М О Т И В И
към решение
по НОХД N 2631 по описа за 2017 год. на Варненския районен съд ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав.
По отношение на подсъдимия Г.Ш.Ш.,
ЕГН: **********, от Варненска районна прокуратура е внесен обвинителен акт за
извършено престъпление по чл.343 ал.1 б."Б", пр.2 от НК за това, че
на 13.11.2016 г. в с.Нова Шипка, обл.Варна, при управление на лек автомобил
"Опел Вектра", с per. № В 4572 РР нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
Всеки участник в движението по
пътищата:
1. с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди - Чл.5, ал.1 от ЗДвП;
Водачът на ППС е бил длъжен при
избиране скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.Водачът е бил
длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението - чл.20, ал.2 от ЗДвП;
При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h - а именно 50 km/h в населено място - чл.21, ал.1
от ЗДвП,
с което по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на пътника Н.Д.Н., изразяваща се в счупване на
дясна срамна кост , обусловило трайно затруднение в движенията на десен долен
крайник за период от около два месеца и счупване на кръстеца в дясно, което е
определило трайно затруднение в движението на снагата за период от около два
месеца.
Същевременно, при проверката съобразно
разпоредбата на чл.248ал.2т.4 от НПК/ в
редакцията на правната норма към датата на насрочване на делото за разглеждане
в с.з./ съдът констатира, че деянието, във връзка с което е внесен
обвинителния акт от ВРП е непредпазливо,
за него се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация, деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV,Глава VІІІ от НК, от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, не са налице
отрицателните предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК, поради което съдът насрочи за
разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
В съдебното заседание представител
на ВРП изразява становище, че както в хода на ДП, така и в с.з. са събрани
достатъчно доказателства, които в своята съвкупност подкрепят обвинението,
което е повдигнато срещу подсъдимия, както относно фактическата обстановка,
така и по отношение на правната квалификация.Прокурорът приема, че
доказателства по делото са непротиворечиви по между си и същите доказват вината
на подсъдимия.Основно се акцентира върху заключението на назначената от съда
тройна автотехническа експертиза, , изясняващо както механизма на настъпване на
ПТП, така и въпросът за скоростта, с която е бил управляван процесния автомобил.Предвид
горното се иска подс.Ш. да бъде признат за виновен и предвид чистото му съдебно
минало и липсата на причинени имуществени вреди, същият да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.Предвид
справката за нарушител и причинените две средни телесни повреди на пострадалата,
прокурорът моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „Глоба” над
предвидения в закона минимум и същият да бъде лишен от право да управлява МПС
за срок от две години, както и да му бъдат възложени направените по делото
разноски.
Защитникът на подс.Ш. на първо
място излага аргументи в подкрепа на становището си, че тройната АТЕ не е
обоснована, тъй като се позовава на „допускания и неясни източници”, оспорва се
посочената в експертизата скорост на управление на МПС преди настъпването на
произшествието, твърди се, че опасността би възникнала в момента, в който
евентуално водачът на МПС би възприел наличието на денивелация на пътя, а
подсъдимият не е могъл да предполага наличието на такава опасност, респективно
се пледира за липса на субективна страна на деянието и се иска Ш. да бъде
оправдан.В условията на евентуалност се излагат аргументи за съпричиняване от
страна на пострадала и нейния спътник на задната седалка, които не са ползвали
обезопасителен колан в автомобила,
приема се, че подсъдимият е направил всичко възможно за оказване помощ
на пострадала, , който факт следва да бъде съобразен при определяне на
наказанието, и в същия смисъл се иска
определяне на наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок, по-кратък
от поискания от представителя на ВРП.
Подсъдимият не признава за виновен по
възведеното му обвинение, възползва се от правото си да откаже да дава
обяснения в хода на съдебното следствие, а в последната си дума заявява, че
поддържа казаното от адвоката му.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. Г.Ш.Ш. ***, като от
14.02.2013 г. притежавал СУМПС за лек автомобил - категория „В".
На 13.11.2016 г. негови приятели -
св. С.И., С.Ю. и Н.Н. *** се обадили на подсъдимия да отиде при тях.Последният
към този момент управлявал лек автомобил „Опел Вектра" с рег.№ В 4572РР,
присъединил се към компанията и около 22ч приятелите му решили да се разходят с
колата на подсъдимия.Тъй като последният не си носел документите им казал, че
могат да отидат само до близкото село Нова Шипка.
Четиримата се качили в колата, управлявана от подс.Ш.,като отпред в дясно до
него седнал св.Ю., зад него Н., а до нея св.И..
Подсъдимият не си поставил предпазния
колан, пътниците в автомобила също не си поставили обезопасителните колани
и всички с автомобила се отправили към близкото село.
Тъй като било в тъмната част на
денонощието, подс.Ш. управлявал автомобила с включени фарове. Пътната настилка
била асфалтова, с хлътвалия на места по
асфалта.
През цялото време подсъдимият
управлявал автомобила със скорост над разрешената извън населено място от 90
километра в час и навлизайки в с.Нова Шипка управлявал със скорост около 110,95 км/ч, като на около 100-200 метра преди
старата тухлена фабрика на село Нова Шипка, навлязъл в ляв завой и минал върху
един участък от пътя, който бил с по-ниско ниво на асфалта.Навлизайки в
населеното място със скорост много над разрешената, подсъдимият загубил
управление над автомобила той прекосил пътното платно и се ударил в масивна
ограда, която се намирала в ляво от лентата за движение от село Нова Шипка към
с.Гроздьово. След удара в стената с предната си част, автомобилът се завъртял
около вертикалната си ос и се ударил и със задната си част в оградата.
Подсъдимият нямал сериозни наранявания, както и другите пътници, освен св. Н. ,
която казала, че я боли около кръста и се обадила на баща си.
Св. Ю. се обадил на свои роднини, след
което на местопроизшествието пристигнали св. К.Иб.и брат му св. Н. Иб., а
подсъдимият се обадил на П. Ст., като му казал да се обади на 112, за да каже
за инцидента.
Пръв на местопроизшествието
пристигнал бащата на св.Н.Н., като взел
само нея и я отвел в медицинско заведение за оказване на медицинска помощ.
В последствие на местопроизшествието пристигнали братята Иб. и последен пристигнал
св.Ст., който отместил блъснатия автомобил, за да не пречи на пътя. Братята Иб. взели св. С.И. и св. С.Ю. и ги отвели в
здравно заведение, а подсъдимият останал на място, докато дойде полицията.
В хода на досъдебното производство
била назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза, в заключението на
която бил описан механизмът на настъпилото на 13.11.2016г. пътно транспортно
произшествие, с участието на лек автомобил „Опел Вектра", с рег.№ В
4572РР.
Съгласно заключението, скоростта на
движение на лекия автомобил „Опел Вектра" с per. № В 4572 РР, към момента
на задействане на спирачната му система, възлиза на 110,55 км/час.
Опасната зона за спиране на автомобила
при така изчислената скорост на движение възлизала на 131,14 метра.
При движение на автомобила с
изчислената скорост, водачът би могъл да предотврати настъпването на
произшествието, ако е реагирал чрез спиране на разстояние 6,70 м. преди
намерената денивелация в завоя.
При движение на автомобила със скорост от 90,0
км.ч., водачът на автомобила би могъл да премине през кривата на завоя, без да
изгуби контрол над управлението му.
Съгласно
заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза, в резултат на ПТП на
13.11.2016 г. св. Н.Д.Н. е получила следните травматични увреждания: счупване
на горно и долно рамо на дясна срамна кост, счупване на кръстеца в дясно,
разкъсно контузна рана в областта на дясна ръка.
Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
реализирани в дясната половина на таза, десния горен крайник.
Счупването на дясна срамна кост е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от
около 2 месеца.
Обичайно след такъв период движенията
на крайника се възстановяват без дефицит.
Счупването на кръстеца в дясно е
определило трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 2
месеца.
Разкъсно контузната рана в областта на
дясната ръка е определила временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Непосредствено след произшествието св. Н.
е възприемала околната действителност, от което следва, че не е изпадала в
безсъзнателно състояние, т.е. не е било налице разстройство на здравето и
временно опасно за живота в този смисъл.
В хода на съдебното производство бе назначена тройна АТЕ, от
заключението на която е видно следното:
Автомобилът е навлязъл в Нова Шипка със
скорост около 110,95 км/ч. Последвало е навлизане в ляв завой с радиус 159,14
м, за който критичната скорост, над която се появява риск от занасяне, е около
100,58 км/ч. При такава скорост на автомобила пораждане на занасяне може да
допринесат неравност, намаляване на сцеплението на гумите или порив на вятъра.
В случая занасяне би могло да започне и без такива въздействия, но наличието на
денивелация на пътната настилка (8 см) е станало причина за начало на занасяне
със завъртане на автомобила в посока обратна на часовата стрелка. Опитът на
водача да прекрати занасянето чрез завъртане на волана надясно се е оказал
неуспешен поради високата скорост на автомобила и намаленото сцепление на
гумите с асфалта поради наличието на фракция. Автомобилът, плъзгайки се, е
прекосил косо наляво пътното платно, ударил се е с предната си част в ограда
извън левия край на пътното платно, продължил е завъртането си в същата посока
и е спрял с предна част в посока към Гроздьово.
Занасянето
на автомобила е започнало в населеното място Нова Шипка на 107 м след табелата
за начало на селото.
Непосредствено
преди занасянето скоростта на автомобила е била около 110,95 км/ч.
Опасността от занасяне е възникнала в
момента на навлизане на автомобила в левия завой със скорост близка до
критичната.
В
материалите по делото няма данни водачът да е намалил скоростта на автомобила
при навлизането в завой с риск за занасяне, още повече, че навлизането в завоя
е станало след табела за начало на населено място, покрай която автомобилът е
трябвало да премине със скорост не по-висока от 50 км/ч.
Ако скоростта на автомобила при
навлизане в населено място би била не по-висока от около 90 км/ч (колкото е
разрешената скорост за движение извън населено място по този път),
произшествието нямаше да настъпи, тъй като при такава скорост не би имало риск
от занасяне и денивелацията на асфалтовата настилка не би нарушила в такава
степен устойчивостта на автомобила, че да започне занасяне, или ако би
започнало занасяне, водачът е щял да има възможност да го прекрати чрез
завъртане на волана надясно.
При движение с разрешената за населено
място скорост 50 км/ч произшествието е нямало да настъпи.
В съдебно заседание вещите лица, изготвили тройната АТЕ изцяло поддържат
даденото заключение, излагат аргументи в подкрепа на основателността на използваните източници и
средства за изчисление, предвид въпросите и възраженията на защитата сочат и
друга възможна скорост при изключване на част от визираните показатели при
изчисленията, но тази скорост отново далеч надхвърля разрешената за населено
място, но изрично заявяват, че поддържат заключението на тройната АТЕ, така както
е дадено от трите вещи лица, както по отношение на визирана скорост, така и по
отношение на твърденията на вещите лица, че при движение с разрешената скорост
за населено място произшествието не би настъпило.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Н., дадени в хода на съдебното
производство и тези, дадени в хода на ДП и прочетени и приобщени в с.з., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото и със заключенията на двете АТЕ и на СМЕ.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ю. и И., дадени в хода на
ДП единствено в частта, в която
същите посочват скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия
преди настъпването на ПТП, тъй като в тази им част показанията на свидетелите
не само не кореспондират с показанията на св.Н., а и противоречат на
изготвените по делото единична и тройна автотехнически експертизи.В останалата
им част съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, дадени в хода
на ДП и приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените и гласни доказателства по делото, кредитирани от съда и със заключенията на двете АТЕ и на СМЕ.
Съдът напълно кредитира
показанията на свидетелите Ст., К.Иб. и Н. Иб., дадени в хода на ДП и приобщени
към доказателствата в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви
и кореспондиращи с всички кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът изцяло приема заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, като
компетентно и безпристрастно и кореспондиращо с всички кредитирани от съда
писмени и гласни доказателства.
Съдът не кредитира заключението на изготвената в хода на ДП АТЕ
единствено в частта, в която е посочена скоростта на движение на лекия
автомобил, тъй като в тази му част, заключението, макар и с минимални
стойности, се различава от заключението на назначената и изготвена в хода на
съдебното производство тройна АТЕ.В останалата му част съдът кредитира
заключението на изготвената в хода на ДП АТЕ като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо с всички кредитирани от съда доказателства.
Съдът изцяло кредитира заключението на изготвената по делото тройна
автотехническа експертиза, като обективно ,компетентно, кореспондиращо с всички
кредитирани от съда доказателства и убедително защитено в с.з.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и кореспондиращи с установената по делото
фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от признанието на вината от страна на подсъдимия,
от показанията на свидетелите Н., Ю.
и И., Ст., К.Иб. и Н. Иб. в кредитираните от съда части, , протокол за оглед на
местопроизшествие, скица на местопроизшествие, фотоалбум, от заключенията
на автотехническата ексепритаз, тройната автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза в кредитираните от съда части, протоколи
за оглед, фотоалбум, справка за съдимост, както и от другите писмени материали,
приобщени по делото.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Ш.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 б."Б", пр.2 от НК, тъй като на 13.11.2016 г. в с.Нова Шипка,
обл.Варна, при управление на лек автомобил "Опел Вектра", с per. № В
4572 РР нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h - а именно 50 km/h в населено място - чл.21, ал.1
от ЗДвП,
с което по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на пътника Н.Д.Н., изразяваща се в счупване на дясна
срамна кост , обусловило трайно затруднение в движенията на десен долен крайник
за период от около два месеца и счупване на кръстеца в дясно, което е
определило трайно затруднение в движението на снагата за период от около два
месеца.
На основание чл.304 от НКП съдът оправда
подсъдимия за това, да е извършил гореописаното деяние при нарушение на чл.5, ал.1 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като чл.5 ал.1 от ЗДвП е общ и при наличие на
нарушена специална норма, каквато е нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП е неприложим,
а нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно заключенията на изготвените по
делото две адтотехнически експертизи- единична и тройна не е в
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Единствената причина за
настъпване на ПТП е била движението с превишена скорост за населено място, тъй
като ако скоростта не би била превишена ПТП не би било настъпило независимо от
конкретните атмосферни условия, релеф на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство,характера и интензивността на движението, конкретните
условия на видимост и независимо от съществуващите опасности на пътя, във
връзка със спецификите на конкретния пътен участък- моментна денивелация.
Съдът не споделя възраженията на защитата, че липсва субективна страна
на деянието и че опасността е възникнала в момента, в който подсъдимият е имал
възможност да възприеме денивелацията на пътя, тъй като законът е категоричен
по отношение на скоростта, с която следва да се управлява едно МПС в населено
място и подсъдимият е бил длъжен да се съобрази с тези разпоредби на закона и
ако се е съобразил, независимо от денивелацията ПТП не би настъпило.
Вещите лица убедително
защитиха заключението си в с.з., включително и по отношение на приетата за
установена скорост на движение на процесното МПС преди настъпването на ПТП,
поради което и в тази насока съдът не споделя възраженията на защитата.
Субект на престъплението е
вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.
Изпълнителното деяние се изразява
в нарушаване правилата за движение при
управлението на МПС и причиняване на средна телесна повреда на едно лице.
Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията
за безопасно и правилно използване на транспортните средства с цел опазване
живота и телесната неприкосновеност на участниците в движението.
От субективна страна - деянието е
извършено по непредпазливост, при форма на вината -небрежност. Подсъдимият е бил длъжен да управлява МПС с разрешената
скорост за населено място, но не го е сторил и по непредпазливост е причинил
две средни телесни повреди на св.Н.
изразяващи се счупване на
дясна срамна кост , обусловило трайно затруднение в движенията на десен долен
крайник за период от около два месеца и счупване на кръстеца в дясно, което е
определило трайно затруднение в движението на снагата за период от около два
месеца.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
приема чистото съдебно минало на
подсъдимия и сравнително младата му възраст.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не се установиха.
Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на
дееца и наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства, съгл. чл.54 от НК, прецени,че се налице
предпоставките за приложение на чл.78 А от НК, по отношение на подс.Ш.- деецът не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, същото е
непредпазливо и за него е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до
три години или пробация, не са налице отрицателните предпоставки на чл.78 А
ал.7 от НК, като следва същият да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание “Глоба”. Като взе предвид
причинените телесни повреди, възрастта, семейното положение и финансово
състояние на подс.Ш., съдът определи размера на имуществената санкция- “Глоба”
на 1000/ хиляда и/ лева.Предвид възрастта на нарушителя и липсата на други
протиообществени прояви до момента съдът намира, че се касае за инцидентна
проява на противоправно поведение, поради което глоба в минимално предвидения
от закона размер би била съответна както на извършеното, така и на личността на
извършителя и би постигнала целите на чл.36 от НК.
В конкретният случай съдът намира, че предвид обстоятелствата, при които
е извършено съответното престъпление, целите на специалната и генерална
превенция ще се постигнат ако редом с наложеното административно наказание
„Глоба” в горепосочения размер бъде наложено и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от шест месеца, тъй като без налагането на кумулативно
предвиденото от закона наказание, глобата не би имала нужното поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие както спрямо конкретния извършител, така и
спрямо останалите членове на обществото.Предвид горното съдът наложи на
подсъдимия и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест
месеца, което предвид възрастта на дееца, семейното и материално положение,
както и предвид обстоятелството, че се касае за инцидентна противоправна проява
от този вид и че до настоящия момент подсъдимият е бил санкциониран с наказания
глоба с фиш, т.е. за нетежки нарушения на правилата за движение, бе определено
към минимално предвидения от закона размер.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи разноските по делото в
тежест на обвиняемия.
По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ при ВРС: