№ 1498
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501401 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. А. Т. против решение №48 от 10.03.2022
г., постановено по гр.д. № 422/2021 г. по описа на Окръжен съд Враца, с което на
основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД, Д. Т. е осъден да заплати на П. И. А., сумата
от 45 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
получени три наранявания от нанесен удар от Т. на А. на 24.05.2020 г., ведно с лихвата
за забава, считано от 24.05.2020 г. до окончателното плащане. За разликата до пълния
размер от 60 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Въззивникът счита, че решението в частта, с която е уважена исковата претенция
за сумата над 15 000 лева, е неправилно. Поддържа, че съдът неправилно е зачел като
увреждане емоционална лабилност, която не е непосредствена последица от деянието.
Лабилността е субективно качество на индивида, без да е свързана с вредоносното
деяние. Поддържа оплакване за нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част, евентуално за намаляване на размера на обезщетението.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, ответната страна е взела становище по жалбата и
поддържа нейната неоснователност. Моли решението да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - само в обжалваната
му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд
е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите
на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд гр.София намира
следното:
Пред Окръжен съд Враца са предявени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и
чл. 86, ал.1 ЗЗД от П. И. А. против Д. А. Т., с предмет – присъждане на обезщетение в
1
размер на 60 000 лв., за претърпени неимуществени вреди от престъпление,
реализирано на 24.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.05.2020 г.
до окончателното изплащане.
Решението в частта, в която исковете по чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД са
уважени за сумата от 15`000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, като необжалвано, е влязло в сила.
Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от ответника в
осъдителната част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо за
фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл. 45 от ЗЗД, а именно:
На 24.05.2020 г., около 20 ч., в гр.Враца, на пешеходен мост над р. Лева,
разположен в близост до хранителен магазин „Кауфланд“, след нанасяне на удар с
брадва в областта на главата на П. И. А. от Д. А. Т., А. получил счупване на левия
мастоиден израстък и черепна основа с надлежаща рана, което отговаря на
самостоятелния медикобиологичен признак „нараняване, което прониква в черепната
кухина“; кръвоизливи и възпаления в средното ухо вляво с остра нервна възбуда на
слуха в ляво – практическа глухота с ляво ухо, което му е причинило „трайно
отслабване на слуха“; параличитен лагофталм на ляво око. За това деяние, с влязло в
сила споразумение по нохд №186/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, Д. А. Т. е
признат, за виновен на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 НК.
Сочените увреди са констатирани и в приетата пред първоинстанционния съд
медицинска експертиза. Вещото лице – медик сочи, че от деянието А. е получел три
разкъсно-контузни рани в областта на главата вляво и лявата ушна мида, счупване на
левия сисовиден участък на черепа и черепната основа, кръвоизлив в областта на лява
тъпанчева мембрана и възпаление на средното ухо с остра нервосензорна загуба на
слуха на ляво ухо; пареза на лицевия нерв в ляво с паралитичен лагофталм на ляво око.
Ищецът е претърпял оперативни интервенции: ревизия и шев на раните на главата и
ушната мида и трикратно инцизия (миринготомия) на лява тъпанчева мембрана.
Общият болничен престой бил 30 дни. Към момента има травматична последица по
отношение двигателните функции – на горен клепач на ляво око и практическа глухота
на ляво ухо. По отношение на говорните функции не е налице остатъчна последица.
От първоинстанционния съд е приета съдебно-психологична експертиза. Тя
установява, че ищецът не е имал отклонение в психичното си развитие, както и
проблеми от психично естество. След преживяната остра стресова реакция от деликта
за него е настъпило на психологическо ниво неволево връщане и преживяване на
травматичното събитие, невъзможност за спокоен сън, сънуване на кошмари,
плачливост, раздразнителност, повишена тревожност, невъзможност за концентрация
върху обичайните ежедневни дейности, намалена активност и работоспособност,
дистанциране, нежелание и въздържане от социални контакти.
За търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства.
Пред въззивната инстанция спорен между страните е размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
Този състав на САС намира възраженията на жалбоподателя за завишен размер
на обезщетението за неимуществени вреди от деянието, за неоснователно. Няма
нарушение на чл. 52 от ЗЗД. При определяне на обезщетението в размер на 45 000 лв.
първоинстанционният съд се е съобразил с тежестта, обема и характера на
уврежданията, довели до превръщане на един трудоспособен човек до инвалид с 50%
загубена работоспособност. Това състояние, видно от СМЕ, е необратимо. Съдът се е
съобразил и с претърпените от ищеца силни и продължителни болки от многобройните
оперативни интервенции и от тежестта на уврежданията.
2
В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. №
708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от
03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост,
поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава“.
Установено е, че ищецът е претърпял оперативни интервенции: ревизия и шев на
раните на главата и ушната мида и трикратно инцизия (миринготомия) на лява
тъпанчева мембрана. Лечението в болнично заведение е продължило 30 дни, а след
това в домашно-амбулаторни условия. От направения преглед на ищеца от вещото
лице-медик в настоящето производство е установено, че пострадалият има вициозен
постоперативен ръбец в областта на левия сисовиден израстък напречно около 4 см.;
постравматичен белег в средна трета на лява ушна мида около 4 см.; паралитичен
лагофталм на левия горен клепач с невъзможност за пълно отваряне и затваряне на
същия. Към момента е налице е травматична последица по отношение двигателните
функции на горния клепач на лявото око и практическа глухота с лявото ухо. По
отношение на говорните функции не е налице трайна последица.
Към момента на увреждането пострадалият е бил на 38 години; лечебният и
възстановителен процес; преживяната остра стресова реакция и настъпилата промяна
от преживяното стресогенно събитие, с което е нарушен досегашният живот на ищеца,
както и наличието на практическа глухота на лявото ухо са отчетени при определяне
на обезщетението. Не на последно място съдът съобразява икономическата
конюнктура към момента на деянието, както и практиката на съдилищата в подобни
случаи. Настоящият съдебен състав намира, че справедлив паричен еквивалент по
смисъла на чл. 52 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 45
000, както е определено и от първата инстанция, ведно с лихвата за забава от
24.05.2020 г. до окончателното плащане. Преценката на съда на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства, специфични за делото, взети предвид от съда при
определяне размера на обезщетението, са довели до правилен извод относно
дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
В този смисъл напълно съвпадат изводите на двете инстанции и обжалваното
решение следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на спора на въззиваемия се следват разноски за въззивната
инстанция в размер на 1800 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №48 от 10.03.2022 г., постановено по гр.д.
№422/2021 г. по описа на Окръжен съд Враца в обжалваната му част.
3
ОСЪЖДА Д. А. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ж.к.“***“, бл. ***, вх. ***,
ап. ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на П. И. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр.***, ул.“***“ № ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 1 800 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4