РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Габрово, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244200600137 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК.
С присъда № 19 от 25.03.2024 г. по НОХД № 578/2023 г. по описа на Районен
съд – Габрово подсъдимата М. М. К. е призната за виновна в това, че на 17.02.2023 г.,
без надлежно разрешително, изискуемо се по ЗКНВП, държала в управлявания от нея
по бул. *** в гр. Габрово товарен автомобил *** с рег. № *** следното високорисково
наркотично вещество – хероин с нетно тегло 0,45 грама, със съдържание на активен
компонент диацетилморфин 43,7 % тегл. на стойност 40,50 лева - престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена
та три месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на
основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимата М. М. К. не е наложено
кумулативно предвиденото в чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК наказание глоба.
С присъдата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, в полза на държавата е отнето
вещественото доказателство – хероин с нетно тегло 0,45 грама, намиращо се на
1
съхранение в ЦМУ – София и описано в приемателно-предавателен протокол №
92347/13.04.2023 г.
Вещественото доказателство, съставляващо плик с празни опаковки, е
постановено да бъде унищожено.
Със същата присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата М. М. К.
е осъдена да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР – Габрово направените
разноски в досъдебната фаза на наказателното производство в размер на 94,20 лева,
както и 5 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен
лист, и е осъдена да заплати на държавата по сметка на РС - Габрово направените по
делото в съдебната му фаза разноски в размер на 100 лева, както и 5 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Присъдата е обжалвана от адв. Р. Б., в качеството на защитник на подсъдимата
М. К. с твърдения, че е постановена в противоречие с материалния и процесуалния
закон и задължителната практика на съдилищата; че е необоснована, както и че
наложеното наказание е явно несправедливо. В жалбата се развива оплакване за
постановяване на атакувания съдебен акт от незаконен и предубеден съдебен състав,
тъй като срещу председателя на състава бил поискан отвод, който следвало да се уважи
от негова страна. На следващо място се твърди, че няма нито едно годно доказателство,
което да аргументира, че количеството от 0,45 грама е само и единствено забранено за
държане наркотично вещество. По-насетне се заявява, че в производството не е
събрано и едно годно писмено, веществено или гласно доказателство, което да
аргументира субективната страна на деянието, а именно съзнанието на подсъдимата, че
е наясно какво точно наркотично вещество държи. В жалбата се излагат и доводи за
допуснато още на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд
съществено процесуално нарушение, тъй като подсъдимата не била призована на
адреса, посочен от нея при разпита й в досъдебната фаза на процеса.
В жалбата, в условията на алтернативност, се претендира: да се отмени
присъдата и делото да се върне за ново разглеждане, поради допуснато съществено
процесуално нарушение, произтичащо от нередовното призоваване на подсъдимата; да
се отмени атакувана присъда и да се постанови нова присъда, с която подсъдимата да
бъде оправдана; да се отмени присъдата и да се постанови нова присъда поради
наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК; да се отмени присъдата, като
подсъдимата бъде оправдана по по-тежката квалификация, вместо което да бъде
призната за виновна за деяние по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК само и
единствено за действително установения грамаж на забраненото от закона вещество.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа от адв. Б. по изложените в нея
съображения, както и по допълнителни такива, наведени в хода по съществото на
делото и свеждащи се основно до следното: Заявява се, че протоколът за претърсване и
2
изземване не е надлежно оформен, както и че процесуалното действие не е извършено
в присъствието на собственика на автомобила така, както изисквал законът. Твърди се,
че не е доказано дали подсъдимата е имала или е нямала надлежно разрешително да
държи наркотично вещество. Навежда се довод за неоснователен отказ за изследване
на психическото състояние на подсъдимата, чрез назначаване на психиатрична
експертиза.
Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово оспорва жалбата. По
съществото на делото обосновава искане първоинстанционният съдебен акт да се
потвърди, като правилен и законосъобразен.
Съдебното производство – както пред първоинстанционния, така и пред
въззивния съд, е проведено в отсъствие на подсъдимата М. К., на основание чл. 269, ал.
3, т. 4, б. „а“ от НПК.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата с изложените в нея доводи, обсъди
становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на
присъдата по реда на чл. 314 от НПК, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна и в установения в
процесуалния закон срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е
частично основателна.
Основно оплакване, посочено във въззивната жалба, е, че присъдата е
постановена от незаконен и предубеден съдебен състав. Доколкото произнасянето по
така наведеното съображение е предопределящо за съдбата на присъдата, въззивният
съд извежда виждането си по него преди да пристъпи към изложение на фактическите
и правните изводи по съществото на спора.
Видно от протокола от проведеното на 15.09.2023 г. разпоредително заседание,
първоинстанционният съд е разяснил на страните разпоредбата на чл. 274 от НПК.
Адвокат Б., който е участвал в това съдебно заседание, не е взел отношение по въпроса
за наличие на основания за отводи на съдебния състав, прокурора или съдебния
секретар. Искане за отвод на председателя на състава на съда направил в следващото
съдебно заседание, проведено на 18.10.2023 г., като е подновявал същото почти във
всяко следващо заседание. Претенцията за отвод адвокат Б. е обосновал с
обстоятелството, че многократно бил подавал сигнали против председателя на
съдебния състав, поради което, независимо от случилото се с тези сигнали, считал, че
съдията бил предубеден спрямо страна в процеса – в случая защитника, а това
рефлектирало върху интересите на подсъдимото лице.
Настоящият състав намира, че не са налице основания, за да се приеме, че
председателят на първоинстанционния съдебен състав е бил предубеден и пристрастен
при разглеждането и решаването на делото. Извън тясно моралните и етични аспекти
3
на развилите се назад във времето отношения между съдията и защитника,
произнасянето по които е от компетентност на съответните етични комисии и
евентуално на органи на дисциплинарна власт, не са налице основания да се приеме, че
същите са довели до опорочено вътрешно убеждение на съдебния състав. Виждането за
наличие на основания за отвод се базира на субективни изводи и предположения, без да
се извеждат конкретни данни за конфликт на интереси, който в същото време пряко да
рефлектира върху вътрешното убеждение на съдията. Поначало субективната
безпристрастност на съдиите, включително в контекста на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, се
презумира. Оборването на предположението е възможно, когато от разкрити по делото
обстоятелства може убедено и несъмнено да се заключи, че съдията е предубеден или
заинтересован от изхода на делото. Тези обстоятелства следва да бъдат налични, с
конкретни измерения и да бъдат проверими. В случая няма и не се сочат конкретни и
проверими обстоятелства, които да пораждат опасение, че съдията или някой от
съдебните заседатели е бил обвързан по някакъв начин от предшестващо формирано
убеждение във виновността на подсъдимата – в съдебните протоколи не е отразено
предварително становище по съществените въпроси, касаещи наказателната
отговорност; не е издадено недопустимо отнапред вътрешното убеждение на съдията
или съдебния състав по въпросите по съществото на делото; в протоколните
определения и акта по същество не са използвани неприемливи изрази, издаващи
тенденциозна нагласа за осъждането на подсъдимата. Основания за предубеденост не
могат да се изведат и на плоскостта на правото на защита. Заседанията, в които е даван
ход на делото, са проведени след предварителна проверка дали подсъдимото лице се е
върнало в страната, респективно полагане на усилия за неговото призоваване и
гарантиране на правото му на лично участие в производството. Представляващият
подсъдимата договорен защитник е разполагал с възможност да задава въпроси на
свидетелите и вещото лице, да прави искания и възражения, като видно от съдебните
протоколи активно се е ползвали от тези свои права. На следващо място, принципно
вътрешното убеждение на съда се обективира в мотивите на постановения съдебен акт.
В конкретния случай съдържанието на присъдата сочи на липса на опорочено
вътрешното убеждение на съдебния състав, защото не показва негова предубеденост и
пристрастност при формирането му, като това се отнася не само до изпълнението на
изискванията към съдържанието на присъдата по чл. 305 от НПК, но и в рамките на
оценката и анализа на доказателствата по делото. Не е основание за извод за
предубеденост и обстоятелството, че направени от защитата доказателствени искания
са оставени без уважение. Трайна и последователна е съдебната практика, че отказът за
събиране на определени доказателства, поискани от защитата, не е основание за отвод
на съдебния състав, както и не представлява процесуално нарушение по събиране на
доказателствата, тъй като право на решаващия съд е да прецени относимостта на
дадено доказателство към предмета на доказване. В заключение по така наведеното
4
оплакване, въззивният съд намира, че не са налице основания, за да се приеме, че
съдебното производство, приключило с постановяване на обжалваната присъда, се е
развило пред съдебен състав с председател, спрямо когото са били налице основанията
за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК.
Преди да продължи изложението си по съществото на делото, въззивният съд
следва да вземе отношение и по наведения в жалбата довод за опорочено съдебно
производство, поради непризоваването на подсъдимата за разпоредителното заседание
на адреса, посочен от нея при разпита й на досъдебното производство.
Видно е от материалите по делото, че за разпоредителното заседание
подсъдимия К. е била призована по постоянен и настоящ адрес в гр. Габрово, ул.
************. Предназначените за нея съобщение по чл. 247в от НПК, преписи от
обвинителния акт и от разпореждането на съдията-докладчик са връчени на майка й –
свидетелката К.П.. Наред с това съдът е положил дължимите усилия и се е уверил чрез
съответни справки, че подсъдимата М. К. е напуснала страната на 29.07.2023 г. и след
тази дата не се е връщала обратно. При тези данни решението на районния съд да
проведе разпоредителното, а след това и останалите съдебни заседание в отсъствие на
подсъдимото лице не се конфронтира с процесуалния стандарт. Несъмнено е било, че
М. К. знае както за образуваното срещу нея наказателно производство, така и за
започналото съдебно производство и датата, на която е насрочено разпоредителното
заседание по него. Разполагала е с възможността да се върне обратно в България, за да
упражни правото си на лична защита, но същата не е сторила това, включително до
момента на приключване на заседанието пред настоящата съдебна инстанция. Както от
документите по делото, така и от показанията на свидетелката К.П. недвусмислено
става ясно, че след като в края на месец юли 2023 г. е напуснала страната, подсъдимата
не се е връщала. Поради това претенцията на защитника за допуснато съществено
процесуално нарушение не кореспондира на предвиденото в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Виждането, че непризоваването на подсъдимата и на посочения от нея при разпита й
като обвиняема адрес в гр. Габрово, който при това съвпада с адреса на кантората на
защитника й, е довело до нарушаване на правата й, е напълно несподеляемо. Това е
така, тъй като за разпоредителното заседание същата е била редовно призована по
официално регистрираните си настоящ и постоянен адрес, поради което призоваване й
и на друг адрес би било изцяло формално и на практика ненужно. Тук следва да се
напомни и, че при привличането й като обвиняема, което се е случило на 07.06.2023 г.,
на М. К. е взета мярка за неотклонение „подписка“, изискваща да не променя
местоживеенето си. Очевидно е, че същата е нарушила задълженията си, произтичащи
от така взетата й мярка за процесуална принуда и няма как да черпи права от
собственото си незаконосъобразно поведение.
В заключение, при проверката на присъдата – както с оглед твърденията на
5
защитника за наличие на процесуални пороци, така и при извършената служебна
проверка, съдът не констатира същата да е постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяната й.
Въззивният съд установи, че при постановяване на присъдата контролираният
съд е събрал относимите към предмета на делото доказателства. Като провери
правилността на фактическите изводи и извърши собствен анализ на доказателствата,
събрани на съдебното следствие както пред първата, така и пред втората инстанция,
настоящият състав намира, че възприетата от районния съд фактология се обосновава
от доказателствения анализ. Поради това, без да внася съществени промени по
основните моменти от предмета на доказване, съдът приема следното от фактическа
страна:
Подсъдимата М. М. К. е родена на ***. в гр. *** и е адресно регистрирана в
посоченото населено място. Същата е български гражданин, със средно образование и
не е осъждана (реабилитирана).
На 17.02.2023 г., след обяд, свидетелите Е.И. и И.И. – мл. автоконтрольори в
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово, при изпълнение на служебните си
задължения спрели движещ се по бул. *** до № ** в гр. Габрово товарен автомобил
*** с рег. № ***. Превозното средство се управлявало от подсъдимата К.. Двамата
полицейски служители се приближили към нея и през отвореното стъкло на
автомобила свидетелят Е.И. изискал да му бъдат представени документи за проверка.
От своя страна при започналия разговор М. К. била видимо притеснена и отговаряла
трудно, поради което свидетелите И. и И. й разпоредили да излезе от автомобила и да
изплюе предмета, който видимо се намирал в устата й. Въпреки даденото указание
подсъдимата останала в автомобила и продължила да се опитва да го преглътне, което
й поведение провокирало свидетеля И. да й даде повторно разпореждане да излезе. К.
отново не го изпълнила, а свидетелят Е.И. направил опит да отвори вратата на водача,
която обаче била заключена. Малко по-късно подсъдимата все пак слязла от
автомобила и била задържана от полицейските служители, като въпреки дадените нови
многократни разпореждания от проверяващите, не премахнала намиращия се в устата
й предмет, продължавайки с опитите да го преглътне. Накрая изплюла на предната
дясна седалка на автомобила полиетиленова свивка, съдържаща според нейното
заявление метамфетамин.
Във връзка със случилото се, на 17.02.2023 г., за времето от 15,40 часа до 16,05
часа, в условията на неотложност било извършено претърсване и изземване на
управлявания от подсъдимата автомобил, в хода на което изплютата от подсъдимата
полиетиленова свивка била установена и иззета от предната дясна седалка на
превозното средство. При извършения полеви наркотест на намереното в свивката
кафяво вещество, същото реагирало на хероин.
6
От заключението на изготвената физико–химическа експертиза се установява,
че кафявото вещество е с нетно тегло от 0,45 грама и в него се доказва наличие на
хероин (диацетилморфин) с процентно съдържание на активния компонент
диацетилморфин от 43,7 % тегл. Стойността на обекта е 40,50 лева и е определена въз
основа на Постановление № 23/98 г. за определяне на цени на наркотичните вещества
за нуждите на съдопроизводството. В заключението на експертизата е пояснено, че
хероинът (диацетилморфинът) е поставен под контрол в Списък І от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл. 3, ал. 2
от ЗКНВП.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени относимите доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Правилно съставът на контролирания съд се е позовал на доказателствената
информация, която се извлича от показанията на свидетелите Е.И. и И.И.. Същите
установяват времето, мястото и обстоятелствата на извършената проверка на
подсъдимата. Показанията им кореспондират помежду си, като от тях става ясно, че К.
е правила многократни неуспешни опити да глътне намиращата се в устатата й
полиетиленова свивка, отказала е да изпълни разпорежданията им да слезе от
автомобила и едва впоследствие излязла от превозното средство и изплюла на предната
седалка процесната свивка.
Правилно районният съд се е позовал на данните от протокола,
материализиращ резултатите от извършеното претърсване и изземване в управлявания
от подсъдимата автомобил, при което процесуално-следственото действие е намерено,
описано и иззето наркотичното вещества. Видно е, че протоколът съдържа
предвидените по чл. 129, ал. 1 от НПК реквизити, подписан е от органа, извършил
действието, както и от останалите участници, включително от подсъдимата и от двете
поемни лица. От показанията на свидетеля И.П. – поемно лице, става ясно, че както
той, така и другото поемно лице, са изпълнили задълженията си да наблюдават
непосредствено удостоверяваните действия и никой не ги е възпрепятствал да
упражняват правната си. Протоколът е одобрен от надлежен съд в срока по чл. 161, ал.
2 от НПК. Следователно, след като протоколът за претърсване и изземване е изготвен
по предвидения процесуален ред, то той се характеризира с установената в чл. 131 от
НПК доказателствена сила. Настоящият състав счита за неоснователен наведения пред
настоящата инстанция довод за опорочена процедура по извършване на претърсването
и изземването. Твърдението, че протоколът не е надлежно оформен се заявява
формално и без посочване на конкретни аргументи,. Що се отнася до виждането, че
7
процесуалното действие следвало да се извърши в присъствието на собственика на
превозното средство, то съдът държи да отбележи, че подобно изискване логично не е
заложено в процесуалния закон. В случая следственото действие е извършено в
условията на неотложност, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на
наказателното производство. Разследващият орган няма ангажимент да установява и
издирва собственика на автомобила, а да осигури присъствието на неговия ползвател (в
случая това е подсъдимата), което е било сторено.
Правилно районният съд е кредитирал с доверието си заключението на
физикохимичната експертиза. Същото е законосъобразно и професионално изготвено,
като мотивирано определя изследвания обект като хероин (диацетилморфин) с
процентното съдържание на активния компонент диацетилморфин от 43,7 % тегл. и
пазарната стойност.
При правилно установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
е приел, че подсъдимата М. К. е осъществила от обективна и от субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Обоснован е изводът на контролирания съд за установеност от обективна
страна, че на 17.02.2023 г., без надлежно разрешително по ЗКНВП, подсъдимата К. е
държала в управлявания от нея по бул. *** в гр. Габрово товарен автомобил *** с рег.
№ *** високорисково наркотично вещество – хероин с нетно тегло 0,45 грама, със
съдържание на активен компонент диацетилморфин 43,7 % тегл. на стойност 40,50
лева. Именно с упражняваната фактическа власт върху инкриминираното вещество
подсъдимата е реализирала държането като форма на изпълнително деяние на
престъплението.
Неоснователен е доводът на защитата, че няма нито едно годно доказателство,
което да аргументира, че количеството от 0,45 грама е само и единствено забранено за
държане наркотично вещество. Подобно твърдение е заявено и пред състава на
районния съд, като последният напълно аргументирано го е приел за несъстоятелно по
съображения, които напълно се споделят от настоящия съд. В допълнение към
мотивите на контролирания съд следва да се посочи, че видът, количеството и
стойността на предмета на престъплението са установени от доказателствена маса, при
ползване на специални знания, материализирани в заключението на физико-
химическата експертиза и при стриктно спазване на нормативните правила. Несъмнено
е, че нетното тегло на наркотичното вещество е 0,45 грама и никой не твърди, че това
количество е наркотик в чист вид. Именно затова е определено процентното
съдържание на активния компонент, което е съществено за определяне на цената на
веществото при спазване на действащите към датата на деянието правила на
Постановление № 23/98 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството. Поради това претенцията на защитника, че правата на
8
подсъдимата се нарушават, тъй като тя е осъдена за държане на вещество, което
съдържа примеси, съществено се конфронтира с нормативната уредба и няма
основание да бъде възприето.
Неоснователно е възражението, че по делото не било доказано, че подсъдимата
не е имала разрешително да държи наркотично вещество. Забраната по чл. 30 от
ЗКНВП е категорична и спрямо М. К. няма индиции за наличие на изключението по чл.
31 от същия закон.
От субективна страна престъплението е осъществено при пряк умисъл, като
подсъдимата е съзнавала, че държи забранено от закона вещество - наркотик, а също и
че няма издадено разрешение за това по реда на ЗКНВП, като съответно e предвиждала
общественоопасните последици от деянието и пряко е целяла настъпването им. Изцяло
неоснователно е възражението на защитата за недоказаност на субективния състав.
Същите доводи са излагани и пред първата инстанция, която аргументирано ги е
отхвърлила с мотиви, които напълно се споделят. Правилно районният съд е посочил,
че за субективната страна на деянието се съди от обективното поведение на дееца, а в
случая подсъдимата освен, че е заявила, че държи в себе си наркотично вещество, е
демонстрирала поведение, целящо да скрие субстанцията, като глътне свивката.
Обосновано е заключението на контролирания съд, че за съставомерността на деянието
от субективна страна е без значение твърдението на дееца за вида и характеристиките
на наркотичното вещество. Съществено е неговото знание, че държи забранено от
закона вещество, което в случая е установено по несъмнен начин.
Настоящият състав намира, че подсъдимата М. К. е наказателноотговорно
лице. Събраните по делото доказателства не дават основание да се постави под
съмнение нейната вменяемост, както и способността й правилно да възприема фактите,
които са от значение за производството. Представените от адв. Б. медицински
документи не съдържат актуална информация за психическото състояние на
подсъдимата, а трайното отсъствие от страната на К. не позволява изследване на
сегашния й психически статус. От показанията на свидетелката К.П. не се установи
дъщеря й да е диагностицирана с психично заболяване и да е провеждала лечение при
психиатър. Изложените от свидетелката твърдения за особени моментни психични
състояния на подсъдимата не са от естество да обосноват наказателната неотговорност
на последната, още повече, че съобщеното от майката е последица от личните й
непрофесионални оценки, изградени на база спорадични контакти по телефона,
последният от които е бил около Коледните празници на 2023 г.
Въззивният съд не споделя правния извод на контролирания съд, че случаят не
е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и обратно на приетото в атакуваната
присъда счита, че са налице основанията за квалифициране на престъпната деятелност
по състава на чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
9
Съгласно трайно сложената съдебната практика преценката за „маловажност“ е
винаги конкретна и комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната
относимост към общите положения, разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от НК. От
значение са конкретния механизъм на осъществяване на деянието, вида и стойността
на предмета му, на вредните последици, данните за личността на дееца и другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от този
вид.
В конкретния случай се касае за малко и като количество, и като стойност
наркотично вещество – 0,45 грама хероин на цена от 40,50 лева. Законът не прави
разграничение между различните видове високорискови наркотични вещества и не
изключва изначално маловажността на случая за нито един от тях, щом са налице
законовите предпоставки за това. В съдебната практика за маловажни случаи са
приемани държането на значително по-големи количества хероин – примерно решение
№ 362/15.07.2011 г. по н.д. № 1776/2011 г., ІІІ н.о. на ВКС и решение № 239/15.07.2010
г. по н.д. 277/2010 г., ІІ н.о. на ВКС.
При така събраните по делото доказателства като ниска следва да се определи
обществената опасност на подсъдимата – същата е със средно образование, трудово
ангажирана е и е реабилитирана по предходното осъждане. Преценката на районния
съд, че осъждането на М. К. и последиците от него не са заличени е направено при
липса на необходими данни, които е следвало да се съберат служебно.
В справката за съдимост на подсъдимата са отразени резултати от две
приключили назад във времето срещу нея наказателни производства. По първото от
тях, с присъда от 15.12.2010 г. по НОХД № 1016/2010 г. по описа на РС – Габрово,
влязла в сила на 31.12.2010 г., по реда на чл. 78а от НК К. е освободена от наказателна
отговорност за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК с налагане на
административно наказание глоба от 500 лева. Второто по ред наказателно
производство е приключило със споразумение от 02.10.2015 г. по НОХД № 937/2015 г.
по описа на РС – Габрово, влязло в сила на 02.10.2015 г., съгласно което К. е призната
за виновна в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК, за
което й е наложена глоба в размер на 700 лева. От служебно изисканата от настоящия
състав справка от ТД на НАП – В. Търново се установява, че глобата от 700 лева
изцяло не е платена, а образуваното изпълнително производство е прекратено поради
изтекла давност. В същата справка се удостоверява, че в рамките на изпълнението не са
извършвани действия, с които давността да е прекъсвана или спирана. При тези данни
следва, че М. К. е реабилитирана по това осъждане. Съгласно тълкувателно решение №
2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК, т. 4. „Реабилитацията е
допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е образувано
10
изпълнително производство, след последователното изтичане на давностните срокове
по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86-88а от
НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнително
производство абсолютна давност не тече.“. В случая до датата на извършване на
инкриминираното деяние – 17.02.2023 г., е изтекъл двугодишния срок по чл. 82, ал. 1,
т. 5 от НК и след това едногодишния срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.
Съгласно регламента на чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава
осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото
осъждане. Трайната съдебна практика приема, че осъжданията, за които е настъпила
реабилитация не могат да бъдат ценени нито като отегчаващо обстоятелство, нито като
лоши характеристично данни. Поради това и неправилно районният съд е ценил в
ущърб на подсъдимата данните за наложеното й наказание по реда на чл. 78а от НК,
както и за осъждането й по обсъденото споразумение.
Изложеното по-горе обосновава извод, че конкретното деяние е с по-ниска
степен на обществена опасност от типичния случай на престъпление от този вид.
Правилната правна квалификация е по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, в който
смисъл следва да се измени присъдата, като подсъдимата бъде оправдана по
първоначално повдигнатото й по-тежко обвинение.
Неоснователна е претенцията на защитника за наличие на предпоставките за
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Обществената опасност е характеристика на
престъплението, изразяващо се в отрицателното въздействие на проявата върху обекта
и нейната обществена укоримост. За степента на обществена опасност - нейната
малозначителност или явна незначителност, следва да се съди от начина, по който
защитеният обект е бил засегнат, от вида на увредения или застрашен предмет, от
времето, мястото и условията, при които е реализирано това засягане. В аспекта на
увреждащите здравето престъпления, сред които попада и разглежданото, преценката
за степента на опасност следва от характера на застрашаващото обекта действие и от
условията, при които то е осъществено. В разглежданият случай, въпреки сравнително
малкото количество на веществото и неговата относително ниска стойност, не може да
се приеме, че защитените отношения, свързани с охраната на общественото здраве, не
са били поставени под заплаха или тяхната увреда не е била в риск. Тук следва да се
отчете, че държането на наркотичното вещество е извършвано по време на управление
на превозно средство, като подсъдимата е направила опит на укрие предмета.
За престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т.1 от НК се предвижда
наказание глоба до 1000 лв. Подсъдимата К. не е осъждана (реабилитирана) и предвид
изтеклите законови срокове следва да се приеме, че не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на НК. При това положение са налице
предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК, в изпълнение на
11
които съдът следва да освободи М. К. от наказателна отговорност. Административното
наказание, с което наказателната отговорност следва да бъде заменена, е наложително
да бъде съобразено с имущественото състояние на виновния, а в случая то сочи, че
размер, надвишаващ минималния предвиден от закона, не би бил в съответствие с
установените по делото факти, касаещи имотния статус, а и предвид ограничителната
разпоредба в чл. 78а, ал. 5 от НК и предвиденото наказание в специалната норма, този
размер не е възможно да бъде надхвърлен. По тези съображения съдът следва да
наложи на обвиняемата К. административно наказание глоба в полза на държавата в
размер на 1000 лв.
Правилно и законосъобразно, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, е отнет в
полза на държавата предметът на престъплението – хероин с нетно тегло 0,45 грама,
намиращ се на съхранение в ЦМУ – София и описан в приемателно-предавателен
протокол № 92347/13.04.2023 г. Правилно е произнасянето за другото веществено
доказателство – плик с празни опаковки, за които е предвидено да се унищожат, след
влизане на присъдата в сила.
Правилно, в съответствие с данните по делото и на основание чл. 189, ал. ал. 3
от НПК подсъдимата М. К. е осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово
направените в досъдебната фаза разноски в размер на 94,20 лв., както и да заплати по
сметка на Районен съд – Габрово направените в съдебното производство разноски в
размер на 100 лева, както и по 5 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителни листи.
По изложените съображения присъдата следва да се измени, като въззивният
съд преквалифицира извършеното от подсъдимата К. престъпление от такова по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК в такова по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК; да я
оправдае по първоначалното обвинение и я свободи от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. В останалата
част присъдата следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание на основание чл. 334, т. 3 и т. 6,
във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 338 от НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 19 от 25.03.2024 г. по НОХД № 578/2023 г. по описа на
Районен съд – Габрово в частта, в която подсъдимата М. М. К. е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което и при приложение
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода с определен по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК изпитателен срок от три години, вместо което:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението от такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК
12
в престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, като признава подсъдимата
за невинна и я оправдава по първоначално повдигнатото й обвинение за по-тежко
престъпление;
ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, подсъдимата М. М. К. от
наказателна отговорност и й налага административно наказание глоба в размер на
1 000 (хиляда) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13