№ 1524
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.ов
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501838 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 50913/25.07.2022г.,
депозирана от З. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез
пълномощника си адв. Б. Б. от АК – Варна, срещу Решение № 2158 от
01.07.2022г. по гр. д. № 13173/2021г. по описа на РС – Варна, 39 с-в, с което
на осн. чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, въззивникът е осъден да
заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата от 3426,14 лв., представляваща стойността
на консумирана и незаплатена ел. енергия за периода от 19.04.2016г. до
11.02.2020г., за обект на потребление, находящ се в ***, с абонатен № *** и
клиентски № ***, за която сума е издадена фактура №
**********/25.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда /09.09.2021г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 526,34 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 07.03.2020г. до 10.09.2021г.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното решение. Застъпва се, че отчитането в т. нар. „скрит“
/невизуализиран/ регистър на потребената ел. енергия не е законово
регламентирано и по делото не са събрани доказателства въззивникът –
ответник да се е съгласявал с такъв начин на отчитане и остойностяване на
енергията. Предвид отчитането по този начин се сочи, че потребителят не
1
би могъл да бъде информиран за консумираната от него ел. енергия и за
цената която дължи за нея, като в тази връзка въззивникът счита
корекционната процедура за опорочена. Оспорва се изначално наличието на
законово основание за служебно коригиране на сметката на ответника. Моли
се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество
„Електроразпределение Север“ АД, чрез пълномощника си адв. Х. И. от АК –
Варна, е подало отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище
за нейната неоснователност и се излагат подробни съображения в тази
насока. Моли се за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на
разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът се
представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и моли за отмяна на
атакуваното осъдително решение. Претендира разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК, като прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на въззиваемото дружество.
Въззиваемата страна се представлява от адв. Х. И., който оспорва
въззивната жалба, поддържа подадения писмен отговор и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски за
въззивната инстанция, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, като също прави
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението
на пълномощника на въззивника.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гр. д. № 13173/2021г. по описа на РС – Варна, 39 с-в,
е образувано по предявени от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу З. Г. С., ЕГН **********,
адрес: ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3426,14 лв.,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена ел. енергия за
периода от 19.04.2016г. до 11.02.2020г., за обект на потребление, находящ се
в ***, с абонатен № *** и клиентски № ***, за която сума е издадена фактура
№ **********/25.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда /09.09.2021г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 526,34 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 07.03.2020г. до 10.09.2021г.
По твърдения на ищеца в исковата молба ответникът е наследник на Г.
Ц. Ц., поч. на 29.05.2010г. Между наследодателя на ответника и ищеца е
съществувала облигационна връзка, като в изпълнение на задълженията си по
нея последният е доставял непрекъснато ел. енергия в обект на потребление,
находящ се в *** с абонатен № *** и клиентски № ***. Сочи се, че след
смъртта на наследодателя обектът на потребление е преминал в
патримониума на ответника по делото, като същият е и ползвател на имота.
Излага се, че на 11.02.2020г. от служители на “Електроразпределение Север“
2
АД и в присъствието на свидетел била извършена проверка на СТИ на обекта
на потребление на ответника, резултатите от която са обективирани в
Констативен протокол № 5100378/11.02.2020г. При проверката били
установени показания в регистър 1.8.3, като ел. енергията, отчетена от този
регистър, не е визуализирана на дисплея, съотв. не е редовно отчетена и
заплатена от абоната. С оглед тази констатация процесният електромер бил
демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №
560272 и предаден за експертиза в БИМ, при която било установено, че е
осъществена намеса в софтуера на електромера – наличие на преминала ел.
енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 019139 кВтч. В резултат на извършената
проверка било взето становище за начисляване на ел. енергия в размер на
отчетеното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3, а именно
– 19139 кВтч. Сочи се, че корекцията е извършена на основание чл. 55
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.), за което била издадена и процесната
фактура за периода от 19.04.2016г. до 11.02.2020г.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът не оспорва
качеството си на наследник на Г. Ц. Ц., поч. на 29.05.2010г., както и че между
последния и ищеца е била налице облигационна връзка за доставка на ел.
енергия в процесния обект на потребление, находящ се в ***. Ответникът
твърди, че е едноличен собственик на този имот – обект на потребление по
силата на саморъчно завещание, обявено на 25.06.2010г. от нотариус Желю
Костов с район на действие – района на Районен съд - Варна, с оглед на което
именно той е титуляр на партидата, макар да не я е прехвърлил на свое име.
Оспорва предоставянето в негова полза на твърдяното количество ел. енергия,
съотв. и реалното потребление. Оспорва също така самата корекционна
процедура, в т. ч. начина и методиката за начисляване на процесната
главница. В тази връзка твърди, че не са били налице предпоставките за
извършване на корекцията, не са представени доказателства за реалното
доставяне на начисленото количеството електроенергия, както и че периодът
на извършената корекция е определен произволно.
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите
на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, че в процесния период същите са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение за пренос и достъп до
ел. енергия.
От приложения по делото Протокол № М1093676/18.04.2016г. за
монтаж на електромер се установява, че на посочената дата, на обект на
потребление в *** на клиент Г. Ц., от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е
монтиран електромер с фабричен № 1114021666149166. Вписани са
показанията на дневна и нощна тарифа на СТИ към момента на монтажа,
3
както следва: 0 кВч – дневна и 0 кВч – нощна ел. енергия.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Констативен
протокол № 5100378/11.02.2020г., на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на
електромер с горепосочените фабричен номер и обект на потребление, при
която са отчетени следните показания: по нощна тарифа – 003220 кВтч; по
дневна тарифа – 002767 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 019139 кВтч. Електромерът е
демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 560272 и изпратен за
експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на ответното
дружество, извършили проверката и от един свидетел – Д. Й. П. (съсед на
абоната).
От приетия по делото Констативен протокол от метрологична
експертиза на електромер № 157/19.02.2020г. на БИМ, Регионален отдел –
Варна, се установява, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електроенергия, като не е осъществяван достъп до вътрешността му.
Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема
на електромера, която за типа електромер Iskra ME 162 трябва да се състои от
две тарифи Т1 и Т2, но действително потребената енергия се разпределя и
върху невизуализираната тарифа Т3 – 019139,3 кВтч.
Въз основа на горния протокол, на 25.02.2020г. е издадено становище от
специалист „ЕК”, одобрено от Началник отдел „КЕК“ при
„Електроразпределение Север“ АД, за начисление на електрическа енергия,
съгласно което е одобрено начисляването на допълнително количество ел.
енергия в размер на 19139 кВтч за периода от 19.04.2016г. до 11.02.2020г.,
като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.
За така начисленото количество ел. енергия е издадена фактура №
**********/25.02.2020г. за сумата от 3426,14 лева.
С писмо изх. № 57557_КП5100378_2/25.02.2020г. от
„Електроразпределение Север“ АД процесните Констативен протокол №
5100378/11.02.2020г. и фактура № **********/25.02.2020г. са изпратени на
абоната с препоръчано писмо с обратна разписка.
От приетите като писмени доказателства по делото Справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 26.08.2021г. и
Извлечение за фактури и плащания към същата дата се установява, че за
периода от 19.04.2016г. до 11.02.2020г. по партидата на ответника са
начислени допълнително 19139 кВтч ел. енергия на стойност 3426,14 лв.,
която не е заплатена.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – техническа
експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно изготвено,
даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, се
4
установява, че към датата на извършване на проверката процесният
електромер е бил в срок на метрологична годност. Според експерта същият е
монтиран нов, неупотебяван, в обекта на ответника, доколкото видно от
протокола за монтаж, СТИ е монтирано с нулеви показания по първа и втора
тарифа. Констатираното неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ
цели неотчитане в пълен обем на количествата ел. енергия по дневна и нощна
тарифни зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в
скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера
при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Количеството
електроенергия, натрупано в невизуализирания регистър 1.8.3, в размер на
19139 кВтч е отчетено от процесното СТИ като част от цялото количество
потребена ел. енергия в обекта, като извършените изчисления по процесната
фактура са аритметично точни, съобразени с определените от КЕВР цени на
ел.енергия за процесния период.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелката Т. О. – един от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД, извършили техническата проверка. От
показанията на последната се установява, че при прочитане с лаптоп на
тарифите на електромера по време на проверката било констатирано
натрупано количество ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ, поради
което последното било демонтирано.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г.
на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.
5
В разглеждания случай между страните е безспорно, че въззивникът се
явява потребител на ел. енергия по смисъла на закона, респ. че между него и
въззиваемото дружество е учредено валидно облигационно правоотношение с
предмет пренос и достъп до ел. енергия, както и че процесната сума е
начислена като корекция на сметката на потребителя. Спорно се явява
обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно
извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за
процесния период.
Възможността за служебно начисляване от оператора на съответната
електроразпределителна мрежа на допълнителни количества електроенергия
по партидата на съответния потребител е предвидена в чл. 55, ал. 1 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн.
в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г., представляващи
подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката, задължителен за страните в настоящото производство.
Съгласно цитираната разпоредба, в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри, като в ал. 2 се
предвидени и двете кумулативно изискуеми предпоставки за
преизчисляването на така установената неотчетена енергия – констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ (уреждащ подробно процедурата
за извършване на проверката за неотчетена електроенергия) и извършена
метрологична проверка.
Анализът на посочените разпоредби води до извода, че служебно
начислената сума ще е дължима, ако проверката на процесното СТИ е
извършена в съответствие с установените в подзаконовия нормативен акт (и
по-конкретно в чл. 49 ПИКЕЕ) процедурни правила, гарантиращи правата на
страните и е налице измерено при метрологична проверка след монтажа на
СТИ натрупано количество електроенергия в невизуализиран регистър.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест за това, е
установило съществуването на горепосочените две кумулативни
предпоставки за законосъобразна корекция на сметката на ответника.
Техническата проверка, съответно демонтажът на процесното СТИ са
извършени при съблюдаване на установените в подзаконовия нормативен акт
правила, а съставеният за целта протокол отговаря на изискванията на чл. 49,
ал. 1-3 от ПИКЕЕ – подписан е от двама служители на ищцовото дружество и
от един свидетел, индивидуализиран с три имена и адрес. Отразени са и
предприетите от служителите на „Електроразпределение Север“ АД действия
6
с оглед констатираното количество електроенергия в невизуализирания
регистър 1.8.3 в съответствие с ал. 5 на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно:
демонтирането на СТИ и поставянето му в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба № 560272, за изпращане за експертиза в БИМ. Горното
се потвърждава и от приложения по делото Констативен протокол от
метрологична експертиза на електромер № 157/19.02.2020г. на БИМ,
Регионален отдел – Варна, съгласно който процесният електромер е получен
в плик, пломбиран с пломба № 560272, на 17.02.2020г., т.е. в рамките на 14-
дневния срок от датата на проверката. В съответствие с изискването на ал. 4
на чл. 49 от ПИКЕЕ, с писмо изх. № 57557_КП5100378_2/25.02.2020г. от
„Електроразпределение Север“ АД процесните Констативен протокол №
5100378/11.02.2020г. и фактура № **********/25.02.2020г. са изпратени на
абоната с препоръчано писмо с обратна разписка.
Съобразявайки представените по делото Протокол №
М1093676/18.04.2016г. за монтаж на електромер и Констативен протокол №
5100378/11.02.2020г. от извършената техническа проверка, съдът намира и че
периодът на корекцията е определен в съответствие с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ.
Така извършената корекция се основава на данните от приетия като
писмено доказателство Констативен протокол № 157/19.02.2020г. от
извършената метрологична експертиза на процесния електромер от БИМ,
Регионален отдел – Варна, представляващ официален свидетелстващ
документ с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
наличието на процесното количество електроенергия (19139 кВтч) в
невизуализирания регистър Т3 на процесния електромер, поради което
настоящият състав намира, че е налице и втората предпоставка на чл. 55, ал.2
от ПИКЕЕ.
Следва да се има предвид и заключението по изготвената съдебно –
техническа експертиза, съгласно което количеството електроенергия,
натрупано в невизуализирания регистър 1.8.3, в размер на 19139 кВтч е
отчетено от процесното СТИ като част от цялото количество потребена ел.
енергия в обекта, като извършените изчисления по процесната фактура са
аритметично точни, съобразени с определените от КЕВР цени на ел.енергия
за процесния период.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
ответникът – понастоящем въззивник З. Г. С. дължи на
„Електроразпределение Север“ АД стойността на начисленото количество ел.
енергия за периода от 19.04.2016г. до 11.02.2020г., която стойност възлиза на
сумата от 3426,14 лева.
Предвид липсата на ангажирани доказателства, а и на твърдения, за
заплащане на тази стойност, то предявеният иск с правно основание чл. 55 от
ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
7
уважен изцяло.
С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва върху посочената
главница, начислена за периода от 07.03.2020г. до 10.09.2021г.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от делото, с оглед своевременното им претендиране и
представените доказателства за извършването им, право на разноски за
въззивното производство има единствено въззиваемото дружество. Същото е
претендирало такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1212,00 лева с вкл. ДДС. Съдът намира направеното от процесуалния
представител на въззивника възражение за прекомерност на така
претендираното възнаграждение за основателно, доколкото същото
превишава предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2, вр. с чл. 2, ал. 5, вр. с пар. 2а от
ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в действащата им редакция към датата на договаряне на
възнаграждението – 08.08.2022г., видно от приложения по делото Договор за
правна защита и съдействие от същата дата) размер, определен за дела с
материален интерес като настоящото и е несъответно на фактическата и
правна сложност на делото, поради което следва да се намали до предвидения
мининмум от 923,79 лева с вкл. ДДС. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сторените от въззиваемото дружество – ищец разноски следва да бъдат
възложени в тежест на въззивника – ответник.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2158 от 01.07.2022г. по гр. д. №
13173/2021г. по описа на РС – Варна, 39 с-в.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. Г. С., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 923,79 лева (деветстотин
двадесет и три лева и седемдесет и девет стотинки) с вкл. ДДС,
представляваща сторени във въззивната инстанция разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9