РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Пловдив , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселин П. Атанасов
като разгледа докладваното от Веселин П. Атанасов Гражданско дело №
20205330111684 по описа за 2020 година
С искова молба, с вх. № 51966/14.09.2020г. е предявен иск от „Кредитреформ България“
ЕООД срещу С. Л. С..
Предявен е иск, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 240 ЗЗД, във връзка
с чл. 6 ЗПФУР, във връзка с чл. 86 ЗЗД, във връзка с чл. 99 ЗЗД.
Твърди се, че на 27.11.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „Вивус“ и С. Л. С., бил сключен Договор за кредит № ****
по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
В исковата молба се твърди, че договора сключен между страните на 27.11.2015г. се явявал
четвърти по ред договор за кредит между тях.
В искането си ответника заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 600 лева,
като заявил и използването на допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката. Твърди се, че съгласно заявката и условията по договора, кредитът
бил отпуснат чрез паричен превод посредством Изипей в деня на сключване на договора, за
период от 30 дни, с платежна дата - 27.12.2015г. Към уговорената дата на връщане на сумата,
кредитополучателя се задължил да заплати на „4 финанс“ ЕООД сума в общ размер на 744
лева, от които: 600 лева главница, 20,21 лева договорна лихва за периода на отпускане на
кредита и 123,79 лева - такса за експресно разглеждане.
С настъпване на падежа на договора, кредитополучателя не погасил дължимите суми и
1
изпаднал в забава.
Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението от 28.12.2015г. /денят следващ
падежната дата/ „4 финанс“ ЕООД започнал да начислява наказателна лихва върху
непогасената главница, като съгласно условията на т.13.3/а/, същата се формирала от сбора
на лихвения процент, определен в специалните условия на кредита, с добавяне към него
наказателен лихвен процент за просрочие.
В исковата молба се твърди, че след като ответника изпаднал в забава му били изпратени
три напомнителни писма на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тях се съдържала
детайлна информация за просрочения кредит.
Твърди се, че на 23.11.2018г. „4 финанс“ в качеството му на цедент, сключил с
„Кредитреформ България“ ЕООД в качеството му на цесионер, договор за прехвърляне на
вземания №*, по силата на който цеден**тът прехвърлил на цесионера вземанията си по
Договор № ****в общ размер на 1666,08 лева, от които: главница - 600 лева; договорна
лихва за периода на отпускане на кредита -20,21 лева; наказателна лихва- 892,08 лева за
периода от 28.12.2015г. до 22.11.2018г.; такси за
експресно разглеждане -123,79 лева; отписани разноски за събиране - 30 лева.
Посочените суми били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от
Договора за прехвърляне на вземания.
В изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпратил
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“
ЕООД до адреса на ответника, посочен в договора за кредит, която се върнала като
„непотърсена“.
От сключване на Договора за цесия до настоящия момент ответника продължил да не
заплаща задължението си по договора за кредит.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника С. Л. С. да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД следните суми: 600 лева - неизплатена главница по
договор за кредит №****законна лихва върху главницата от датата на подаване на
настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
При условията на евентуалност се иска на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да осъди ответника С.
Л. С. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата в общ размер на 600 лева, която
същият е получил без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
От съда се иска да осъди С. Л. С. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД
направените съдебни разноски по настоящето производство, както и юрисконсултското
2
възнаграждение в размер на 150 лева.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С. Л. С..
Ищецът заявява, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение и
желае такова.
Не ангажира други доказателства. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна с предявените искове и представените доказателства и
становището на ищеца намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответника не представя в срок отговор на исковата молба, исковата молба
е редовно връчена на 05.10.2020г. чрез майката на ответника – **** не се е явил в първото
по делото съдебно заседание, за което е редовно уведомен на 10.01.2021г. - лично, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не ангажира доказателства, не
прави оспорвания, не посочва уважителна причина за неявяването си, не иска разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по
същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
В исковото производство се претендират разноски за заплатена държавна такса в размер на
50 лева – държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Л. С., с ЕГН:****, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, с *** със съдебен адрес:
**** следните суми: 600 лева /шестстотин лева/ – неизплатена главница по Договор за
кредит №**** както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
настоящата искова молба -14.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. Л. С., с ЕГН:***с адрес: г*****ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***** с ****, със съдебен
адрес: ***** направените съдебни разноски в размер на 200 лева /двеста лева/,
представляващи 50 лева – държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване. Защитата срещу него се осъществява по реда на чл.
240 ГПК.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
4