Р Е
Ш Е Н
И Е
№218 07.08.2020 г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело №168 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП гр. Стара
Загора, представлявана в съдебното производство от редовно упълномощен юрисконсулт,
против Решение № 206/14.04.2020г., постановено по АНД №387/2020 г. по описа на Районен
съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление/НП/ №463770-F480132/17.09.2019г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП.
С касационната жалба се твърди, че решението е постановено
при неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се като неправилни
изводите на въззивния съд, че нарушението не е доказано, че прекъсването на
дистанционната връзка не е в резултат на действието или бездействието на
търговеца. Касае се за самостоятелно задължение за предаване на данни от всяко
едно фискално устройство към НАП, чрез коректно установена дистанционна връзка
и това задължение е безусловно и не е в зависимост от изпълнението на други
задължения по закон. Обстоятелството дали приходите са отчетени, чрез
издаваните касови бележки за периода и отпечатването на дневни финансови отчети
не отрича извършеното нарушение. Изискването за подаване на данни не зависи от
преценката на лицето по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МХ за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/ 2006г./.
Отговорността на търговеца е обективна и няма значение дали нарушаването на
чл.7 ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. е резултат от виновно действие или
бездействие тоест дали знае или не знае за липсата на дистанционна връзка не е
извинителна грешка. Нарушена е забраната да се работи с ФУ, без изградена
дистанционна връзка с НАП. Следователно търговците следят за наличието на тази
връзка и предаването на данни, за да се наруши забраната за работа с ФУ, което
не предава данни към НАП. Няма правно значение дали липсата на връзка се дължи
на трети лица, на които е възложена техническата поддръжка на ФУ и
осигуряването на дистанционната връзка, след като отговорността за нарушаване
на забраната е на търговеца. Установената липса на функционираща дистанционна
връзка не позволява автоматично предаване на данни за дневните отчети на всяко
ФУ към сървър на НАП. Така се препятства текущия контрол върху реализираните
приходи и правилното определяне на данъчните задължения. Нарушението е за първи
път, отразяването на приходите в паметта на ФУ е съобразено от АНО като е
приложена санкцията по чл.185 ал.1 от ЗДДС за нарушения, които не водят до
неотразяване на приходи. От съда се иска отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се потвърди НП. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и моли за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт в полза на НАП в размер на 120лв.
Ответникът - „А.П.“ ЕООД, в писмен отговор
оспорва касационната жалба и поддържа всички изложени доводи във въззивната си
жалба, както и мотивите на РС Стара Загора. Иска от съда да бъде оставено в
сила въззивното съдебно решение и да се присъди възнаграждение за един адвокат
в размер на 300лв за настоящото производство, платени в брой по договор за
правна защита и съдействие от 01.06.2020г.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и
предлага на съда да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило
по жалба на „А.П.“ ЕООД против НП № 463770-F480132/17.09.2019г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 700лв на основание чл.185 ал.2 вр. с
ал.1 от ЗДДС за това, че на 21.07.2017г е извършил нарушение на чл. 7 ал.3 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г на МХ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, във вр. с чл.118, ал.2 и ал.4, т.3 от ЗДДС. При извършена
на 05.02.2019г в 11.45ч проверка на обект – магазин за хранителни стоки,
находящ се в град Стара Загора, ул. М.37, стопанисван от А.П. ЕООД ХХХХе
констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл.3 от същата Наредба
е допуснало работа с фискално устройство, без изградена дистанционна връзка на
ФУ с НАП в периода от 21.07.2017г до 04.02.2019г. Установени са отчетени продажби
от въведеното, регистрирано и работещо ФУ DATECS MP -55 KL с ИН на ФУ DT 318565 и ИН на ФП 02666144, без изградена
дистанционна връзка с НАП. Генериран е периодичен отчет от устройството, като
видно от същия за периода от 21.07.2017г до 04.02.2019г е регистриран оборот от
48 441.54лв. Направена е справка в ИС на НАП, модул „Фискални устройства“,
при която се установява, че наличното в обекта фискално устройство е
регистрирано в НАП и притежава свидетелство за регистрация, като през периода
21.07.2017г до 04.02.2019г не е изпращало данни в НАП за дневните отчети, както
следва: от дневен отчет с №0171 от 21.07.2017г до дневен отчет с №0661 от
04.02.2019г / общо 490 броя дневни отчети с общ оборот от 48 441.54лв/,
поради липса на дистанционна връзка. Съгласно чл.7 ал.3 от Наредбата не се
допуска работа от лицата по чл.3 с ФУ, без изградена дистанционна връзка с НАП,
освен в посочените от Наредбата случаи. Извършената проверка е документирана с
протокол №0407953/05.02.2019г. Съставен а АУАН №F480132/02.04.2019г, връчен на същата дата
на упълномощен представител. Против АУАН е постъпило възражение от упълномощен
адвокат, който твърди, че има изградена дистанционна връзка с НАП, тъй като
устройството е снабдено със сим карта, както и договор с мобилен оператор, договор
със сервизна фирма за поддръжка на техническите изисквания по Наредбата, както
и че разполага с потвърждение за регистрацията му в ТД НАП
№3780328/26.07.2017г. Платена е годишната такса към мобилния оператор, без
която не би могло да се осъществява дистанционната връзка със сървъра на НАП.
Собственикът по никакъв начин не може да констатира, че дистанционна връзка с
НАП е преустановена или неустановена. Счита, че причините за липса на връзка
със сървъра са обективни и не се състоят в не изпълнение на задължението да се
изгради дистанционна връзка с НАП. Представя свидетелството за регистрация на
ФУ, което има сервизен договор от 20.07.2017г, договори за техническо
обслужване, съгласно Наредбата, валидни за процесния период. Приходната
администрация е представила справка за данни от Z отчети на ФУ, според която от 21.07.2017г
до 04.02.2019г няма подавани данни от ФУ, регистрирано под №3780328 / номера на
удостоверението за регистрация в ТД на НАП/. Съгласно справка за регистрираните
данни от Z
задачи за ФУ 3780328 се установява, че на 20.07.2017г в
15.10ч, е изпратен отчет, който е получена в 16.01ч. Справка за регистрирани
фискални устройства на ЕИК сочи, че с КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ ЕАД има сключен
договор от 20.07.2018г до 23.11.2019г.
С въззивната жалба се твърди, че на основание сключения
договор с Дартроник ООД от 20.07.2017г и до настоящия момент, е осигурено
осъществяването на дистанционна връзка с НАП, а собственика на дружеството не
може да установи, че няма установена такава или е преустановена. Фискалното
устройство има техническа възможност да подава данни към НАП, посредством
установена дистанционна връзка.
За да отмени НП, РС Стара Загора е приел, че
лицето е представило в НАП всички договори, които осигуряват дистанционната
връзка с НАП, а в хода на проверката е установено, че тя не е работеща. В тази
връзка неправилно АНО е приел, че е нарушен чл.7 ал.3 от Наредба № Н-18/ 2006г.,
тъй като е имало изградена дистанционна връзка с НАП. Не се спори, че за
процесния период са изготвяни дневни отчети и това е отразено съобразно
законовите изисквания в паметта на ФУ, което е позволило и те да бъдат изведени
при проверката. Не е установено извършването на нарушението на чл.118 от ЗЗДС вр.
с чл. 7 ал.3 от Наредба № Н-18/ 2006г. Действително при проверката, извършена
на 05.02.2019г е констатирано, че в обекта работи ФУ, без действаща
дистанционна връзка с НАП за периода от 21.07.2017г до 04.02.2019г. За да се
осъществи регистрацията на ФУ е необходимо да има изградена дистанционна връзка,
която е функционирала до 21.07.2017г, видно от представените писмени
доказателства. Считано от 21.07.2017 до 04.02.2019г обаче тази връзка е била
прекъсната, като причините за това не са изяснени от АНО по време на проверката
и съответно в хода на производството по ЗАНН. Липсва и мотиви в тази насока.
Освен това се установило, че търговецът има сключен договор за сервизно
обслужване и че ФУ е разполагало със сим карта, както и че търговецът не е имал
възможност да установи дали има или няма връзка с НАП, тъй като след не
изпращане на три поредни дневни отчета, устройствата би трябвало да блокира, но
това не се е случило. Следователно е налице субективна невъзможност да се
узнаят фактическите обстоятелства от състава на административното нарушение, което
изключва отговорността за неговото извършване. Освен това прекъсването на
дистанционната връзка не е резултат на действието или бездействието на
представители на търговеца. Предвид изхода от спора на жалбоподателя е
присъдено възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв.
Така постановеното решение е правилно като
краен резултат.
Датата на извършеното нарушение е конкретно и
категорично посочена като 21.07.2017г, на която се твърди работа с ФУ,
регистрирано в търговския обект на санкционираното лице, при липса на изградена
дистанционна връзка с НАП. Нарушението на забраната по чл.7 ал.3 от Наредба №
Н-18/ 2006г. е формално нарушение, което е продължено за посочения период, а
последния има значението на не съставомерно обстоятелство, доказващо тежестта
на конкретното деяние. Изпълнителното деяние е конкретно очертано от
диспозицията на сочената за нарушена правна норма /чл.7, ал.1 от Наредба №
Н.18/ 2006г./, а именно: не се допуска работа с ФУ, без изградена дистанционна
връзка с НАП. Съгласно чл. 7 ал.1 от Наредбата лицата по чл. 3 /извършващи продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект/ са длъжни да монтират, въведат
в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване
на дейността на обекта. В следващите ал.2 и ал.3 от същия чл.7 на Наредбата са
описани забрани за извършване на продажби, без функциониращи ФУ, както и работа
с функциониращи ФУ, но които нямат изградена дистанционна връзка с НАП – това
са ФУ, които са монтирани, въведени в експлоатация и регистрирани, какъвто е
настоящия случай, но които към определен момент не функционират или ако
функционират, то нямат изградена дистанционна връзка с НАП. Видно и безспорно
е, че фискалното устройство в търговския обект на ответника по касация, е
регистрирано под № 3780328 в НАП и е имало дистанционна връзка на 21.07.2017г,
когато е подало 170 броя отчети в рамките на Z задачата. Това се установява от
представената от ТД на НАП Справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ/ИАСУДТ 3780328 /стр.24 от
въззивното дело/, съгласно която Z
отчета има дата и час на генериране 20.07.2017г 20.20ч, но датата и часа на
изпращането му е 21.07.2017г в 15.10ч., като е получен на същата дата в 16.01ч.
АНО твърди, че наличното в обекта ФУ не е изпращало данни в НАП за дневните финансови
отчети от дневен отчет с №0171 от 21.07.2017т до дневен отчет с
№0661/04.02.2019г, изведени от паметта
му. Въз основа на този факт – неизпращане на дневния финансов отчет за
21.07.2017г и до 04.02.2019г включително се обосновава извода, че от 21.07.2017г
липсва изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, което се доказвало от справка
в ИС на НАП, модул „Фискални устройства“. Тази справка е приложена на стр. 22
по АНД № 387820г на РС Стара Загора и тя действително доказва, че за
21.07.2017г в НАП не са регистрирани данни от Z задачи за ФУ с номер на регистрация в НАП
3780328. Регистрирани са данни от Z
задачи за ФУ от дата 20.07.2017, но на 21.07.2017г в 16.01ч, който факт сочи,
че на инкриминираната дата /21.07.2017г./е имало изградена връзка с НАП. Изложеното
опровергава основателността на касационната жалба и потвърждава правилното
приложение на материалния закон от въззивния съд при отмяна на НП. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на ответника
по касация за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр.94/
29.11.2019г./, Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да
заплати на „А.П.““ ЕООД, гр. Стара Загора сумата от 300 лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство в касационното производство по Договор за правна
защита и съдействие от 01.06.2020г. Тъй като размерът на договореното адвокатско
възнаграждение е в минималния размер съгласно чл. 18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата
за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възражението на пълномощника на касатора за прекомерност се явява лишено от
основание.
Водим от горното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 206/ 14.04.2020г.,
постановено по АНД № 387/ 2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на „А.П.“ ЕООД, ХХХХ,
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Х.“ № 37, сумата от
300лв/триста/, представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.