Р
Е Ш Е Н И Е
№
51
гр. Разград, 28.09.2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ИВА РАНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 50 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Т. Н. А. от с. С., обл. Р. против Решение № 26 от
24.04.2023 г., постановено по АНД № 20233310200030/2023 г. по опис на Районен съд – Исперих, с което е
потвърдено наказателно постановление № 22-0275-001104 от 13.01.2023 г.,
издадено от началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих. С потвърденото
наказателно постановление на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. В жалбата се твърди, че
оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния
закон. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното
постановление.
Ответникът оспорва
касационната жалба като неоснователна.
Счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура
– Разград дава заключение, че въззивният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Разградският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Фактите по делото сочат, че на 27.12.2022 г. около 22,30 часа в с. Самуил,
на ул. „Васил Левски“ в посока с. Кривица, служители на РУ – Исперих спрели за проверка
лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ********, собственост на Н. А. С. от с. С., който бил управляван от
жалбоподателя. Водачът бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0059, като уредът отчел 0.96 промила алкохол
в издишания въздух. Бил издаден талон за медицинско изследване с № 078792, в
който водачът вписал, че отказва да бъде изследван за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор и медицинско
и химическо изследване. На жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № 710794 от
27.12.2022 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Въз основа на АУАН е
издадено и обжалваното пред въззивния съд наказателно постановление. В хода на
въззивното производство са разпитани като свидетели актосъставителя и свидетеля
по акта, които потвърждават изложените в АУАН обстоятелства.
С оспореното по касационен ред решение районният съд е потвърдил
наказателното постановление по съображения, че АУАН и наказателното
постановление са съставени от надлежен орган, в предвидените срокове и при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Въззивният съд е преценил, че
констатираното нарушение е доказано по безспорен начин и правилно е приложена
съответната санкционна разпоредба.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не е налице соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 НПК.
Безспорно и доказано е по
делото, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
от 0,96 на хиляда, установена по надлежния ред. По този начин е нарушил
забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Съгласно чл. 174, ал. 1, т.
2 ЗДвП водач на МПС, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца и глоба 1000 лв. Деянието на жалбоподателя осъществява обективните и
субективните признаци от горния фактически състав, поради което правилно е
наказан по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Наложените с наказателното постановление
административни наказания са предвидени в абсолютен размер и съгласно чл. 27,
ал. 4 и ал. 5 ЗАНН не могат да бъдат изменени или намалени.
По оплакванията за нарушено право на защита с оглед на нечетливо съдържание
на АУАН и относно невръчване на талона за медицинско изследване въззивният съд
е формирал мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК препраща към тях.
Като е потвърдил
наказателното постановление, въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 24.04.2023 г.,
постановено по АНД № 20233310200030/2023 г. по описа на Районен съд – Исперих.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/