МОТИВИ
към присъдата по НОХД N372/2015 г. по опис на
РС Девня
Девненският районен
прокурор е възвел обвинение срещу Й.З.Б., ЕГН **********, за това, че:
1. На неустановена дата за времето от 03.07.2014 г.
до 07.07.2014 г. в гр. Девня, обл. Варна, при условията на продължавано
престъпление, преправила съдържанието на официален документза завършено
образование – „Лично дело за успеха на И.М.И.”, съставен в СПТУХП гр. Девня,
като на стр.9 в поле под „Резултати от зрелостния и квалификационен изпит, I
явяване, юни сесия 1995 г.“, срещу графа „Български език и литература” над
зачеркната оценка „Среден 3”, изписала оценка „Отличен /6/”, на стр.11,
озаглавена „Диплома за завършено средно образование серия С-94, №005202“, на ред
13 в графа „с общ успех” след зачеркната цифра „3.83”, изписала цифра „4.33”,
на ред 18 срещу графа „ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ 1. Български език и литература” над
зачеркната оценка „Среден /3/”, изписала оценка „Отличен /6/” и на ред 28 в
графа „ОБЩ УСПЕХ“, над зачеркната цифра „3.83”, изписала цифра „4.33”, с цел
този документ да бъде използван при издаването на друг официален документ –
Дубликат на Диплома серия Д, №002446, рег.№26-9 от 07.07.2014 г., издаден от ПГ
„Константин Д. Кумановски” гр. Девня на И.М.И. – престъпление по чл.308, ал.2, пр.4, вр. ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1 НК;
2. На 07.07.2014 г. в гр.
Девня, обл. Варна, в качеството на длъжностно лице – директор на ПГ „Константин
Д. Кумановски” гр. Девня, в кръга на службата си
съставила официален документ за завършено средно образование – Дубликат Серия
Д, №002446, рег.№26-9 от 07.07.2014 г. на Диплома Серия С-94, №005202,
рег.№2587 от 25.09.1995 г., издаден от ПГ „Константин Д. Кумановски” гр. Девня на И.М.И., в който удостоверила неверни обстоятелства относно
оценката от зрелостен изпит по български език и литература и оценката от общия
успех за завършено средно образование, с цел да бъде използван този документ
като доказателство за същите обстоятелства – престъпление по чл.311, ал.1 НК.
При съдебните прения, прокурорът поддържа
обвинението като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да наложи на
подс. Й. Б. наказание „лишаване от свобода“ за срок две години, за
престъплението по чл.308, ал.2, пр.4, вр. ал.1, пр.2, вр. чл.26 ал.1 НК,
както и наказания „лишаване от свобода“ за срок три години и „лишаване от право да заема държавна длъжност“ за
срок три години за престъплението по чл.311, ал.1 НК, както и съобразно чл.23,
ал.1 и ал.2 НК, поради извършване на всяко от двете престъпления преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, да наложи като общо
най-тежко наказанието „лишаване от свобода“ за срок три
години, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок три
години като присъедини към същото и по-лекото наказание „лишаване от право да заема
държавна длъжност“ за срок три години.
Подсъдимата Й. Б., редовно призована, се явява лично
и дава обстоятелствени обяснения. Твърди по същество, че не е извършвала преправяне
на оценки в документа лично дело за успеха на свид. И. Х., както и че при
съставянето на документа дубликат на диплома за същото лице, приела за
достоверни преправените в документа лично дело оценки от „среден 3“ на „отличен
6“ за резултат от зрелостен изпит по български език и литература и от „добър
3.83“ на „добър 4.33“ за общ успех, защото подобен вид преправяния били налични
в много други документи от същия вид и без да извършва каквато и да е
допълнителна проверка удостоверила същите с положен лично подпис в издадения от
нея дубликат на диплома.
Защитникът на подс. Й. Б. по същество не приема за
установена по несъмнен начин описаната в обвинителния акт фактическа обстановка
по възведеното обвинение. Твърди, че не са налице доказателства за наличие на
мотив за подс. Й. Б. да осъществи процесните деяния, както и че приобщените при
съдебното следствие първоначална и повторна съдебно-графологически експертизи
относно авторството на преправените оценки в документа лично дело за успеха на
свид. И. Х. не следва да се кредитират. Изтъква, че първоначалната експертиза е
оспорена, а при изготвяне на повторната такава, по недопустим, нарушаващ
правото на защита начин, е снет сравнителен образец от почерка на подс. Й. Б.
след като й е бил показан обекта на изследване и експерта е настоял тя да
изпише наподобяващо конкретен елемент за сравнителен образец. Твърди също, че с
повторната експертиза реално не е извършено изследване за съответствие между
изследвания обект и почерка на свид. Г. С. и дадения отговор по тази задача е
деклартивен и необоснован. Моли съда, да признае подс. Й. Б. за невиновна по
възведеното обвинение.
След преценка на
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
През
1995 г. свид. И.М.Х. (тогава с предбрачно фамилно име И.) завършила средно
образование в „СПТУ по ремонт и поддържане на машини и съоръжения в химическата
промишленост“ (по настоящем „ПГ Константин Кумановски“) гр. Девня с общ
дипломен успех „Добър (3.83)“ и оценка „Среден (3.00)“ от зрелостния изпит /матура/
по български език и литература.
През
лятото на 2014 г. свид. И. Х. решила да кандидатства за прием във висшето
учебно заведение Медицински университет гр. Варна със специалност
„помощник-фармацевт“, за която балообразуващи били дипломните оценки от
зрелостния изпит по „български език и литература“ и от предмета
„биология“.
На
03.07.2014 г. свид. И. Х. посетила в ПГ "Константин Кумановски" подс.
Й. Б., заемаща тогава длъжността „директор“, на която казала, че за
кандидатстване в МУ гр. Варна й е необходим дубликат на диплома за завършено
средно образование. Подсъдимата обяснила, че следва да представи съответна
молба и когато искания дубликат бъде изготвен, ще бъде уведомена по телефон, за
да го получи в училището.
С
вх.№1200 от 03.07.2014 г. молбата от свид. И. Х. била регистрирана и докладвана
на подс. Й. Б., която разпоредила писмено завеждащият архивната служба в
училището – свид. Е.Р., да представи съхранявания там документ – лично дело за
успеха на И.М. Илиева, в който ежегодно в периода на обучението били нанасяни
всички годишни оценки по отделните предмети, както и резултатите от зрелостните
и квалификационни изпити, а също и дипломните оценки за съответния възпитаник. Още
на 03.07.2014 г. свид. Е. Р. предал този документ на подс. Й. Б.
Издаването
дубликат на диплома, се извършвало чрез нанасяне в бланка по образец на
оценките, отразени в личното дело за успеха на съответния ученик, при което
всяко несъответствие между вписаните в двата документа оценки би било лесно
установимо. Наред с тези данни, за получените оценки от зрелостни изпити, както
и за вписания общ успех в оригиналната диплома за ученика, достоверна
информация се съдържала и в други, достъпни за сравнение и проверка първични
документи в учебното заведение – регистрационна книга за издадени дипломи за завършена
степен на образование, започната на 03.07.1986 г. и прошнурована и прономерована
папка, именована „писмен изпит по български език и литература 21 юни 1995 г.“,
съдържаща в оригинал протоколи и изпитни писмени работи.
След
запознаване с представеното й лично дело за успеха на свид. И. Х., подс. Й. Б. преценила,
че може да си позволи да впише в дубликата на диплома на свид. И. Х., с три
единици по-висока (Отличен 6) от действителната балообразуваща оценка (Среден
3) от зрелостния изпит по предмета „български език и литература“, както и, съответно
на тази промяна, да нанесе в дубликата на диплома и по-висока оценка (Добър
4.33) спрямо действителната такава (Добър 3.83) за общия дипломен успех на
свид. И. Х.
За да
стори това, подс. Й. Б. счела за необходимо, да преправи съответните оценки в
документа лично дело за успеха на свид. И. Х., за да може, при повърхностна
проверка в този, основно ползван за сравнение документ, вписаните в дубликата
оценки да съответстват на отразените в личното дело и неистинното съдържание в
дубликата на дипломата да не бъде лесно установено. В изпълнение на това свое
решение, на неустановена дата в периода от 03.07.2014 г. до 07.07.2014 г. подс.
Й. Б. собственоръчно преправила със син химикал следните отразявания в
документа лично дело за успеха на свид. И. Х.: на стр.9 в табличното поле под
„Резултати от зрелостния и квалификационен изпит, I явяване, юни сесия 1995
г.“, срещу графа „Български език и литература”, зачеркнала вписаната оценка
„Среден 3” и над нея изписала оценката „Отличен 6”; на стр.11, озаглавена
„Диплома за завършено средно образование серия С-94, №005202“, на ред 13 в
графа „с общ успех”, зачеркнала вписаната цифра „3.83” като над нея изписала
цифра „4.33”; на ред 18 срещу графа „ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ 1. Български език и
литература”, зачеркнала вписаната оценка „Среден /3/”, над която изписала
оценка „Отличен /6/”; и на ред 28 в графа „ОБЩ УСПЕХ“, зачеркнала вписаната
цифра „3.83” и над нея изписала цифрата „4.33”.
За
издадените дипломи и дубликати на дипломи в училището бил въведен и електронен
регистър, свързан с централизиран сървър в МОН, в който се прилагали сканирани
копия на документите и се отразявали всички основни данни от съответния
документ – номер и дата на издаване, оценки, името на издалия документа
директор, както и името на лицето, въвеждащо данните в регистъра. В ПГ
„Константин Кумановски“ тази дейност била възложена на свид. Г.С. –
преподавател по предметите „математика“ и „информационни технологи“ и
председател на зрелостната комисия. На 05.07.2015 г. подс. Й. Б. обяснила на
свид. Г. С., че е постъпила молба за дубликат на диплома и настояла пред свид.
Г. С. да й обясни, как се съставя и попълва такъв документ чрез програмния
продукт, за се извършва тази дейност и при негово отстъствие, но той отказал с
аргумент, че процедурата не е елементарна и разяснението ще отнеме време, при
което подсъдимата го попитала, възможно ли е дубликат да се състави и чрез
попълване на бланкетната форма с печатаща машина и получила положителен
отговор.
На
07.07.2014 г. свид. Г. С. отсъствал от работа поради ползван отпуск и в този
ден подс. Й. Б. разпоредила на свид. Х.П. – технически секретар в гимназията,
да попълни бланка за дубликат на диплома за свид. И. Х., но в разрез с
установената практика в такива случаи, не й предоставила документа лично дело,
за да вижда и сравнява сама нанасяните оценки в бланката за дубликат, а под
претекст, че ще стане по-бързо, подс. Й. Б. диктувала подлежащите на нанасяне
оценки като държала документа лично дело, без да го показва на свид. Х. П. По
този начин подс. Й. Б. продиктувала на свид. Х. П. не достоверните първоначално
вписани оценки „среден 3“ и „добър 3.88“, а преправените оценки „отличен 6“ и „добър
4.33“ съответно за зрелостен изпит по „български език и литература“ и за общ упех
и тези неверни данни били вписани от свид. Х. П. След попълването на бланката,
в качеството на директор на гимназията подс. Й. Б. подписала и подпечатала
съдържащия съответните неверни данни документ.
В
периода от 07.07.2014 г. до 09.07.2014 г. подс. Й. Б. лично уведомила по
телефон свид. И. Х., че дубликата на дипломата е изготвен и тя отишла до ПГ
„Константин Кумановски“, за да го получи. Там й било разяснено, че документа задължително
следва първо да бъде сканиран, но поради проблем с ползването на апаратурата,
това трябва се отложи и тогава свид. И. Х. помолила да го получи само временно,
за да успее да подаде в срок документите за кандидатстване в университета, а в
последствие да го върне, за да бъде сканиран. На 10.07.2014 г. свид. И. Х.
представила издадения й Дубликат Серия Д, №002446, рег.№26-9 от 07.07.2014 г. на Диплома
Серия С-94, №005202, рег.№2587 от 25.09.1995 г., издаден от ПГ „Константин
Кумановски” гр. Девня пред МУ
Варна наред с други изискуеми документи за кандидатстване по специалността
„помощник-фармацевт“. В последствие, изчисленият сбор от балообразуващите й
оценки се оказал недостатъчно висок, за да бъде приета за обучение.
Съгласно
предварителната договореност, в последната седмица на м. юли 2014 г. дубликата
на диплома на свид. И. Х. бил върнат в ПГ „Константин Кумановски“ и тогава бил
предаден на свид. Г. С. за сканиране и регистрация в програмата от лицето Д. С.
– заместваща по това време свид. Х. П. като технически секретар в училището. За
да извърши регистрацията свид. Г. С. настоял да му бъде представено и личното дело
за успеха на свид. И. Х., за да се убеди, че данните, които следва да въведе,
са достоверни, защото като въвеждащ оператор, чието име се вписва изрично при електронната
регистрация съвместно с това на директора, считал, че носи отговорност за
коректното отразяване. Първоначално той получил отговор, че документа лично дело
ще му бъде донесен по-късно, а в последствие му било обяснено от лицето Д. С.,
че личното дело на свид. И. Х. липсва и той отново отказал да сканира и
регистрира документа, а при настояване да го стори, заявил, че ще го направи,
но без да отразява в регистъра своите данни, а само тези на подс. Й. Б., защото
не могъл лично да провери достоверността на данните, които подсъдимата е
удостоверила с подпис в качеството на директор и с печата на училището. След като
направил по този начин регистрацията, свид. Г. С. решил все пак да провери
достоверността на данните от дубликата на съответната диплома чрез справка в
един от достъпните други документи, съдържащ съпоставимо отразяване –
съхраняваната в канцеларията при техническия секретар на училището регистрационна
книга за издадените дипломи, при което установил, че вписания там (стр.29,
№2586) общ успех за дипломата на свид. И. Х., се различава от посочения в
дубликата. За това, както и за други счетени от свид. Г. С. като нередни
действия от подс. Й. Б., той подал до началника на Регионален инспекторат по
образованието в гр. Варна сигнал, регистриран с вх.№9455-57 от 13.08.2014 г.,
който бил препратен до прокуратурата.
В хода
на проведеното разследване оригиналите на съответните документи били установени
и приобщени към доказателствата и назначените съдебно-графологически експертизи
констатирали, че автор на нанесените преправяния в документа лично дело за
успеха на свид. И. Х. е
именно подс. Й. Б..
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за
установена след анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност.
Извън авторството на преправените данни в личното дело
за успеха на свид. И. Х., всички други основни фактически констатации по
възведеното обвинение се удостоверяват по несъмнен начин от приобщените в
оригинал документи по реда на чл.283 и чл.283 НПК: Лично дело за успеха на И.М.И.;
Дубликат
Серия Д, №002446, рег.№26-9 от 07.07.2014 г. на Диплома Серия С-94, №005202,
рег.№2587 от 25.09.1995 г.;
Регистрационна
книга за издадени дипломи за завършена степен на образование, започната на
03.07.1986 г.; Протокол за провеждане на
писмен зрелостен изпити по „български език и литература“ от 21.06.1995 г. в
СПТУХП гр. Девня и оценена и рецензирана писмена работа от зрелостен изпит на И.М.И.
с тема „Разказите на Йордан Йовков и темата за националните добротелели на
българина“, съдържащи се в прошнурована и прономерована папка, озаглавена „Писмен изпит по български език и
литература 21 юни 1995 г.“.
Видно от съответните неоспорени и обективни доказателства, действителната
оценка от зрелостния изпит по български език и литература за свид. И. Х.
(Илиева) е „среден 3“ и средния общ успех от нейната диплома е „добър 3.88“, а
в издадения от подс. Й. Б. официален документ – дубликат от диплома, тези
оценки са недостоверно удостоверени от нея, съответно като „отличен 6“ и „добър
4.33“, като наред с това, в личното дело за успеха на свид. И. Х. са нанесени
не по надлежния удостоверителен ред преправени оценки за зрелостен изпит по
предмета „български език и литература“ от „среден 3“ на „отличен 6“ и за общия
дипломен успех от „добър 3.88“ на „добър 4.33“. Също изцяло в подкрепа на приетата
за установена фактическа обстановка са и приобщените гласни доказателства –
показанията на свеки един от разпитаните свидетели И. Х., Е. Р., Х. П., Г. С.,
М. Б. и С. Г., които съдът кредитира като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени лични възприятия, непротиворечащи помежду си и с приобщените
документи. Относно обстоятелсвата, за които при разпита в хода на съдебното
следствие свид. И. Х. заявява, че не си спомня или описва с несъществено
различие спрямо разпита от досъдебното производство, съдът кредитира
приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК нейни показания от
21.08.2014 г. като дадени в значително кратък период спрямо описваните събития
когато е резонно да е имала по-ясен спомен за случилото се.
Относно авторството на осъществените преправки в
документа лично дело за успеха на свид. И. Х. по делото са приобщени както
първоначална тройна графологическа експертиза от досъдебната фаза на
производството, така и повторна тройна графологическа експертиза, изговена от друг
експертен състав в хода на съдебното следствие. Следва да се изтъкне, че
повторната тройна експертиза е назначена основно за отпадане на съмнения за
евентуална предубеденост на вещите лица по първоначалната тройна експертиза,
явяващи се служители на МВР, а не и поради недостатъчна обоснованост на заключението.
Идентичният извод по повторната експертиза от необвързан със структурите на МВР
състав е показателен и за непредубедеността на експертите по първоначалната
тройна експертиза. Всеки от двата отделни експертни състава единодушно,
категорично и подробно обосновано заключава, че автор на преправените цифри и
текстове е подс. Й. Б. Както при първоначалната, така и при повторната тройни
експертизи, вещите лица изтъкват наличието на множество напълно съвпадащи и
конкретно индивидуализирани, характерни, устойчиви и в съвкупността си напълно
достатъчни общи и частни признаци между снетия сравнителен почерков материал от
подс. Й. Б. и изследваните обекти, за да обосноват категоричен извод за
идентичност. Също така, напълно обосновано всяка от двете групи експерти
посочва, че наличието на случаи на различно изписване в част от сравнителния
материал само за отделни частни признаци на буквите „т“ и „н“, не е в състояние
да повлияе на извода за идентичност на изследваните обекти с образците от почерка
на подс. Й. Б., доколкото в друга част от сравнителните образци, са налице и
достатъчно съвпадащи варианти на изписване на същите букви с тези от
изследваните обекти като се посочва аргументирано от експертите, че подобни
форми на вариативност в почерка на едно и също лице са нерядко срещани и същите
могат да бъдат обяснени с вероятен стремеж за изпълнение на инкриминираните
текстове официално и с по-бавен темп, докато сравнителните образци са изпълнени
бързописно и опростено. Съдът намира за неоснователни наведените от защитника
на подс. Й. Б. аргументи за снемане на сравнителен образец от нейния почерк по
недопустим, нарушаващ правото на защита начин след показване обекта на изследване и настояване, тя да изпише наподобяващо
конкретен елемент за сравнителен образец. Действително, от отговорите на експертите по повторната тройна
експертиза в хода на съдебното следствие се установи, че изследвания обект е показан
на подс. Й. Б. при снемането на сравнителен образец от нейния почерк. Но, това
е сторено едва в съдебната фаза на производството, след като в досъдебната фаза
вече са били изготвени три единични и една тройна графологически експертизи, с
чиито заключения и онагледен снимков материал, както и с конкретния обект на
изследване, подсъдимата предварително е била вече непосредствено запозната,
както при предявяване на разследването, така и след образуване на съдебното
производство и в хода на съдебното следствие, и следователно, при поредното
снемане на сравнителен образец от нейния почерк, детайлите по показания обект
на изследване определено са били вече предварително достатъчно добре възприети
от подс. Й. Б. Също така, при проведеното изслушване на експертите по
повторната тройна експертиза, бе ясно изтъкнато, че изследвания обект е показан
на подс. Й. Б. само за пояснение и онагледяване на разликата между ръкописно и
ръкопечатно изписван елемент, но без да е указвано, тя да полага по сходен
начин сравнителния образец от своя почерк. Наред с това, анализа на експертите
относно този конкретен елемент определено не представлява единствен или основен
признак за крайния извод за авторство на изследвания отбект от подс. Й. Б. В
тази връзка съдът счита за напълно правилно и обосновано становището на
експертите, че констатацията за идентичност се изгражда след цялостен анализ за
комплексните съвпадения на значително голямото множество характерни и устойчиви
общи и най-вече частни признаци между изследваните обекти и сравнителните
образци от прочерка на подсъдимата и наличието на ограничени различия само в
част от сравнителните образци при единични частни прицнаци за две отделни букви
не е в състояние да опровергае категоричния и единодушен извод по всяко от
заключенията при двете отделни групи експерти.
Така кредитираните от съда заключения по двете
тройни експертизи, опровергават напълно и категорично дадените от подсъдимата
обяснения, че не е преправяла съдържанието на документа лично дело за успеха на
свид. И. Х. и че при съставянето на документа дубликат на диплома за
същото лице, приела за достоверни преправените в личното дело оценки поради множеството налични в други документи от
същия вид подобни преправяния. Чрез
констатациите по експертизите, наред с авторството от подс. Й. Б. на
инкриминираните преправяния в документа лично дело за успеха на свид. И. Х., по
същество се доказва и основния елемент от фактическия състав за деянието съставяне
на официален документ с невярно съдържание. Защото извършеното лично от нея
препрявяне означава, че тя е знаела несъмнено, какви са били действителните оценки
на свид. И. Х. за зрелостния изпит по български език и литература и за общ дипломен
успех и въпреки това, съзнателно и целенасочено със съставянето на дубликата за
диплома е удостоверила невярно не действителните, а преправените от нея оценки.
Обстоятелството, че към периода на осъществяване на
процесните деяния подс. Й. Б. е заемала длъжността „директор“ на ПГ „Константин
Кумановски“ гр. Девня се установява от приобщените документи – трудов договор
№РД-12-2009 от 10.07.1998 г., ведно с допълнителни споразумения от 29.06.2000
г., 30.12.2003 г. и 14.07.2008 г. и длъжностна характеристика.
Приобщените документи по реда на чл.283 НПК, потвърждаващи приетата за
установена фактическа обстановка, са: сигнал от Г. С. рег.№12363 от 14.08.2014 г.; заповед №РД-07-405 от 11.07.2014
г.; определение №218 от 20.08.2014 г., протокол за изземване от 21.08.2014 г.,
ведно с фотоалбум; дубликат
сер.Д, №002446, рег.№26-9 от 07.07.2014 г. на диплома сер.С-94, №005202, рег.№2587 от
25.09.1995 г.; лично дело за успеха на
И.М.И.; молба вх.№1200 от 03.07.2014 г.; прошнурована и прономерована папка, озаглавена
„Писмен изпит по български език и литература 21 юни 1995 г., съдържаща Протокол
за провеждане на писмен зрелостен изпити по „български език и литература“ от
21.06.1995 г. в СПТУХП гр. Девня и оценена и рецензирана писмена работа от
зрелостен изпит на И.М. Илиева с тема „Разказите на Йордан Йовков и темата за
националните добротелели на българина“; регистрационна книга за издадени
дипломи за завършена степен на образование (в СПТУ РПМСХП
гр. Девня), започната на 03.07.1986 г.; приемо-предавателен протокол №41-в от 22.04.2014
г.; определение №217 от 20.08.2014 г.; протокол за изземване от 21.08.2014 г.,
ведно с фотоалбум; заверено за вярност копие от дубликат на диплома сер.Д,
№002446, рег.№26-9 от 07.07.2014 г.; свидетелство за професионална квалификация
№797 от 25.09.1995г.; фотоалбум; сравнителен материал от почерк на Й. Б.;
протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 08.10.2015 г.;
сравнителен матеирал от подпис на Х. П.; протокол за доброволно предаване от
21.08.2014 г.; протокол за вземане на образци за сравнително изследване от Е. Р.;
протокол за вземане на образец от подпис за сравнително изследване от И. Х.;
протокол за вземане на образец от подпис за сравнително изследване от Й. Б.;
протокол за вземане на образец от подпис за сравнително изследване от Е. Р.;
протокол за вземане на образец от подпис за сравнително изследване от Х. П.;
протокол за вземане на образец от почерк за сравнително изследване от И. Х.; протокол
за вземане на образец от почерк за сравнително изследване от Е. Р.; протокол за
вземане на образец от почерк за сравнително изследване от Й. Б.; протокол за
вземане на образец от почерк за сравнително изследване от Х. П.; писмо изх.№0207-79
от 25.09.2014 г.; писмо изх.№0207-28 от 31.03.2015 г., ведно с приложени трудов договор №РД-12-2009 от
10.07.1998 г. допълнителни споразумения от 29.06.2000 г., 30.12.2003 г. и 14.07.2008
г. и длъжностна характеристика; писмо от МУ Варна изх.№014-17 от 16.09.2015 г.; справка за съдимост за Й.
Б..
При
така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. Й. Б.
е осъществила от обективна и субективна страна,
фактическите състави
на следните престъпления:
1. На неустановена дата за времето
от 03.07.2014 г. до 07.07.2014 г. в гр. Девня, обл. Варна, преправила
съдържанието на официален документ – „Лично дело за успеха на И.М.И.”, съставен
в СПТУХП гр. Девня, като на стр.9 в поле под „Резултати от зрелостния и
квалификационен изпит, I явяване, юни сесия 1995 г.“, срещу графа „Български
език и литература” над зачеркната оценка „Среден 3”, изписала оценка „Отличен
/6/”, на стр.11, озаглавена „Диплома за завършено средно образование серия
С-94, №005202“, на ред 13 в графа „с общ успех” след зачеркната цифра „3.83”,
изписала цифра „4.33”, на ред 18 срещу графа „ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ 1. Български език
и литература” над зачеркната оценка „Среден /3/”, изписала оценка „Отличен /6/”
и на ред 28 в графа „ОБЩ УСПЕХ“, над зачеркната цифра „3.83”, изписала цифра
„4.33”, с цел този документ да бъде използван за удостоверяване съответствие на
преправените данни с отразени неверни обстоятелства в друг официален документ –
Дубликат на Диплома серия Д, №002446, рег.№26-9 от 07.07.2014 г., издаден от ПГ
„Константин Д. Кумановски” гр. Девня на И.М. Илиева – престъпление по чл.308,
ал.1, пр.2 НК;
2. На 07.07.2014 г. в гр. Девня, обл. Варна, в качеството на длъжностно
лице – директор на ПГ „Константин Д. Кумановски” гр. Девня, в кръга на службата
си съставила официален документ за завършено средно образование – Дубликат
Серия Д, №002446, рег.№26-9 от 07.07.2014 г. на Диплома Серия С-94, №005202,
рег.№2587 от 25.09.1995 г., издаден от ПГ „Константин Д. Кумановски” гр. Девня
на И.М.И., в който удостоверила неверни обстоятелства относно оценката от
зрелостен изпит по български език и литература и оценката от общия успех за
завършено средно образование, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за същите обстоятелства – престъпление по чл.311, ал.1 НК.
От субективна страна, всяко от двете деяния е осъществено при
форма на вината пряк умисъл като подсъдимата е
съзнавала несъмнено както факта, че преправя нанесените оценки за зрелостен
изпит по предмета „български език и литература“ и за общ дипломен успех в
документа лично дело за успеха на свид. И. Х. с такива, за които не е налице
удостоверяващ ги първоизточник, така и факта, че съставя дубликат за диплома, в
който са нанесени не достоверните първоначално вписани оценки, а недостоверно
преправените такива в личното дело за успеха на свид. И. Х. за зрелостнен изпит
по предмета „български език и литература“ и за общ дипломен успех. Относно
първото деяние, прекият умисъл е обусловен и чрез специална цел за извършителя
– да бъде използван инкриминирания документ за удостоверяване съответствие на
преправените данни с отразени неверни обстоятелства в подлежащ на съставяне
друг официален документ – дубликат на диплома. Доказателство за наличие на
изтъкнатата специална цел е самия факт на последващо съставяне на съответния
официален документ – дубликат на диплома, в който не някакви други, а именно
недостоверните и преправени данни от личното дело на ученика са удостоверени
като реално постигнат резултат за зрелостен изпит и за общ дипломен успех. Относно
второто деяние прекият умисъл също е обусловен и чрез специалната цел – да се
ползва невярното документиране като доказателство за вписаните недостоверни обстоятелства
и наличието на тази специална цел се извежда именно от удостоверителната,
доказателствена същност на документа дубликат за диплома. Наведеният от
защитата аргумент за липса на каквито и да е доказателства относно мотива на
подс. Й. Б. да осъществи двете деяния, съдът намира за несъстоятелен. В
конкретния случай, мотивът или вътрешните подбуди за извършителя явствуват чрез
несъмнено установените факти за неговото външнопроявено поведение. А то се
изразява в завишаване с три единици на оценка от зрелостен изпит (и
съответсващо завишаване на средния общ дипломен успех). Доколкото този акт е
изцяло благоприятстващ конкретно лице – свид. И. Х., става ясно, че подс. Й. Б.
е сторила това, водена от намерението да способства, свид. И. Х. да удостовери
наличието на отлична оценка от съответния зрелостен изпит. Дали тази подбуда за
подсъдимата е породена от неина лична потребност и собствено решение да подпомага
дори по престъпен начин бивши възпитаници на училището или е била подтикната безкористно
или срещу насрещна облага към такъв противозаконен акт от свид. И. Х. или трето
лице, е обстоятелство, обуславящо причината за формиране на вече изтъкнатия
като ясен и несъмнено наличен мотив.
От обективна страна, специалното качество на
извършителя като длъжносттно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ НК за
престъплението по чл.311, ал.1 НК се обуславя от факта, че към датата на
неговото осъществяване подс. Й. Б. е заемала длъжността „директор“ в публично
(общинско) учебно заведение - ПГ „Константин Кумановски“ гр. Девня, която
определено не е имала функции само на материално изпълнение и това съответства
на визираните в чл.93, т.1, б.“а“ НК характеристики.
Като издадени от длъжностни лица в кръга на
служебните им правомощия по установения ред и форма, всеки един от процесните
документи – Лично дело за успеха на И.М.И.(Х.) и Дубликат Серия
Д, №002446, рег.№26-9 от 07.07.2014 г. на Диплома Серия С-94, №005202,
рег.№2587 от 25.09.1995 г., издаден от ПГ „Константин Д. Кумановски” гр. Девня, съответства на обективния признак „официален
документ“ по смисъла на чл.93, т.5 НК за всяко от деянията по чл.308, ал.1,
пр.2 НК и по чл.311, ал.1 НК.
Същевременно, съдът не счита за
установено, преправянето на съдържанието на документа лично дело за успеха на
свид. И. Х. да е осъществено при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 НК, доколкото са преправени с едно деяние отделни
елементи от цялостното съдържание на един и същ документ. При тази констатация,
в частта относно квалификацията на възведеното обвинение за осъществяване на
деянието като продължавано престъпление по чл.26, ал.1 НК, подс. Й. Б. следва
да бъде призната за невиновна, поради установяване, че деянието не е извършено.
Наред с това, съдът не счита за установено,
преправения официален документ лично дело за успеха на свид. И. Х., да
представлява документ за завършено образование. Макар същият да съдържа данни
за отразените в дипломата оценки, той няма специалната форма и специалната удостоверителната
стойност на документ за завършено образование. По тази причина, и в частта
относно квалификацията на възведеното обвинение по чл.308, ал.2, пр.4 НК, подс.
Й. Б. също следва да бъде призната за невиновна поради установяване, че
деянието не е извършено.
Съдът също така счита, че за нито
едно от процесните престъпления не може да бъдат приложени предвидените в
специалната част привилегировани състави за “маловажен случай” по смисъла на
чл.93, т.9 НК. Хипотезата на посочената обща разпоредба е приложима при липса
или незначителност на съставомерни вредоносни последици или с оглед на други,
смекчаващи отговорността обстоятелства. Но, както престъплението по чл.308,
ал.1, пр.1 НК, така и това по чл.311, ал.1 НК, не включват настъпване на съставомерни
вредоносни последици, а извън липсата на предходно регистрирани осъждания за
подс. Й. Б., други смекчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Наред с
това, при наличието на реална съвкупност с целенасочено предумишлено осъществяване
на едното деяние за прикриване и затрудняване разкриването на другото, е налице
съществено утежняване на престъпната деятелност от страна на подсъдимата, при
което преценка за малозначителност на всяко от двете отделни престъпления не
може да се формира.
При
определяне вида и размера на наказанието за подс. Й. Б. за престъплението по чл.308, ал.1,
пр.2 НК, съдът прецени степента на обществена опасност на деянието
като средно висока, от една страна поради факта, че негов предмет е официален
документ и чрез същото се засяга доверието в удостоверителната стойност на
публичния документооборот, а от друга страна поради факта, че конкретния документ
не се отличава с особено съществена обществена значимост, а и съответната
преправена част от неговото съдържание отразява недостоверно завишен резултат само
за един измежду всички образователни предмети за конкретното лице и следващата
от това не особено значителна промяна в общия дипломен успех като при това,
този преправен документ не се явява единствен удостоверителен източник на действителните
достоверни данни за съответните обстоятелства. Същевременно, съдът прецени като
невисока степента на обществена опасност на подс. Й. Б., която няма предходно
регистрирани осъждания и този факт бе отчетен като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид
невъзведения с обвинениението като утежняващо отговорността квалифициращо
обстоятелство факт, че деянието е осъществено от подс. Й. Б. към момент, в
който е имала качеството на най-високопоставено длъжностно лице в съответната
институция – директор, и като такъв е била призвана да контролира и гарантира
достоверното съдържание на поверените за съхранение документи, но противно на
това, именно тя е осъществила деянието. Съобразно чл.54, ал.1 НК, при констатираната
средно висока степен на обществена опасност на деянието, невисока степен на
обществена опасност на подсъдимата, както и поради установения паритет между
изтъкнатите смекчаващо и отегчаващо отговорността обстоятелства, съдът определи
за подс. Й. Б. предвиденото в специалната част наказание „лишаване от свобода“
за срок между минималния и средния установен – девет месеца. При наличието на
обективните предпоставки по чл.66, ал.1 НК и с оглед констатацията за невисока
спетен на обществена опасност за личността на подсъдимата, съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко на поправителен ефект за
извършителя, не е наложително то да бъде търпяно ефективно и изпълнението
следва да бъде отложено с минималния изпитателен срок – три години.
При определяне вида и
размера на наказанието за подс. Й. Б. за престъплението по чл.311, ал.1 НК, съдът прецени степента
на обществена опасност на деянието като средно висока, от една страна
поради факта, че негов предмет е официален удостоверителен
документ за завършена степен на образование и чрез същото се засяга сериозно доверието в удостоверителната стойност на публичния документооборот, а
от друга страна поради факта, че от извършеното
в последствие негово използване не са настъпили реални вредоносни несъставомерни
последици, доколкото свид. И. Х. не е била приета в съответния ВУЗ при
кандидатстването й там с невярно удостоверената завишена дипломна оценка. Същевременно, съдът
прецени като невисока степента на обществена опасност на подс. Й. Б., която
няма предходно регистрирани осъждания и този факт бе отчетен като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Като отегчаващо
отговорността съдът прецени обстоятелството, че в пряка връзка с осъществяване
на това престъпление и именно, за да бъде затруднено неговото разкриване, подс.
Й. Б. е извършила в реална съвкупност и престъплението по чл.308, ал.1, пр.2 НК, в резултат на което неверно удостоверените оценки в дубликата за диплом са
съответствали на преправените такива в ползвания за проверка документ лично
дело за успеха на свид. И. Х. Също като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът прецени и особеностите на начина на извършване на престъплението поради факта,
че, за да осъществи деянието, подс. Й. Б. целенасочено и възползвайки се от
управленските си функции, е успяла да осуети възможността за другите,
технологично участващи лица при съставяне на съответния документ в изпълнение
на служебните им задължения – свидетелите Х. П. и Г. С., да проверят и
съпоставят лично вписаните в дубликата за диплома оценки с отразените видимо
преправени такива не по надлежния ред в документа лично дело за успеха на свид.
И. Х. Съобразно чл.54, ал.1 НК,
при констатираната средно висока степен на обществена опасност на деянието и невисока степен на
обществена опасност на подсъдимата, както и при минимален
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът определи за подс. Й. Б. предвиденото в
специалната част наказание „лишаване от свобода“ за срок между минималния и
средния установен, в посока към минималния – една
година. При наличието на
обективните предпоставки по чл.66, ал.1 НК и с оглед констатацията за невисока спетен на
обществена опасност за личността на подсъдимата, съдът намира, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко на поправителен ефект за извършителя, не е
наложително то да бъде търпяно ефективно и изпълнението следва да бъде отложено
с минималния изпитателен срок – три години.
Доколкото специалната разпоредба на чл.311, ал.1 НК предвижда като възможност,
наред с по-текото наказание „лишаване от свобода“ да бъде наложено и
наказанието „лишаване от право да се заема определена държавна или
общинска длъжност“, предвид факта, че при
осъществяване на деянието подс. Й. Б. е заемала длъжност “директор” на учебно
заведение, съдът намира, че спрямо същата са налице основания за налагане и на това
допълнително предвидено наказание, доколкото осъществените престъпления са драстично
несъвместими с тези именно възложени управленски правомощия за гарантиране
интересите на гражданите и обществото. При
тези съображения и съгласно чл.54 и чл.57, ал.2 НК, съдът определи за подс. Й. Б.
допълнително предвиденото наказание „лишаване от право да заема държавна длъжност“ като директор на учебно заведение в структурата на Министерство на
образованието и науката в максималния регламентиран размер – три години.
Предвид обстоятелството, че двете деяния са извършенив условията на реална
съвкупност съгласно чл.23, ал.1 НК, преди да е имало влязла в сила присъда, за
което и да е от тях, наложените наказания подлежат на групиране като най-тежко
измежду тях - „лишаване от свобода“ за срок една година, чието изпълнение е
отложено с три години изпитателен срок, следва да бъде определено за общо по
съвкупността. Към така определеното общо най-тежко наказание, на основание
чл.23 ал.2 НК, следва да бъде присъединено и наказанието „лишаване от право да
заема държавна длъжност“ като директор на учебно заведение в структурата на
Министерство на образованието и науката за срок
три години.
На
основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимата направените по делото
разноски за експертизи.
Водим от гореизложеното, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: