О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 02.12. 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,ГО, IV-А въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и втори ноември 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН КИРИМОВ
при секретаря………………………………………………..
……….……….
и в присъствието на прокурор …………………………., като
разгледа докладваното от…………съдия ТАШЕВА ч.гр.д.№ 14684/ 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена А.К.Г., против определение № 1279/07.10.2019 г. на съдия по
вписванията, с което е отказано заличаване вписване на искова молба с вх.р. № 36034/28.10.1993 г., том 7, акт № 115 на СВ-гр. София, по молба на А. К.Г. с вх. № 64899/07.10.2019 г. на Служба по
вписванията София,
В подадената частна
жалба са релевирани доводи относно незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че съдията по вписванията
неправилно е извършил вписване на исковата молба през 1993 г.за граждански спор
със страни ,една от които -наследодателят на молителя.
Според писмо на АС „Архив“ при СРС от 19.08.2019 г. и писмо от 24.09.2019 г.на
зам.председател на СРС по тази искова
молба ,вписана на 28.10.1993 г. не е било образувано
съдебно производство, поради което се установявало незаконосъобразност
на вписването съобразно изискването на чл. 12 от ПВп.Вписване е извършено и при
невнасяне на държавна такса. От всички представени към заявлението писмени
доказателства ставало ясно, че дело между страните посочени в исковата молба
никога не било водено, т.е. било невъзможно по вписаната искова молба да има
постановен съдебен акт. Поради това, според жалбоподателя, отказът на съдията
по вписванията да заличи вписването на незаконосъобразно вписана искова молба е
незаконосъобразен и неоснователен. Моли, съдът да отмени определението на съдията по вписванията.
Съдът, като обсъди
направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представена е искова
молба вписана в Агенция по вписванията с вх.р. № 36034/28.10.1993 г., том 7, акт № 115 на СВ-гр. София
Във връзка с вписаната
искова молба в СВ гр. София са представени писма на АС „Архив“ при СРС от
19.08.2019 г. и писмо от 24.09.2019 г.на
зам.председател на СРС ,от които е видно, че за
периода 1991 г.- 1994 г. не са установени данни за образувано гражданско производство по
вписаната искова молба в Агенция по вписванията
С оглед на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е
допустима, подадена е от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество
е неоснователна.
Нормите, които
уреждат вписването, респективно заличаването и отбелязването на вписвания са
императивни и съдията по вписванията извършва само изрично предвидените в ПВ и
законите действия. Разпоредбата на чл. 112 и сл. от Закона за собствеността
регламентира изрично кои актове подлежат на вписване отбелязване и заличаване,
като детайлно материята намира правна уредба в чл. 4 и сл.от Правилника за
вписванията. Съдията по вписванията може да откаже вписване, отбелязване или
заличаване само ,ако актът не подлежи
на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидена в
закона и ПВ, както и ако актът няма необходимото съдържание. В този смисъл са и
дадените разяснения с Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. ПО ТЪЛК. Д. №
7/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Изискванията на чл. 6
и чл. 12 ПВ /ред., ДВ, бр. 86/1997 г./ е следвало да бъдат изпълнени при
извършване на вписването на исковата молба в Агенция по вписванията. В този
смисъл са и дадените разяснения с т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС, с които се приема че "н е се изисква нарочен акт
на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е
задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ (чл.
12, ал. 1 изр. 2 ПВ ) ". Изключение, според разясненията съставлява
случаят, в който съдът е разпоредил вписването - тогава той е проверил
редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на
контрол неговата преценка. С оглед на това може да бъде
отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва
скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, ако не са
представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В случая предмет на проверка е
законосъобразността на отказ на съдия по вписванията да заличи вече вписаната
искова молба, а не неговият отказ да впише същата. Поради това приложение
намира разпоредбата на чл. 13 от ПВп. Заличаването на вписването е допустимо
само в хипотезите на посочената разпоредба - изричен съдебен акт, постановяващ заличаване на вписването или определение, с което се прекратява
производството по делото, по което е вписана исковата молба. Други изисквания законът не поставя - арг. чл. 115,
ал. 1 ЗС.
Съгласно посочената
норма /чл. 13 от ПВп/ заличаването на вписването на исковата молба става, като
в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява
заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело.
В разглеждания случай
е несъмнено, че не е налице съдебен акт, с който да бъде постановено
заличаването или съдебен акт, с който да се прекратява производството по дело
образувано по описаната искова молба между посочените страни. Представените писма,издадени от Софийски
районен съд нямат характер на съдебен
акт, с който да бъде постановено заличаване на вписаната искова молба.
Постановеното
вписване на исковата молба може да бъде заличено само по предвидения в
Правилника за вписванията ред като съгласно чл. 2 от правилника вписване,
отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, предвидени в законите. Заличаването
на вписването на актовете по чл. 12 от правилника се извършва като в партидната
книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с
който се прекратява производството по вписана искова молба /чл. 13 от
правилника/, а за ипотеките върху недвижим имот - по реда на чл. 19 от
правилника. Вписването на възбраните се заличава по реда, предвиден в чл. 31 и
32 от правилника, както и по реда на чл. 90 ЗКИР когато по исков ред се
установи недопустимост или недействителност на вписването, както и
несъществуване на вписаното обстоятелство. Заличаването се извършва след
успешно проведен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК /в този смисъл решение №
692/30.03.2011 г., постановено по гр. д. № 1934/2010 г. по описа на Трето ГО на
ВКС/ или по реда на чл. 90 ЗКИР, като предмет на иска по чл. 90 ЗКИР е самото
вписване, вкл. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в Правилника
за вписванията и ЗКИР /в този смисъл определение № 304/27.06.2013 г.,
постановено по ч.гр. д. № 2821/2013 г. по описа на Първо ГО на ВКС/. Само по
този ред и след успешно проведен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, респективно чл. 90 ЗКИР лице, което не е страна в охранителното производство по вписването, може
да иска заличаването му /в този смисъл определение № 37/20.01.2016 г. по ч.гр.
д. № 6168/2015 г. на Четвърто ГО на ВКС и определение № 304/27.06.2013 г. по
ч.гр. д. № 2821/2013 г. на Първо ГО на ВКС/.
Поради изложеното
частната жалба срещу отказа на съдията по вписванията да заличи вписването на искова молба, като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от А.К.Г. против определение №
1279/07.10.2019 г. на съдия по
вписванията, с което е отказано заличаване вписване на искова молба с вх.р. № 36034/28.10.1993 г., том 7, акт № 115 на СВ-гр. София, по молба на А. К.Г. с вх. № 64899/07.10.2019 г. на Служба по
вписванията София,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд, при обосноваване на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.