№ 9
гр. Силистра, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело №
20213400900098 по описа за 2021 година
Производство по чл. 248 от ГПК.
Производството по делото е прекратено с Определение № 157 от 03.11.2021г., по
искане на ответника по реда на чл. 232 от ГПК, на етап двойна размяна на книжа и преди
съда да се произнесе по допустимостта и основателността на исковете. Освен искането за
прекратяване на производството поради оттегляне на исковете ищецът е направил и искане
за присъждане на деловодни разноски. Съдът се е произнесъл и по това искане със същото
Определение № 157 от 03.11.2021г., с което е прекратил производството, като го е
отхвърлил излагайки подробни мотиви.
В срока за обжалване на определението ищецът е подал молба за допълване на така
постановения съдебен акт в частта за разноските, с която иска съда да измени определението
с което искането му е отхвърлено и да му присъди деловодни разноски съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Препис от молбата е изпратен на ответниците, които депозират общ отговор
изразявайки становище за нейната неоснователност. Излагат подробни мотиви в подкрепа
на тезата си и молят съда да я отхвърли.
На свой ред и двамата ответници в срок са подали молби, с които по реда на чл. 248
от ГПК, молят съда да измени, алтернативно да допълни постановеното по делото
Определение № 157 от 03.11.2021г., като им присъди направените в производството
деловодни разноски представяйки списъци по чл. 80 от ГПК, и писмени доказателства за
сторени такива.
Молбите на ответниците са изпратени за становище на процесуалния представител на
ищеца, който ги оспорва и моли съда да ги отхвърли. В подкрепа на молбата се позовава на
доводите изложени в молбата му от 22.11.2021г. /листи 111 и 112/, приемайки, че е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на съдебна практика без да сочи нито един конкретен
съдебен акт и на твърдението, че липсват доказателства за сторени от ответниците разноски.
Изразява съмнения за антидатиране на представените от ответниците доказателства.
Съдът след, като прецени подадените молби за изменение и допълване на
постановеното определение в частта за разноските и данните от делото, намира същите за
процесуално допустими предвид на това, че са подадени от надлежно легитимирани лица
имащи правен интерес от производството. Разгледани по същество съдът намира молбата на
ищеца за неоснователна, а молбите на ответниците за основателни.
По молбата на ищеца
Съдът вече се е произнесъл с подробни мотиви по молбата на ищеца за присъждане в
негова полза на деловодни разноски в хипотезата на оттегляне на иска преди провеждане на
1
първото по делото открито съдебно заседание, но след ефективно извършена размяна на
книжа между страните. Мотивите на съда са изложени в следния смисъл:
Съгласно чл. 71 ал. 1 от ГПК, по водене на делото се събира държавна такси върху
цената на иска, която по силата на чл. 3 ал. 1 от ЗДТ, се заплаща преди предявяването му. В
случая ищецът е внесъл държавна такса при образуване на делото. Таксата е платена при
наличие на основание за плащане, поради което и не подлежи на връщане по силата на чл.
4б от ЗДТ, т.к. не е недължимо платена. Не съществува друго основание, по силата на което
съдът да възстанови таксата при положение, че производството се прекратява поради
оттегляне на иска преди първото по делото съдебно заседание. Напротив, от разпоредбата на
чл. 74 от ГПК, според която при намаление цената на иска внесената такса не се връща,
може да се направи извод, че при прекратяване на делото поради оттегляне на иска таксата
не се връща. При тълкуване на разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 от ГПК, във вр. чл. 128 т. 2 и
чл. 129 ал. 2 от ГПК се установява, че заплащането на държавна такса е условие за
редовността на исковата молба и същата се дължи за предявяване на обективирания в нея
иск. С оглед на това, действията на страните и на съда по разпореждане с иска след неговото
предявяване, не са основание за връщане на платената държавна такса. Освен това внесената
държавна такса по предявения иск е дължимо платена и не подлежи на връщане, тъй като
съгласно чл. 3 от Закона за държавните такси, държавната такса се заплаща при предявяване
на искането, независимо дали то ще бъде разгледано. При липса на съответна законова
уредба съдът няма правомощие сам да преценява дали да връща такса, нито да определя
каква част от внесената такса съответства на извършената от съда работа по делото. При
прекратяване на производството по делото ответникът има право на разноски, но това е
изрично регламентирано в чл. 78 ал. 4 от ГПК. Подобна регламентация по отношение ищеца
не е налице, което мотивира съда да приеме, че ищцовото искане за присъждане на
сторените в настоящото и в обезпечителното производства деловодни разноски не следва да
му се присъждат.
Съдът не намира основание да измени становището си основано на изложените по
горе мотиви.
По а молбите на двамата ответници
В мотивите на определението, с което по искане на ищеца поради оттегляне на иска е
прекратено производството съдът е коментирал, че по отношение на двамата ответници
макар принципно разноски да им се дължат то поради липса на представени доказателства за
сторени такива не следва да им се присъждат.
С депозираните от ответниците „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ" ЕООД, с ЕИК *********, и
„.М И М ФАМИЛИ" ООД, ЕИК *********, молби по чл. 248 от ГПК, последните са
представили списъци по чл. 80 от ГПК, и писмени доказателства за направени разноски
представляващи сключени договори за адвокатска защита по настоящото т.д. № 98/2021г. на
СОС.
За да се произнесе по молбите съдът се запозна със съдебната практика по
аналогични казуси и по – конкретно с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК,
Определение № 101 постановено на 12.03.2012 година по гражданско дело № 102 от 2012
година на ВКС – ГО.
С коментираното определение съсътавът на ВКС се е произнесъл по процесуалния
въпрос „касаещ крайния момент, до който страната може да поиска присъждане на
направените от нея разноски в производството по делото и да представи доказателства за
реалното им извършване“. Според мотивите на върховните съдии – „Разпоредбата на чл. 78,
ал. 4 от ГПК, предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без
да установява обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски
следва да бъде отправено до съда. Доколкото процесуалният закон не установява краен срок
по отношение на искането за присъждане на разноски приложение следва да намери общото
2
правило,че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до
приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В същия срок следва да
бъдат представени и доказателствата за реално извършените разноски. Ответникът не е
длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата молба /арг. от чл. 131, ал. 2 от
ГПК/ нито да представи с отговора доказателствата за извършените разноски, още повече, че
част от разноските могат да бъдат извършени след постъпването на отговора в съда
/разноски за изслушване на експертно заключение,за събиране на гласни и писмени
доказателства и др./“.
Касационният съдебен състав е коментирал фактическата обстановка, която е
напълно идентична с настоящата – „Налице е хипотеза на прекратяване на производството
по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника. Искането за
прекратяване на производството е направено от ищеца с молба в срока по чл. 232 от ГПК,
т.е. до приключване на първото заседание по делото /а в настоящия случай и преди неговото
провеждане/, поради което препис от молбата не е връчван на ответника, доколкото
съгласието му за прекратяване на производството в такава хипотеза не е необходимо.
Ответникът следователно не е разполагал с възможност да изрази становище по искането и
да заяви претенцията си за присъждане на направените разноски,както и да представи
доказателства за реалното им извършване. Същият обаче е получил препис от исковата
молба и е упражнил правото си на отговор в предвидения от закона срок преди постъпване
на изявлението за оттегляне на иска и както вече беше отбелязано, без да бъде уведомен за
същото. Разноските в производството пред първоинстанционния съд следователно са
сторени от ответника по повод подадената срещу него искова молба и следва да му бъдат
присъдени.
Както вече беше отбелязано, ответникът може да представи доказателства за
сторените по делото разноски до приключване на устните състезания пред съответната
съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца в
хипотеза на оттегляне или отказ от иска преди провеждане на първото съдебно заседание по
делото и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. В
случая ответникът е представил с молбата за присъждане на разноски договор за правна
защита и съдействие, сключен преди постановяване на определението за прекратяване на
производството по делото и преди подаване на молбата за оттегляне на иска.
С представянето на договора за адвокатска защита, който служи за документ,
удостоверяващ плащане, ответникът е доказал извършването на разноските. Твърдяното от
представителя на ищеца антидатиране на документа в подобна хипотеза не би могло да се
установи в производството по делото, а процесуалният закон не допуска съмненията да се
тълкуват във вреда на страните.“
Съобразявайки мотивите изложени в коментираното Определение № 101
постановено на 12.03.2012 година по гражданско дело № 102 от 2012 година на ВКС – ГО, и
обстоятелството, че процесуалният въпрос обусловил допускането на касационно обжалване
е идентичен с настоящия, както и че е налице пълна идентичност на казусите съдът намира,
че следва да възприеме задължителното тълкуване дадено от касационния съдебен състав и
да се произнесе в същия смисъл.
По тези съображения съдът намира двете молби подадени от ответниците „ВАТ
КЪМПАНИ РУСЕ" ЕООД, с ЕИК *********, и „.М И М ФАМИЛИ" ООД, ЕИК *********,
по реда на чл. 248 от ГПК, за основателни, което го мотивира да осъди ищеца Община
Силистра да плати на всеки от тях сторените в производството по т.д. № 98/21г. на ОС –
Силистра деловодни разноски съобразно представен и неоспорен, като размер списък по чл.
80 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 157 от 03.11.2021г., постановено по т.д. № 98/2021г. на
ОС – Силистра, в частта за разноските, като добавя следните два диспозитива:
ОСЪЖДА Община Силистра, ЕИК БУЛСТАТ *********, с административен адрес:
гр. Силистра, бул. „Симеон Велики“ № 33, да заплати на „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ" ЕООД, с
ЕИК *********, 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева деловодни разноски по т.д. №
98/2021г. на ОС – Силистра.
ОСЪЖДА Община Силистра, ЕИК БУЛСТАТ *********, с административен адрес:
гр. Силистра, бул. „Симеон Велики“ № 33, да заплати на „.М И М ФАМИЛИ" ООД, ЕИК
*********, 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева деловодни разноски по т.д. № 98/2021г. на
ОС – Силистра.
ОТХВЪРЛЯ искането на Община Силистра, ЕИК БУЛСТАТ *********, с
административен адрес: гр. Силистра, бул. „Симеон Велики“ № 33, да измени Определение
№ 157 от 03.11.2021г., постановено по т.д. № 98/2021г. на ОС – Силистра, в частта за
разноските, като осъди „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ" ЕООД, с ЕИК *********, и „.М И М
ФАМИЛИ" ООД, ЕИК *********, да платят в полза на общината деловодните разноски
сторени настоящото т.д. № 98/2021г. на ОС – Силистра и тези по ч.т.д. № 72/2021г. на ОС –
Силистра.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването пред Апелативен съд – Варна.
Препис от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
4