№ 6110
/гр./, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110139380 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника М. А. съществуването на вземане в размер на
сумата от 111,40 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до
топлоснабден имот, находящ се на адрес /адрес/, с абонатен № ******, ведно
със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 41255/2022 г. по описа на СРС, 166
състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за периода м. декември 2019 г. –
април 2021 г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, посочен
по-горе на стойност м претендирания размер, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа,
че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение.
Твърди, че потребителят е изпаднал в забава. Посочва, че на 03.11.2022 г. е
постъпило по банков път плащане в общ размер на 196,62 лева, с която са
погасени частично вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение
почл. 410 ГПК, като е останала неизплатена сума в размер на 111,40 лева, за
1
която предявява и иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Моли същият да бъде
уважен и да бъдат присъдени сторените разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. А. депозира отговор на исковата
молба, в който излага, че е погасил процесните суми чрез плащане, за което
прилага касов бон.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
Искът е допустим. Със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 41255/2022 г.
по описа на СРС е разпоредено длъжникът М. А. да заплати на /фирма/
сумите 196,62 лева (сто деветдесет и шест лева и 62 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 29,47 лева
(двадесет и девет лева и 47 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 20.07.2022 г., 41,71 лева (четиридесет и един лева и
71 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 29.07.2022 г.до изплащане на вземането, сумата
8,80 лева (осем лева и 80 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 31.07.2019 г. до 20.07.2022 г. В срока по чл. 414 ГПК, М. А. е подал
възражение, че не дължи вземанията по издадената заповед, тъй като е платил
част от задълженията в размер на 196,62 лв. В становището си заявителят
признава, че е постъпило плащане, но същото е недостатъчно да покрие
всички суми по издадената заповед. Ето защо за неплатеният остатък в размер
на 111,40 лева, съдът е дал указания за предявяване на иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, което е сторено.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ
вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Между страните не е спорно, а и това се установява от нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело №
2
*** от 2012 г., че между тях е налице облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: /адрес/, с
абонатен № ******, както и че до процесния топлоснабден имот е доставено
твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за исковия период, което
възлиза на посочената в исковата молба стойност. Не се спори, че ответникът
е изпаднал в забава за плащане на процесните задължения.
Ищецът признава факта на извършено плащане на 02.11.2022 г. от
ответника в хода на производството в размер на 196,62 лева за част от сумите
по издадената заповед за изпълнение, като твърди, че неплатеният остатък от
главницата е в размер на 111,40 лева, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. От приложения фискален бон от
17.10.2023 г. се установява, че ответникът е платил и остатъчното задължение
за главница. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца, а се признава,
доколкото заявява, че процесните задължения са изплатени в цялост:
главница, мораторна лихва и законна лихва върху главницата, освен
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за заповедно и исково
производство.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен
като такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника
на исковите суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
погасени поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на
исковата молба в съда.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изявлението на
ищеца, че с плащането от страна на ответника са погасени всички вземания,
освен юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съдът намира, че
следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение
в размер на по 50 лева, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК за заповедно и
исково производство.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца /фирма/, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: /адрес/ искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД срещу М. А., ЕГН **********, с адрес: /гр./ да бъде признато за
установено, че М. А., ЕГН ********** дължи на /фирма/ сумата от 111,40 лв.
( сто и единадесет лева и 40 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
3
30.04.2021 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес /адрес/, с абонатен
№ ******, ведно със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 41255/2022 г. по
описа на СРС, 166 състав поради постъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. А., ЕГН ********** с адрес: гр.София да заплати на /фирма/,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ сумата от 50
лева, юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и 50 лева,
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4