№ 11349
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110168661 по описа за 2022 година
Ищецът „Д. З.“ АД твърди, че във връзка с щети на застрахованото МПС „Шкода“, модел
„Ситигоу“ с рег.№ ...., резултат от ПТП на 09.02.2022 г., заплатил обезщетение в общ размер
на 336,78 лв. на собственика на увредения автомобил съгласно сключен между тях договор
за застраховка „Каско“. Щетите били получени при ПТП, настъпило поради наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в района на комплекс „Черковна
Резидънс“ на ул. „Черковна“ в гр. София. Тъй като на ответника – Столична община е
възложено поддържането на конкретния пътен участък, ищецът поканил ответника да му
възстанови платеното обезщетение, заедно с 15 лв. ликвидационни разноски. Плащане не
постъпило, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 52431/2022 г., съдът уважил заявлението на ищеца за заплащане на
обезщетението ведно с лихвата за забава, но ответникът възразил срещу заповедта, което
обуславя интереса от търсената с иска защита. Ето защо ищецът моли да се признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 351,78 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди на
посоченото МПС, ведно със законна лихва за период от 29.09.2022 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 12,90 лв., представляваща мораторна лихва за период от 20.05.2022 г.
до 28.09.2022 г. Претендира разноските в двете производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че застрахователното обезщетение е
изплатено без основание. Оспорва да е налице „несигнализирана дупка“, предвид липсата на
протокол за ПТП. Твърди, че липсват доказателства за наличието на процесното препятствие
1
и че точно обратното - пътят е бил в изправно състояние съгласно протокол за ремонт.
Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между описаните вреди по автомобила и
процесното ПТП, съответно да са налице елементите на фактическия състав на деликта.
Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увреденото МПС поради движение с несъобразена скорост. Моли за отхвърляне на исковете
и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал.1, т.2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Установява се от представената по делото двустранно подписана полица наличието на
валидно възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ с предмет МПС „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег.№ ..... Обектът на застрахователно
покритие е уговорен по Клауза Пълно каско, която съгласно Общите условия включва като
покрит риск и щети на МПС от пътно-транспортни произшествия.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 09.02.2022 г. при движение по ул. „Черковна“ в
гр. София МПС попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
при което се спукали предна и задна леви гуми. Горното безспорно се изяснява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на САТЕ. За така настъпилото
произшествие не е било необходимо съставянето на протокол за ПТП. Разпоредбата на чл.
125 от ЗДвП предписва само задължителните случаи, в които при настъпило ПТП
задължително се съставя протокол от органите на МВР. Съгласно чл. 6, т.4 от Наредба №Із-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР-"Пътна полиция" и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго МПС, освен когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Настоящият случай е именно такъв,
поради което водачът на застрахования автомобил е уведомил само застрахователя за
произшествието и за обстоятелствата, при които е настъпило същото. В искането е посочено,
че ПТП е настъпило при преминаване през дупка на пътното платно, довело до увреждане
2
на левите гуми. В показанията си свидетелят С., водач на увредения автомобил, сочи, че
управлявал новия си автомобил Шкода по ул. Черковна, след десен завой имало спирка на
градския транспорт, заобиколил спрял автобус, при което автомобилът попаднал в дълбока
дупка на пътното платно, в близост до осевата линия, с остри ръбове, което увредило левите
гуми. Свидетелят снимал дупката и уведомил застрахователя. Продължил надули по
улицата, където имало сервиз, а след това сменил гумите. В заключението на вещото лице
по САТЕ е възприет този механизъм, при който е възможно да се получат уврежданията в
лявата част на автомобила, тъй като дупката е към осевата линия на пътното платно.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице
неравност на пътя – необезопасена дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването
й.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представеното от ищеца платежно нареждане, че той е заплатил
застрахователно обезщетение – на 22.02.2022 г. в размер на 336.78 лв. на увредения
собственик.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил на увреденото лице
обезщетение в размера на действителните вреди. Налице е основание за суброгация срещу
причинителя на вредата.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да означи съответната дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай, именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до
премахването й, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди. Възраженията му обосновани с извършена проверка на състоянието
на улицата по повод приемане работата на изпълнител, на който е възложено поддържането
й, е неоснователно. Проверката е извършена месец преди ПТП, а поддръжката и контролът
на пътищата трябва да са постоянни, за да може при всяко едно възникнало препятствие да
се реагира своевременно и то да се обозначи и отстрани, което ответникът не е сторил.
Искът е доказан по основание, тъй като са налице предпоставките за суброгиране срещу
ответника.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
3
възстановяване на увредения автомобил изчислена на база средни пазарни цени е 332.81 лв.
Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която от своя страна не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази
стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване
на събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. В случая към датата на ПТП автомобилът е
бил в гаранция. В такива случаи МПС се ремонтира във фирмен сервиз. Доколкото обаче не
се доказа ремонт в официален сервиз /липсват и такива твърдения/, и застрахователят е
използвал метода за ликвидация по риска Каско – експертна оценка, то регресното право на
ищеца следва да се съизмерява със стойността на ремонта по средни пазарни цени,
установена от вещото лице, като се прибавят и направените ликвидационни разноски от 15
лв., общо 347.81 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача –
участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
скорост, при която да не е могъл да избегне дупката. По тези съображения следва да се
приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите, поради което липсва
основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение.
Доколкото ответникът не установи погасяване на дълга, предявеният иск се явява
основателен и следва да се уважи до размера от 347.81 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението.
Относно обезщетението за забава: За процесното вземане е приложима разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД и ответникът изпада в забава от датата на поканата за плащане. В случая
претенцията срещу него е предявена на 3.5.2022 г., когато е получена регресната покана в
общината видно от обратната разписка. Считано от 20.09.2022 г., когато е изтекъл 15-
дневният срок за плащане, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Върху уважения размер на главницата, то възлиза на 12.76 лв., за които
искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да
се присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете , като от платени държавна
такса 75 лв., депозит в.л. 330 лв., депозит свидетел 30 лв. и адвокатско възнаграждение 480
лв., дължими са 904.69 лв. Относно разноските в заповедното производство, за дължимостта
на които се произнася исковият съд, следва да се присъдят 380.66 лв. В полза на ответника
4
и на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК следва да се присъдят разноски за
представителството му от юрисконсулт, в размер на 1.36 лв. /съразмерно от 120 лв./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Д. з.“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на
управление гр. София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 410, ал.1, т.2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД, че Столична община, с адрес гр. София, .....,
представлявана от кмета на общината, дължи сумата от 347.81 лв., представляваща регресно
вземане за платено обезщетение за имуществени вреди на МПС от ПТП настъпило на
09.02.2022 г. в гр. София, ведно със законната лихва считано от 29.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 12.76 лв. обезщетение за забава за
периода от 20.05.2022 г. до 28.09.2022 г., като ОТХВЪЛЯ иска за главница за разликата над
347.81 лв. до предявените 351.78 лв. и иска за лихва за разликата над 12.76 лв. до
предявените 12.90 лв.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ....., представлявана от кмета на общината,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Д. з.“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 904.69 лв. разноски в исковото производство и сумата
от 380.66 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Д. з.“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ...., ДА
ЗАПЛАТИ НА Столична община, с адрес гр. София, ....., представлявана от кмета на
общината, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 1.36 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5