№ 129
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000502 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”,
ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №260005/28.03.2021 г. по
т.д.32/2020 г. по описа на ОС - Разград, с което въззивникът е осъден да заплати на ЕВГ.
ИЛ. Н. от гр.Разград, на осн. чл. 226 от КЗ /отм./ следните суми, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 07.05. 2015
г.: 1 661, 20 лева, представляваща обезщетение за заплащане на разходи за лечение и
медицински консумативи за периода от 16. 08. 2017 г. до 06. 04. 2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба 14. 05. 2020 г.; 10 800 /десет хиляди и
осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за загуба на доход за периода от 03. 04. 2017
г. до 13. 05. 2020 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска 14. 05. 2020 г.; 1 500
/хиляда и петстотин/ лева месечно, дължима на 1-во число всеки месец за периода от 13. 05.
2020 г. до 01. 02. 2023 г., представляваща обезщетение за заплащане на лични асистенти,
ведно със законната лихва върху дължимата сума от 1-во число на всеки месец, за който е
дължимо плащането; 300 /триста/ лева месечно, представляваща обезщетение от загуба на
доход от датата на предявяване на иска 14. 05. 2020 г. до 01. 02. 2023 г. , дължима на 1-во
число всеки месец, ведно със законната лихва върху дължимата сума от 1-во число на всеки
месец, за който е дължимо плащането.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и процесуланите правила.
Поддържа, че искът и решението са недопустими, поради наличието на влязло в сила
решение между станите, с което в полза на ищеца е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, част от което покрива неудобствата вследствие необходимостта от
чужда помощ. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
1
пострадалия, както и че размерът на обезщетението е завишен.
Насрещната страна ЕВГ. ИЛ. Н. от гр.Разград е подал писмен отговор, в който
оспорва жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалвания акт, поради наличието на
влязло в сила решение между станите, с което в полза на ищеца е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, част от което покрива неудобствата вследствие необходимостта от
чужда помощ. С решението по гр.д.N 15506/2016 г. по описа на СГС, в полза на въззваемия
е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., а
предмет на настоящото производство са претенции за обезщетяване на имуществени вреди,
поради което не е налице идентичност на основанието.
Варненският апелативен съд, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
С влязло в сила споразумение по н.о.х.д. №775/ 2016 г. по описа на РС Разград, В И е
признат за виновен в това, че на 07.05.2015 г. по път I-2 /гр.Разград – гр.Шумен/ при км
85+700 м., в участъка между пътните отклонение за с. Гороцвет и с. Бели Лом, общ.
Лозница, при управление на л. а. марка „Санг Йонг Кайрон“ с ДК № 810Н 265 е нарушил
правилата за движение по пътищата: чл.6, т.1 от ЗДвП във вр. с чл.63, ал.2,т.1 от ППЗДвП,
чл.42, ал.1, т.1 и т.2, чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, чл.88, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, измежду които
и на ЕВГ. ИЛ. Н., на когото е причинил: Съчетана механична травма с контузия на главата,
шията и гръдния кош; Тежка мозъчна контузия с вътремозъчни кръвоизливи вдясно тилно,
вляво слепоочно и в областта на мозъчния ствол; Счупване на решетъчна стена на дясна
очница; Счупване на дъгата на втори шиен прешлен вдясно; Контузия на гръбначния мозък;
Контузия на десния бял дроб; Контузия на корем, която тежка съчетана травма е довела до
разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства
относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, какъвто характер
има и споразумението по НОХД №775/ 2016 г. по описа на РС Разград, поради което съдът
намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че към датата на настъпване на произшествието, отговорността на водача на лек
автомобил „Санг Йонг Кайрон“ с ДК № 810Н 265 е застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 23115001008316,
сключена с въззивника, валидна от 07.04.2015 г. до 06.04.2016 г.
С влязло в сила решение от 15.01.2019 г., постановено по гр.д. №15506/2016 г. по
описа на СГС, въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от горепосоченото пътно-транспортно произшествие, в размер на
150 000 лева. В мотивите на решението на стр.9 и 10, съдът е приел за неоснователно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Посочените по-горе факти са установени в отношения между страните в настоящия процес и
обвързват доказателствените изводи и на настоящия съд, при условията на чл.297 и чл.298
от ГПК, не се нуждаят от повторно установяване, нито могат да бъдат пререшавани в
2
настоящия процес.
От заключението на вещите лица по назначената в първоинстанционното
производство комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
произшествието, въззиваемият е получил съчетани травматични увреждания на главата,
гръбначния стълб и гърдите. Установено е счупване на дясната дъга на втори шиен прешлен
/без засягане на медуларния канал/, счупване на дясната орбита и травматична увреда на
главния мозък. При извършения на 22.10.2020 г. медицински преглед са установени
ограничени и болезнени движения на дясната раменна става във фронталната равнина: 50-0-
20, в сагиталната равнина: 40-0-50; ротация:30-0-60. Негативна Рьо находка. Касае се за
адхезивен капсулит на дясната раменна става. Фрактурата на дъгата на втори шиен
прешлен е консолидирала, като е останал малък дефицит по отношение на движенията на
главата фронтално. При прегледа от невролог е установено: хоризонтален едрофреквентен
билатерален нистагъм. Патологични рефлекси – Бабински /+/ за десен крак. Десностранна
спастична хемипареза. Дискоординационен синдром /координационни феномени със силно
затруднена реализация/. Изразен вертижен синдром. Походка – спастично атактична,
невъзможна самостоятелно, а само с помощта на придружител или помощни средства. ВКФ
- изразена дизартрия. Според екпертите, в резултат от тежките травми и преживения стрес от
произшествието, въззиваемият е получил втори тип захарен диабет. Установява се, че
всички представени и приети по делото фактури и касови бонове, относно разходи за
лечение са били наложителни и са относими към процеса на лечение и възстановяване.
Вещите лица са категорични, че с оглед общото здравословно състояние и изразения
двигателен и неврологичен дефицит, въззиваемият се нуждае от денонощно присъствие на
асистент за подпомагане на дейностите от ежедневния му живот.
Според заключението на вещите лица, преди 2023 г. и занапред не се очаква
възстановяване на здравословното състояние на въззиваемия и въпреки, че първоначално
определената му 100 % ТНР, с Решение № 0521/19.02.2020 г. е намалена на 82%, разликата
в процента на инвалидизиране е обусловена само от промяна в методиката за определяне на
този процент, но не и от здравословното състояние на пострадалия, което в своята динамика
не се развива положително.
Анализът на събраните доказателства обосновава извода на съда, че в резултат на
получения при ПТП-то тежък двигателен дефицит за горните и долни крайници, се е
стигнало до трайна и пълна инвалидизация на въззиваемия. Не само битовите и социални
ограничения, които въззиваемия е принуден и ще бъде принуден да търпи поради характера
на уврежданията, но и изразения двигателен и неврологичен дефицит налага по
необходимост използването на постоянни грижи от болногледач. Необходимостта от
осигуряване на болногледачески грижи в случая е обективно обусловена и се намира в
пряка причинно - следствена връзка с противоправното поведение на причинителя на
процесното пътно - транспортно произшествие, застрахован при въззивника.
Съгласно т. 4 от ППВС № 4/1975 г., ако здравословното състояние на пострадал при
непозволено увреждане е налагало неговото обслужване от друго лице, за заплатеното от
пострадалия на това лице причинителят на увреждането дължи обезщетение. Той дължи
такова обезщетение на самия пострадал и в случая, когато последният не е заплащал за
обслужването, а е бил гледан от свой близък, който поради тази причина не е получавал
трудовото си възнаграждение. Размерът на обезщетението в този случай се равнява на
необходимото възнаграждение за получените грижи. Бъдещите разходи за болногледач не
представляват пропуснати ползи, а вреди тъй като са свързани с бъдещо намаляване на
имуществото на Е.Н., а не с пропусната възможност да бъде реализиран доход.
В конкретния случай още по делото е установено, че настъпването на тези вреди е
сигурно и предвидимо, поради което и е следвало да се вземе предвид при определяне на
размера на дължимото се обезщетение по реда на чл. 51 , ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Тъй като се
3
касае до вреди, които ще настъпят в бъдеще време, с оглед на посоченото по-горе съдът по
своя преценка или по искане на пострадалия да приложи правилото на чл. 51, ал. 1, изр. 2 от
ЗЗД, присъждайки дължимото се обезщетение периодично като задължението за всеки един
период, съвпада с момента на извършване на съответния разход за болногледач.
Според заключението на изготвената в първоинстанционното производство съдебно –
икономическа експертиза, разноските, които са необходими за заплащане на грижите на
болногледач, с оглед различната натовареност на работното време, са в размер на 1375, 92
лв. месечно, а за рехабилитационни процедури от кинезитерапевт е необходима сумата 200
лв. месечно.
Така, след комплексна преценка на споменатите икономически и медицински
фактори, на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че обезщетението за имуществени
вреди, което въззивникът следва да бъде осъден да заплаща е в размер на 1500 лева месечно,
при условията за периодично плащане, установени от първоинстанционния съд, поради
което решението в тази част, следва да се потвърди.
С оглед заключението по назначената СМЕ, че всички представени като
доказателство фактури и касови бонове за извършени от въззиваемия разходи за лечение в
размер на 1661.20 лв. са били наложителни и са относими към процеса на лечение и
възстановяване, основателна се явава и претенцията за заплащане на сумата от 1661.20 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разходи за лечение и
медицински консумативи за периода от 16.08.17 г. до 06.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
Доколкото от заключението на вещото лице по допуснатата СчСЕ, както и от
удостоверение изх.№**********-1/ 12. 11. 2020 г. на НОИ се установява, че за периода от
03.07.2017 г. до 13.05.2020 г., размерът на нетното трудово възнаграждение, което би
получавал въззиваемия е в размер на 15 832.75 лв., а изплатената сума от НОИ е в размер на
2 551.32 лв., т.е. разликата е 13 281.43 лв., съдът намира за основателен и предявения иск за
заплащане на сумата 10 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
загуба на доход за периода от 03.04.17 г. до 13.05.20 г. След датата на предявяване на иска
13.05.2020 г. до крайната дата на инвалидизиране посочена с решението на ТЕЛК -
01.02.2023 г., въззиваемият ще продължи да търпи имуществени вреди от загубата на доход,
поради което предявеният иск за разликата в размер на 300 лв. месечно е основателен и
доказан, ведно със законната лихва, считано от 1 –во число на всеки месец за всяко едно от
месечните плащания.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданите претенции за основателни до
размерите, уважени от ОС - Разград, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден
изцяло, като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260005/28.03.2021 г. по т.д.32/2020 г. по описа на ОС -
Разград, с което ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище гр.София е
осъдено да заплати на ЕВГ. ИЛ. Н. от гр.Разград, на осн. чл. 226 от КЗ /отм./ следните суми,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП на 07.05. 2015 г.: 1 661, 20 лева, представляваща обезщетение за заплащане на разходи
4
за лечение и медицински консумативи за периода от 16. 08. 2017 г. до 06. 04. 2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14. 05. 2020 г.; 10 800 /десет
хиляди и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за загуба на доход за периода от
03. 04. 2017 г. до 13. 05. 2020 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска 14. 05. 2020
г.; 1 500 /хиляда и петстотин/ лева месечно, дължима на 1-во число всеки месец за периода
от 13. 05. 2020 г. до 01. 02. 2023 г., представляваща обезщетение за заплащане на лични
асистенти, ведно със законната лихва върху дължимата сума от 1-во число на всеки месец, за
който е дължимо плащането; 300 /триста/ лева месечно, представляваща обезщетение от
загуба на доход от датата на предявяване на иска 14. 05. 2020 г. до 01. 02. 2023 г. , дължима
на 1-во число всеки месец, ведно със законната лихва върху дължимата сума от 1-во число
на всеки месец, за който е дължимо плащането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5