РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 17.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 13358/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, предявена от З. Х.М.И Х., със съдебен
адрес:***, офис 2, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***.
Ищцата твърди, че на 17.07.2014 г., около
07.00 часа, на ПП І-3 (главен път София-Русе), км. 76+340, край село Гривица, Обл. Плевен, Х.А.М.С.,
при управление на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ******СК, нарушил правилата за
движение по пътищата, загубил контрол над автомобила, навлязъл
в насрещната пътна лента, в резултат на което реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се, в своята лента за
движение, товарен автомобил „МАН“, с рег. № *******при което починала У.Р.С., която бил пътник в лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.
№ ******СК.
По случая било образувано ДП № Д-151/2014 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Плевен, което с постановление от 18.12.2014 г. било прекратеното,
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.
Ищцата твърди, че е майка на У.Р.С..
Ищцата сочи, че е преживяла изключително тежко загубата на дъщеря си, тъй като
помежду им съществувала силна емоционална връзка на привързаност и обич.
Ищцата
твърди, че към датата на описаното ПТП, ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ******СК,
включително и на водача Х.А.М.С..
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, причинени от смъртта на дъщеря й У.Р.С., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.07.2014
г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Л.И.“
АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към
датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на Х.А.М.С., като водач на лек
автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ******СК.
Ответникът не оспорва и че водачът Х.А.М.С. виновно е причинил
процесното ПТП, в резултат на което е починала У.Р.С., както и че ищцата е майка на починалата У.Р.С..
Ответникът оспорва иска с възражение, че не са доказани
твърденията на ищцата за близост с починалата й дъщеря. Сочи, че с оглед
обективните обстоятелства около смъртта на У.Р.С.,
която е пътувала в далечна страна със собственото си семейство, очевидно ищцата
не е живяла с дъщеря си в едно домакинство.
Ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на У.Р.С., изразяващо се в пътуване без поставен предпазен
колан, с което е допринесла за настъпването на по-тежки последици, отколкото в
случай, че е била обезопасена. Ответникът оспорва иска като предявен в
значително завишен размер, който не е съобразен със съдебната практика и с
разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗЗД. Ответникът оспорва и акцесорния иск за
лихва, като се позовава на разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ.
В допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва
възраженията на ответника.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал. 1 КЗ, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от
договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата
разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника
- застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.
Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 17.07.2014 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 23.09.2013 г., във формата на застрахователна полица №
22113002317970, З. „Л.И.“ АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.
№ ******СК, включително и на водача Х.А.М.С.. Застрахователното
правоотношение е било уговорено като срочно и валидно за периода от 23.09.2013 г. до 22.09.2014 г. Тези факти са
отделени като безспорни и ненуждаещи се в отношенията между страните по делото
(с определение от 02.04.2018 г.), а и се установяват от представената
застрахователна полица.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Не
се спори по делото, че на 17.07.2014 г., около 07.00 часа, на първокласен път ПП І-3, км. 76+340, Х.А.М.С.,
като водач на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ******СК, е
нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което на 26.07.2016 г. е починала У.Р.С., с ЕГН: **********.
Тези факти също са отделени като безспорни по делото - с определението от
02.04.2018
г.
Страните
не спорят и че З. Х.М.и Х. е майка на починалата У.Р.С., с ЕГН: ********** (видно
и от удостоверение за наследство, издадено от съдия в гр. Кашимли, Сирия).
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.С.С.С..
Свидетелката сочи, че през 2013 г. – 2014 г. е работела като преводач към
неправителствена организация в бежански лагер в България. У. била в лагера с мъжа си и децата си и
свидетелката се запознала с нея. Родителите на У. живеели в Сирия. Свидетелката
сочи, че отношенията между У. и майка й били добри. У. имала намерение, след
като се установи някъде, да вземе и майка си при нея. Свидетелката съобщила на
ищцата, че дъщеря й е починала. „Като всяка майка“, ищцата мното се разстроила. Не можела да преживее
детето си. Свидетелката сочи, че се е запознала с ищцата след инцидента, като
двете не се били виждали „на живо“, а само по Вайбър. След инцидента,
свидетелката се чувала с ищцата по телефона много често. Сочи, че и „до ден
днешен“ поддържат връзка по Вайбър (разпитът е проведен на 01.10.2018 г.) и се
чуват 3-4 пъти в месеца.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Л.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото се
явява ищцата (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984
г. задължителна съдебна практика, З. Х.М.и Х. е в кръга на лицата, легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята дъщеря У.Р.С..
От събраните писмени и гласни доказателствени средства се установява, че ищцата
е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своя дъщеря. С оглед на това съдът намира, че предявеният
иск е доказан по основание.
Що
се отнася до размера на обезщетенията
за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищцата от
смъртта на нейния дъщеря, и паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредените да претендират парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от
претърпените от ищцата страдания, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума
на ВС. Съдът съобрази посочените критерии, включително и най-близката степен на
родство между ищцата и починалата, младата възраст на починалата към деня на
ПТП – 27 г., и от житейска гледна точка съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, приема, че претърпените
от ищцата неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 130 000 лева.
Неимуществените
вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищцата.
За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящия състав приема, че сумата от 130
000 лева отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените неимуществени вреди.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№ 98/24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът
твърди, че У.Р.С.
е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан.
Не
се спори по делото, че при настъпване на процесното ПТП, У.Р.С. е пътувала на
задната дясна седалка на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ******СК
(този факт се признава от ищеца в о.с.з. на 01.10.2018 г.).
Видно от заключението по АТЕ, процесният лек
автомобил „Рено Меган Сценик“ е фабрично оборудван с триточкови предпазни
колани на предните и задните седалки.
Видно от заключението по съдебно-медицинската
експертиза, при процесното ПТП, У.Р.С. е получила следните увреждания: съчетана
гръдна и коремна травма: счупване на девето ляво ребро, контузия на белия дроб
и развитие на травматичен пулмонит и кървене от бронхиалното дърво; разкъсване
на черния дроб, десерозация на черва, излив на кръв в коремната кухина;
травматично-хеморагичен шок; три кръвонасядания на лявата гърда; охлузване на лявото
седалище, три кръвонасядания по страничната повърхност на лявото бедро;
кръвонасядания по страничната повърхност на лява подбедрица и по вътрешната
повърхност на същата; три кръвонасядания на дясно коляно и подбедрица;
Според ВЛ по СМЕ, от така описаните
увреждания не може да се направи аргументиран извод, дали по време на ПТП
пострадалата е била и или без правилно поставен предпазен колан. ВЛ е посочило,
че ако е пътувала с правилно поставен колан на задна дясна седалка е имала
реален шанс да бъде избегнат смъртния изход.
Видно от заключението по автотехническата
експертиза, правилно
поставен и изправен предпазен колан би предпазил съответния пътник от изпадане
от автомобила, както и би намалил ударите в детайли от интериора.
По делото няма данни, че при процесното
ПТП, У.Р.С. е изпаднала от автомобила
В открито съдебно заседание, ВЛ по АТЕ
заявява, че е възможно нараняванияна на У.Р.С. да са причинени от друг пътник,
който е пътувал без колан. Вещото лице е посочило също, че е възможно и при
правилно поставен колан да настъпят такива травми с такава тежест в гръдната и
коремната област.
При така установените факти, не може да се
направи категоричен извод, че с поведението си пострадалият пътник е съпричинил
вредоносния резултат. Възражението за
съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ съмнение начин, при условията на
пълно и главно доказване, каквото по делото не е проведено. Освен това, при преценка на настъпилите в резултат на ПТП вреди
следва да се отчита не само извършено ли е от пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали извършеното нарушение е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, а такава в случая няма установена пълно
и главно. Поради това, възражението за
съпричиняване е неоснователно, респ. определеното по-горе обезщетение не следва
да бъде намалявано.
Следователно,
искът е основателен и доказан за сумата от 130 000
лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се
отхвърли.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД -
от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др.
Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди са дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 26.07.2014 г. – когато е починала У.Р.С. и когато е бил
изпълнен фактическия състав на деликта, даващ основание на ищеца да предяви
иска си.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на А.Д.„С.И. и П.“, сумата от 3941.10 лева, съразмерно
на уважената част от иска (4530 лв. х 0.87).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
78 лева от общо направените разноски
в размер на 600 лева (600 лева х 0.13), в т.ч.: депозит за АТЕ и СМЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 58.50 лева (450 х 0.13) - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 5200 лева, в т.ч.: държавна такса (130 000 лв. х 4%), от
внасянето на която ищцата е била освободена.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. Х.М.И Х., със съдебен
адрес:***, офис 2, на основание чл. 267, ал. 1, вр. чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 130 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди от смъртта на У.Р.С., настъпила вследствие на пътно
– транспортно произшествие, реализирано на 17.07.2014 г., на ПП І-3, ведно
със законната лихва, считано от 26.07.2014 г. до окончателното
изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл. 267, ал. 1, вр. чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.), за разликата
над 130 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева, както и претенцията
за лихва за забава, за периода от 17.07.2014 г. до 25.07.2014 г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Д.„С.И.
И П.“, ЕИК*********, с адрес: гр. Плевен, Бизнес център „Бъкстон“, ет. 2, офис 2, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
сумата от 3941.10 лева –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. Х.М.И Х., със съдебен
адрес:***, офис 2,
да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 78 лева – разноски по
делото, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 58.50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 5200 лева –
разноски по делото, представляващи държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: