№ 364
гр. Плевен, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500672 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от В. С. М. чрез адв. А. Д. като
особен представител срещу Решение № 260461/ 06. 07. 2021 г. по гр. д. №
6681/ 2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
и да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание
чл. 422 ГПК.
Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК*** е
изразила становище , че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
1
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е признал за установено на основание чл. 422 вр. чл.
415, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че В. С. М. с ЕГН**********
дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК*** сумата от 5315 лв.
изискуема главниц; 721, 82 лв. изискуема възнаградителна лихва за периода
от 12. 02. 2018 г. до 13. 08. 2019 г.; 495, 11 лв. мораторна лихва за периода от
12. 03. 2018 г. до 17. 02. 2020 г.; 283, 83 лв. такси по договора за периода от
12. 11. 2019 г. до 17. 02. 2020 г., законна лихва върху главницата считано от
27. 02. 2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 643/ 28. 02. 2020 г. по ч. гр. д. № 1129/ 2020 г. по описа на
Плевенския районен съд.
С обжалваното решение В. С. М. е осъден да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД направените по делото разноски в общ размер на 1886, 39
лв. в исковото производство и разноски в общ размер на 698, 58 лв. за
производството по ч. гр. д. № 1129/ 2020 г. по описа на Плевенския районен
съд.
За да постанови решението си първоинстанционният съд въз основа
на доказателствата по делото е приел за установено, че страните са сключили
договор за потребителски кредит за сумата от 5315 лв., като от
доказателствата е видно, че поради неплащане на месечните вноски от страна
на въззивника на основание чл. 8 вр. чл. 14 от договора кредиторът е обявил
кредита за изцяло предсрочно изискуем. Съдът е посочил, че уведомлението
на настъпилата предсрочна изискуемост е изпратено на кредитополучателя на
посочения в договора адрес. При посещението на адреса въззивникът не е
открит и на 29. 07. 2019 г. на адреса е залепено уведомление, като в
законовия двуседмичен срок въззивникът не се е явил за връчване на писмото
от банката – кредитор. Уведомлението се счита връчено при условията на чл.
47, ал.1 ГПК, удостоверено нотариално на 13. 08. 2019 г. Районният съд се е
2
позовал на клаузата на чл. 19 от договора, в която страните са уговорили
начина на уведомяване , като уведомленията бъдат изготвени в писмена
форма и да бъдат доставени до адреса на страните по договора. Въз основа на
събраните доказателства първоинстан-ционният съд е приел, че
уведомлението за предсрочна изискуемост на цялото вземане е достигнало до
ответника, като е приложена разпоредбата на чл. 47 ГПК за залепване на
уведомлението.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в
обжалваното решения от районния съд, като счита, че същото е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Основният спорен въпрос между страните е обявено ли е за
изискуемо цялото задължение по договора с оглед приложението на чл. 47
ГПК за залепване на уведомлението. В договора между страните е включена
специална клауза относно уведомяването на страните, като изискването е
уведомлението или изявлението да е писмено и да бъдат използвани всички
възможни начини чрез поща с обратна разписка, с препоръчана поща, с
куриер или по електронна поща тези уведомления и изявления да достигнат
до адресата. В същата клауза е посочено, че по отношение на
кредитополучателя адресът за получаване е вписаният в началото на договора
или посочения в искането за отпускане на потребителски кредит настоящ
адрес, както и всеки друг адрес, посочен от кредитополучателя в подписан от
него и представен пред банката документ. Страните са приели, че ако някоя
от страните промени последно заявения адрес за кореспонденция, посочен в
гореописаните документи, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна,
като посочи новия си адрес, а до получаването на това уведомление, всички
съобщения достигнали до стария адрес ще се считат получени.
Видно от доказателствата по делото уведомлението на банката –
кредитор до кредитополучателя е на адрес, обявен от кредитополучателя при
сключване на договора. Други доказателства за промяна на този адрес и
уведомяване на кредитора за това впоследствие не са налице по делото,
поради което съдът приема, че длъжникът е уведомен на обявения от него
адрес, като връчването е извършено чрез нотариална покана писмено и
връчването е при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Във въззивната жалба са изразени доводи затова, че в клаузата на чл. 19
3
от договора не е предвидена възможността за уведомяване по чл. 47, ал.1
ГПК и съответно въззивникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на
цялото задължение. Въззивният съд счита, че становището на въззивника е
неоснователно, тъй като в настоящия случай чрез нотариално връчване е
достигнато до адреса на въззивника, който не е открит на адреса. В този
случай е приложена разпоредбата на чл. 47 ГПК, което представлява законова
процедура по връчване на уведомление чрез използване на служител на
нотариус, който връчва съобщение. Невключването на разпоредбата на чл. 47
ГПК не означава, че е недопустимо да бъде използвана при уведомяването на
въззивника, тъй като това е законова процедура по в ръчване на съобщения,
която е допустимо да се използва за връчване на съобщения и извънсъдебно.
Във въззивната жалба са изложени доводи за злоупотреба на кредитора
с неговото право да изисква изпълнение от страна на длъж ника, като същият
със закъснение е упражнил правото си на заявление за издаване на заповед за
изпълнение с цел натрупване и калкулиране на лихви. Въззивният съд счита,
че такава злоупотреба с право от страна на въззиваемата страна по делото не е
установена, но такова твърдяно от въззивника поведение на банката -
кредитор е ирелевантно за настоящия спор- от доказателствата по делото е
установено, че въззивникът не е изпълнявал задълженията си по договора за
потребителски кредит, вследствие на което задължението изцяло е обявено за
предсрочно изискуемо и също не е изпълнено от въззивника видно от
заключението на допуснатата в първоинстанционното производство ССЕ.
По изложените съображения съдът счита, че решението на районния съд
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивникът следва да заплати по сметка на
Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 136, 31 лв. и да заплати
на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 671 лв. за
особен представител на въззивника.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
4
260461/ 06. 07. 2021 г. по гр. д. № 6681/ 2020 г. по описа на Плевенския
окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.6 ГПК В.С. М. с
ЕГН********** да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд
държавна такса в размер на 136, 31 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 ГПК В.С. М. с
ЕГН********** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК***
направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на
671 лв. за особен представител на въззивника.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 1 , изр. 1 ГПК подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5