Решение по дело №1916/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 56
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Емил Бобев
Дело: 20204110201916
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Велико Търново , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20204110201916 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Г. В. С. с ЕГН **********, с адрес в *******,
против електронен фиш серия К № 3463679, издаден от ОД на МВР – В.
Търново, с който за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182 ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен
фиш, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован (уведомен по
телефона), не се явява и не се представлява. Не представя нови доказателства
и няма искания за събиране на такива.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след събраните по делото доказателства и доказателствени
средства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
На 10.02.2020 год., в 11.30 ч., на ПП I-3, км. 09+000, до пътен възел с
път ІІІ-407 в посока гр. Плевен, при ограничение от 60 км/ч за движение
извън населено място, въведено с пътен знак "В-26", с АТС (автоматизирано
техническо средство) тип мобилна система TFR1-M № 649, е заснето
движението на МПС - "Фолксваген Голф" с регистрационен номер *****, със
скорост от 111 км/ч (с отчетен толеранс от минус 3 км/ч.), при което е
фиксирана превишена стойност на скоростта от 51 км/ч. Въз основа на
заснетия с посоченото АТС клип № 8673, от ОД на МВР - В. Търново е
издаден ЕФ серия К № 3394433 на лицето А.Л.З. с ЕГН ****** в качеството
му на законен представител на фирма "Зебра 2015" ЕООД, чиято собственост
е автомобила. След връчване на този ЕФ, А.З. е попълнил декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, в която е посочил, че на посочената дата и час - 10.02.2020
год., в 11.30 ч., процесния автомобил е бил във владението и управляван от Г.
В. С. с ЕГН **********, с адрес в *******, като с декларацията е представено
и копие от СУМПС на С..
Въз основа на горната декларация от ОД на МВР е бил издаден и
процесния ЕФ серия К № 3463679, в който се установява извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя Г. В. С. с ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
С. не е направил възражение относно авторството на деянието, като на
07.12.2020 год., недоволен от издадения електронен фиш, е подал жалба
срещу него пред компетентния съд - ВТРС. По делото няма събрани
доказателства относно датата на връчване на процесния ЕФ, поради което
съдът приема в полза на жалбоподателя, че жалбата е подадена в
законоустановения срок.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена,
въз основа на приетите писмени доказателства по делото.
От правна страна, съдът приема, че депозираната жалба срещу
електронен фиш серия К № 1679308, издаден от ОД на МВР – В. Търново е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок,
съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от
дееспособно лице, притежаващо процесуална легитимация за това.
2
Разгледана по същество съдът приема, че същата е неоснователна.
Настоящия съдебен състав приема, че от формална страна процесния
електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
От обективна страна по делото се установява, е осъществен състав на
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП от страна на
жалбоподателя. По делото не се представят доказателства и не се навеждат
доводи с които да се оспорва авторството на деянието, поради което съдът
приема, че деянието е извършено от жалбоподателя Г. С.. Именно на него е
реализирана административнонаказателна отговорност затова, че на
10.02.2020 год., в 11.30 ч., на ПП I-З, км. 09+000, до пътен възел с път ІІІ-407,
в посока гр. Плевен, управлявал МПС "Фолксваген Голф" с регистрационен
номер *****, със скорост от 111 км/ч. към момента на извършване на
нарушението, с отчетен толеранс от минус 3 км/ч, при въведено ограничение
от 60 км.ч за движение извън населено място, въведено с пътен знак "В-26".
Нарушението е установено с АТС, тип мобилна система, TFR1-M № 649/14,
при което е фиксирано превишение на разрешената скорост от 51 км.ч.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че тъй
като нарушението е установено с техническо средство тип мобилна камера, то
е следвало нарушителя да бъде спрян от контролните органи и да му бъде
съставен АУАН, а впоследствие НП. В жалбата се сочи, че процесния ЕФ е
незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 год. на ВАС.
С измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 54 от 2017 год., (в сила от 09.07.2017
год.) се реализира промяна в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП,
регламентираща условията за издаване на ЕФ за извършено нарушение на
правилата за движение, като процесното деяние попада в приложното поле на
предвидения облекчен ред за реализиране на наказателна отговорност. В
съдържанието на тази разпоредба е предвидено, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки (какъвто е процесния
случай), се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
3
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
В тази връзка според съдебния състав, постановките на Тълкувателно
Решение № 1 от 26 февруари 2014 год. по Тълкувателно дело № 1/2013 год.
по описа на ВАС, не са приложими към настоящия случай. Следва да се има
предвид, че посоченото тълкувателно решение е постановено при действието
на предходната законодателна уредба. С посоченото тълкувателно решение е
прието, че във връзка с използването на мобилни технически средства
правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват. Прието е, че в електронния
фиш трябва да се посочи и точното място на нарушението. С тези доводи
върховните съдии са достигнали до краен извод, че в хипотезата на чл. 189,
ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на
нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо
средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
отсъствие на контролен орган. Следва да се има предвид, че след
постановяването на тълкувателното решение е последвала нова нормативна
уредба, която регламентира по нов начин осъществяването на контрола и в
частност установяването на процесното нарушение, които не са поставени в
зависимост и с условие за присъствие или отсъствие на контролен орган.
При това и при действието на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36
от 19.05.2015 год.), в която са разписани ясни и подробни правила във връзка
с използването на мобилни техническа средства, цитираните в
тълкувателното решение недостатъци на предходната уредба при
използването на т. нар. "мобилни камери" са преодолени. Налага се извод, че
е налице нова правна уредба, при която постановките на цитираното
тълкувателно решение са загубили сила и същите не следва да бъдат вземани
предвид, като няма пречка електронен фиш да бъде издаван и при заснемане
на нарушения с мобилна камера, при спазване на правилата, предвидени в
наредбата. Предвид това настоящия съдебен състав намира, че при
установяване на нарушението с конкретното техническо средство - мобилна
4
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-М, са спазени всички законови изисквания и процесния ЕФ е
законосъобразен. Към материалите, изпратени от въззиваемата страна, са
приложени писмени доказателства относно годността и изправността на
конкретното техническо средство № 649/14.
Неоснователни са и изложените в жалбата доводи, че процесния ЕФ не
съдържал дата на издаване, поради което се явявал незаконосъобразен. Все
пак настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи, че правилата
за издаване на АУАН и НП в случаи като процесния са дерогирани от
специфичните изисквания на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която
детерминира процесуалния ред за ангажиране на административно-
наказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в
зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство
без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано
и управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на
нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се
издава в отсъствието на контролен орган. Самият фиш представлява
типизиран документ, възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без
възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от
годно за това средство), като в случаите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП акт за
установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не
съществува. Установяването на обективните признаци на нарушението се
извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното
доказателствено средство - снимков материал, което има доказателствена
стойност по аргумент от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Самият фиш има значението
на наказателно постановление (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) и фингира към
неговите последици. При това положение, отново следва да се посочи,
че специалният ред на издаването на електронният фиш дерогира общите
разпоредби на ЗАНН (вкл. и сочените от жалбоподателя норми на чл. 42 и чл.
57, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗАНН) по отношение на установяването на
нарушението и на издаването на наказателното постановление. Затова
непредвидените изрично реквизити в електронния фиш (които са посочени в
нормата изчерпателно с оглед на характера й) не могат да обусловят извод за
формалната му незаконосъобразност. Абсолютно неправилни са изложените
доводи в жалбата, че липсва дата на издаването на фиша и това опорочава
5
последния, доколкото меродавна е датата и часа на извършване на
нарушението, посочена във фиша, съответно възпроизведена от вещественото
доказателствено средство, отчитащо това обстоятелство по аргумент от
стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Не съществува и описаното в жалбата несъответствие между изготвения
от техническото средство клип и процесния ЕФ по отношение на отразяване
на точната фиксирана скорост. Действително реално отчетената от
техническото средство скорост на движение на процесния автомобил е 114
км/час и такава е отразена в разпечатката от клипа. Съобразно техническите
характеристики и изисквания на процесното техническо средство тип
мобилна камера, от наказващия орган е приспаднат толеранс от минус 3
км/час от реално фиксираната скорост на движение, при което наказуемата
скорост правилно е определена от наказващия орган като 111 км/час, което е в
полза на водача.
На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил
издаден електронен фиш на представляващия дружеството собственик на
автомобила, а след попълнена от него декларация, същия е анулиран и е
издаден процесния ЕФ срещу посоченото в декларацията лице, а именно
жалбоподателя Г. В. С.. От С. не е посочено друго лице, което да е
управлявало автомобила, а директно е подадена жалба срещу електронния
фиш. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма относима
към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за извън населено
място с 51 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
предвижда наказание за превишаване от 51 km/h за извън населено място -
глоба в размер на 600.00 (шестстотин) лева. На жалбоподателя е наложена
глоба именно в този фиксиран размер, с оглед на което не са налице
основания на нейното изменение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен
фиш е законосъобразен и правилен, и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3463679, издаден от ОД
на МВР – В. Търново, с който на Г. В. С. с ЕГН **********, с адрес в
*******, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.
189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 600.00 (шестстотин) лева - като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. В. Търново по реда на ЗВАС, в 14 дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7

Съдържание на мотивите

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Г. В. С. с ЕГН **********, с адрес в *******,
против електронен фиш серия К № 3463679, издаден от ОД на МВР – В.
Търново, с който за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182 ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен
фиш, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован (уведомен по
телефона), не се явява и не се представлява. Не представя нови доказателства
и няма искания за събиране на такива.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след събраните по делото доказателства и доказателствени
средства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 10.02.2020 год., в 11.30 ч., на ПП I-3, км. 09+000, до пътен възел с
път ІІІ-407 в посока гр. Плевен, при ограничение от 60 км/ч за движение
извън населено място, въведено с пътен знак "В-26", с АТС (автоматизирано
техническо средство) тип мобилна система TFR1-M № 649, е заснето
движението на МПС - "Фолксваген Голф" с регистрационен номер *****, със
скорост от 111 км/ч (с отчетен толеранс от минус 3 км/ч.), при което е
фиксирана превишена стойност на скоростта от 51 км/ч. Въз основа на
заснетия с посоченото АТС клип № 8673, от ОД на МВР - В. Търново е
издаден ЕФ серия К № 3394433 на лицето А.Л.З. с ЕГН ****** в качеството
му на законен представител на фирма "Зебра 2015" ЕООД, чиято собственост
е автомобила. След връчване на този ЕФ, А.З. е попълнил декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, в която е посочил, че на посочената дата и час - 10.02.2020
год., в 11.30 ч., процесния автомобил е бил във владението и управляван от Г.
В. С. с ЕГН **********, с адрес в *******, като с декларацията е представено
и копие от СУМПС на С..
Въз основа на горната декларация от ОД на МВР е бил издаден и
процесния ЕФ серия К № 3463679, в който се установява извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя Г. В. С. с ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
С. не е направил възражение относно авторството на деянието, като на
07.12.2020 год., недоволен от издадения електронен фиш, е подал жалба
срещу него пред компетентния съд - ВТРС. По делото няма събрани
доказателства относно датата на връчване на процесния ЕФ, поради което
съдът приема в полза на жалбоподателя, че жалбата е подадена в
законоустановения срок.
1
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена,
въз основа на приетите писмени доказателства по делото.
От правна страна, съдът приема, че депозираната жалба срещу
електронен фиш серия К № 1679308, издаден от ОД на МВР – В. Търново е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок,
съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от
дееспособно лице, притежаващо процесуална легитимация за това.
Разгледана по същество съдът приема, че същата е неоснователна.
Настоящия съдебен състав приема, че от формална страна процесния
електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
От обективна страна по делото се установява, е осъществен състав на
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП от страна на
жалбоподателя. По делото не се представят доказателства и не се навеждат
доводи с които да се оспорва авторството на деянието, поради което съдът
приема, че деянието е извършено от жалбоподателя Г. С.. Именно на него е
реализирана административнонаказателна отговорност затова, че на
10.02.2020 год., в 11.30 ч., на ПП I-З, км. 09+000, до пътен възел с път ІІІ-407,
в посока гр. Плевен, управлявал МПС "Фолксваген Голф" с регистрационен
номер *****, със скорост от 111 км/ч. към момента на извършване на
нарушението, с отчетен толеранс от минус 3 км/ч, при въведено ограничение
от 60 км.ч за движение извън населено място, въведено с пътен знак "В-26".
Нарушението е установено с АТС, тип мобилна система, TFR1-M № 649/14,
при което е фиксирано превишение на разрешената скорост от 51 км.ч.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че тъй
като нарушението е установено с техническо средство тип мобилна камера, то
е следвало нарушителя да бъде спрян от контролните органи и да му бъде
съставен АУАН, а впоследствие НП. В жалбата се сочи, че процесния ЕФ е
незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 год. на ВАС.
С измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 54 от 2017 год., (в сила от 09.07.2017
год.) се реализира промяна в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП,
регламентираща условията за издаване на ЕФ за извършено нарушение на
правилата за движение, като процесното деяние попада в приложното поле на
предвидения облекчен ред за реализиране на наказателна отговорност. В
съдържанието на тази разпоредба е предвидено, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки (какъвто е процесния
случай), се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
2
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
В тази връзка според съдебния състав, постановките на Тълкувателно
Решение № 1 от 26 февруари 2014 год. по Тълкувателно дело № 1/2013 год.
по описа на ВАС, не са приложими към настоящия случай. Следва да се има
предвид, че посоченото тълкувателно решение е постановено при действието
на предходната законодателна уредба. С посоченото тълкувателно решение е
прието, че във връзка с използването на мобилни технически средства
правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват. Прието е, че в електронния
фиш трябва да се посочи и точното място на нарушението. С тези доводи
върховните съдии са достигнали до краен извод, че в хипотезата на чл. 189,
ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на
нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо
средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
отсъствие на контролен орган. Следва да се има предвид, че след
постановяването на тълкувателното решение е последвала нова нормативна
уредба, която регламентира по нов начин осъществяването на контрола и в
частност установяването на процесното нарушение, които не са поставени в
зависимост и с условие за присъствие или отсъствие на контролен орган.
При това и при действието на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36
от 19.05.2015 год.), в която са разписани ясни и подробни правила във връзка
с използването на мобилни техническа средства, цитираните в
тълкувателното решение недостатъци на предходната уредба при
използването на т. нар. "мобилни камери" са преодолени. Налага се извод, че
е налице нова правна уредба, при която постановките на цитираното
тълкувателно решение са загубили сила и същите не следва да бъдат вземани
предвид, като няма пречка електронен фиш да бъде издаван и при заснемане
на нарушения с мобилна камера, при спазване на правилата, предвидени в
наредбата. Предвид това настоящия съдебен състав намира, че при
установяване на нарушението с конкретното техническо средство - мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-М, са спазени всички законови изисквания и процесния ЕФ е
законосъобразен. Към материалите, изпратени от въззиваемата страна, са
приложени писмени доказателства относно годността и изправността на
конкретното техническо средство № 649/14.
Неоснователни са и изложените в жалбата доводи, че процесния ЕФ не
съдържал дата на издаване, поради което се явявал незаконосъобразен. Все
пак настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи, че правилата
за издаване на АУАН и НП в случаи като процесния са дерогирани от
3
специфичните изисквания на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която
детерминира процесуалния ред за ангажиране на административно-
наказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в
зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство
без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано
и управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на
нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се
издава в отсъствието на контролен орган. Самият фиш представлява
типизиран документ, възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без
възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от
годно за това средство), като в случаите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП акт за
установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не
съществува. Установяването на обективните признаци на нарушението се
извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното
доказателствено средство - снимков материал, което има доказателствена
стойност по аргумент от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Самият фиш има значението
на наказателно постановление (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) и фингира към
неговите последици. При това положение, отново следва да се посочи,
че специалният ред на издаването на електронният фиш дерогира общите
разпоредби на ЗАНН (вкл. и сочените от жалбоподателя норми на чл. 42 и чл.
57, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗАНН) по отношение на установяването на
нарушението и на издаването на наказателното постановление. Затова
непредвидените изрично реквизити в електронния фиш (които са посочени в
нормата изчерпателно с оглед на характера й) не могат да обусловят извод за
формалната му незаконосъобразност. Абсолютно неправилни са изложените
доводи в жалбата, че липсва дата на издаването на фиша и това опорочава
последния, доколкото меродавна е датата и часа на извършване на
нарушението, посочена във фиша, съответно възпроизведена от вещественото
доказателствено средство, отчитащо това обстоятелство по аргумент от
стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Не съществува и описаното в жалбата несъответствие между изготвения
от техническото средство клип и процесния ЕФ по отношение на отразяване
на точната фиксирана скорост. Действително реално отчетената от
техническото средство скорост на движение на процесния автомобил е 114
км/час и такава е отразена в разпечатката от клипа. Съобразно техническите
характеристики и изисквания на процесното техническо средство тип
мобилна камера, от наказващия орган е приспаднат толеранс от минус 3
км/час от реално фиксираната скорост на движение, при което наказуемата
скорост правилно е определена от наказващия орган като 111 км/час, което е в
полза на водача.
На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил
издаден електронен фиш на представляващия дружеството собственик на
автомобила, а след попълнена от него декларация, същия е анулиран и е
4
издаден процесния ЕФ срещу посоченото в декларацията лице, а именно
жалбоподателя Г. В. С.. От С. не е посочено друго лице, което да е
управлявало автомобила, а директно е подадена жалба срещу електронния
фиш. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма относима
към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за извън населено
място с 51 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
предвижда наказание за превишаване от 51 km/h за извън населено място -
глоба в размер на 600.00 (шестстотин) лева. На жалбоподателя е наложена
глоба именно в този фиксиран размер, с оглед на което не са налице
основания на нейното изменение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен
фиш е законосъобразен и правилен, и като такъв следва да бъде потвърден.
5