Определение по дело №1026/2019 на Окръжен съд - Варна

_{ОПРЕДЕЛЕНИЕ}

№………../……….07.2019г.,

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ……………..………юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:         СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                             ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

възз.частно търговско дело № 1026 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Я.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, А.М.К. ЕГН **********, с адрес ***, и О.А.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Кремена Танева, за изменение в частта за разноските на Решение № 575/12.02.2019г., постановено по  гр.д. №1460 по описа за 2018 година на Варненски районен съд, 8 състав, на осн. чл.248 ГПК.

 Настоява се, че определението е неправилно с молба за неговата отмяна.

Частните жалбоподатели оспорват извода на исковия съд, че държането на изпълнителния лист е предпоставка за наличие на правен интерес, но не може да се счете за повод за завеждане на делото. Настоява се, държането на ИЛ е достатъчно основание за поддържане на основателен страх у длъжника, че кредиторът ще образува изпълнително дело срещу него и ще предприеме мерки за обезпечаване на вземането си, действия, които ще въздействат отрицателно върху имуществото на ищеца. Твърди се, че държането на ИЛ е достатъчен повод за завеждане на иска, защото това е гарантираната от закона възможност на длъжника да брани имуществото си от действия, които кредиторът може да предприеме срещу него. Сочи се, че доколкото ответникът разполага с валидно изпълнително основание, което поражда необходимостта у ищците от завеждане на отрицателно установителния иск, не е налице втората предпоставка за възлагане на разноски върху ищеца, съгл. разпоредбата на чл78, ал.2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на иска ведно с това да признае иска.      

Ответникът по частната жалба «ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ» АД ЕИК *********, редовно уведомен за подаването й, не представя писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.  

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 1460/2018г. по описа на ВРС е образувано по предявени от Я.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, А.М.К. ЕГН **********, с адрес ***, и О.А.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, активно субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците не дължи на ответника по 1/3 от сумата от 6713.76 лева, представляваща цена на топлинна енергия за аб. № 5300 за имот, находящ се в гр.София, р-н Оборище, бул.Княз Ал.Дондуков 5 вх.2 ап.43 пред периода 01.12.2003г. – 17.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2010г.  – датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането по заповед № 6670 от 23.07.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и ИЛ, изд. по ч.гр.д. № 11278 по описа за 2010г. на ВРС, 26-ти състав

С решение № 575 от 12.02.2019г. съставът на ВРС уважава изцяло заявените искове и присъжда разноски в полза на ответника на осн.чл.78, ал.2 и ал.8 от ГПК.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК ищците депозират искане за изменение на решението в частта за разноските, като твърдят, че с държането на валидно изпълнително основание ответникът е дал повод за завеждане на делото. Настояват за присъждане на сумата от 2771.24 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски по производството, съответно за отмЯ.в частта, в която разноските са възложени върху ищците.   

С определение № 5321 от 23.04.2019г. съдът е оставил без уважение молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските, мотивирайки се, че в случая безспорно е налице признание на иска като изискуема предпоставка. Позовал се е, че ответникът не е предприемал каквито и да е действия по принудително, или извънсъдебно събиране на вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение спрямо наследодателя и наследниците. Ищците не са оспорили въведеното твърдение от ответната страна, че същата има практика да зачита заявените пред «Топлофикация – София» ЕАД възражения за изтекла погасителна давност. Няма твърдения и данни ищците да са заявили възражението си за давност пред ответника извънсъдебно. Съдът се е мотивирал, че само по себе си държането на издаден изпълнителен лист е предпоставка за наличие на правен интерес, но не може да се счете за повод за завеждане на делото с оглед отговорността за разноски доколкото кредиторът не е предприемал каквито и да е действия по ангажиране отговорността на ищците, а както заявява, само е съблюдавал съществуването на естественото право на длъжниците да изпълнят. Позовал се е на мотивите на ВОС по ч.т.д. 486/2018г., където е посочено, че при липса на спор, производството не би натоварило ответника с разноски съобразно чл.78, ал.2 ГПК.

По същество : Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника.

Нормата на чл.78, ал.2 от ГПК освобождава ответника от отговорността за разноски при кумулативното наличие на двете посочени в нея предпоставки.

 В конкретния случай от книжата по делото, включително при липса на оспорване от страна на ищците, се установява, че от момента на снабдяване с ИЛ до приключване на исковото производство пред ВРС ответникът «ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ» АД ЕИК ********* не е обективирал действия за събиране на дължимите суми – било чрез покана за доброволно издължаване, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла или отпочване на принудително изпълнение въз основа на ИЛ.

В исковата молба ищците сочат, че по отношение на сумата, предмет на ИЛ, липсва конкретна претенция към тях от страна на ответника, която явно и директно да застрашава тяхната имуществена или друга сфера. 

Оспорването на заявените искове с отговора на исковата молба също би могло да се изтълкува като действие, с което кредиторът поддържа основанието за дължимост на вземането. Но такова оспорване не е сторено, нещо повече, още с подаване на писмения отговор, ответникът признава иска като сочи, че прилага института на погасителната давност. Изнася, че в случай на желание от страна на клиента, дружеството сключва споразумение с него, с което приема и се съгласява да не притендира заплащане на погасени по давност суми. Ищецът, от своя страна, не е твърдял, че е депозирал искане в тази насока.  

Следователно от една страна липсва повод от страна на ответника, който да мотивира ищците да водят исковете, защото в исковата молба не са изнасени обстоятелства, които да сочат на претенция към който и да било от тях от страна на ответника във връзка с издадения ИЛ, и която претенция да застрашава техния патримониум, а от друга страна – в законоустановения срок ответникът е признал иска.

Като е оставил искането на ищците за изменение на решението в частта за разноските без уважение, исковият съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. 

На осн.чл.274, ал.4 от ГПК във вр.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.      

С оглед изложеното, съдът :

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5321 от 23.04.2019г., постановено по гр.д. № 1460/2018г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба от 05.03.2019г., изпратена по пощата на 28.02.2019г., от ищците по делото - Я.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, А.М.К., ЕГН: **********, , с адрес: ***, и О.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Кремена Танева, за изменение в частта за разноските на решение №575/12.02.2019г., постановено по  гр.д. №1460 по описа за 2018 година на Варненски районен съд, 8 състав, на осн. чл.248 ГПК.

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

                               

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.