№ 2305
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100503285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в
първоинстанционното производство “Д.Б.” ООД срещу решение №
20065895/07.11.2022 г. по гр.д. № 7860/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, 163 с-в, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът “Д.Б.” ООД дължи на „К. за
е.м.“ ЕООД обща сума от 1162,52 лева, от която: главница за ползвани, но
незаплатени услуги в размер на 1078,65 лева по Договор № КЕМ-К-15/
21.07.2011г., сключен между “К. за е.м.” ЕООД и етажните собственици на в
комплекс “Е.с.”, бул. ****, сграда А, р-н Традица, гр. София, страна по който,
в качеството си на етажен собственик, е и ответника - “Д.Б.” ООД, за период
01.10.2018г. - 30.04.2020г., за което са издадени фактури с №№
**********/9.11.2018 г.; **********/10.12.2018г.; **********/10.01.2019г.;
00000956772/08.02.2019г.; **********/08.03.2019г.; *********/09.04.2019г.;
00000100383/13.05.2019г.; **********/10.06.2019г.;
50000006556/09.12.2019г.; 50000007682/09.01.2020г.;
50000008883/08.02.2020г.; 50000010042/08.03.2020г.;
50000011253/08.04.2020г. и 50000012443/11.05.2020 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК пред съда на 10.11.2020г. до
изплащане на вземането, както и мораторно обезщетение в размер на 83,87
лева за период 19.11.2018 г.- 11.5.2020 г., за сградната инсталация, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД № 55387/2020г. на СРС.
1
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
постановеното решение с искане за неговата отмяна и постановяване на
друго, с което предявените установителни искове да бъдат изцяло
отхвърлени. За пръв път във въззивното производство се излагат
съображения, че ищецът “К. за е.м.” ЕООД няма право да извършва топлинно
счетоводство и дялово разпределение, тъй като не е вписан в Публичния
регистър на лицата, регистрирани по реда на чл. 139а на Закона за
енергетиката. По същество на спора излага съображения за недоказаност на
иска по размер, като сочи, че в предходен на исковия период стойността за
същата услуга по договора с ответника е била в пъти по-ниска. Сочи, че
ищецът по делото не е доказал основанието, на което начислява
претендираните суми и не се установява начина на извършването на дяловото
разпределение в сградата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца в първоинстанционното производство „К. за е.м.” ЕООД. В
проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд,
процесуалният представител на страната сочи, че ищецът няма задължение по
закон да бъде регистриран и вписан в Публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, тъй
като изискването топлинното счетоводство да се извършва от фирма, вписана
в публичния регистър, се прилага единствено по отношение на котелни с
обща инсталирана топлинна мощност до 10 MW, a процесната мощност е по-
малко от 1.3 MW. Отправя се искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се
претендират се разноски за въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установена по делото следната, безспорна между страните,
фактическа обстановка:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове по реда
на чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че страните по спора са обвързани от
Договор № КЕМ-К-15/ 21.07.2011г., сключен между “К. за е.м.” ЕООД и
етажните собственици на в комплекс “Е.с.”, бул. ****, сграда А, р-н Традица,
гр. София, в която сграда етажен собственик е и ответника - “Д.Б.” ООД.
По силата на договора, ищцовото дружество закупувало от свое име
и за сметка на етажните собственици необходимото количество природен газ
за захранване на котелната инсталация на сградата и да заплащало в срок
дължимите количества природния газ, потребен от сградата.
Сочи, че през процесния период ответникът не е ползвал в
индивидуалния си имот топлинна енергия и енергия за охлаждане, но следва
да заплаща разпределеното му количество природен газ, необходимо за
производството на топлинната енергия, отдадени от сградната инсталация,
която се разпределят съгласно реда, посочен в чл. 11, ал.3 от Договора, както
възнаграждението по чл. 3, ал.2 от Договора. Съгласно чл. 3, ал. 4 от
2
Договора ответникът е длъжен да заплаща фактурираните количества
природен газ и възнаграждението за отчитане на уредите, разпределението на
разходите и фактурирането им, в срок до 15-то число на месеца, следващ
месеца на потребление. Съгласно текста на чл.4.3 от Договора ответникът има
право да предявява възражения за начислените му месечни суми, но съгласно
текста на чл.13, ал.4 от Договора направените възражения по размера на
начислените суми не го освобождават от задължението за заплащането им.
Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения ищецът
издал индивидуални фактури в периода ноември 2018 г. до май 2020 г., които
ответникът не заплатил в договорения срок.
С определението на първоинстанционния съда по чл. 140 ГПК е
прието за безспорно между страните, че Договор № КЕМ-К-15/ 21.07.2011г.,
сключен между “К. за е.м.” ЕООД и етажните собственици на в комплекс
“Е.с.”, бул. ****, сграда А, р-н Традица, гр. София, в която сграда етажен
собственик е и ответника - “Д.Б.” ООД; че процесните фактури не са
осчетоводени и заплатени от ответника, както и че същите са издадени само
за сградна инсталация за спорния между страните период.
По делото са приети като доказателства заверени копия на следните
писмени документи – договор, сключен от етажна собственост/ЕС/ и ищеца
от 21.7.2011г./л.7-16/, списък на етажни собственици от 12.7.2011г./л.17-18/,
протокол на ЕС от 20.5.2011г./л.19-20/, фактури с №№ **********/9.11.2018
г.; **********/10.12.2018г.; **********/10.01.2019г.;
00000956772/08.02.2019г.; **********/08.03.2019г.; *********/09.04.2019г.;
00000100383/13.05.2019г.; **********/10.06.2019г.;
50000006556/09.12.2019г.; 50000007682/09.01.2020г.;
50000008883/08.02.2020г.; 50000010042/08.03.2020г.;
50000011253/08.04.2020г. и 50000012443/11.05.2020 г..; списък с потребители
от 27.3.2020г./л.35/, списък с потребители от 31.1.2020г./л.36/, списък с
потребители от 28.2.2020г./л.37/, списък с потребители от 27.12.2019г./л.38/,
списък с потребители от 29.11.2019г./л.39/, списък с потребители от
26.9.2019г./л.40/, списък с потребители от 29.5.2019г./л.41/, списък с
потребители от 2.5.2019г./л.42/, списък с потребители от 28.2.2019г./л.43/,
списък с потребители от 28.1.2019г./л.44/, списък с потребители от
28.12.2018г./л.45/, списък с потребители от 30.11.2018г./л.46/ извлечение от
сметка на дължимите от ответника на ищеца суми в размер на 1162,52лв., от
които за неустойка за просрочие по фактурите, равняваща се на лихва за
забава - 83,87лв./л.52/, писмо от ответника до ищеца с изх.
№11/29.11.2019г./л.70/, имейл кореспонденция между страните от 20.1.2019г.
до 9.1.2020г./л.71-79/, списък на ЕС, участващи в разпределението на
разходите за природен газ/л.167-168/.
От горните документи се установява, че “Д.Б.” е посочен в
приложение № 2, съдържащ списък с етажните собственици, изявили желание
да се възползват услугите по сключения Договор № КЕМ-К-15/ 21.07.2011г.,
сключен между “К. за е.м.” ЕООД и етажните собственици на в комплекс
“Е.с.”, бул. ****, сграда А, р-н Триадица, гр. София.
3
В таблицата е посочено е, че имот “А-партер”, собственост на
дружеството, е с отопляем обем 586.60 куб.метра. Положен е подпис на
етажния собственик, което обстоятелство не се оспорва от ответника по
делото.
От изготвената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза/л.144-148/, се установява, че процесната сграда, в която са
обектите на ответника топлинна енергия се произвежда от собствен котел,
снабден с пророден газ. Вещото лице дава заключение, че стойността на
услугата за разпределение на природен газ е правилно отразена във фактурите
и отговаря на договорните клаузи, като се сочи, че в тежест на ответника са
фактурирани единствено разходи за общите части на сградата – сградна
инсталация, не и за отопление/охлаждане.
От допълнително заключение на вещото лице по СТЕ/л.182-184/, се
установява, че в сграда А на комплекса има 28 обекта и собственици, като
един от тях е ответника. Разпределението на разходите за газ е само върху 22-
ма собственика на имоти, защото само те са изявили желание да се отопляват
с газ и да си разпределят разходите за това.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в
писмена форма, в рамките на спора, с който е бил сезиран.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищцовото дружество следва да установи по реда на пълното и главно
доказване, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на облигационни отношения между страните,
изпълнение на договорните задължение от страна на ищеца, стойността на
начислените, но не заплатени услуги от ответника.
В конкретния случай, безспорно се установява по делото, че страните
по спора са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
силата на комисионен договор от 2011 г., съгласно който ищецът се е
задължил от свое име и за сметка етажните собственици да закупува
природен газ за захранване на общата на всички собственици котелна
инсталация, както и да разпределя между етажните собственици
индивидуалните разходи за потребения за производството на топлинна
енергия в сградата природен газ.
Не се установява по делото направеното за пръв път във въззивното
производство възражение от страна на ответника, че ищцовото дружество
4
извършва горната дейност, без да е вписано в Публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ, при наличието на законово задължение за това. Видно то чл. 125а ЗЕ,
разпоредбите на чл. 139а ЗЕ не се прилагат в посочените случаите по чл. 39
ЗЕ. Независимо от горното, следва да бъде посочено, че извършването на
дейност без необходимия лиценз не води до нищожност на сключения
договор между страните, а до административна санкция.
Изрично е посочено в представения договор, че собствениците на
самостоятелни обекти в сграда, които ще се ползват от услугите на ищцовото
дружество, са единственото етажните собственици, изброени в приложение
№ 2 към договора - т.е. Това са собствениците на 22 обекта от находящите се
в сградата, сред които е и притежаваният самостоятелен обект на ответника.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от Договора топлинната енергия за отопление
на общите части на сградата, заедно с топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, се определя като разликата между общото количество
топлинна енергия за отопление, отчетено от общия топломер, и сумата от
отчетената топлинна енергия от индивидуалните топломери в имотите по
Приложение 2 за отчетния период и се разпределя между всички
потребители, пропорционално на отопляемия обем, посочен в Приложение 2.
Видно от същото приложение, отопляемият обем на имота,
собственост на ответника, е 586.60 куб.м.
Съгласно член 13 от Договора, комисионерът е длъжен да издава на
всеки комитент данъчна фактура за стойността на количеството природен газ
и за дължимото месечно възнаграждение по чл. 3, ал. 2, възлизащо на 10 лева
без ДДС.
Срокът за заплащане на фактурите е определен и същият е до 15то
число на месеца, следващ отчетния период.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена, се установява, че отразената във
фактурите стойност на разпределена за ответника енергия е определена
правилно съгласно постигнатите от страните договорки, въз основа на
посочената кубатура на имота. Потвърждава се, че дяловото разпределение е
извършвано единствено между 22те обекта, посочени в приложението, а не
между всички етажни собственици.
С оглед на това, въззивният съд намира исковата претенция за изцяло
доказана по своето основание и размер: Фактурите са издадени във връзка с
договорно правоотношение между страните, отразяват реално количество
потребена енергия, методът на изчисление на дължимите суми съвпада с
уговорения между страните и изчисленията са математически верни, а
фактурите са издавани и предоставяне своевременно на ответника -
обстоятелство, което не се оспорва от него.
Предвид изложеното и доколкото във въззивната жалба не се
съдържат други конкретни оплаквания, касаещи обжалвания съдебен
акт,настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, което
обуславя потвърждаването му.
5
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, има само въззиваемата страна. Същата обаче не е претендирала такива,
поради което разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20065895/07.11.2022 г. по гр.д. №
7860/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 163 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6