Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 26.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 14257 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 ЗЗД.
Ищцата И.М.Ю.
твърди, че на 04.02.2019 г. заедно с Н.Ю. тръгнали към СОУ „П.Я.“ в ж.к. „В.В.“, гр. Варна, за да посрещне дъщеря си от училище. Около
13:30 часа, докато чакали, отишла до магазина, като на връщане се спънала и
паднала на тротоара на улицата, водеща към двора на училището. Посочва, че
тротоарът бил с липсващи и изпочупени плочки. След падането почувствала силна
болка в десния крак, не можела да стъпи на него и да се изправи. На помощ
ѝ се притекла Н.Ю., която станала свидетел на инцидента. Ищцата излага,
че на място пристигнал екип на бърза помощ и я закарал в УМБАЛ „С.М.“ – Варна. Посочва,
че в резултат на инцидента претърпяла счупване на голям и малък пищял на
подбедрицата на десния крак. На 05.02.2019 г. била извършена операция за
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фибула. Излага, че на 10.02.2019 г. била изписана от болницата, като
ѝ бил издаден болничен лист за периода от 04.02.2019 г. до 12.03.2019 г. Общата
продължителност на ползвания болничен във връзка с проведеното лечение и
направената физиотерапия била до 08.09.2019 г.
И.Ю.
поддържа, че извършила разходи за операцията в размер на 1610 лева за тибиален
пирон и си закупила профилактични чорапи на стойност 59 лева. Посочва, че
претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и
страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства. Заявява, че след
оперативната интервенция ѝ била поставена гипсова имобилизация, наложило
се и провеждане на рехабилитация, като възстановителният период продължил общо
около 6-7 месеца. Твърди, че при промяна на времето и натоварване усеща болки и
дискомфорт в мястото на счупването. Заявява, че е с ограничени движения и
изпитва затруднения при шофиране. Поради претърпяната травма изпаднала в
депресия, тъй като не можела сама да обслужва нуждите си и се наложило близките
ѝ да се грижат за нея. Посочва, че изгубила нормалния си ритъм на живот,
престанала да излиза с приятели, да изпраща и посреща дъщеря си от училище. Не
можела да шофира и да спи нормално.
Обосновава
отговорността на общината с твърдения, че не е изпълнила задължението си да
осигури поддръжката на тротоара.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да ѝ заплати следните суми:
1) сумата от 1250 лева, частичен иск от
общо 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се претърпени болки и страдания от травматични увреждания вследствие на
настъпило на 04.02.2019 г. падане след спъване в неравност на тротоара на
улицата, водеща към двора на училище СОУ „П.Я.“ в ж. к. „В.В.“,
гр. Варна, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 04.02.2019
г. до окончателното ѝ изплащане;
2) сумата от 1669 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на същата злополука,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 04.02.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва съществуването на неравност
по тротоара на мястото, описано в исковата молба. Оспорва уврежданията да са в
причинно-следствена връзка с поведението на служители на Община Варна. Навежда
доводи, че пешеходната дейност на физическо лице в активна възраст не е рискова
дейност.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.
В условията
на евентуалност моли значително да бъде намален размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Намира същия за прекомерен и прави
възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представената с исковата молба
епикриза /л. 8-9/ се установява, че на 04.02.2019 г. И.М.Ю. е постъпила в отделението по ортопедия и
травматология н УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, гр. Варна. Видно от посочения документ,
болничният ѝ престой е продължил до 10.02.2019 г., като на 05.02.2019 г.
е претърпяла операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула.
Първоначално
на ищцата е издаден болничен лист за периода от 04.02.2019 г. до 12.03.2019 г.
/л. 10/. След проведен преглед а 18.03.2019 г., за който е съставен амбулаторен
лист № 546 от същата дата /л. 11/, болничният е продължен до 11.04.2019 г. /л.
12/. В съдебно заседание са представени 5 броя болнични листи /л. 45-49/, от
съдържанието на които става ясно, че общо ползваният от И.Ю. отпуск във връзка
с претърпения инцидент е продължил до 08.09.2019 г.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства за извършени разходи в размер
на 59 лева за профилактични чорапи – фактура и фискален бон, както и фискален
бон за закупен тибиален пирон на стойност 1610 лева.
По делото са ангажирани специални знания посредством
проведената съдебномедицинска експертиза, заключението по която съдът кредитира
като компетентно изготвено, подробно и обосновано. Въз основа на представената по
делото медицинска документация и извършване на допълнителни справки, както и
след проведен преглед на ищцата, вещото лице достига до извод, че на 04.02.2019
г. И.Ю. е получила счупване на двете кости /голям и малък пищял/ на
подбедрицата на десния крак. Съгласно заключението счупването на двете кости е
резултат от нискоенергийна травма и добре отговаря да е получена при падане от
собствен ръст с извиване на тялото спрямо крака на една страна по време на
падането /индиректно счупване с фиксирано стъпало/. Описано е, че по повод
получените травми ищцата е била на лечение в отделение по ортопедия и
травматология, където е проведено комплексно оперативно и медикаментозно
лечение. Вещото лице посочва, че така описаното телесно увреждане е довело до
трайно затруднение в движението не десния крак за период от 4-5 месеца при
обичайно протичане на оздравителния процес, като на ищцата предстои втора
операция за премахване на поставения тибиален пирон. Наред с това е необходимо
извършване на физиотерапевтично процедури за пълно възстановяване функцията на
крака.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Уточнява, че понастоящем функцията на крака е възстановена и оздравителният
процес е приключил, като допълва, че винаги след счупване, дори години след
травмата, пострадалото лице изпитва болки при промяна на атмосферното налягане
и при претоварване на крака. Посочва, че констатирането счупване е сравнително по-тежко, тъй
като е засегнало и двете кости, поради което и оздравителният процес е
по-бавен.
От събраните по делото гласни доказателствени средства,
преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установяват следните
обстоятелства:
Св. Н.Ю., свекърва на ищцата, която е била с нея по време на
инцидента, посочва, че на 04.02.2019 г. с И.Ю. отишли да вземат внучка ѝ
от училище, където играела със своя съученичка. Свидетелката излага, че от
виковете разбрала, че ищцата е паднала. Потвърждава, че на представените с
исковата молба снимки е заснето именно мястото на инцидента. Уточнява, че то се
намира в непосредствена близост до училището, като тротоарните плочки в района
са счупени и има дупки. Посочва, че няма от къде другаде да се мине, защото
непрекъснато има коли. Св. Ю. излага, че след падането ищцата не могла да се
изправи самостоятелно или да движи крака си и изпитвала силни болки. След като
ѝ помогнали да седне на бордюра, извикали линейка, която я отвела в
спешно отделение, а на другия ден ѝ направили операция на крака.
От показанията на св. Ю. става ясно,
че след изписването от болницата ищцата не е могла самостоятелно да се
обслужва, както и да се грижи за домакинството. Това наложило свидетелката Ю. в
продължение на около два месеца да ѝ помага както в готвенето и грижите
за дома, така и за да се къпе и да ходи на прегледи. След този период ищцата за
известно време останала в гр. Балчик, където майка ѝ се грижела за нея.
Съгласно показанията н св. Ю. инцидентът се е отразил негативно на ищцата –
преди него тя била енергична, ходела на работа и сама се грижела за дъщеря си,
а след него се чувствала разстроена и често плачела, защото не можела
самостоятелно да се справи с грижите за семейството си.
Св. Г.М., майка на ищцата,
потвърждава, че на втория месец след инцидента И.Ю. отишла при нея в
Балчик. Там тя се грижела за нея и ѝ помагала за тоалета, грижела се за
храненето и ѝ давала болкоуспокояващи. В този период ищцата ползвала
патерици, като около петия месец след счупването
махнала едната от тях.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За
да възникне в полза на увреденото лице притезателното право на обезщетение за
причинените му имуществени или неимуществени вреди по чл. 49 ЗЗД, трябва да са
налице следните материалноправни предпоставки: 1) имуществени или неимуществени
вреди, причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение
/действие или бездействие/; 2) виновното лице да е причинило вредите при или
при повод изпълнение на възложената му от Община Варна работа.
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер. Касае се за
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тя
възниква за възложителя, когато от действие или бездействие на лице, комуто той
е възложил извършването на определена работа, настъпят вредоносни последици.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
Съгласно
чл. 31 от Закона за пътищата „изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.“ В § 1 от Допълнителните
разпоредби на закона, съотв. в т. 1 и 2 са дефинирани понятията „път“ и „земно
платно“, както следва: „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания; „земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя,
върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните
ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови;
зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
С
разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на лицата, които стопанисват пътя, е
възложено задължението да го поддържат в изправно състояние и да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. В ал. 2, т. 1 е предвидено, че служби за контрол, определени от кметовете
на общините контролират в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за
организация и регулиране.
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че общината
не е изпълнила задълженията си, регламентирани в цитираните разпоредби. От
показанията на свидетеля Н.Ю. става ясно, че процесният тротоар както към
момента на настъпване на инцидента, така и понастоящем, е неподдържан – тротоарните
плочки в района са счупени и има дупки. Същият не е обезопасен и не е осигурена
възможност за безпрепятствено преминаване на пешеходците. От изложеното следва,
че увреждането на ищцата, настъпило вследствие падане на процесния тротоар, се
намира в причинно-следствена връзка с бездействието от страна на служителите на
общината, на които е възложена дейността по поддържане на пътищата в града.
Съдът намира за неоснователно възражението на Община Варна за наличие на съпричиняване от страна на
ищцата. Въпреки разпределената му доказателствена тежест ответникът не ангажира
доказателства в негова подкрепа, като съдът не споделя доводите, че ищцата е следвало
да съобрази поведението си с неравностите в тротоара, доколкото в района това е
единственото място, от където пешеходците могат да преминат, така че да спазят
правилата за движение по пътищата, като дори при преминаване с повишено
внимание, не е изключено да настъпи инцидент.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В посоченото ППВС се излага,
че „то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението“. В процесния казус при определяне размера на
обезщетението следва да бъдат отчетени, от една страна, видът и тежестта на
претърпяното физическо увреждане, продължителността на възстановителния период,
а от друга страна – интензитета и продължителността на преживените психически
страдания.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
вследствие на процесния инцидент ищцата Ю. е получила
счупване на двете кости /голям и малък пищял/ на подбедрицата на десния крак,
обусловило трайно затруднение в движението не десния крак за период от 4-5
месеца. Вещото лице е категорично, че посочените увреждания се намират в
причинно-следствена връзка с процесния инцидент.
Касае се за травматично увреждане с характеристиките на средна телесна
повреда, като вещото лице определя увреждането като „тежко“ поради засягането
на двете кости. То е наложило оперативна намеса и болничен престой. От
събраните по делото доказателства /в частност – експертното заключение и
свидетелските показания/ по категоричен начин се установява, че същото се е
отразило негативно на качеството на живот на ищцата. По време на
възстановителния период, който е продължил около 5 месеца, ищцата е изпитвала
болки, не е могла да се придвижва самостоятелно и е била зависима от близките
си. В продължение на седем месеца /от началото на м. февруари 2019 г. до 08.09.2019
г./ ищцата е била в болничен. Макар понастоящем функцията на крака да се е
възстановила напълно, ищцата се нуждае от втора оперативна интервенция за
отстраняване на поставения тибиален пирон, като и в бъдеще тя ще изпитва болки
при промяна в атмосферното налягане и по-голямо натоварване на крака.
Наред с физическите увреждания И.Ю. е преживяла и психически страдания
вследствие на процесната злополука. Съгласно свидетелските показания
невъзможността да се справя самостоятелно с елементарните си ежедневни
ангажименти е рефлектирала негативно на психиката ѝ.
При съобразяване на всичко изложено настоящият съдебен състав счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата болки и
страдания възлиза на 15 000 лева.
Исковата претенция е предявена за сумата от 1250 лв. – частичен иск от сума
в общ размер на 15 000 лв., като ищцата не е изменила иска по реда на чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер. С оглед на изложеното и предвид
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, въпреки че настоящият
съдебен състав определя дължимото обезщетение в по-голям от претендирания
размер, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата посочената от
последния сума в размер на 1250 лв.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди:
От представените писмени доказателства по несъмнен начин се установява,
че вследствие на процесния инцидент ищцата е направила разходи за закупуване на
профилактични чорапи в размер на 59 лева и на
тибиален пирон в размер на 1610 лева. Предвид
изложеното предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди е изцяло основателен и следва да бъде уважен. В полза на
ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата, считано от
датата на извършване на разходите – 13.02.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното от ищцата искане на
последната следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски в размер на
116.76 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за СМЕ и 600 лева – адвокатско
възнаградждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес: гр. Варна, бул. „О.П.П.“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Ю., ЕГН **********,***, ж. к. „В.В.“, бл. 304, вх.
5, ет. 3, ап. 53, СУМАТА ОТ 1250 /хиляда двеста и
петдесет/ лева, частичен иск от общо 15 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
претърпени болки и страдания от травматични увреждания вследствие на настъпило
на 04.02.2019 г. падане след спъване в неравност на тротоара на улицата, водеща
към двора на училище СОУ „П.Я.“ в ж. к. „В.В.“, гр.
Варна, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от 04.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес: гр. Варна, бул. „О.П.П.“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Ю., ЕГН **********,***, ж. к. „В.В.“, бл. 304, вх.
5, ет. 3, ап. 53, СУМАТА ОТ 1669 /хиляда шестстотин
шестдесет и девет/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на същата злополука, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 13.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес: гр. Варна, бул. „О.П.П.“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Ю., ЕГН **********,***, ж. к. „В.В.“, бл. 304, вх.
5, ет. 3, ап. 53, СУМАТА ОТ 916.76 лева
/деветстотин и шестнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: