Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… /
………………. г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ касационен състав, в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИХОВ
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Йордан Димов КАНД № 2610/2021 г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на З.К.И., ЕГН **********, от гр. Варна, против Решение №564/14.09.2021 г., постановено по НАХД №1701/2021
г. по описа на ВРС, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 20-0819-002775/11.08.2020
г., издадено от началник група към ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна,
с което на касаторът 1).За нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание
чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., а
2).За нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Жалбоподателят счита решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона, по съображения изложени в жалбата. Твърди, че районният съд не е установил безспорна фактическа обстановка. Намира, че не е установено от съда дали между разпитаните свидетели и наказаното лице не са съществували лични отношения, които биха поставили под съмнение безпристрастността им. Намира ,че няма достатъчно данни за извършени от З.И. нарушения по реда на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Твърди, че съдът не е обсъдил защо не приема основания за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли да бъде отменено постановеното от ВРС решение, както и да бъде отменено НП в частта, в която е потвърдено от съда.
В съдебно заседание страните не изпращат представители.
Преди съдебно
заседание по делото е постъпило писмено становище от ответника по касационната
жалба – ОД на МВР Варна, в което се заема становище, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно. Твърди, че са
спазени процесуалните правила при издаване на обжалваното НП, както и че
районният съд правилно е посочил, че деянието не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с деянията от подобен тип, поради което не е
следвало да се приложи нормата на чл.28, б. „а“ от ЗАНН. Моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а в полза на ОД на МВР да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Представителят на ВОП в съдебно заседание изразява становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съдът следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.
Настоящата инстанция намира подадената касационна жалба за неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на З.К.И. срещу НП № 20-0819-002775/11.08.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, с което са му наложени четири административни наказания. За две от тях районният съд е постановил диспозитив, с който НП е отменено, но тъй като няма жалба в тази част на решението депозирана от административно-наказващия орган те не са предмет на разглеждане в производството. За другите две нарушения: 1).Нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и 2).Нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец е и депозираната жалба на касатора.
За да потвърди процесното
НП в частта му по пункт 1 и пункт 2, първостепенният съд е приел за установено
следното от фактическа страна:
На 14.07.2020 г. около 16:45 часа в гр. Варна, ж.к. Възраждане, --------- жалбоподателят И. при управление на лек автомобил СААБ 9 с рег. ******, собственост на П.Т.Х. при предприемане на маневра за потегляне от паркирано състояние причинил материални щети върху два паркирани автомобила. До КАТ ПП бил подаден сигнал от граждани, а отзовалите се служители на ПП – свидетелите Х.Г. и М.К. били упътени от граждани към жилището на нарушителя, който след ПТП се прибрал. При посещението на адреса лицето било в явно нетрезво състояние. Установено било, че жалбоподателя, той и водач на автомобила не е предприел действия да уведоми някого за настъпилото ПТП.
Съдът намира,
че така установената фактическа обстановка е правилна и се базира на приетите в
рамките на производството доказателства, които са непротиворечиви. Няма данни
лицата направили проверката да са в някакви по-особени отношения с
жалбоподателят, както се твърди неясно в жалбата. Ако са били налице подобни
обстоятелства последният е следвало да ги изложи. Те и в касационното производство не се твърдят,
като твърдението в жалбата в тази насока не установява нищо, а съдът намира, че
няма данни за такива, тъй като няма данни свидетелите като служители на ПП при
ОД на МВР Варна да са заинтересовани по какъвто и да е начин от изхода на
производството.
С процесното
наказателно постановление, видно от съдържанието на същото административнонаказващият
орган е приел безусловно констатациите в АУАН.
Въз основа на така събраните доказателства, районният съд е счел, че жалбата срещу спорното НП в частта по пункт 1 и пункт 2 е неоснователна. Намерил е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на НП. При съставянето на АУАН и при издаване на оспореното НП не са допуснати съществени нарушения. Както АУАН, така и НП са съставени от компетентен орган и при спазване на материалния закон. Налице е съответствие между посочените като съставомерни елементи и дадената правна квалификация на нарушението. По същество на оспорването съставът на ВРС е приел, че В.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е наказан. Предвид това, съдът е намерил, че същият следва да понесе административнонаказателна отговорност за поведението си. По тези съображения е потвърдил спорното НП в оспорената му понастоящем част.
Решението на ВРС е правилно. Същото е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната му.
Настоящият касационен състав счита, че правилно районният съд е приел, че наказаното лице е осъществило състава на нарушенията, за които е привлечено към административно-наказателна отговорност.
Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока.
При реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Оспореното НП е издадено от компетентен да го издаде орган – началникът на Първо РУ при ОДМВР-Варна, на когото съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права по смисъла на чл.47, ал.2 ЗАНН. При съставяне на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, а от друга страна НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН, т.е. налице е яснота относно вмененото като извършено нарушение от страна на касатора П..
От показанията на свидетелите се установява, че на процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „СААБ 9“ с peг. № *****, с, собственост на П.Т.Х., като предприемайки маневра за потегляне от паркирано състояние блъска паркираните в дясно л.а. „Фолксваген голф“ рег. *****и л.а. „Форд Мондео“ с рег. *****, като им нанесъл имуществени вреди.
. С поведението си касаторът несъмнено е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди", и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съобразно която: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.“
Във връзка с възраженията на касатора следва да се посочи, че издаденият АУАН е редовно съставен и поради неопровергаването на фактическите обстоятелства, доказателствената му сила относно съдържащите се в него констатации следва да се зачете от съдебния състав. След като в производството по обжалване не са ангажирани доказателства, оборващи презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, правилно районният съд е приел за безспорна отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението.
Необосновано е твърдението в жалбата, че районният съд не е обсъдил в мотивите си защо не приема необходимост от прилагането на нормата на чл.28 от ЗАНН. Както може да се установи от решението – в рамките на неговата страница 4 има абзац, в която е посочено, че съдът не намира основания случаите да бъдат счетени за маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същите не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.
Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и доколкото е налице искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че в настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, поради което на основание чл.63, ал.3, вр. ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП, следва в полза на ОДМВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. за сметка на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, Варненският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №564/14.09.2021 г., постановено по НАХД №1701/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в обжалваната му част, с което е отменено Наказателно постановление №20-0819-002775/11.08.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, с което на касаторът 1).За нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., а 2).За нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА З.К.И., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР - Варна сумата от 80 (осемдесет) лева дължими като юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.