Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XV– ти състав
На шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година
В
публично заседание
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАЛЯ
ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР:
РАДОСТИНА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 5245 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Ц.К., с ЕГН: **********, против наказателно постановление № 23-0000991/ 19.11.2020г.
на Началника на Отдел
„Контрол“ в РД „АА” гр. Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 36, параграф 2, т.(ii) от Регламент № 165/2014 и на основание чл. 93в, ал. 17, т.3 ЗАвП.
В жалбата се
твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, твърди се, че при извършената
проверка е установено, че в представената от водача карта не липсва информация,
приема се, че е нарушена нормата на чл.42 т.4 от ЗАНН и че описаното в АУАН
нарушение не кореспондира с посочената като нарушена норма, тъй като не
съдържал елемент от фактическата страна
на нарушението, а именно твърдение, че водачът не е представил ръчни записи и
разпечатки за периода, за който в картата на дигиталния тахограф са липсвали
данни.Твърди се, че липсва и съответствие между описаното в АУАН и НП,
посочената нарушена норма и приложената санкционна такава, тъй като е визирано
непредставянето на различни документи, което не би могло да бъде извършено
едновременно, с което е било ограничено правото на защита на нарушителя и в
заключение се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представител
на въззиваемата страна, редовно призована, също не се явява в с.з.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 24.08.2020г. въззивникът К. управлявал влекач марка
„Форд“ от кат.
N 3 с рег № А 9286 НК, с прикачено
полуремарке с рег.№ А 2237ЕМ и двете собственост на превозвача
"Севан"ООД.
Около 11:25 ч. в обл. Варна, на пътен възел „Летище-Варна,
в посока гр.Варна, водачът извършвал превоз за собствена сметка на товари по маршрут от
с.Камено до гр.Добрич и обратно, съгласно наличната Заповед,/ макар в момента
на проверката ППС да е било без товар/, когато бил спрян за проверка от
служители на РД „АА“ гр. Варна.
В хода на проверката било установено, че при извършване
на превоз на товари, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006,с ППС,
оборудвано с дигитален тахограф, водачът представил дигитална карта , в която
липсвала информация за периода от
16,25ч. ч. UTC на дата 19.08.2020г. до
04:15 ч. UTC на дата 24.08.2020г., като
при поискване не били представени и тахографски листи за периода, всеки ръчен
запис или разпечатка или удостоверение за дейности по образец.
За
посоченото срещу водача бил съставен АУАН, надлежно връчен на нарушителя и подписан от
същия с изрично отбелязване, че няма възражения. В предвидения от закона срок не
били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз
основа на материалите по преписката на
19.11.2020г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.В издаденото
НП административно-наказващият орган възприел и описал посочените в АУАН фактически
констатации и правната квалификация на нарушението- по чл. 36 § 2, т. ii от
Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и наложил на жалбоподателя административно
наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл. 93в, ал.17, т.3 от ЗАвП.
В
хода на съдебното следствие бе разпитан св. К.Н.К. - актосъставител, чиито
показания съдът кредитира изцяло, като дадени обективно и безпристрастно. От
тях се установи, че нарушението е било установено при проверка на поискани му
документи, които жалбоподателят не е представил.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, които съдът кредитира напълно като непротиворечиви и
взаимно допълващи се, както и от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган съгласно приложената по делото заповед и в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН. АУАН също е съставен от
компетентен служител на датата на установяване на нарушението.
В хода на административно-наказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. То съдържа пълно
описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при които е
извършено. В този смисъл възраженията в жалбата са неоснователни. Вмененото във
вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.Правото
на защита на въззивника не е било нарушено по никакъв начин, а
напротив-реализирано е в цялост с депозирането на настоящата жалба.
Правилно
наказващият орган е приел, че въз К. е допуснал нарушение и на разпоредбата на
чл. 36 § 2, т. ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. Съгласно този текст когато
водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той
трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен
служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през
текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на този регламент и на
Регламент / ЕО/ № 561/2006 г.
От доказателствата
по делото се установява, че жалбоподателят е извършвал превоз за собствена сметка, попадащ в обхвата
на Регламент / ЕО/ № 561/2006г.
На следващо място, от доказателствата по делото е видно,
че МПС, което въззивникът е управлявал е бил оборудван с дигитален тахограф,
както и че на картата му за водач не е имало никакви записи за периода от
16,25ч. ч. UTC на дата 19.08.2020г. до
04:15 ч. UTC на дата 24.08.2020г. Безспорно
е също така, че за същия период въз.К. не е представил ръчен запис и разпечатка за периода
или тахографски листи за период, в който евентуално е управлявал с аналогов
тахограф, или удостоверение, че не го е управлявал.В този смисъл нарушението на
чл. чл. 36 § 2, т. ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. е било извършено от
въззивника.Фактите, визирани в АУАН и НП, че жалбоподателят не е
представил всички ръчни записи и
разпечатки за процесния
период напълно кореспондират с посочената като нарушена норма на чл. 36 § 2, т.
ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г, поради което и допълнителното посочване, че
не са представени и други документи, с които евентуално водачът би могъл да
разполага по никакъв начин не е ограничило правото му на защита, поради което
съдът не споделя възраженията в тази насока.Изрично е посочено както в АУАН,
така и в НП, че в представената от водача дигитална карта също липсва
информация, поради което и тези възражения не се споделят.
Предвид горното, с оглед установените по делото
доказателства, съдът възприема като допълнителните факти като описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а не като самостоятелно
нарушение, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни. Безспорно
е също така, че К. не е могъл да представи ръчен запис и разпечатка за периода
посочен в НП, в който е управлявал превозното средство или удостоверение, че не
го е управлявал.В този смисъл нарушението на чл. чл. 36 § 2, т. ii от Регламент
/ЕС/ № 165/2014 г. е било извършено от въззивника.
Съдът категорично не споделя становището в жалбата, че в
постановлението са описани две нарушения и не става ясно какво точно е извършил
жалбоподателя.
В случая, правилно е била приложена и санкционната норма,
тъй като чл. 93"в" ал.17, т.3 от ЗАвП
предвижда наказание за водач, който при проверка от контролните органи не
представи документите, които са регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28
календарни дни, а именно ръчни записи и разпечатки.Именно такова виновно
поведение в случая е налице от страна на въззивника К..Съдът констатира пълно
съответствие и между визираната като нарушена норма и приложената санкционна
такава.
Наложеното
на въззивника наказание е в императивно предвидения в закона размер на 1500
лв., поради което и не може да се приеме, че при определяне на неговия размер
наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съобразно събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира че случаят не е маловажен. К. не е представил изискуемите от него
документи към момента на проверката, с което съставът на нарушението е било
осъществен.То е формално по своя характер и за неговата съставомерност не се
изисква настъпване на вредни последици.В този смисъл съдът намира, че
допуснатото от въззивника нарушение не се отличава от останалите от съответния
вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна.
В съпроводителното писмо от Директора на РД „АА“-Варна се претендира
заплащане на възнаграждение за процесуално представителство, но такова в хода
на съдебното производство не е осъществено и писмото изхожда лично от
Директора, поради което не се дължи присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С
оглед на гореизложеното,съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
23-0000991/ 19.11.2020г. на Началника на Отдел
„Контрол“ в РД „АА” гр. Варна, с което на Р.Ц.К., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 36, параграф 2, т.(ii) от Регламент № 165/2014 и на основание чл. 93в, ал. 17, т.3 ЗАвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
присъждане на разноски за процесуално представителство в полза на АНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: