№ 670
гр. Бургас, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20222100101888 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. Д. К., ЕГН
**********, с адрес ********, чрез процесуалния му представител адв. Русев, със съдебен
адрес гр.Велико Търново, ул.“Полтава“ №1а, ет.1, офис 1 срещу „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. “Христофор Колумб“ №43, с която са предявени претенции за заплащане на
обезщетения за имуществени вреди в резултат на претърпяното пътно-транспортно
произшествие на 12.05.2018г., настъпило по вина на водач на лек автомобил марка „Рено“,
модел „Сценик“ с регистрационен номер РА 4833ВТ, управляван от Г.В.В., чиято
отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица № BG/07/ 118000929456 за
сключена гражданска отговорност на автомобилистите с валидност от 30.03.2018г. до
29.03.2019г., с ответното дружество, а именно:
- Сума в общ размер от 30 951.70 лева (левовата равностойност на 140 376,20 турски
лири), представляваща: медицински разходи за лечение по фактура № Р172021000000147/
17.03.2021г. и по фактура № Р112021000000095/ 11.03.2021г., заплатени съгласно квитанция
за инкасиране № 4461114/ 12.03.2021г. за 22 046, 60 лева (левовата равностойност на 100 000
турски лири) и квитанция за инкасиране № 4464459/ 17.03.2021г. за 8 382,56 лева (левовата
равностойност на 38 000 турски лири) на Здравен център Анадолу- Болници Анадолу, както
и свързаните с лечението разходи за престой- нощувки в Инстанбул в размер на 522,54 лева
(левовата равностойност на 2 376, 20 турски лири) по фактура рез. № 62074/ 14.03.2021г.,
заплатени съгласно фискален бон по операция № JP0002/ 14.03.2021г. на Титаник Хотелс
Картал, заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от
датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата,
както и мораторна лихва в размер на 5 064,05 лева върху общата главница от 30 951,70 лева
1
за периода от 22.03.2021 г. до дата 02.11.2022г.
- Сума в общ размер от 30 184.47 лева (левовата равностойност на 157 405,50
турски лири) , представляваща: медицински разходи за лечение по фактура за пациент №
1346441 (РА12021000052454)/ 07.07.2021г., заплатени съгласно квитанция за инкасиране №
4574882/ 01.07.2021г. за 19 150,89 лева (левовата равностойност на 100 000 турски лири),
фискален бон с номер на автентификация 938632/ 07.07.2021г. за 10 480,12 лева (левовата
равностойност на 54 506 турски лири) и банков превод с реф. № 068ZCMG2118302BD/
29.06.2021 г. за 164, 80 лева (левовата равностойност на 870 турски лири) на Здравен център
Анадолу - Болници Анадолу, както и свързаните с лечението разходи за престой-нощувки в
Инстанбул в размер на 388,66 лева (левовата равностойност на 2 029, 50 турски лири) по
фактура резервация № 63441/ 01.07.2021г., заплатени съгласно фискален бон по реф. №
118220481700/ 01.07.2021 г.на Титаник Хотелс Картал, заедно със законоустановената лихва
за забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба до
датата на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 3 999,
44 лева върху общата главница от 30 184,47 лева за периода от 12.07.2021 г. до дата
02.11.2022г.
- Сума в общ размер от 1 931.21 лева (левовата равностойност на 10 750 турски
лири), представляваща: медицински разходи за лечение по фактура № РА12021000089138/
27.10.2021г., заплатени съгласно квитанция за инкасиране № 4693328/ 27.10.2021г. за 1
931,21 лева (левовата равностойност на 10 750 турски лири), заедно със законоустановената
лихва за забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба
до датата на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 195,
80 лева върху общата главница от 1 931,21 лева за периода от 01.11.2021 г. до дата
02.11.2022г.
- Сума в общ размер от 730 лева сумирана от квитанция № 1086/ 27.05.2021г. на
„ИВОРА“ ЕООД за 202 лева, от квитанция № 1096 / 31.08.2021г. на „ИВОРА“ ЕООД за 381
лева и от квитанция № 1110/ 24.11.2021г. на „ИВОРА“ ЕООД за 147 лева, представляваща
разходи за превод от турски език на български език на медицинска документация във връзка
с предявяване на посочените застрахователни претенции по т. 1, 2 и 3 от петитума на
исковата молба, като и във връзка с необходимостта от предоставяне на тази медицинска
документация на лекари /рехабилитатори/ физиотерапевти в България за продължаване на
лечението и периодично наблюдение на К. Д. К., заедно със законоустановената лихва за
забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата
на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 69. 35 лева
върху общата главница от 730 лева за периода от 24.11.2021г. до дата 02.11.2022г.
- Сума в общ размер от 6 600 лева, представляваща: медицински разходи за лечение
сумирана от фактура № ********** / 20.01.2020г. на „Смарт Ес Фарма“ ЕООД за 3 300 лева
за нервен и мускулен стимулатор 2001D за ляв крак и от фактура № **********/
27.06.2020г. на „Смарт Ес Фарма“ ЕООД за 3 300 лева за нервен и мускулен стимулатор
2003Е за лява / дясна ръка, заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената
2
обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното
изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 1 567, 49 лева върху общата
главница от 6 600 лева за периода от 29.06.2020г. до дата 02.11.2022г.
- Сума в общ размер от 19 080 лева, представляваща: разходи за рехабилитатор за
проведени на К. Д. К. от дата 12.06.2018г. до дата 20.06.2022г. общо 636 броя
рехабилитационни процедури, при единична стойност на процедурата от 30 лева, заедно със
законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от датата на завеждане
на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 12.05.2018г. на път от републиканската пътна
мрежа I-6, км.426+600, община Стралджа в посока гр.Бургас е настъпило пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“ с регистрационен номер
РА 4833ВТ, управляван от Г.В.В. и три мотоциклета, както следва: мотоциклет марка
„Хонда“ с регистрационен номер А 15 40 К, управляван от ищеца, мотоциклет марка
„Сузуки“ с регистрационен номер А 1287 К, управляван от П.Т.К. и мотоциклет марка
„БМВ“ с регистрационен номер А 0319 К, управляван от Г.Ц.К.. Сочи се, че произшествието
е възникнало, поради несъобразяване поведението на водача на леката кола с предписанията
на ЗДвП, след предприета забранена маневра завой наляво в резултат на което са причинени
множество телесни увреждания на ищеца. Последният при вече предприета маневра
изпреварване нямал техническата възможност да избегне произшествието. На място бил
съставен протокол за ПТП, а във връзка с извършеното непредпазливо деяние, образувано
ДП №51/18г. по описа на ОСлОтдел при Окръжна прокуратура гр.Ямбол. След образуване
на НОХД №391/2020г. по описа на Районен съд гр.Ямбол наказателното производство било
прекратено по искане на пострадалото лице на основание чл.343 ал.2 т.2 вр. чл.343 ал.1 б.“б“
НК. Към датата на извършване на ПТП за посочения по-горе лек автомобил имало действащ
договор гражданска отговорност на автомобилистите по застрахователна полица №
BG/07/118000929456 с покритие от 30.03.2018г. до 29.03.2019г.
Ищецът К. предявил претенция към застрахователното дружество за изплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди, получено от ответника на 06.07.2022г.,
но такова не било изплатено.
От представената многобройна медицинска документация се установявали дългият
възстановителен период и тежките увреждания за здравето на пострадалия. Тези множество
травми в своята съвкупност променяли общото здравословно състояние и функции на
организма на ищеца, като повлияли на начина му на живот. К. стриктно прилагал
предписаното му лечение и рехабилитация.
Описани са в детайли нанесените на пострадалия травматични увреждания,
проведените изследвания в тази връзка и предприетите оперативни интервенции. Уточнява
се, че и към момента продължава възстановителния период на ищеца, който и понастоящем
чувствал болки, слабост и неразположение дори при леки физически натоварвания. След
последните болнични лечения рехабилитационните процедури продължавали.
Поради необходимостта от избягване на процесите по влошаване на здравето му К.
3
предприел предписаните му оперативни интервенции и лечение в Здравен център Анадолу-
Болници Анадолу, Истанбул, Турция. Същите били необходими за стабилизиране на
множество шийни и гръбначни фрактури на прешлени и възникналите във времето
притискания на гръбначен мозък и шиен и гръден отдел.
В епикриза от 17.03.2021г. подробно били описани проведените в посоченото по-горе
болнично заведение изследвания и направените в тази връзка констатации от медицинските
специалисти на състоянието на пострадалия, включително проведените оперативни
интервенции. Уточнява се в исковата молба, че разходите направени от ищеца по повод на
това лечение възлизали на общата сума от 140 376.20 турски лири с левова равностойност
30 951.70 лева. Изброяват се издадените в тази връзка фактури, включително са представени
такива, свидетелстващи за направени разходи за нощувки в гр.Истанбул.
В епикриза от 07.07.2021г., издадена от същата болница се описва отново
състоянието на пострадалия и придружаващите го заболявания, както и проведеното
оперативно лечение по време на това му посещение в лечебното заведение. Конкретизират
се направените разходи в общ размер на 157 405.50 турски лири или 30184.47 лева.
Представени са и посочени издадените фактури.
Прилагат се също така документи за проведени изследвания през месец октомври
2021г.-извършени магнитни резонанси на стойност 10 750 турски лири или 1931.21 лева,
описани са съответните фактури и квитанции.
Ищецът извършил разходи за превод от турски на български език на цитираната по-
горе медицинска документация, които възлизали на сумата от 730 лева, за което представя
квитанции.
Освен изложеното по-горе К. направил разходи за закупуване на електро
стимулатори с вградена активна и пасивна рехабилитация за домашна употреба на стойност
6600 лева.
Претендира се и заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за рехабилитатор на обща стойност 19 080 лева за проведените от 12.06.2018г. до
20.06.2022г. общо 636 рехабилитационни процедури.
Въпреки предявените от ищеца претенции, ответникът не изплатил дължимото
застрахователно обезщетение, като казаното мотивирало правния интерес от предявяване на
исковете.
В постъпилия отговор на исковата молба се оспорват предявените искове по
основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че за посочения в исковата молба лек
автомобил е налице сключена застраховка гражданска отговорност, както и че във връзка
със събитието е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
имуществени вреди. Ответникът- застраховател категорично се противопоставя на описания
в исковата молба механизъм, твърдейки че не е установена вина на водача на леката кола.
Последният подал своевременно светлинен сигнал, намалил скоростта и изчакал
преминаване на насрещно движещо се превозно средство, след което започнал маневрата. В
4
случай, че се приеме противоправно поведение на водача е направено възражение за
съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалия, който се движил с
превишена несъобразена скорост, не спазвал безопасна дистанция и не се съобразил с
подадения светлинен сигнал от лекия автомобил.
Изтъква се също така, че ищецът е направил личен избор да се лекува в чужбина, като
разходите за такъв тип лечение поначало се поемали от НЗОК, като при нормално стечение
на обстоятелствата пострадалото лице би следвало да проведе лечението си именно в
България. Това като последица не би довело до задължение на застрахователя за заплащане
на такива суми. Ищецът трябвало да установи, че се касае за метод за лечение, който не се
прилагал в България, но се използвал в чужбина с доказана ефективност. Оспорват се и
акцесорните претенции за лихва.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На 12.05.2018г. на път от републиканската пътна мрежа I-6, км.426+600, община
Стралджа, в отсечката между село Лозенец, обл.Ямбол и село Венец, обл.Бургас настъпило
пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“ с
регистрационен номер РА 4833 ВТ, управляван от Г.В.В. и три мотоциклета, както следва:
мотоциклет марка „Хонда“ с регистрационен номер А 15 40 К, управляван от ищеца,
мотоциклет марка „Сузуки“ с регистрационен номер А 1287 К, управляван от П.Т.К. и
мотоциклет марка „БМВ“ с регистрационен номер А 0319 К, управляван от Г.Ц.К..
Участниците в инцидента се движили в посока гр.Бургас- отпред леката кола, а след нея
мотоциклетистите. Водачът на първото превозно средство решил да извърши маневра завой
наляво и продължи движението си по черен път, като в процеса на осъществяване на същата
настъпил сблъсък с мотоциклетистите, предприели от своя страна изпреварване на
автомобила в насрещната лента. Първи в леката кола, независимо от предприетото аварийно
спиране, се ударил мотоциклет „Хонда“, управляван от ищеца, като след контакта паднал
върху страничните си леви състави и продължил движението си в процес на странично
плъзгане, изпреварвайки „Рено-Сценик“. Ударът бил челен за мотоциклета и страничен за
автомобила. Втори в леката кола се ударил мотоциклет „Сузуки“. Третият мотоциклет марка
„БМВ“ се сблъскал с втория, след което преустановил движеието си. Причина за настъпване
на сблъсъка между лекият автомобил и мотоциклет марка „Хонда“ са действията на водача
на първото превозно средство, който решил да завие наляво и премине в насрещната левта
за движение, в момент в който мотоциклетът вече бил започнал маневра изпреварване.
Ищецът се движил със скорост 83 км/ч преди сблъсъка и 71 км/ч в момента на удара, а
леката кола със скорост 34 км/ч. Водачът К. нямал техническа възможност да предотврати
произшествието.
Като резултат от случилото се ищецът претърпял множество телесни увреждания, като
при постъването си в „УМБАЛ-Бургас“АД се намирал в шоково състояние с намалени
жизнени показатели. Състоянието на кома продължило 10 дни, като при пострадалия се
констатирали фрактури на гръбначни и шийни прешлени, нарушения в сетивността на
5
крайниците и квадрипареза, болки в главата, световъртеж, гадене и постоянна отпадналост.
Подложен бил на болнично лечение за времето от 12.05.2018г. до 11.06.2018г., включително
проведена операция на фрактурите. Протекъл дълъг възстановителен период като на
22.11.2018г. отново постъпил на лечение в същото болнично заведение в гр.Бргас.
Извършени били образни изследвания и констатирани множество неврологични нарушения,
в това число и пареза на крайниците. На 03.02.2021г. постъпил пак за лечение, с оплаквания
за шум в ухото, виене на свят и чести припадъци.
Съгласно експертно решение №0218-011/16.01.2019г. на УМБАЛ- Бургас АД, ищецът
се намирал във временна нетрудоспособност за периода от 12.05.2018г., а след това в трайна
такава, видно от експертно решение № 0218-011/ 16.01.2019г. на същото болнично
заведение, което довело до невъзможност да изпълнява професионалните си ангажименти. С
експертно решение № 0007- 001/ 06.01.2020г. на УМБАЛ- Бургас АД на К. К. е определена
100 % трайно намалена работоспособност.
Поради необходимостта от избягване на процесите по влошаване на здравето си, К.
предприел в началото на 2021г. лечение в здравен център Анадолу- Република Турция за
стабилизиране на множеството шийни и гръбначни фрактури. В тази връзка са проведени
множество изследвания и операция на 15.03.2021г. по повод на наличната миелопатична
дископатия. На 02.07.2021г. в същото болнично заведение и предвид наличие на счупвания
във винтовете за стабилизация, К. се подложил на нова оперативна интервенция за лечение
на фрактури като му била поставена система за стабилизаране на счупване, а пациентът
мобилизиран с корсет. По повод на осъществените операции в Република Турция са
извършиени неколкократно компютърна томография и магнитен резонанс на лумбални и
гръден прешлени, които изследвания ищецът заплатил. За сметка на последния останали
включително извършените преводи на медицинска документация от турски на български
език. Наложило се закупуване на нервен и мускулен стимулатор за ляв крак, както и такъв
за лява ръка на обща стойност 6600 лева. Рехабилитационните процедури- общо 636 на
брой, представлявлащи задължителна и абсолютно необходима терапия, заплатил също
ищеца.
Във връзка с първата операция от 15.03.2021г. и проведените преди самата процедура
изследвания ищецът направил разходи в общ размер от 140 376,20 турски лири с левова
равностойност- 30 951,70 лева. За извършените от К. плащания били издадени съответните
фактури и квитанции от здравния център в Турция.
По повод на втората оперативна интервенция от 02.07.2021г. във връзка с фрактурите
на гръдните прешлени ищецът направил разходи в общ размер от 157 405,50 турски лири с
левова равностойност 30 184,47 лева, за което били издадени съответните фактури ,
квитанции и фискални бонове от болницата в Анадолу.
На 27.10.2021г. след извършване на изследвания в Здравен център Анадолу- Болници
Анадолу- магнитен резонанс на гръдни, шийни и лумбални прешлени на пострадалия, К.
направил плащания в общ размер от 10 750 турски лири с левова равностойност 1 931,21
лева, заплатени съгласно представени квитанция и фактури.
6
По повод на предявяване на претенцията за имуществени вреди пред
застрахователя и предвид необходимостта от предоставяне в превод от турски език на
български език на цялата медицинска документация както на ответника, така и на лекари и
физиотерапевти в България за продължаване на лечението и периодично наблюдение, К.
извършил разходи в общ размер на 730 лева.
За установяване на тази фактическа обстановка по делото са приобщени множество
писмени доказателства, включително заверени копия на част от материалите по досъдебно
производство №51/2018г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура
гр.Ямбол, в това число констативен протокол от 30.07.2018г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 12.05.2018г. и фотоалбум към него. Последните документи, като част
от материалите по досъдебно производство имат характер на официални удостоверителни
такива по смисъла на чл.179 ГПК, издадени са от служители на МВР в кръга на
правомощията им, в установената форма и по установения ред, поради което се ползват с
обвързваща формална доказателствена сила относно обстоятелствата, отразени в тях, които
следва да се приемат за безспорно констатирани в настоящия случай. / В този смисъл са
решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24 от
10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 73 от 22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т.
о. /.
Представени са писмени материали, свидетелстващи за предявяване на претенции за
изплащане на обезщетение пред застрахователя на 06.07.2022г., експертни решения,
епикризи, документи за направени разходи във връзка с проведени медицински изследвания,
фактури, квитанции и удостоверения за извършени от ищеца плащания, свръзани с
лечението му, включително за проведени рехабилитационни процедури.
В показанията си свидетелят Е. посочва, че е посетил ищеца на следващия ден след
инцидента в отделението по неврохирургия към МБАЛ-Бургас. Последният изпаднал в
травматичен шок, а за известно време и в кома, като въобще не бил в състояние да се движи.
Незабавно след изписването му от болничното заведение, започнала рехабилитация. За
проведена процедура К. заплащал по 30 лева. Ищецът използвал мускулни и нервни
стимулатори за ляв крак и ръцете си, които помагали да се увеличи обемът на движения, но
не решавали трайно проблема. Наложило се ищецът да посети болница в Република Турция,
където провел изследвания и били извършени оперативни интервенции. Направени били две
операции- първата на врата, а втората на гръбнака на пострадалия. Извършването на
лечение в чужбина се наложило предвид състоянието на К., една година след инцидента,
диагностицирано със скенер и ядрено-магнитен резонанс. Установено било, че два от
болтовете на стабилизацията на гръбнака са се счупили, като стърчали и причинявали болка,
поради притискането до нервни окончания. В турската клиника поставили десет болта, в
резултат на което гръбнакът станал по- изправен, като се наблюдавало видимо подобрение.
Операция без рехабилитация след това не би имала ефект, според свидетеля, който е с
медицинско образование. Категоричен е, че след проведените последни операции ищецът
7
осъществявал по-голям обем дсействия с ръцете и краката си.
Свидетелят В.В. споделя, че е провеждал рехабилитационни процедури на
пострадалаия, още от постъпването му в МБАЛ-Бургас, където работил тогава. Дейността
му продължила и след изписването на К., като посещенията му били ежедневни. Тези
процедури не се поемали от Здравната каса, поради което и К. ги заплащал. Услугите на
свидетеля се заплащали в диапазона 25 лева в началото на лечението и 35 лева към
настоящия момент. Свидетелят потвърждава проведеното оперативно лечение в Република
Турция, както и ползването на мускулни нервни стимулатори от ищеца, необходими за
стимулиране на мускулатурата. Ползването на последните препоръчал проф.Маринов.
С.И. разказва, че в деня на произшествието пътувал за гр.Сливен, като малко преди
село Лозенец се разминал с превозно средство, което намалило рязко скоростта си и без да
подава светлинен сигнал навлязло в лентата за насрещно движение. В същият момент
последвал сблъсъкът с трите мотоциклета, започнали преди това изпреварване на леката
кола. Маркировката и самото платно не позволявали извършване на завой или каквато и да е
друга маневра, освен изпреварване.
Н.С.-майка на ищеца се спира подробно на здравословното състояние на последния
веднага след приемането му в отделението по неврохирургия на МБАЛ-Бургас и след това
по време на продължителния период на възстановяване. Сочи, че пострадалият е изписан на
45-я ден от престоя си, осем месеца ползвал памперси, а след това се придвижвал с
инвалидна количка. В дома му всеки ден се провеждала рехабилитация, а цената на едно
посещение била 30 лева. Ищецът закупил мускулни и нервни стимулатори, които в процеса
на ползването им имали ефект. Медицински специалисти и конкретно проф.Маринов му
препоръчали да потърси помощ в друга държава, тъй като лечението не давало резултат.
Първата операция в Република Турция свидетелката определя като неотложна, предвид
получаването на чести припадъци от ищеца. След втората операция на гръбнака,
съпътствана от провеждане на всички необходими изследвания състоянието на К.
постепенно започнало да са подобрява. До пълно възстановяване не се стигнало, като и към
настоящия момент продължавали рехабилитационните процедури.
Настоящият състав приема с доверие и кредитира изцяло казаното от свидетелите,
които са изложили добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си за
случилото се.
В заключението си вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза,
след обсъждане на всички, приети по делото доказателства описва начина на настъпване на
пътно-транспортното произшествие и причините, които са довели до инцидента. Според
него водачът на лекия автомобил марка „Рено“ е навлязъл в насрещната лента за движение,
с намерение да извърши завой наляво и навлезе по наличния земен път. По същото това
време ищецът, управлявайки мотоциклет марка „Хонда“ вече бил започнал изпреварване на
леката кола и възприемайки случващото се веднага предприел действия за аварийно
спиране. Независимо от тези негови усилия настъпил удар между превозните средства, в
резултат на който мотоциклетът паднал върху страничните си леви състави и продължил
8
движението си в процес на странично плъзгане до пълното си спиране. Изведен е
убедителен и мотивиран извод, че сблъсъкът е бил неизбежен, а водачът на мотоциклета,
при съобрязаване на опасната му зона за спиране, не е имал техническата възложност да
предотврати удара.
В приетото по делото заключение на допусната съдебномедицинска експертиза се
посочват получените от пострадалия телесни увреждания, проведените изследвания и
оперативни интервенции, както и връзката между нараняванията и травмите на ищеца и
допуснатото пътно-транспортно произшествие. Вещите лица са категорични, че проведеното
лечение на пострадалия и извършените медицински дейности в Здравен център Анадолу-
Болници Анадолу- Турция за времето 11.03.-17.03.2021г.; 30.06- 07.07.2021г.; 29.10.2021г. са
свързани с диагностициране, проследяване и лечение на неблагоприятните последици за
здравето на ищеца в резултат на настъпилото произшествие на 12.05.2018г. Констатирано е
също така от медицинските специалисти, че приложението на нервномускулните
стимулатори е пряко свързано с ежедневното лечение на пациента и възстановяване
функциите на крайниците му в необходимия обем. Изразени са резерви относно цената на
тези стимулатори, но професионално мнение като отговор на този въпрос, касаещ
стойността на устройствата не е дадено. Като средна цена за ползване на услуги за
рехабилитатор на час е приета сумата от 50 лева. Мотивирано е становище, че проведените
оперативни интервенции на пациента биха могли да се извършат и в Република България,
където според вещите лица има достатъчно лечебни заведения с второ и трето ниво на
компетентност, както и че част от разходите биха се поели от бюджета на НЗОК. От друга
страна вещите лица заявяват, че не са наясно с апаратурата и технологията, ползвана в
цитираното по-горе болнично заведение в Република Турция, но според тях е важен крайния
резултат от лечението.
Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещото лице, изготвило съдебната
автотехническа експертиза. Заключението на съдебномедицинската експертиза, настоящият
състав кредитира напълно в частта му, описваща травматичните увреждания на пациента и
връзката им с пътно-транспортното произшествие, както и констатациите на вещите лица,
че именно като резултат от инцидента и възникналите неблагоприятни последици за
здравето на ищеца се е наложило провеждането на лечение и оперативни интервениции в
болничното зеведение в Република Турция. Твърдението, че подобен тип операции, довели
безспорно до подобряване състоянието на пострадалия, се извършват на много места в
Република България не е в достатъчна степен убедително, при съобразяване на казаното от
вещите лица, че не са наясно с конкретната ползвана апаратура и технологии при
осъществяване на самите манипулации от медицинските специалисти в Турция.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е
необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
между собственика на застрахования автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да
9
възникне отговорност на прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо
увредения, за обезщетяване на причинените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение към датата на увреждането между
дружеството- ответник и собственика на лекия автомобил „Рено Сценик“, произтичащо от
сключена застраховка договор гражданска отговорност на автомобилистите по
застрахователна полица № BG/07/118000929456 с покритие от 30.03.2018г. до 29.03.2019г. е
безспорно установено. Несъмнено е също така, че лекият автомобил с регистрационен номер
РА 4833 ВТ е управляван от водача Г.В.В., а извод за наличие на негово виновно и
противоправно поведение се извежда без колебания от всички, приобщени по делото
доказателства, включително приети експертни заключения. Няма как да бъдат споделени
възраженията и оспорванията на ответната страна, че не са установени механизма на
произшествието и причинната връзка между деликта и претърпените увреждания от ищеца.
Такова успешно доказване е проведено по делото, като е изяснен подробно и в детайли
начина на настъпване на инцидента, включително поведението на водача на лекия
автомобил, което е било в разрез с предписанията на чл.25 и чл.26 ЗДвП указващи
задължение при извършване на маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се намират след него или минават покрай него,
изпълнявайки същата след като съобрази тяхното положение, посока и скорост на движение
и подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал за това.
Неоснователно и недоказано е останало твърдението за съпричиняване на
противоправния резултат от страна на ищеца. Данни за поведение на пострадалия, което да е
в причинна връзка с противоправния разултат по делото не са налични. Напротив от
заключението на вещото лице се извежда извод, че сблъсъкът е бил непредотвратим от
страна на мотоциклетиста, а К. не е имал практическата възможност да избегне инцидента.
Ясно е следователно, че в конкретната ситуация не се разкрива принос на пострадалия за
настъпване на вредите от произшествието.
От казаното следва, че е осъществено виновно и противоправно деяние, изразяващо
се в нарушаване посочените по-горе правила за движение по пътищата, което се намира в
пряка причинна връзка с настъпилите противоправни последици. Именно пренебрегване на
законовите предписания за извършване на маневра завой наляво е довело до пътно-
транспортното произшествие и причиняване телесните повреди на пострадалия. Не се спори
между страните, че операциите и процедурите, извършени в Турция са били за лечение
травмите на К., получени в резултат от катастрофата, както и че разходите са извършени от
последния.
Застрахователят в изпълнение на поетите задължения по застраховката „гражданска
отговорност” дължи на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди.
Съгласно указанията дадени с ППВС № 4/1968г- т.7 и т.11, приложими и към
настоящия случай, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в
разходи за лечение, изследвания, чужда помощ и други, следва да се събират
доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им
10
извършване, както и за техния размер. При определяне размера на имуществените вреди
трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
На обезщетяване в случая подлежат и предвидимите и непредвидимите вреди и
законодателят не прави разграничение между тях, както е при договорната отговорност.
Това е така, защото границите на деликтната отговорност са по-широки от тези на
договорната такава.
По делото са представени в превод, неоспорени от ответника документи за проведени
изследвания и оперативно лечение в Република Турция, както и за плащане на суми по
повод на същото, които са издадени в периода след инцидента и на името на К.. Според
вещите лица, именно като резултат от произшествието и възникналите неблагоприятни
последици за здравето на ищеца се е наложило извършването на изследвания и последваща
оперативна намеса в болничното заведение в Република Турция. Провеждането на
изброените медицински дейности в Здравен Център Анадолу- болници Анадолу несъмнено е
било необходимо, при съобразяване здравословното състояние на К. преди лечението в
Турция, както и отчитане факта на настъпилото безспорното подобрение, след тяхното
провеждане.
Ищецът е избрал да не се лекува в България, съобразявайки обстоятелството, че
проведеното лечение в МБАЛ-Бургас не е дало резултат и след като не е получил
необходимите уверения от местни медицински специалисти, че би се стигнало до
положителна промяна в състоянието му се е обърнал към посоченото по-горе болнично
заведение в Република Турция. Тази констатация се потвърждава, както от приобщената по
делото подробна медицинска документация, така и от събраните гласни доказателства и
конкретно показанията свидетеля Е., поддържал най-близък с контакт с ищеца и свидетеля
В., който е провеждал физикална терапия на пострадалия от деня на самия инцидент.
Провеждането на сочените в исковата молба процедури за възстановяване функциите на
крайниците на ищеца се установява, както от писмените и гласните доказателства, сочещи
на ежедневна грижа по рехабилитирането на К., така и от показанията на всички, разпитани
в хода на процеса свидетели. Закупуването на нервно-мускулни стимулатори е било
препоръчано от медицински специалист- проф.Маринов. Вещите лица са заявили в
заключението си и в съдебно заседание поддържат позиция, че приложението на мускулни
стимулатори е свързано с процесите по раздвижване и стимулиране работата на крайниците
на К., за да се предотвратят процесите на пареза и мускулна хипотрофия. Д-р Брънков
споделя, че не е изследвал техническите характеристики, нито е запознат с
функционалността на конкретните устройства, ползвани от пострадалия, поради което и
отговорите му, че цената на същите би могла да бъде и по-ниска, не следва да се ценят.
При съобразяване на казаното и внимателно обсъждане и анализ на всички
представени в превод на български език писмени доказателства/медицински и счетоводни
документи/, съдът формира извод, че платените средства за лечение на пострадалото лице в
Република Турция безспорно са имуществени вреди, причинени от деликта. Това са разходи,
направени за възстановяването на увредения от непозволено увреждане, поради което и се
11
следва тяхното репариране. Задължението за заплащане на разходите тежи и върху
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, поради което и същия трябва
да възстанови претендираните от пострадалото лице суми, ведно с лихва за забава. Лихвата
за забава в случая се дължи от датата на уведомяване на застрахователя 06.07.2022г., поради
което и исковете за присъждане на такава се явяват основателни за периода 06.07.2022г.-
02.11.2022г., като в частта им за търсената разлика в сумите и за времето преди началото на
посочения период претенциите подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора в тежест на ответника- застраховател трябва да се постави
дължимата за производството държавна такса в размер на 3672.95 лева.
Ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски за заплащане на
експертизи, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1230.16 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 118.15 лева, за направени разноски /включващи депозити за експертизи и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева/, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Ответникът- застраховател трябва да заплати възнаграждението на адвокат Радослав
Стоянов Русев от ВтАК в размер на 8665 лева. Ангажирани са доказателства за
предоставена безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор, в който е
посочено, че основанието за предоставяне на такава е чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.2 от Закона
за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38 ал.1 ЗАдв. основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в
настоящото производство процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен
със страната договор, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл.38 ал.2 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се
нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл.38 ал.2 ЗАдв. ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати./В тази
връзка определение №70/ 08.02.2017г. на ВКС по ч.т.д.№2445/16г. второ т.о. и определение
№41/25.01. 2017г. на ВКС по ч.т.д. №2127/16г. първо т.о. / Не са налице основания за
намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с
размерите, предвидени в посочения по-горе подзаконов акт към датата на сключване на
договора за правна помощ-10.11.2022г.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43 да заплати на К. Д. К., ЕГН
12
**********, с адрес ********, чрез процесуалния му представител адв. Русев, със съдебен
адрес гр.Велико Търново, ул.“Полтава“ №1а, ет.1, офис 1 обезщетения за имуществени
вреди в резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие на 12.05.2018г.,
настъпило по вина на водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“ с
регистрационен номер РА 4833ВТ, управляван от Г.В.В., чиято отговорност за вреди се
покрива по застрахователна полица № BG/07/118000929456 за сключена гражданска
отговорност на автомобилистите с валидност от 30.03.2018г. до 29.03.2019г. с ответното
дружество както следва:
1. Сума в общ размер от 30 951.70/тридесет хиляди деветстотин петдесет и един
лева и седемдесет стотинки/ лева (равностойност на 140 376,20 турски лири),
представляваща: медицински разходи за лечение по фактура № Р172021000000147/
17.03.2021г. и по фактура № Р112021000000095/ 11.03.2021г., заплатени съгласно квитанция
за инкасиране № 4461114/ 12.03.2021г. за 22 046, 60 /двадесет и две хиляди и четиридесет и
шест лева и шестдесет стотинки/ лева ( равностойност на 100 000 турски лири) и квитанция
за инкасиране № 4464459/ 17.03.2021г. за 8 382,56/осем хиляди триста осемдесет и два лева
и петдесет и шест стотинки/ лева (левовата равностойност на 38 000 турски лири) на Здравен
център Анадолу- Болници Анадолу, както и свързаните с лечението разходи за престой-
нощувки в Инстанбул в размер на 522,54/петстотин двадесет и два лева и петдесет и четири
стотинки/ лева (левовата равностойност на 2 376, 20 турски лири) по фактура рез. № 62074/
14.03.2021г., заплатени съгласно фискален бон по операция № JP0002/ 14.03.2021г. на
Титаник Хотелс Картал, заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената
обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното
изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 1031.72/хиляда тридесет и един
лева и седемдесет и две стотинки/ върху общата главница от 30 951,70/тридесет хиляди
деветстотин петдесет и един лева и седемдесет стотинки/ лева за периода 06.07.2022г.-
02.11.2022г., като отхвърля иска за мораторна лихва в размера му над присъдения до
претендирания от ищеца, както и за времето от 22.03.2021г. до 05.07.2022г.
2.Сума в общ размер от 30 184.47/тридесет хиляди сто осемдесет и четери лева и
четиридесет и седем стотинки/ лева (левовата равностойност на 157 405,50 турски лири) ,
представляваща: медицински разходи за лечение по фактура за пациент № 1346441
(РА12021000052454)/ 07.07.2021г., заплатени съгласно квитанция за инкасиране № 4574882/
01.07.2021г. за 19 150,89/деветнадесет хиляди сто и петдесет лева и осемдесет и девет
стотинки/ лева (левовата равностойност на 100 000 турски лири), фискален бон с номер на
автентификация 938632/ 07.07.2021г. за 10 480,12/десет хиляди четиристотин и осемдесет
лева и дванадесет стотинки/ лева (левовата равностойност на 54 506 турски лири) и банков
превод с реф. № 068ZCMG2118302BD/ 29.06.2021г. за 164, 80 /сто шестдесет и четири лева и
осемдесет стотинки/ лева (левовата равностойност на 870 турски лири) на Здравен център
Анадолу - Болници Анадолу, както и свързаните с лечението разходи за престой-нощувки в
Инстанбул в размер на 388,66/триста осемдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/
лева ( равностойност на 2 029, 50 турски лири) по фактура резервация № 63441/ 01.07.2021г.,
13
заплатени съгласно фискален бон по реф. № 118220481700/ 01.07.2021г. на Титаник Хотелс
Картал, заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от
датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата,
както и мораторна лихва в размер на 1006.15 /хиляда и шест лева и петнадесет
стотинки/лева върху общата главница от 30 184,47/тридесет хиляди сто осемдесет и четири
лева и четиридесет и седем стотинки/лева за периода от 06.07.2022 г. до 02.11.2022г., като
отхвърля иска за мораторна лихва в размера му над присъдения до претендирания от ищеца,
както и за времето от 12.07.2021г. до 05.07.2022г.
3. Сума в общ размер от 1 931.21/хиляда деветстотин тридесет и единлева и
двадесет и една стотинки/ лева (равностойност на 10 750 турски лири), представляваща:
медицински разходи за лечение по фактура № РА12021000089138/ 27.10.2021г., заплатени
съгласно квитанция за инкасиране № 4693328/ 27.10.2021г. за 1 931,21/ хиляда деветстотин
тридесет и един лева и двадесет и една стотинки/ лева (равностойност на 10 750 турски
лири), заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от
датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата,
както и мораторна лихва в размер на 64.37/шестдесет и четири лева и тридесет и седем
стотинки/ лева върху общата главница от 1 931,21 лева за периода от 06.07.2022г. до
02.11.2022г., като отхвърля иска за мораторна лихва в размера му над присъдения до
претендирания от ищеца, както и за времето от 01.11.2021г. до 05.07.2022г.
4. Сума в общ размер от 730 /седемстотин и тридесет/ лева сумирана от квитанция
№ 1086/ 27.05.2021г. на „ИВОРА“ ЕООД за 202/двеста и два/ лева, от квитанция № 1096 /
31.08.2021г. на „ИВОРА“ ЕООД за 381/триста осемдесет и един/ лева и от квитанция №
1110/ 24.11.2021г. на „ИВОРА“ ЕООД за 147/сто четиридесет и седем/ лева, представляваща
разходи за превод от турски език на български език на медицинска документация във връзка
с предявяване на посочените застрахователни претенции по т. 1, 2 и 3 от петитума на
исковата молба, като и във връзка с необходимостта от предоставяне на тази медицинска
документация на лекари /рехабилитатори/ физиотерапевти в България за продължаване на
лечението и периодично наблюдение на К. Д. К., заедно със законоустановената лихва за
забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата
на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 24.33/двадесет
и четири лева и тридесет и три стотинки/ лева върху общата главница от 730/седемстотин и
тридесет/ лева за периода от 06.07.2022г. до 02.11.2022г., като отхвърля иска за мораторна
лихва в размера му над присъдения до претендирания от ищеца, както и за времето от
24.11.2021г. до 05.07.2022г.
5. Сума в общ размер от 6 600 /шест хиляди и шестстотин/ лева, представляваща:
медицински разходи за лечение сумирана от фактура № ********** / 20.01.2020г. на „Смарт
Ес Фарма“ ЕООД за 3 300/три хиляди и триста/ лева за нервен и мускулен стимулатор
2001D за ляв крак и от фактура № **********/ 27.06.2020г. на „Смарт Ес Фарма“ ЕООД за
3 300/три хиляди и триста/ лева за нервен и мускулен стимулатор 2003Е за лява/ дясна ръка,
заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от датата на
14
завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата, както и
мораторна лихва в размер на 220/двеста и двадесет/лева върху общата главница от
6 600/шест хиляди и шестстотин/ лева за периода от 06.07.2022г. до 02.11.2022г., като
отхвърля иска за мораторна лихва в размера му над присъдения до претендирания от ищеца,
както и за времето от 29.06.2020г. до 05.07.2022г.
6. Сума в общ размер от 19 080/деветнадесет хиляди и осемдесет лева/ лева,
представляваща: разходи за рехабилитатор за проведени на К. Д. К. от дата 12.06.2018г. до
дата 20.06.2022г. общо 636/шестстотин тридесет и шест/ броя рехабилитационни процедури,
при единична стойност на процедурата от 30 лева, заедно със законоустановената лихва за
забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата
на окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43 да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 3672.95 лева / три
хиляди шестстотин седемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43 да заплати на адвокат
Радослав Стоянов Русев от ВтАК сумата от 8665 лева / осем хиляди шестстотин шестдесет и
пет/ лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43 да заплати на К. Д. К., ЕГН
**********, с адрес ******** сумата от 1230.16/хиляда двеста и тредесет лева и
шестнадесет стотинки/ лева за направени разноски, съразмерно на уважената част от
исковете
ОСЪЖДА ищеца К. Д. К., ЕГН **********, с адрес ******** да заплати на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43 сумата от 118.15 лева /сто и
осемнадесет лева и петнадесет стотинки/ лева за направени разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Апелативен съд гр.Бургас с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
15