установено "****“ ООД да извършва дейности по събиране, транспортиране и по третиране на отпадъци. Съгласно оспореното НП, административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за "съхраняване" на отпадъци, изпълнителното деяние при което се изразява в бездействие и не може да се квалифицира като някоя от посочените по-горе дейности.

Както вече се посочи съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 44 от ДР на ЗУО: "Третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Тази дейност е различна от дейностите по съхраняване описани в т. 42 на § 1 от ДР на ЗУО. С оглед горното не става ясно от описателната част на наказателното постановление за кое действие именно е санкционирано лицето. Както в АУАН, така и в оспорваното НП, с оглед начина на описание на деянието – съхраняване на отпадъци и правната [жк], ал. 3 във връзка с ал.2, т. 3, предл. 5 – оползотворяване на отпадъци, е допусната неяснота, която възпрепятства наказаното лице да организира защитата си в пълен обем, тъй като не става ясно точно за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В АУАН липсва описание на изпълнителното деяние в някои от изброените в посочената от АНО санкционна норма форми – събиране, транспортиране и/или третиране на отпадъци, поради което не става ясно към коя от тях актосъставителят е отнесъл дейностите с код R13 – съхраняване на отпадъци. Това нарушение, допуснато от АНО е от категорията на съществените и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, което не е взето предвид от въззивния съд, още повече, че липсва съответната връзка как твърдяното съхраняване би следвало да се санкционира по посочената санкционна норма, която визира друг вид изпълнителни деяния. Анализът на посочените норми, сочи, че дейността с код R13, като част от дейностите по оползотворяване, а от там и на третиране на отпадъци не обхваща съхранението на отпадъци по принцип, а само съхранението до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 12. В настоящия случай липсват каквито и да са фактически доводи в АУАН и в НП, че съхранението, за което е наказан касатора е именно такава подготвителна фаза към оползотворяване на процесните отпадъци.

Настоящият касационен състав не споделя и извода на въззивния съд, че „****“ ООД е притежател на отпадъка. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, "притежател на отпадъци" е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те. "Причинител на отпадъци" съгласно § 1, т. 30 от ДР на ЗУO е физическо или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъци (първичен причинител на отпадъците), или всеки, който осъществява предварителна обработка, смесване или други дейности, водещи до промяна на свойствата или състава на отпадъка. Владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността, е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Безспорно е, че касатора не е причинител на отпадъците, а от събраните доказателства се установява, че дружеството не попада и във втората хипотеза на съдържащото се в цитираната разпоредба определение, защото притежател на намиращите се в имота отпадъци е "****. Този факт се потвърждава и от намиращия се по преписката документ за предаване на отпадъците на лице, притежаващо документ по чл. 35 ЗУО – л. 19 от АНД. Отпадъците са предадени на „****“ ЕООД от „****, именно в качеството му на притежател на отпадъка. Фактът, че тези отпадъци се намират на територията на площадката, стопанисвана от касатора, не води автоматично до извода, че същото е техен притежател, още повече, че притежателят „**** в качеството му на собственик на имота и наемодател, също има достъп до площадката.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но несъответстващо на материалния закон. Налице са касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Относно разноските:

Предвид липсата на претенции от касационния жалбоподател за присъждане на направени по делото разноски съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 501/22.12.2023г., постановено по АНД № 1393/2023 година по описа на Районен съд- Перник, К. В. Н. П.:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 66 от 03.05.2023г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – [област], с което на „****“ ООД на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 35, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.