№ 1599
гр. Пазарджик, 27.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Радослав Георгиев Бакърджиев (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
от общ характер № 20215220200796 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Подсъдимият ИВ. Б. АЛМ. – редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв.М.М. от САК, надлежно упълномощена.
Пострадалата В. С. Т. – редовно призована, се явява лично и с адв.А. Б.
от САК, надлежно упълномощен в качеството на неин повереник .
За РП-Пазарджик се явява прокурор Б..
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка. Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Няма процесуална пречка. Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Снема самоличността на подсъдимия, както следва:
ИВ. Б. АЛМ. - роден на *** г. в гр.Гоце Делчев, обл. Благоевград,
живущ в гр.София, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
ПОДС. А.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на
съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от
НПК.
РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл.371 и чл.380 и сл. НПК.
ПОДС. А.: Разбрах правата си.
Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.
Сне се самоличността на пострадалата, както следва:
В. С. Т. – на 23 години, от гр.Монтана, живуща в гр.София, българка,
българска гражданка, неомъжена, със средно образование, неосъждана, без
родство с подсъдимия.
На пострадалата се разясни правото да се конституира като граждански
ищец и частен обвинител в процеса.
Пострадалата беше предупредена за наказателната отговорност по
чл.290 от НК в случай, че бъде разпитана като свидетел по делото.
Разясни се и правото на отводи.
Не се направиха отвод на съда, секретаря и прокурора.
ДОКЛАДВА СЕ постъпилата писмена молба изпратена по ел.път от
адв.К.К. и постъпила в съда след отлагане на делото в пр.с.з., с която молба се
иска конституиране на пострадалата като частен обвинител.
ДОКЛАДВА СЕ и постъпилата по делото от адв.Б., с която се иска
конституиране на пострадалата като частен обвинител.
2
ПРОКУРОРЪТ: Своевременно предявени са исканията и няма пречка да
бъдат уважени и да се конституира пострадалата като частен обвинител в
процеса.
АДВ. Б.: Поддържам молбата
ПОСТР. Т.: Поддържам това, което моят адвокат иска. Оттеглих
пълномощията си от адв.К..
АДВ. М.: Не са налице процесуални пречки за конституиране като
частен обвинител на пострадалата.
Съдът намира, че искането на пострадалата, отправено чрез нейния
повереник адв.Б., е процесуално допустимо и основателно, а като такова
следва да бъде уважено.
По тези съображения и на основание чл.76 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
КОНСТИТУИРА В. С. Т. като частен обвинител в процеса против
подсъдимия И.А..
ДОКЛАДВА СЕ постъпилата молба от адв.М.М., като защитник на
подсъдимия, в която изразява становище по въпросите по чл.248 от НПК.
АДВ. М.: Поддържам становището в молбата си.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Наясно сме с въпросите по чл. 248 ал.1 от
НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.
С оглед изявлението на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И
3
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ,
разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК и
пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248
ал.1 от НПК.
АДВ. Б.: Нямам искания и възражения по въпросите по чл.248 ал.1 от
НПК.
АДВ. М.: Нямам възражения по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК.
Правим искане за процедурата, по която следва да бъде разгледано
производството – по реда на Глава 28 от НПК, както съм направила искане
със становището, като моля производството да бъде разгледано и бъде
приложена разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, доколкото са налице
предпоставките за това. Други искания по въпросите нямам.
ПОДС. А.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.
АДВ. Б.: Считам, че искането за разглеждане по реда на чл.78а е
недопустимо, доколкото прокурорът би внесъл делото по този ред и
доколкото служебно съдът следи за това дали са налице предпоставките за
това. Една от императивните предпоставки да не бъде гледано делото по реда
на чл.78а е да няма предно осъждане за престъпление от ОХ, както и деецът
да не е освобождаван по ред именно на тази глава. В случая подсъдимият е
осъждан за престъпление по транспорта и в частност такова, за каквото е
подсъдим в дн.с.з., а именно по чл.343 ал.1 б.“б“. Законът не предвижда и не
изисква деецът да е реабилитиран, било то по право или по съдебен ред, а
единствено посочва, че кумулативно трябва да бъдат изпълнените следните
изисквания, а едно от тях да не е осъждан по тази глава или от за деяние от
ОХ. Считам, че искането следва да бъде оставено без уважение. Има други
разпоредби по чл.248, като в такъв случай би могло да се направи искане по
реда на глава 27 или глава 30 от НПК.
ДУПЛИКА АДВ.М.: Мисля, че следва да бъде взето преди, че
осъждането от 2006 година и реабилитация е настъпила. Има тълкователна
практика на ВКС – Решение № 2/18г., съгласно която чл.78а /цитира/. Има
4
достатъчно съдебна практика в тази посока и мисля, че са налице
предпоставките за разглеждане по този ред.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да обсъди въпросите по чл.248
ал.1 от НПК.
Съдебният състав, след съвещание, след като се запозна с материалите
по делото и съобрази становището на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1
от НПК, намира следното:
1. Делото е подсъдно на съда;
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. Съдът намира, че са налице СПН по смисъла на чл.249 ал.4, т.1 от НПК,
отстраними само в досъдебната фаза на процеса, което е основание за
прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на
прокурора.
СПН се изразяват в това, че по начина на описване на престъпната деятелност
на обвиняемия в ОА и дадената правна квалификация на престъпната му
проява, последният е лишен от възможност да научи за какво точно
престъпление е привлечен в това качество, респ. е предаден на съд.
Първо следва да се каже, че против подсъдимия е повдигнато обвинение за
извършено по непредпазливост престъпление по чл.343 ал.1, бук. „б“ във вр. с
чл.342 ал.1 от НК.
При привличането на обвиняемия в ДП от разследващия орган, а след това с
изготвения ОА от прокурора, бланкетната диспозиция на осъществения
престъпен състав е запълнена с норми от ЗДвП, за които се сочи, че са били
нарушени от страна на дееца, в качеството му на водач на МПС и които
норми според обвиняващите, са били в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите общественоопасни последици.
Именно при запълването на бланкетната диспозиция на престъпния състав
обаче се е стигнало до това, че обвиняемият е поставен в ситуация да гадае
кое конкретно нарушение на правилата по ЗДвП и с какво действие или
5
бездействие от негова страна е извършил. Това се е получило, т.к. за някои от
вменените нарушения по ЗДвП не са описани конкретни факти, даващи
основание да се заключи как те са извършени от дееца, а и заради това, че са
вменени нарушения по закона, които са взаимно изключващи се.
Първото вменено нарушение по ЗДвП е това по чл.20 ал.1, като е цитирано
правилото: „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, след което е добавено, че деецът е
изгубил контрол върху управлявания от него автомобил.
Тук веднага следва да се каже, че загубата на контрол над управлявания
автомобил е последица от нарушаването на въпросното правило, а в ОА е
следвало да се опише в резултат на какво конкретно действие и/или
бездействие, което е бил длъжен да не извършва или да извърши, водачът е
загубил контрол. Известно е в правната теория и практика, че правилото на
чл.20 ал.1 въвежда изискване управляваното ПС да бъде непрестанно
контролирано, т.е. водачът да бъде концентриран в максимална степен върху
управлението, да следи всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и
движението на МПС по пътя, като в хода на този процес да не отклонява
вниманието си. Нарушавайки третираната норма, той сам става опасност за
движението или се поставя в положение да не възприеме породена от другиго
такава. Нищо такова обаче не е било описано като поведение от страна на
предадения на съд.
Второто вменено нарушение по ЗДвП е това по чл.20 ал.2, като е цитирано
правилото, след което е добавено, че при избиране на скоростта на
движение деецът не се е съобразил с атмосферните условия и състоянието
на пътя (дъжд и мокър път). Казано с други думи, вменено е нарушение по
ЗДвП, изразяващо се в движение с несъобразена скорост, като несъмнено е
взето предвид заключението на АТЕ, според което скоростта на
управлявания автомобил преди ПТП е била равна и не по-ниска от 152 км/ч.
Тук веднага следва да се каже, че винаги когато се вменява като нарушение
управление на ПС с несъобразена скорост, то следва да се посочи каква е
следвало да бъде съобразената скорост на движение, за да се избегне
престъпния резултат. Това в ОА обаче не е направено, а този въпрос не е
поставян и изследван от автоексперта. По мнението на този съдебен състав,
6
при вменяване на нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и то в хипотезата на изр.1-
во, което също не посочено в ОА, следва да се посочи коя би била
съобразената скорост, защото само така деецът би могъл адекватно да
упражнява правото си на защита, като например оспори и докаже, че и при
тази скорост произшествието би било непредотвратимо, т.е. че е налице
случайно деяние.
Третото вменено нарушение по ЗДвП е това по чл.21 ал.1, т.е. за движение с
превишена скорост, а именно над допустимата от 140 км/ч по автомагистрала
за ППС от категория В.
Четвъртото вменено нарушение пък е по чл.21 ал.2 от ЗДвП, т.е. отново за
движение с превишена скорост, различна от посочената в ал.1 на цитираната
норма, която е била сигнализирана с пътен знак, забраняващ движение със
скорост над 90 км/ч.
Тук веднага следва да се каже, че нормите на чл.21 ал.1 и ал.2 от закона,
въвеждащи стойности за движение с разрешена скорост, са взаимно
изключващи се, като тази по ал.1 има отношение на общ към специален
състав, който е визиран в ал.2. Казано с други думи, двете правни норми не
могат да бъдат нарушени едновременно, т.к. колкото и да е превишението на
скоростта или се нарушава специалното ограничение на скоростта по ал.2,
ако е имало въведено такова със съответен пътен знак, или общото по ал.1. В
конкретния случай обаче обвиняемият отново е поставен в ситуация да гадае
заради кое превишение на скоростта е привлечен към наказателна
отговорност – това от 90 км/ч или това от 140 км/ч, което е недопустимо. В
случая на дееца следва да е недвусмислено казано, поне в ОА, в резултат на
кое превишение на скоростта е настъпило ПТП, т.к. е хипотетично възможно
то да е било предотвратимо макар и при движение със скорост над 90 км/ч и
под 140 км/ч, при което превишението на по-ниското ограничение няма да е в
причинна връзка с общественоопоасните последици.
Извън всичко казано до тук, обвиняемият е затруднен да научи в какво точно
престъпление е обвинен т.к. вменените като нарушени правила по чл.20 и
чл.21 от ЗДвП са в отношение на общ към специален състав, при което
специалният изключва приложението на общия. В този смисъл има
константна практика на ВС и ВКС. Така например в Решение № 84 от
7
21.02.2007 г. на ВКС по н. д. № 791/2006 г., III н. о. е посочено: „По принцип,
когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на
движението, каквито са хипотезите в чл. 20 от ЗДвП, визирани в
обвинението, и специалните, каквито са тези за въведените забрани за
превишаване на скоростта, визирани в чл. 21 ЗДвП, наказателната
отговорност следва да се носи за нарушението на специалната норма. При
транспортните престъпления обаче посоченият критерий не е достатъчен. Във
всички случаи следва да се въведе и критерият за причинната връзка. В
бланкетния текст на обвинението следва да се въведе това нарушение на
правилата, като деяние (действие или бездействие), което е елемент на
каузалния комплекс, предизвикал престъпния резултат.
…
Със Закона за движение по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20/5.03.1999
година, в сила от 1.09.1999 г., в чл. 21 ЗДвП бе уредена на законово ниво
материята, свързана със задълженията на водачите на МПС да съобразяват
забраните за превишаване на скоростта. Преди това същата бе уредена в чл.
117 от Правилника за приложение на ЗДвП, (обн. ДВ, бр. 9/1974 г. и отменен
с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ППЗДвП, обн. в ДВ, бр.
25/22.03.1996 г.). Мотивите и диспозитивите в публикуваната съдебна
практика за съотношението между общите и специални правила относно
режима на скоростта и по-конкретно между чл. 20 ЗДвП и другите правила за
движение по пътищата, включително и в задължителната за
правоприлагащите органи - Тълкувателно решение № 28 по н. д. № 10/1984
година, на ОСНК при ВС "Някои въпроси относно режима на скоростите за
движение на МПС" са съобразно цитирания отменен правилник. В т. 4 на това
тълкувателно решение е разрешено противоречието в практиката и
принципно е прието, че съотношението между основното правило по чл. 20,
ал. 2 ЗДвП (в редакцията от ДВ, 53/1973 г.) и посочените текстове от
правилника за прилагането му представлява съотношение на общ към
специален състав. Такава е константната практика на ВС и ВКС след това -
например аналогичен на настоящия казус е решен по н. д. № 193/96 г. от ВК
при ВС с Решение № 182/1996 г., както и в Р. № 533/31.01.2001 година на I н.
о. при ВКС по н. д. 397/2000 г., според което: "Ако водачът е избрал скорост,
по-висока от разрешената, за несъобразена скорост не би трябвало да се
8
говори" “.
На следващо място, деецът е лишен от възможност да научи в какво точно
престъпление е обвинен, т.к. в ОА никъде не е коментирано, нито дори
загатнато дали е имал виновно поведение, още по-малко с каква форма и
подформа на вината е извършил престъплението. Известно е, че
непредпазливите престъпления, каквото е и настоящото, могат да се
осъществят и при двете форми на непредпазливата вина - съзнавана
непредпазливост (престъпна самонадеяност) или несъзнавана
непредпазливост (престъпна немарливост). Няма съмнение и за това, че
първата от тях е по-тежка от двете форми, като всяка от тях има значение при
преценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца, респ. при
определяне и индивидуализация на наказанието. Ето защо в ОА на всяка цена
би следвало да е отразено какво е проявлението на вината на извършителя, за
да може той евентуално да оспорва въпросната форма или подформа, респ. да
установява по-лека форма на вината си, а от там и да иска по-леко наказване.
Описаните до тук СПН може да бъдат отстранени само в досъдебната фаза на
процеса, където са били допуснати и по никакъв начин не могат да бъдат
санирани в съдебната, поради което съдебното производство ще следва да се
прекрати, а делото да се върне на прокурора.
При положение, че делото ще бъде върнато в предходната му фаза съдът
намира за удачно да напомни на прокурора за задълженията му по чл.242 ал.1
от НПК и по-специално за избора на акта, с който да внесе делото в съда, т.е.
дали да е с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, ако са налице основанията за това,
или да повдигне обвинение с обвинителен акт.
От справката за съдимост на предадения на съд е видно, че не е осъждан, но с
решение по АНД 663/2006г. на РС-Гоце Делчев, влязло в сила на 10.12.2006г.
е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 500 лева. В ДП обаче изобщо
не е изследван въпросът платена ли е тази глоба, евентуално кога, има ли
образувано изп. производство за събирането й, извършвани ли са действия по
него, събрана ли е глобата изцяло или частично, прекратено ли е
производството и кога, изтекла ли е давността за изпълнението на това
9
наказание и кога, а след това изтекли ли са реабилитационните срокове по НК
и кога. Всички тези въпроси имат значение относно преценка дали по
отношение на наказването на лицето по реда на чл.78а ал.1 от НК е настъпила
реабилитация по право, респ. има ли право на повторно наказване по този ред,
защото тази норма е приложима при извършване на непредпазливи
престъпления, за които се предвижда наказание до пет години ЛС, а за
настоящото се предвижда 4 г. ЛС, респ. биха могли да са налице всички
материалноправни предпоставки на горецитираната норма.
4. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
5. Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов
език и извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. Не са налице основания за произнасяне по взети мерки за процесуална
принуда;
7. Не са направени искания за събиране на нови доказателства;
8. Не са налице основания за насрочването на съдебното заседание и
разглеждането на делото по общия ред, тъй като както стана вече ясно,
съдебното производство ще се прекрати и делото ще се върне на
прокурора. Определението, с което това ще бъде направено, подлежи на
обжалване и протестиране, като същото следва да добие стабилитет.
Само ако хипотетично това определение на първоинстанционния съд
бъде отменено, ще възникне основание за насрочване на делото за
разглеждане в съдебно заседание по общия ред. В противен случай, ако
бъде потвърдено, делото ще се върне на прокурора, при което е
недопустимо да се насрочва съдебно заседание.
По изложените да тук съображения и на основание чл.249 ал.2, вр. с
ал.4, т.1, вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, ПзРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 796/2021г. по
описа на Районен съд - Пазарджик и
10
ВРЪЩА делото на РП-Пазарджик за отстраняване на допуснатите
съществени процесуални нарушения.
Определението може да се обжалва и протестира по реда Глава ХХІІ от
НПК с частна жалба и протест в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд -
Пазарджик.
При постъпване на жалба или протест делото да се изпрати на Окръжен
съд - Пазарджик след изтичането на 7-дневния срок по чл.248а ал.1 от НПК.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на
прокуратурата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Протоколът написан в с.з., което приключи в 13.25 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11