№ 1208
гр. Велико Търново, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110100557 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на З. М. М. срещу „Д. П.“
ЕООД, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания
за сумата от 18 065.16 лева – главница по договор за изкупуване на сурово
биволско мляко, както и за сумата от 1 383.07 лева – мораторна лихва, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3222/2022 г. на Районен съд
– Велико Търново.
Ищецът твърди, че на 14.9.2021 г. между страните и сключен договор, по
силата на който се е задължил да продаде, а ответникът да изкупи за периода от 12
месеца приблизително 30 000 литра сурово биволско мляко. Заявява, че в
изпълнение на задължението си е предавал на ответника сурово биволско мляко,
за което всеки месец е издавал фактура, отразява общото количество по
доставките, извършени през съответния месец. Сочи, че след сключването на
договора е постигнато съгласие цената на литър мляко да бъде 1.25 лева, от
началото на м. февруари 2022 г. – да бъде 1.35 лева за литър. Твърди, че
ответникът не е отправял възражения за неточно изпълнение относно
количеството и качеството на стоката, но въпреки това е заплатил със закъснение
сумите по част от издадените фактури, друга част е заплатил частично, а трета
въобще не е заплатил.
Ответникът оспорва съдържанието на процесните фактури, като твърди, че
1
цената на литър изкупено мляко съгласно договора е 1.00 лева с вкл. ДДС, а не
сочената във фактурите цена от 1.25 и 1.50 лева. Заявява, че по заплатените от
него фактури № 52/30.9.2021 г., № 53/29.10.2021 г., № 54/30.11.2021 г., №
67/31.12.2021 г., № 68/31.1.2022 г., № 69/28.2.2022 г., № 72/30.4.2022 г., №
73/31.5.2022 г., № 75/30.6.2022 г., № 77/31.8.2022 г. и № 101/29.7.2022 г. е
надплатил сумата от 14 802.80 лева. Твърди, че не е получавал фактура №
103/30.9.2022 г., нито количеството мляко, посочено в същата, че фактура №
77/31.8.2022 г. е заплатена изцяло на 10.2.2023г., както и че млякото по фактура
№ 71/31.3.2022 г. също не е получено. По отношение на фактура № 54/30.11.2021
г. на стойност 5 538.00 лева с вкл. ДДС сочи, че стоката е получена, че същата е
частично заплатена до сумата от 3 000.00 лева, но че по тази фактура дължи само
692.00 лева, тъй като определената изкупна цена е 1.00 лева на литър мляко с вкл.
ДДС. Прави възражение за прихващане с надвнесени суми в размер от 16 872.80
лева.
С молба от 26.5.2023 г. процесуалният представител на ищеца уточнява, че
задължението по фактура № 77/31.8.2022 г. действително е платено, но това е
станало след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По
тази причина счита за основателна претенцията за мораторна лихва за периода от
издаване на фактурата /31.8.2022 г./ до подаване на заявлението /19.12.2022 г./ и за
законна лихва за периода от 19.12.2022 г. до извършеното плащане /10.2.2023 г./.
Заявява, че процесните фактури са отразени в счетоводните регистри на страните
и че ответникът е ползвал данъчен кредит за тях, поради което същите доказват
задълженията на последния.
В проведените открити заседания ищецът не изпраща представител, но с
писмени молби поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Сочи, че
фактура № 103/30.9.2022 г., която не е отразена в счетоводството на ответника, е
върната по пощата без никакви обяснения и доколкото ищецът не разполага с
други документи за предаване на количеството мляко, които да са подписани от
ответника, предоставя на съда относно това вземане. Счита обаче, че доколкото
всички останали фактури са осчетоводени от ответника, същите доказват
възникването на отразените в тях задължения.
Процесуалният представител на ответника оспорва исковете. Акцентира на
това, че между страните е налице писмен договор, в който е посочена цената на
литър мляко и падеж на задължението, както и че изменението на договора става с
изричен писмен анекс.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
2
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за реално изпълнение на задължение за заплащане на цена по
договор за покупко-продажба, по който ищецът следваше да установи наличието
на валидно облигационно отношение, възникнало с ответника с посоченото
съдържание, изпълнение на задълженията си съобразно уговореното, вкл.
предаването на стоката, предмет на продажбата, възникване на задължение на
ответника за заплащане на продажната цена, размера на задължението и неговата
изискуемост, както и изпадането на ответника в забава.
В случая се установява, че между страните е сключен писмен договор за
изкупуване на сурово биволско мляко при цена от 1.00 лев за литър, която следва
да се заплаща в срок до 20 дни - след уточняване на изкупеното мляко и издаване
на фактура или на съответния разплащателен документ. Договорът е сключен за
срок от една година.
От заключението на допуснатата счетоводната експертиза става ясно, че в
счетоводството на ответника са намерили отражение общо дванадесет от
процесните тринадесет броя фактури, както следва: фактура № 52/30.9.2021 г. на
стойност 3 765.00 лева с вкл. ДДС, фактура № 53/29.10.2021 г. на стойност
5 043.00 лева с вкл. ДДС, фактура № 54/30.11.2021 г. на стойност 5 538.00 лева с
вкл. ДДС, фактура № 67/31.12.2021 г. на стойност 4 935.00 лева с вкл. ДДС,
фактура № 68/31.1.2022 г. на стойност 5 091.00 лева с вкл. ДДС, фактура №
69/28.2.2022 г. на стойност 4 689.00 лева с вкл. ДДС, фактура № 71/31.3.2022 г. на
стойност 5 605.20 лева с вкл. ДДС, фактура № 72/30.4.2022 г. на стойност 5 807.70
лева с вкл. ДДС, фактура № 73/31.5.2022 г. на стойност 5 328.18 лева с вкл. ДДС,
фактура № 75/30.6.2022 г. на стойност 3568.86 лева с вкл. ДДС, фактура №
101/29.7.2022 г. на стойност 3 875.04 лева с вкл. ДДС и фактура № 77/31.8.2022 г.
на стойност 3 353.40 лева с вкл. ДДС. Става ясно също, че въпросните фактури са
отразени справките-декларации по ЗДДС и в дневниците за покупките на
ответника, както и че незаплатени са останали следните суми: сумата от 2 538.00
лева – остатък по фактура № 54/30.11.2021 г., сумата от 1 705.20 лева – остатък по
фактура № 71/31.3.2022 г., сумата от 3 875.04 лева – по фактура № 101/29.7.2022
г. и сумата от 6 568.56 лева – по фактура № 103/30.9.2022 г., която фактура обаче
не е получена и осчетоводена от ответника.
Съгласно константната съдебна практика, която се споделя и от настоящия
състав, издадената фактура може да се приеме като доказателство за сключения
3
договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид
на стоката или услугата, стойност, начин на плащане, имена на доставчика и
получателя, респ. на техните представители, време и място на сключване на
продажбата. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за
счетоводството реквизити, в т.ч. и подпис на получателя, или да е оспорена в
процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за
удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото,
включително вписването й в дневниците за продажби и покупки на доставчика и
получателя, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит. Включването на фактурите в дневника на
покупките на ответника, както и фактът, че същите са отразени в справките-
декларации по ЗДДС, представляват недвусмислено признание както за
извършените доставки, така и за тяхната цена. Това е така, доколкото щом една
фактура може да бъде приета като доказателство за възникналото договорно
правоотношение при положение, че в нея фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване, то по аргумент от по-силното основание същата тази фактура може да е
доказателство за изменение на правоотношението – в случая относно цената на
доставяната стока. По тази причина и доколкото сключеният между страните
договор е в писмена форма, то неговото изменение относно цената посредством
издаването на фактури с различна цена отговаря на изискването въпросното
изменение да е в писмена форма, макар съгласието на ответника в случая да е
конклудентно – с действията по осчетоводяване на фактурите.
С оглед на това съдът намира, че доставките по осчетоводените от ответника
дванадесет броя фактури за реално извършени, както и че дължимата цена за
същите е тази, посечена във фактурите, като възраженията обратната насока са
неоснователни.
Недоказана остана единствено доставката на стоката по фактура №
103/30.9.2022 г. на стойност 6 568.56 лева, имайки предвид, че освен липсата на
данни за реалното предаване на стоката /напр. чрез приемо-предавателен
протокол/, липсват и данни тази фактура да е получена от ответника, поради което
и същата не е намерила отражение в счетоводството му.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за главница е основателен и
доказан за сумата от 2 538.00 лева – дължим остатък по фактура № 54/30.11.2021
г. и за сумата от 1 705.20 лева – дължим остатък по фактура № 71/31.3.2022 г.
Искът за сумата от 3 353.40 лева – задължение по фактура № 77/31.8.2022г.,
4
следва да се отхвърли, поради установеното плащане в хода на процеса.
В случая се установява и дължимостта на сумата от 3 875.04 лева –
задължение по фактура № 101/29.7.2022 г., но доколкото не е предявен иск за
същата, съдът не следва да признава тази дължимост в настоящото производство,
а евентуално – в последващ процес.
С оглед извода за частична основателност на главния иск, доказана по
основание се явява и акцесорната претенция за установяване дължимостта на
мораторна лихва върху неиздължената сборна главница, чиито размер, изчислен
от вещото лице възлиза на сумата от 274.67 лева.
Основателна се явява и претенцията за мораторна лихва върху заплатените
със забава задължения по осчетоводените фактури, която според заключението на
вещото възлиза на 811.74 лева. В случая обаче, вещото лице е допуснало
неточност при изчисляване размера на лихвата по фактура № 54/30.11.2021 г.,
като вместо да изчисли този размер върху сумата от 3 000.00 лева, тъй като
именно това плащане е постъпило на 30.12.2021 г. и именно върху тази сума за
периода 1.12.2021 г. – 30.12.2021 г. ищецът претендира обезщетение за забава,
вещото лице е изчислило лихвата върху цялата стойност на фактурата от 5 538.00
лева. Към преизчислената по реда на чл. 162 ГПК сума от 790.61 лева следва да се
прибави и претендираната мораторна лихва върху задължението по фактура №
101/29.7.2022 г., дължима за периода от 30.7.2022 г. до 27.10.2022 г. и възлизаща
на 96.88 лева. Т.е. общата сума на мораторна лихва върху заплатените със забава
задължения възлиза на 887.49 лева.
По разноските:
С оглед изхода от делото ищецът има право на част от направените в
настоящото производство разноски съразмерно с уважената част от исковете в
общ размер от 738.13 лева – част от заплатените държавна такса, депозит за вещо
лице и адвокатски хонорар.
Ищецът има право и на част от разноските в заповедното производство в общ
размер от 747.14 лева – част от заплатените държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответникът също има право на част от направените в настоящото
производство разноски в общ размер от 1 374.09 лева – част от заплатените
депозит за вещо лице и адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Д. П.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано
от Атанас Йорданов Тодоров, дължи на З. М. М., ЕГН ********** сумата от
2 538.00 лева – дължим остатък по фактура № 54/30.11.2021 г., сумата от 1 705.20
лева – дължим остатък по фактура № 71/31.3.2022 г. – и двете издадени на
основание договор за изкупуване на биволско мляко от 14.9.2021 г., ведно със
законна лихва върху тези суми от подаване на заявлението – 19.12.2022 г. до
окончателното им изплащане, сумата от 274.67 лева – сборна мораторна лихва
върху неизплатените задължения по фактура № 54/30.11.2021 г., дължима /за
периода от 21.12.2021 г. до 19.12.2022 г./ и по фактура № 71/31.3.2022 г. /за
периода от 28.10.2022 г. до 19.12.2022 г./, както и сумата от 887.49 лева – сборна
мораторна лихва за забавено плащане по фактура № 52/30.9.2021 г. /за периода от
1.10.2021 г. до 25.10.2021 г./, по фактура № 53/29.10.2021 г. /за периода от
30.10.2021 г. до 30.11.2021 г./, по фактура № 54/30.11.2021 г. /за периода от
1.12.2021 г. до 30.12.2021 г./, по фактура № 67/31.12.2021 г. /за периода от
1.1.2022 г. до 18.1.2022 г./, по фактура № 68/31.1.2022 г. /за периода от 1.2.2022 г.
до 16.2.2022 г./, по фактура № 69/28.2.2022 г. /за периода от 1.3.2022 г. до
24.3.2022 г./, по фактура № 71/31.3.2022 г. /за периода от 1.4.2022 г. до 27.10.2022
г./, по фактура № 72/30.4.2022 г. /за периода от 1.5.2022 г. до 13.6.2022 г./, по
фактура № 73/31.5.2022 г. /за периода от 1.6.2022 г. до 20.7.2022 г./, по фактура №
75/30.6.2022 г. /за периода от 1.7.2022 г. до 11.8.2022 г./, по фактура №
101/29.7.2022 г. /за периода от 30.7.2022 г. до 27.10.2022 г./ и по фактура №
77/31.8.2022 г. /за периода от 1.9.2022 г. до 19.12.2022 г./ – всички издадени на
основание договор за изкупуване на биволско мляко от 14.9.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3222/2022 г. на Районен съд
– Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ иска на З. М. М., ЕГН ********** срещу „Д. П.“ ЕООД, ЕИК
***, представлявано от Атанас Йорданов Тодоров, за установяване дължимостта
на разликата над 1 705.20 лева – дължим остатък по фактура № 71/31.3.2022 г. до
пълния предявен размер от 5 605.20 лева, като неоснователен, изцяло иска за
сумата от 3 353.40 лева – задължение фактура № 77/31.8.2022 г., поради плащане
в хода на процеса, изцяло иска за сумата от 6 568.56 лева – задължение по
фактура № 103/30.9.2022 г., като неоснователен, както и иска за разликата над
1 162.16 лева до пълния предявен размер от 1 383.07 лева – сборна мораторна
лихва за забавено плащане и неплатени задължения по фактура № 52/30.9.2021 г.,
6
фактура № 53/29.10.2021 г., фактура № 54/30.11.2021 г., фактура № 67/31.12.2021
г., фактура № 68/31.1.2022 г., фактура № 69/28.2.2022 г., фактура № 71/31.3.2022
г., фактура № 72/30.4.2022 г., фактура № 73/31.5.2022 г., фактура № 75/30.6.2022
г., фактура № 101/29.7.2022 г., фактура № 77/31.8.2022 г. и фактура №
103/30.9.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д. П.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Атанас Йорданов
Тодоров, да заплати на З. М. М., ЕГН ********** сумата от 738.13 лева –
разноски за исковото производство, както и сумата от 747.14 лева – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА З. М. М., ЕГН ********** да заплати на „Д. П.“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от Атанас Йорданов Тодоров, сумата от 1 374.09 лева – разноски
за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7