Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
Гр. Перник, 14.02.2024 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 526 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно
– осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 12А, представлявано от
управителя М.А.Ф. чрез адвокат Р.В. *** против Ревизионен акт №
22001422005794-091-001 от 28.06.2023 година, издаден от: М.С.Х. на длъжност:
началник на сектор, възложил ревизията и М.И.С. на длъжност: главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1 320 от
15.09.2023 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
София при Централно управление на Национална агенция за приходите София, в
частта, с която са установени задължения за довнасяне на корпоративен данък за
данъчен период 2021 година по Закона за корпоративното подоходно облагане и ДДС
в следствие на непризнат данъчен кредит за данъчните периоди м. 07.2021 г., м. 10.2021
г., м. 11.2021 г., от м.01.2022 г. до м.03.2022 г. и от м. 05.2022 г. до м. 08.2022
г. в общ размер на 148 002,53 /сто четиридесет и осем хиляди и два
лева петдесет и три стотинки/, ведно с
установените за това лихви.
Жалбоподателят счита, че така издаденият ревизионен акт е
неправилен, необоснован и незаконосъобразен. По същество излага доводи за това,
че неоснователно и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона
приходните органи са отказали да признаят данъчен кредит. Твърди, че в хода на
развилото се ревизионно производство е представил всички поискани от страна на
административния орган доказателства, в това число фактури, съпроводителни
документи и платежни нареждания, които обаче не са взети предвид и не са
обсъдени от него. Посочва, че са налице безспорни доказателства, за това че са
налице предпоставките, изискуеми от
закона, за да бъде признато право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68
и чл. 69 от ЗДДС, доколкото не само, че са налице документи, които доказват
това, а така също твърди да е доказана както материалната, така и кадровата
обезпеченост на доставчика. Навежда доводи, че прекият доставчик е отразил
всяка една от процесните фактури в дневниците си за продажби, а така същото и в
СД. Предметът на спорните доставки е свързан с основната дейност на
дружеството, като същата е вложена в икономическата дейност на жалбоподателя
доколкото е извършен износ към Република Турция. В подкрепа на твърденията си
цитира практика на Върховен административен съд и на Съда на Европейския съюз. Оспорва
изводите на приходният орган досежно установените допълнителни задължения за
корпоративен данък по ЗКПО, като посочва, че по отношение на разходите за
командировки са представени заповеди за командироване на управителя за
осъществяване на делови срещи с бъдещи партньори. Освен това твърди, че са
налице достатъчно доказателства, които да доведат до извод, че е налице
реалност на доставките по спорните фактури, като от страна на органа в
обратната посока са излагат ирелевантни обстоятелства, което означава, че са
били налице основания за признаване на данъчен кредит и за намаляване на ГФР на
дружеството за съответния данъчен период. Навежда доводи за нарушаване на основните
принципи. С оглед на това моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде
отменен ревизионният акт като незаконосъобразен.
В проведеното на 22.01.2024 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован не се представлява. По делото е постъпила молба
с вх. № 134 от 16.01.2024 година от процесуалния представител на жалбоподателя
– адвокат Р.В. от САК, с която същата е заявила, че поддържа така депозираната
жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направени по делото
съдебни разноски, за което прилага списък по смисъла на чл. 80 от ГПК.
В проведеното на 22.01.2024 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
София, редовно призован не се явява, изпраща процесуален представител
юрисконсулт В. А., която моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде
отхвърлена така депозираната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с
активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателя е адресат на акта и е
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление,
поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока
по чл.159, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт,
поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Началото на ревизионното производство е поставено със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р 22001422005794-020-001 от 28.10.2022
година, с която на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършването
на ревизия на „***“ ЕООД, с ЕИК: *** за определяне на задължения за
корпоративен данък за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и данък върху
добавената стойност за периода от 01.01.2021 г. до 31.08.2022 г. Определен е
ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде извършена от М.И.С. на длъжност:
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Б.С.В. на длъжност:
старши инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а
именно тя да приключи в срок от три месеца, който започва да тече от датата на
връчване на ЗВР. Видно от представената разпечатка заповедта за възлагане на
ревизията е връчена на представител на ревизираното лице лично на 17.11.2022
година, което означава, че срокът за извършване на ревизията изтича на
17.02.2023 година /лист 8 от Приложението/.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизията (ЗИЗВР) № Р-22001422005794-020-002 от 16.02.2023 година, издадена на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът
за извършване на ревизията е удължен до 17.03.2023 година. ЗИЗВР е връчена на
лицето на 16.02.2023 година по електронен път /лист 10 от Приложението/.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизията (ЗИЗВР) № Р-22001422005794-020-003 от 17.03.2023 година, издадена на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът
за извършване на ревизията е удължен до 13.04.2023 година. ЗИЗВР е връчена по
електронен път на 17.03.2023 година /лист 13 от Приложението/.
Заповедта за възлагане на ревизията и двете заповеди за
нейното изменение са издадени от М.С.Х. на длъжност: началник на сектор при
Териториална дирекция – София, като същите са подписани с валиден към момента
на издаване електронен подпис и са в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ, като
в тази връзка са налице доказателства, находящи се на л. 60 от делото.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен
доклад (РД) № 22001422005794-092-001 от 17.05.2023 година, издаден на основание
чл. 117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: М.И.С. на длъжност: главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Б.С.В. на длъжност: старши
инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК
ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да
бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство
ревизиращите след анализ на събрания и проверен доказателствен материал са
установили, че:
Ревизираното дружество „***“ ЕООД е вписано в търговския
регистър към Агенцията по вписванията с удостоверение № 20170717091547 от
17.07.2017 година със седалище и адрес на управление: област Перник, гр.
Перник, п.к. 2300, ул. „***“ № 12А с предмет на дейност е изкупуване, производство
и търговия с метали, благородни метали и скъпоценни камъни включително и
отпадъци от черни и цветни метали; отдаване под наем на автомобили и други
транспортни средства; вътрешна и външна търговия, производство и продажба на
селскостопански, промишлени, хранителни и други стоки, търговско
представителство и посредничество на местни и чужди лица, транспортна,
таксиметрова и спедиторска дейност в страната и в чужбина, хотелиерска туристическа дейност, селскостопанска
дейност, строителна дейност, производство на хляб и хлебни изделия,
производство на безалкохолни напитки и перилни препарати, дърводелски услуги,
охранителна дейност след получаване на необходимия лиценз от МВР и всички други
дейности разрешени от закона. През ревизирания период дружеството се управлява
и представлява от М.А.Ф.. Капиталът на дружеството е в размер на два лева.
Основната дейност на дружеството е изкупуване,
производство и търговия с метали, благородни метали и скъпоценни камъни,
включително отпадъци от черни и цветни метали /ОЧЦМ/. Ревизираното дружество
осъществява дейността си в три обекта под наем. На същото е издадено Решение №
16-ДО-244-01 от 23.11.2018 година от Министерство на околната среда и водите за
дейности с отпадъци, а така също и Решение № 16-РД-237-01 от 28.02.2020 година за
извършване на дейност по транспортиране на изрично посочени отпадъци.
Дружеството притежава открити банкови сметки в различни банкови институции,
които са подробно описани на страница 3 и 4 от РД. За периода на ревизията
дружеството е притежавало ЕКАФП с рег. № 4464331, което е регистрирано в НАП на
04.02.2021 година.
През ревизирания период в дружеството са назначени 20
лица на трудов договор на длъжности, като: ръководител транспорт, технически
сътрудник, специалист контрол документи, отчетник планиране на материали,
склададжия, механик на гараж за транспортни средства, шофьор на тежкотоварен
автомобил, чистач и общ работник. Установено е, че управителят на дружеството е
назначен в дружеството по договор за управление и контрол. Дружеството не
разполага с недвижимо имущество, а само с движимо.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС по избор, независимо
от облагаемия оборот, считано от 03.07.2018 година, като неговата регистрация
до момента на извършване на проверката е не е била прекратена. На дружеството
не са извършвани предходни ревизии. Ревизираното лице прилага счетоводни
стандарти за малки и средни предприятия. Счетоводното обслужване се извършва от
„***“ ЕООД с ЕИК: ***, съгласно сключен договор от 01.12.2020, а от 14.11.2022
година от Счетоводна къща „***“ ЕООД с ЕИК: ***, съгласно договор. Използвания
програмен продукт е специализиран софтуерен продукт „Ажур“.
В същинската част от ревизионния доклад е констатирано,
че на основание чл. 22 от ЗКПО се преобразува счетоводен финансов резултат на
дружеството, като данъчният финансов резултат от данъчна печалба в размер на
226 159,59 лева се преобразува в данъчна печалба в размер на 1 556 841,00
лева, в следствие на което е определен корпоративен данък в размер на
155 684,10 лева, от който ревизираното лице е внесло 22 615,96 лева,
а дължимата разлика възлиза в размер на 133 068,14 лева, а така също на
основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит
в размер на 1 615,16 лева по следните фактури: №
**********/12.07.2021 година с данъчна основа в размер на 1 650 лева и
начислен ДДС в размер на 152, 45 лева; № **********/07.10.2021 година с данъчна
основа в размер на 827,84 лева и начислен ДДС в размер на 96,49 лева; №
**********/13.09.2021 година с данъчна основа в размер на 1987,33 лева и начислен
ДДС в размер на 179,60 лева; № **********/23.11.2021 година с данъчна основа в
размер на 3387,64 лева и начислен ДДС в размер на 341,02 лева; №
**********/04.01.2022 година с данъчна основа в размер на 1105,35 лева и
начислен ДДС в размер на 21,45 лева; № **********/27.02.2022 година с данъчна
основа в размер на 1354,65 лева и начислен ДДС в размер на 121,93 лева; № **********/27.03.2022
година с данъчна основа в размер на 1739,47 лева и начислен ДДС в размер на 163,72
лева; № **********/21.05.2022 година с данъчна основа в размер на 1022,81 лева
и начислен ДДС в размер на 118 лева; № **********/01.06.2022 година с данъчна
основа в размер на 210,59 лева и начислен ДДС в размер на 19,41 лева; №
10000007292/09.03.2022 година с данъчна основа в размер на 605,15 лева и
начислен ДДС в размер на 59,85 лева; № 00000003743/12.06.2022 година с данъчна
основа в размер на 628,16 лева и начислен ДДС в размер на 61,94 лева; №
**********/30.06.2022 година с данъчна основа в размер на 499,11 лева и
начислен ДДС в размер на 46,29 лева; № **********/ 10.07.2022 година данъчна
основа в размер на 1936,89 лева и начислен ДДС в размер на 191,17 лева; №
**********/22.07.2022 година с данъчна основа в размер на 412,36 лева и
начислен ДДС в размер на 42,34 лева.
Ревизиращият екип е приел, че са налице доказателства,
които налагат на първо място да бъде извършено преобразуване на декларирания то
дружеството финансов резултат, защото: на първо място е налице неосчетоводен
приход от продажба на стоки в размер на 561 029,72 лева и по тази причина
на основание чл. 79, във връзка с чл. 78 от ЗКПО финансовият резултат на
дружеството е преобразуван в посока увеличение на неотчетените и
недекларираните приходи от продажба на стоки в този размер; на второ място по
отношение на разходите е посочено, че- относно разходите за командировки и
нощувки, ревизиращият екип е установил, че от страна на дружеството са
осчетоводени същите по дебита на счетоводна сметка 609 „Други разходи“ в размер
на 51 223,04 лева, но на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО ревизиращите
са приели, че следва да бъде извършено преобразуване на счетоводния финансов
резултат на дружеството в посока на увеличение със сума в общ размер на
51 223,04 лева, доколкото ревизиращият екип приема, че тези разходи не са
документално обосновани и не са свързани с основната дейност, като в тази
връзка ревизиращите се позовават на разпоредбите на чл. 33 и чл. 10 от ЗКПО.
Съобразно отразеното в РД, на лице са осчетоводени разходи без първичен
счетоводен документ, а именно осчетоводени са платени разходи към доставчици по дебита на сметка 609 „Други
разходи“ в размер на 35 253,00 лева и по тази причина се приема, че на
основание чл.26, т.2 от ЗКПО и чл.10, ал.1 от ЗКПО следва да бъде извършено
преобразуване на финансовия резултат в посока на увеличение с тази сума. На следващо
място налице е неоснователно осчетоводяване на разходите за покупка на ДМА, а
това е така защото задълженото лице е декларирало закупените ДМА, която
стойност неправилно е осчетоводена като дарение, което е в нарушение на
изискванията на НСС 4, а не по сметка 609 и по тази причина на основание чл. 77,
ал.1 и чл. 78 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат в размер на
17 211,30 лева. Относно разходите за софтуерни услуги, органът посочва, че
от представеното споразумение не може да се установи точната цена на услугата,
начинът по който тя се изплаща. По тази причина на основание чл. 77, ал. 1, чл.
79, чл. 81 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат със сума в размер
на 1 919 976,82 лева. Налице са неосчетоводени доставки на скрап и по
тази причина на основание чл. 77, ал. 1, чл. 79 и чл. 81 от ЗКПО е намален счетоводният финансов
резултат на дружеството 1 254 012,47 лева. В следствие на тези данни
ревизиращите са установили:
1.счетоводен финансов резултат – 226 159,59 лева;
2.увеличение на финансовия резултат –
2 621 560,99 лева, в това число:
-
данъчни постоянни, в това число по чл. 26, т. 2 от ЗКПО в размер на
86 476,04 лева;
-
данъчни временни разлики по чл. 54, ал. 2 от ЗКПО в размер на
36 867,11 лева; по чл. 77, ал. 1 от ЗКПО в размер на
1 937 188,12 лева и по чл. 78 от ЗКПО в размер на 561 029,72
лева.
3.намаления на финансовия резултат в размер на
1 290 879,58 лева, в това число:
-
данъчни временни разлики в това число по чл.54, ал.1 от ЗКПО в размер на
36 867,11 лева и по чл.77, ал.1 от ЗКПО в размер на 1 254 012,47
лева;
4.данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на
1 556 841,00 лева.
Така е установено данъчна основа в размер на
1 556 841,00 лева и при прилагане на ставката, предвидена в чл. 20 от ЗКПО, която е в размер на 10 % е получен дължим корпоративен данък в размер на
155 684,10 лева, от който дружеството е внесло 22 615,96 лева, при
което положение ревизиращият екип е установил дължим корпоративен данък в
размер на 133 068,14 лева, а на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка
с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми за периода от 01.01.2021 година
до 31.12.2021 година е определена лихва в размер на 11 797,44 лева.
По отношение на установените задължения по Закона за
данък върху добавената стойност, ревизиращият екип е отказал право на данъчен
кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС в размер на
1 615,16 лева по вече посочените по - горе фактури с мотив, че не са
представени отчети за резултата от извършената работа и въпросните фактури за
нощувки като стойности не съответстват на осчетоводените разходи за
командировъчни нощувки.
Тези констатации са извършени в следствие на събран
доказателствен материал чрез допустимите от закона доказателствени средства и
процесуални действия, които ще бъдат обсъдено по - долу в настоящото изложение.
За така съставения ревизионен доклад на ревизираното лице
е връчено Уведомление за съставен ревизионен доклад № Р-22001422005794-115-001/17.05.2023
година (лист 26 от Приложението), като видно от удостоверението за електронно
връчване същият е връчен на 17.05.2023 година. На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение и
да представи доказателства в 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад.
В срока по чл.117 от ДПОК е постъпило искане от страна на ревизираното лице за
удължаване на срока за продаване на възражение и предоставяне на доказателства
с вх. № 521 от 26.05.2023 година, като с Уведомление № Р-22001422005794-РУС-001/26.05.2023
година е определен нов срок за подаване на възражение до 14.06.2023 година, в
рамките на който срок такова не е депозирано.
Ревизията е приключила с Ревизионен акт №
Р-22001422005794-091-001 от 28.06.2023 година, издаден от: М.С.Х. на длъжност:
началник на сектор, възложил ревизията и М.И.С. на длъжност: главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията. В ревизионният акт, приходните органи
изцяло възприемат мотивите, които са обективирани в ревизионния доклад и
препращат към тях, като са определили следните задължения по Закона за
корпоративното подоходно облагане и Закона за данък върху добавената стойност:
-
допълнително установени задължения по ЗКПО в размер на 133 068,14 /сто
тридесет и три хиляди шестдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/;
-
на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит
в общ размер на 1 615,40 / хиляда шестстотин и петнадесет лева и
четиридесет стотинки/.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружество по
електронен път на 04.07.2023 година /лист 23 от приложението/.
Срещу ревизионния акт е депозирана жалба с вх. №
53-06-7160 от 11.06.2023 година по регистъра на ТД на НАП София и с вх. №
23-22-1099 от 18.07.2023 година по регистъра на Дирекция „ОДОП“ София. Във
връзка с така депозираната жалба директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ София при Централно управление на НАП се е произнесъл с Решение № 1 320
от 15.09.2023 година, с което е потвърдил Ревизионен акт №
Р-22001422005794-091-001 от 28.06.2023 година /лист 21 от делото/. Решението е
връчено на жалбоподателя по електронен път на 25.09.2023 година.
На 06.10.2023 година ревизираното дружество е депозирало
жалба с вх. № 53-04-743 от 06.10.2023 година срещу Ревизионен акт №
Р-2200142005794-091-001 от 28.06.2023 година чрез директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при Централно управление на
Национална агенция за приходите до Административен съд – Перник. Същата е препратена
на основание чл. 150, ал. 1 от ДОПК, като в деловодната система на съда е
заведена под вх. № 3775 от 06.12.2023 година. Именно във връзка с тази жалба е
образувано и настоящото съдебно производство.
За да достигнат до горните изводи приходните органи са
осъществили процесуални действия, изразяващи се в следното:
На първо място на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 53 от ДОПК и чл. 56, ал. 1 от ДОПК до ревизираното
дружество е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-22001422005794-040-001 от 16.11.2022 година, с
което е поискано от страна на ревизираното дружество да представи заверени
копия на документи, описани в три точки, в това число: оборотни ведомости,
договори, инвентаризационни описи, лицензи, счетоводни и данъчни амортизационни
планове, протоколи, нотариални актове, митнически декларации и т.н. Определен е
14-дневен срок за представяне на поисканите документи. ИПДПОЗЛ е връчено на
ревизираното лице на 17.11.2022 година /лист 51 от приложението/. С Молба с вх.
№Кид-3941 от 01.12.2022 година представляващият ревизираното дружество е
поискал удължаване на срока, определен за представяне на документи и писмени
обяснения, като с Решение № Р-22001422005794-106-001 от 02.12.2022 година
срокът е продължен до 14.12.2022 година. Решението е връчено по електронен път
на 31.01.2023 година / лист 55 от приложението/. От страна на настоящият
жалбоподател с Писмо рег. № КИД-4410 от 30.12.2022 година е предоставена
поисканата информация, в това число: оборотни ведомости и главни книги за
периода от 01.01.2021 година до 31.12.2021 година и от 01.02.2022 година до
31.08.2022 година; копи от регистрацията за склад за изкупуване на скрап;
счетоводен и данъчен амортизационен план на дружеството към 31.12.2021 година;
хронологичен регистър на счетоводни сметки; договор на наем на площадка за
изкупване на скрап.
С Уведомление № Р-22001422005794-113-001 от 06.04.2023
година на дружеството е съобщено, че ревизията ще се осъществи по реда на
чл.122-124а от ДОПК, тъй като са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4, а именно налице са данни за
укрити приходи или доходи и не е представена счетоводна отчетност съгласно
Закона за счетоводството и воденото счетоводство не дава възможност да се
установи основната на данъчното облагане. Това уведомление е връчено на
ревизираното лице по електронен път на 06.04.2023 година / лист 305 от
приложението/. Наред с него приходната администрация е изпратила и Уведомление
№ Р-22001422005794-139-001 от 06.04.2023 година, издадено на основание чл. 17,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, като същото е връчено по електронен път на
06.04.2023 година /лист 303, гръб от Приложението/. С ИПДПОЗЛ №
Р-22001422005794-040-002 от 06.04.2023 година отново на основание чл. 37, ал. 2
и ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК от ревизираното лице е поискано да
представи декларация по чл. 124, ал. 2 от ДОПК /лист 300 от приложението/.
ИПДПОЗЛ отново е връчено по електронен път на 06.04.2023 година /лист 301 от приложението/.
На основание чл. 37, ал. 5 от ДПОК е изпратено Искане за
предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица
(ИПДСПОТЛ) № Р-22001422005794-041-001 от 03.05.2023 година до Агенция „Митници“
– гр. София. Във връзка с така направеното искане от страна на Агенция
„Митници“ е депозиран отговор с изх. № 32-179088 от 12.05.2023 година / лист
339 то приложението/, в който се посочва, че са открити данни за регистрирани
през периода от 01.01.2021 година до 31.08.2022 година износни митнически
операции с титуляр „***“ ЕООД, като е приложена и таблица със съответната
информация /лист 340 от Приложението/.
В хода на настоящото съдебно производство са представени
и приети от страна на съда като писмени доказателства следните документи:
извлечения от банкова сметка *** /лист 85-92 от делото/; отчет за втора среща по
командировъчни / лист 93-106 от делото/; преводни нареждания / лист 107-121 от
делото/; фактури.
Във връзка с доказване компетентността на административния
орган на съда е представена Заповед № РД-01-128 от 18.02.2020 година, издадена
на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП), във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК /лист 28 от делото/.
Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с
установяване на релевантните по делото факти е изготвено и прието заключение по
назначена съдебно – счетоводна експертиза, като за вещо лице е определена П.Д.К..
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата от съда съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че дружеството е осчетоводило разходи за
командировки по дебита на счетоводна сметка 609 „Други разходи“ в общ размер на
7 003,93 лева, които са заплатени по банков път, като с мемориален ордер №
425,428,433,434 от 31.12.2021 година са осчетоводени разходите за
командироване, които са в общ размер на 36 049,00 лева, както и мемориален
ордер – 216,223,84,6,171 и 421 да сума в размер на 8 170,11 лева. Вещото
лице констатира, че в хода на ревизията не са представени отчети за резултата
от извършената работа по време на командировките, а същите са представени едва
на вещото лице, като те са в синхрон с описаната декларация от 27.07.2023
година, която е приложена по делото на лист 846 от том 2. Посочва се, че са
осчетоводени следните фактури по дебита на сметка 609, които са на обща
стойност 35 253 лева, а именно: .фактура № 1/ 30.11.2021 година, фактура №
2/ 07.12.2021 година; фактура № 537/ 25.11.2021 година; фактура №
540/27.11.2021 година; фактура № 546/30.11.2021 година; фактура №
557/02.12.2021 година; фактура № 3/29.12.2021 година, като тези суми са
заплатени по банков път. Вещото лице посочва, че от наличните документи не може
да се даде конкретно обяснение да характера на разхода - т.е. дали е бъдещ или
не, представляващ 17 211,30 лева осчетоводен по дебита на счетоводна
сметка 609 „Други разходи“, представляващ разходи свързани с придобиване на ДМА
- внос от Турция, но посочва, че разходът за сума в размер на 1 919 976,82
лева, съдейки по данни на счетоводството на жалбоподателя може да се посочи, че
е използван през текущата година, през която е направен, а не е по своя
характер разход за бъдещи периоди, във връзка с което са представени на
английски език отчетите за извършената работа. По отношение на декларацията,
намираща се на лист 847 от Приложението вещото лице посочва, че в нея
ревизираното лице посочва, че фактурите не са осчетоводени и не са отразени
като приход по счетоводна сметка 702, предвид което в заключението няма какво
повече да се допълни. Вещото лице, подробно в табличен вид е направило анализ
на въпроса, дали по отношение на осъществените доставки са извършени плащания -
вж. стр. 7-11 от заключението. Посочва се също, че е налице осчетоводяване, което
е в разрез с изискванията на счетоводството, като посочва, че сума в размер на
51 223,04 лева, представляваща разходи за командировки и нощувки е
осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 609 „Други разходи“, сума в размер
на 35 253,00 лева е осчетоводена като плащания към доставчици без да е
налице първичен счетоводен документи; сумата в размер на 17 211,30 лева е
осчетоводена по дебита на сметка 609 „Други разходи“, представляващи разходи,
свързани с придобиване на ДМА, сума в размер на 1 919 976,82 лева е
осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“;
сума в размер на 522 238,33 лева, представляваща приходи по фактури от
продажби на стоки не са осчетоводени, а така също и не е осчетоводена сума в
размер на 38 791,39 лева, представляваща приходи по фактури за продажби на
стоки. Вещото лице е посочило, че представените фактури са в съответствие с
изискванията на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Така дадено заключението съдебният
състав го кредитира изцяло, като компетентно, обективно и съответстващо на
представените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168,
ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Относно компетентността на административния орган:
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК
ревизионният акт се издава от орган възложил ревизията и от ръководителя на
ревизията, а когато тези органи не могат да постигнат съгласие, ревизионният
акт се издава от други органи, които са определени от териториалния директор на
компетентната териториална дирекция или оправомощено от него лице. Това
предполага да бъде анализиран въпросът за компетентността от една страна на
лицето, което се явява възложител на ревизията, а от друга страна на лицето,
което се явява ръководител на ревизията. Лицата, които по закон могат да бъдат
възложители на ревизията са посочени в разпоредбата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК,
като в нея са очертани две групи лица: на първо място това може да бъде орган
по приходите, който е определен от директора на компетентната териториална
дирекция и на второ място това може да бъде самият изпълнителен директор на
Национална агенция за приходите или определен от него заместник- изпълнителен
директор по отношение на възлагане на ревизията до всяко едно лице на всички
видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.
В настоящия случай сме изправени пред хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, доколкото от представените по делото писмени доказателства, в това число
и в ЗВР и заповедите за нейното изменение може да се направи извод, че
възложител на ревизията е орган по приходите, определен от териториалния
директор на компетентната ТД на НАП. В тази връзка следва да се посочи, че
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този закон се
издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от
компетентната териториална дирекция, а съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1,
т. 3 компетентна териториална дирекция е тази по седалище на местното
юридическо лице. В настоящият казус няма спор, че компетентната териториална
дирекция е именно ТД на НАП София, доколкото седалището на ревизираното
дружество се намира на територията на община Перник, което попада в териториалния обхват а офис Перник, който
съобразно II, т.2 от Приложение №1 във вр. с чл.40 от Устройствения
правилник на Национална агенция за приходите принадлежи именно към пределите на
ТД на НАП- София. Възложителят на ревизията е разполага със съответна
компетентност, видно от Заповед № РД-01-128 от 18.02.2020 година т.10. По
отношение на ръководителят на ревизията следва да кажем, че той се определя със
заповедта за възлагане на ревизията, като в настоящият случай за такава е
определена М.И.С.. Оспореният ревизионен акт е издаден именно от М.С.Х., в
качеството и на възложител на ревизията и М.И.С., в качеството и на ръководител
на ревизията. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че липсват
основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120,
ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити,
установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1 т. 1 – т. 8 от ДОПК, а именно
посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и
датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията,
посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на
ревизионното производство, посочени са подборно мотивите за издаване на акта. В
ревизионният акт се съдържа разпоредителна част, в която са определени
задълженията на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв
срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В
съответствие с изискванията към чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионният акт е
прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на
това следва извод, че липсват основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146,
т. 2 от АПК.
Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с
административнопроцесуалните правила:
Процесуалните правила, свързани с издаване на
ревизионният акт, който е крайна цел на всяко едно ревизионно производство са
регламентирани в Глава петнадесета „Данъчно – осигурителен контрол“ от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. При извършена проверка досежно
съответствието на издадения ревизионен акт с процесуалните разпоредби на
закона, настоящият съдебен състав констатира, че при издаване на оспорения
ревизионен акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените. Според разпоредбата на чл.
119, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на
възражението или от изтичане на срока за подаване на възражението срещу констатациите,
обективирани в ревизионния доклад. В настоящият случай ревизията е възложена
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001422005794-020-001 от 28.10.2022
година, в която е определено, че срокът за извършване на ревизията е три месец
от датата на връчване на заповедта. Видно от приложената разписка ЗВР е връчена
на ревизираното лице на 17.11.2022 година, което означава, че първоначално определения
срок за извършване на ревизия е до 17.02.2023 година /лист 31 от Приложението/.
Тази заповед е изменена със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-22001422005794-020-002 от 16.02.2023 година, като в нея е определен краен
срок за извършване на ревизия, а именно 17.03.2023 година / лист 32 от
приложението. Налице е и втора заповед, с която е изменена основната ЗВР, а
именно ЗИЗВР № Р-22001422005794-020-003 от 16.03.2023 година, като крайният
срок за извършване на ревизията е определен да бъде 13.04.2023 година.
Заповедта за възлагане на ревизията е надлежно връчена на представителя на
ревизираното дружество. Като цяло в съдебната практика се възприема виждането,
че този краен срок за извършване на ревизията е свързан главно с
доказателствената стойност на събрания доказателствен материал след неговото
изтичане, а именно че доказателствата и предприетите процесуални действия след
неговото изтичане няма да има съответна доказателствена стойност. В настоящият
случай единственото предприето действие в тази посока е отправеното Искане за
предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица
(ИПДСПОТЛ) № Р-22001422005794-041-001 от 03.05.2023 година до Агенция „Митници“
гр. София.
След приключване на ревизията, разбирана като такава по чл.
110,ал. 2 от ДОПК, законодателят е предвидил в чл. 117, ал. 1 от ДОПК в срок не
по - късно от 14 дни да бъде съставен ревизионен доклад, което означава, че в
настоящият случай срокът за съставяне на ревизионен доклад изтича на 31.03.2023
година. Видно от представената по делото административна преписка Ревизионен
доклад № Р-22001422005794-092-001 е съставен на 17.05.2023 година, т.е. извън
предвидения от законодателя срок. Това обаче не влече след себе си такава
нередност, която да е от естество да повлияе върху законосъобразността на
съставения ревизионен акт, доколкото константно в съдебната практика, включително
и тази на Върховен административен съд, се приема, че както срокът по чл. 117,
ал. 1 от ДОПК, така и срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК са с инструктивен
характер. Ревизионният доклад е връчен на ревизираното дружество на 17.05.2023
година. Както се посочи и по- горе на ревизираното лице е дадена възможност в
14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад да депозира възражение, с
което да оспори констатациите обективирани него. От доказателствата,
представени чрез административната преписка се установи, че в срока по чл. 117
от ДОПК е постъпило искане от страна на ревизираното лице за удължаване на
срока за продаване на възражение и предоставяне на доказателства с вх. № 521 от
26.05.2023 година, като с Уведомление № Р-22001422005794-РУС-001/26.05.2023
година е определен нов срок за подаване на възражение до 14.06.2023 година, в
рамките на който срок такова не е депозирано. Този срок обаче е важен с оглед
изчисляване на крайният срок по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в рамките на който
следва да бъде издаден ревизионен акт. Както се посочи вече, чл. 119, ал. 2 от ДОПК посочва, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и
ръководителят на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражението или от
изтичане на срока за подаване на възражението. В настоящият случай този срок
започва да тече именно от 15.06.2023 година, което означава, че крайният срок
по закон, в рамките на който следва да бъде издаден ревизионният акт е
28.06.2023 година, а видно от датата на която е издаден обжалвания в настоящото
съдебно производство Ревизионен акт № Р-22001422005794-091-001 същият е с дата
28.06.2023 година. Това означава, че при издаване на ревизионният акт не са
допуснат нарушения на административнопроизводствените правила и липсват
основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно съответствието на оспорения административен акт с
материалния закон:
Спорното в настоящият случай се свежда до това да се
установи, дали правилно приходната администрация е установила допълнителни
задължения за довнасяне във връзка с корпоративен данък за данъчен период от
м.01.01.2021 година до 31.12.2021 година и по закона за данък върху добавената
стойност за данъчен период от 01.01.2021 година до 31.08.2022 година.
При анализ на представения доказателствен материал се
установи, че ревизионното производство се е развило по реда на чл. 122 от ДОПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване
на ревизионен акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима и доказателствена тежест за това носи жалбоподателя.
Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт, издаден
по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест именно на органа по приходите е да
установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи, при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
За да е приложима презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите
констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да се
подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за
опровергаването им не може да се възлага не ревизирания субект.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред са
изчерпателно изброени от страна на законодателя в разпоредбата на чл. 122, ал. 1,
т. 1 – т. 7 от ДОПК. В настоящият случай, това което е мотивирало преходната
администрация да премине към този особен ред за извършване на ревизията е, че
за ревизирания период по отношение на ревизираното лице са установени основания
по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити
приходи или доходи и не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата
на данъчното облагане. Като фактически основания да се премине към този ред е
посочено, че след извършена справка в информационните масиви на НАП за обявени
продажби от регистрирани лица към задълженото лице „***“ ЕООД с ЕИК: ***, при
която е установено, че за периода от 01.01.202 година до 31.08.2022 година към
дружеството са налице декларирани доставки на стоки със значителна стойност, за
които липсват данни да са отразени в счетоводството на същото, а така също и че
от страна на дружеството са представени разпечатки, които не съдържат детайлна
и конкретна информация относно осчетоводените стопанки операции и не дават възможност
да се установи основата за данъчно облагане.
Определянето на данъчната основа за облагане с данъци,
както и размерът им са нормативно установени и следва да се прилагат точно.
Единствено при наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при
спазване на правилата, предвидени в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, законът дава възможност органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта
основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и
тежестта за това е, както вече се посочи, на органите по приходите, тъй като
извършването на облагането по особения ред не може да почива на предположения,
а на конкретни факти, обективиращи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, респективно на тези които са посочени в ревизионния акт. В настоящият
случай фактическите констатации на органите по приходите са верни, а така също
верни са и направените правни изводи, които съответстват на материалния закон.
Безспорно установени са предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК,
а именно налице са данни за укрити приходи или доходи и не е налице осъществена
счетоводна отчетност, която да е в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството. Този извод се подкрепя изцяло от събрания в рамките на
ревизионното производство и настоящото съдебно производство доказателствен
материал.
I.
По Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
По отношение на тази първа част от оспорения ревизионен
акт, правният спор се свежда до това да се установи, дали правилно приходната
администрация е определила размерът на дължимият корпоративен данък, в
следствие на извършена корекция както по отношение на отчетените от страна на
ревизираното дружество приходи, така и по отношение на отчетените от него
разходи за данъчен период 01.01.2021 година до 31.01.2021 година (за кратко
наричан д.п.2021 година).
В хода на ревизията, органите по приходите са извършили
проверка относно коректното осчетоводяване на приходите и разходите за спорния
период и съответно правилното определяне на данъчния финансов резултат и дължим
корпоративен данък. Приели са, че са налице факти и обстоятелства, които водят
до необходимост от внасяне на корекции на данъчните резултати и са определили
сума в размер на 155 684,10 /сто петдесет и пет хиляди шестстотин осемдесет и
четири лева и десет стотинки/, от които са внесени 22 615,96 /двадесет и две
хиляди шестстотин и петнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ и е определил
разлика за довнасяне в размер на 133 068,14 /сто тридесет и три хиляди
шестстотин и осем лева и четиринадесет стотинки/. Въз основа на събраните
доказателства, органите по приходите са формирали горепосочената данъчна основа
за облагане с корпоративен данък по ЗКПО, както следва:
-
увеличение на финансовия резултат: 2 621 560,99 лева, в това число: 1)
данъчни постоянни разлики, а именно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО разходи,
които не са документално обосновани в размер на 86 476,04 лева; 2) данъчни
временни разлики, в това число годишни счетоводни разходи за амортизации по
смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО в размер на 36 867,11 лева; разходи, които на
основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО не са признати за данъчни цели поради факта, че
не са отчетени в съответствие със счетоводното законодателство в размер на 1
937 188,12 лева; приходи и разходи, които е следвало да бъдат отчетени през
текущата година, но не са отчетени в размер на 561 029,72 лева;
-
Намален финансов резултат в размер на 1 290 879,58 лева, в това число: 1)
установени данъчни временни разлики по чл.54, ал.1 от ЗКПО- разходи във връзка
с неотчетени амортизации в размер на 36 867,11 лева и неправилно осчетоводени
разходи в размер на 1 254 012,47 лева;
-
Данъчен финансов резултат, получен като разлика от приходите и разходите на
дружеството за съответния отчетен период в размер на 1 556 841,00 лева, което
всъщност се явява данъчна основа за определяне на корпоративния данък;
-
Полагащ се корпоративен данък в размер на : 155 684,10 лева;
-
Внесен данък в резултат на извършена корекция по чл.75, ал.3 от ЗКПО в
размер на 22 615,96 лева;
-
Разлика за внасяне в размер на 133 068,14 лева.
По отношение на така определеният размер на дължим
корпоративен данък за данъчен период 2021 година и установеният размер задълженията
за довнасяне, а именно 133 068,14 лева съдът изцяло се съгласява с изводите
направени от страна на приходната администрация обективирани в оспорения
ревизионен акт, потвърден изцяло с решение, издадено от страна на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при ЦУ на НАП София, а
мотивите за това са следните:
Както вече бе посочено, в хода на развилото се ревизионно
производство и извършена ревизия на жалбоподателят приходният орган е извършил
корекция на декларирания счетоводен финансов резултат на дружеството, като е
установил неправилно посочване на приходите и разходите. В тази връзка следва
да бъде направен подробен анализ на това, защо съдът приема, че изводите на
органът са правилни.
На първо място по отношение на корекцията, осъществена
във връзка с посочените от страна на ревизираното лице приходи. На основание
чл. 79 и чл. 78 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат на
дружеството със сума в общ размер на 561 029,72 /петстотин шестдесет и една
хиляди двадесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ с мотив, че не е
декларирани и осчетоводени приходи от извършена продажба от страна на
ревизираното лице към други български и чуждестранни дружества.
Разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО предвижда, че при определяне
на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат се коригира със
сума на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата
година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно
задълженото лице. Когато вследствие във връзка със стопанска операция по
изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се
признават за данъчни цели. От друга страна чл. 79 от ЗКПО въвежда правилото, че
разпоредбите на тази глава се прилагат и за грешки, различни от счетоводните,
включително за грешки при преобразуване на счетоводния финансов резултат за
целите на определяне на данъчния финансов резултат както и за коригиращи
събития по смисъла на приложимите счетоводни стандарти. Въз основа на така
очертаната нормативна рамка следва, че за да е налице фактическия състав на чл.
78, ал. 1 от ЗКПО то е необходимо да имаме приход, респективно разход, който е
следвало да бъде отчетен през текущия период, но това не е станало в
съответствие с изискванията на счетоводното законодателство.
Правната уредба във връзка с текущото счетоводно отчитане
се съдържа в Закона за счетоводството (Обн.,ДВ, бр.95 от
08.12.2015 година, в сила от 01.01.2016 година), който е действал по време на ревизирания период и е
бил приложим. В нормата на чл. 3, ал. 2 от Закона за счетоводството се
предвижда, че предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички
стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им
състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения
капитал в хронологичен ред. За тази цел те изготвят финансови отчети, които
трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и
финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и
собствения капитал, като това вярно и честно представяне изисква достоверно
показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с
определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи,
заложени в приложимите счетоводни стандарти – чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗСч.
Отделно от това в чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч законодателят посочва, че
предприятията следва да изготвят финансовите си отчети, с изключение на
отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начислението,
т.е. ефектите от сделките и другите събития да се признават в момента на
тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквиваленти и да се включват във финансовите
отчети за периода, за който се отнасят. В тази връзка задачата на органите по
приходите е била да установят наличието на реализираните от ревизирания субект
приходи, които съобразно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите
Национални счетоводни стандарти е следвало да бъдат отчетени през текущата 2021
година, която те са изпълнили.
Видно от мотивите на ревизионният акт, издаден въз основа
на констатациите обективирани в ревизионния доклад тези средства, реализирани
като приход от страна на РЛ са получени при осъществени сделки, във връзка с
които са издадени подробно описаните фактури на стр.8 и стр. 9 от ревизионния
доклад. Същите са представени от страна на самото ревизирано лице и са
приложени към настоящото дело посредством представената по делото
административна преписка. Видно от основанията по всяка една от тези фактури, а
именно касае се главно за доставка на желязо, алуминий черни метали хартия и
продажба на скрап, може да се направи обоснован извод, че всъщност тези
осъществени доставки и продажби са свързани с осъществяване на основната
дейност на дружеството, която през ревизирания период е била съсредоточена
именно в изкупуването, преработването и търговията с метали. В тази връзка, за
да си отговорим на въпроса, дали сумите в размер на 38 791,39 лева и 522 238,33
лева е следвало да бъдат осчетоводени в счетоводството на дружеството като
приходи през текущия период, то следва да имаме предвид това, което предвижда
НСС № 18. Според т. 2 от НСС 18 приходът представлява брутният поток от
икономически изгоди пред периода, създаден в хода на обичайната дейност на
предприятието, като този поток води д увеличаване на собствения капитал отделно
от увеличенията, свързани с вноските на собствениците или иначе казано
приходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и
дължими на предприятието. В настоящият случай няма спор, че сумата получена при
осъществена продажба със собствена продукция или асортимент неминуемо ще окаже
благоприятно въздействие в икономиката на дадено предприятие и ще доведе до
увеличаване на собственият му капитал, какъвто е и настоящият случай. Отделно
от това съобразно 5.1 приходът следва да се признае, когато е вероятно
предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката. Ето защо, правилни
са мотивите на приходната администрация да извършват тази корекция в посока на
увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството. Ревизираното лице
при спазване на посочените изисквания в Закона за счетоводството и приложимият
НСС 18 „Приходи“.
По отношение на корекцията извършена по повод на
отчетените разходи:
На първо място на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО
приходният орган е увеличил счетоводният финансов резултат на дружеството със
сума в общ размер на 86 476,04 лева, представляваща сбор на сумите от
51 223,40 лева (отчетени разходи по дебита на счетоводна сметка 609 „Други
разходи“, свързани с командироване на управителя на дружеството) и
35 253,00 лева, представляващи разходи, които не са документално
обосновани поради факта, че същите са осчетоводени без за тях да е налице
първичен счетоводен документ, а именно фактури издадени от съответните
доставчици.
Разпоредбата на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО посочва, че
не се признават за данъчни цели разходи, които не са свързани с дейността и
които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Това означава, че
за да бъдат признати в конкретната хипотеза разходи в общ размер на
51 233,04 лева следва да се установи, че същите са направен във връзка с
цели, които са свързани с дейността на дружеството и че при тяхното отчитане е
спазен принципът за документална обоснованост. В настоящият случай приходният
орган е мотивирал своите изводи с това, че липсват представени отчети за
извършена дейност от страна на командированото лице, а така също и не са
представени разходо – оправдателни документи.
Правната уредба, свързана с принципа за документална
обоснованост е предвидена в разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО, като в ал. 1 се
посочва, че счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснована чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството отразяващ вряна счетоводна операция. В тази връзка да пълнота
съдът ще се позове на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Закона за счетоводството,
според която първичен счетоводен документ е този, който носител на информация
за регистрирана за пръв път стопанска операция. Наред с това, както правилно се
е позовал и приходният орган, следва да се има предвид и това, което повелява
разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО, а именно, че се признават за данъчни цели
счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и
престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и това
физическо лице се намира в трудово правоотношение с данъчно задълженото лице
или е наето от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители,
членове на управителни или конкретни органи на данъчно задълженото лице. В тази
връзка следва да се отбележи, че чл. 33 от ЗКПО изисква на първо място да е
налице договор за възлагане на управление по чл. 141, т. 7 от Търговския закон
(ТЗ) между лицето, което ще изпълнява функцията на управител и самото дружество
/в този смисъл е Решение № 4819 от
15.04.2021 година постановено по адм. дело № 11183/2020 година на Върховен
административен съд, Решение № 1454 от 29.01.2020 година по адм. дело №
9322/2019 година на Върховен административен съд/. От установените факти и
обстоятелства по делото може да бъде направен категоричен извод, че лицето М.А.Ф.
е придобил качеството на управител на ревизираното дружество „***“ ЕООД въз
основа на договор за управление. Този констатиран факт е обективиран в самия
ревизионен доклад на стр.13 и не е оспорен от страна на жалбоподателя, предвид
които същият се счита за безспорен факт. Това разбиране следва да бъде
споделено и по отношение на лицето Т.А.М. на длъжност „шофьор“, който също е
бил командирован на основание Заповед № 35 от 09.09.2021 година /лист 112 от Приложението/.
От друга страна, както вече се посочи в рамките на ревизионното производство от
страна на дружеството – жалбоподател са представени заповеди за командировка /лист
109-113 от Приложението/, като разходите свързани с тях са осчетоводени по
дебита на счетоводна сметка 609 „Други разходи“, в която връзка са представени
хронологични записи на тази счетоводна сметка, намиращи се на лист 148 и лист
149 от приложението. Във връзка с това следва да бъде споделено виждането на
Върховен административен съд, обективирано в Решение № 1454 от 29.01.2020
година по адм. дело № 9322/ 2019 година, в която се посочва, че за да бъдат
документално обосновани разходите за командировка в изпълнение на изискването
на чл. 26, т. 2 от ЗКПО то заповедта за командироване следва да отговаря по съдържание
на изискванията на чл. 9, ал. 1 от НКС,
както и да е изпълнен изискването на чл. 29, ал. 1 от същата наредба, а именно
в 3-дневен срок след завръщането си командирования следва да представи отчет за
извършената работа, а работодателят в рамките на 5-дневен срок следва да приеме
този отчет. В тази връзка представените заповед за командироване отговарят на
изискванията по чл. 9, ал. 1 от НКС доколкото съдържат всички изискуеми се
реквизити. Не така обаче стои въпроса със задължението, предвидени в чл. 26, т.
2 от ЗКПО, доколкото в рамките на ревизионното производство не са представени
отчети за извършена дейност, такива за пръв път се представят в хода на
съдебното производство, но съдът счита, че същите са създадени само и
единствено с цел да обслужат интересите на жалбоподателя, доколкото не са
налице доказателства, които да докажат, че обективно лицето през този период от
време се е намерила на посоченото в населено място и е осъществявало дейност,
свързана с тази на данъчно задълженото лице. В подкрепа на тези изводи са и
заключенията, които са дадени от страна на вещото лице в първи и втори въпрос
от изготвеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Наред с
това не са представени и разходооправдателни документи, както правило е посочил
приходният орган. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че
ответникът по жалбата е успял да докаже предпоставките на чл. 26, т. 1 и т. 2
от ЗКПО по отношение на непризнатите разходи за командировка.
По отношение на разходи в размер на 35 253,00 лева,
които не са признати с мотив, че същите не са документално обосновани,
настоящият съдебен състав препраща отново към анализа направен по отношение на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Ревизираното лице не е представило
първични счетоводни документи, които са в състояние да обосноват направения
разход. Такива са представени едва в хода на съдебното производство, без да са
придружени с легализиран превод на български език.
Предвид изложеното правилно административният орган е
отказал да признае за данъчни цели тези разходи на основание чл. 26, т. 1 и т. 2
от ЗКОП и правилно счетоводният резултат е бил увеличен със сума в размер на
86 476,04 лева.
На второ място на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО и чл. 78
от ЗКПО ревизиращият орган е приел, че са налице основания за увеличаване на
счетоводния финансов резултат със сума в размер на 1 937 188,12 лева, в това
число 17 211,30 лева, поради неправилно осчетоводяване на закупени ДМА по
счетоводна сметка 609 „Други разходи“, което според органа представлява
нарушение на НСС 4 и сума в размер на 1
919 976,82 лева поради неправилно осчетоводяване по счетоводна сметка 602 на
разходи за консултантски услуги.
Разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО предвижда, че
разходите отчетени в нарушение на счетоводното законодателство не се признават
за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, а съобразно чл.78 от
ЗКОП както вече се посочи счетоводният финансов резултат се коригира със сумата
на разходите през отчетния период, които не са осчетоводени в съответствие с
изискванията на счетоводното законодателство. Т.е. за да е осъществен състава
на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е необходимо да е налице разход, който обаче е отчетен
в нарушение на счетоводното законодателство. При така очертаната нормативна
рамка и съблюдавайки събраният доказателствен материал, настоящият съдебен
състав достигна до извод за правилност на правните изводи, споделени от страна
на приходната администрация, а мотивите се изразяват в следното:
Приходната администрация е установила, че ревизираното
лице е осчетоводило разходи по дебита на счетоводна сметка 609 „Други разходи“
по отношение на инвойс фактура № GIB2021000000175 от 07.12.2021 година с
доставчик DOGUMAK на стойност 17 211, 30 лева, като предмет на тази доставка са
ДМА. В тази връзка органите по приходите са направили заключение, че
придобиването на ДМА е следвало да намери приложение по счетоводна сметка 204,
което е в пряка връзка с приложението на НСС 4, а именно трябвало е да бъдат
заприходени и във връзка с тях да бъдат начислени разходи за амортизации. Както
се посочи, основният нормативен акт, свързан с правилата за водене на текущо
счетоводство в предприятията е именно Законът за счетоводството. Съгласно
разпоредбата на чл. 34 от него предприятията съставят финансовите си отчети на
базата на Националните счетоводни стандарти /НСС/. В нормата на чл. 36, ал. 1
от ЗСч е създадена законова делегация, която предвижда, че НСС се приемат от
Министерски съвет и са в съответствие с актовете на Европейския съюз и националните
особености, като тези НСС се обнародват в „Държавен вестник“. Ето защо, за
правилното разрешаване на настоящият правен спор от съществено значение е да се
има предвид това, което е предвидено в приетото и обнародвано в „Държавен
вестник“ Постановление № 46 на Министерски съвет от 21.03.2005 година за
приемане на НСС. Органът твърди да е налице нарушение на НСС 4, а именно „Отчитане
на амортизациите“, доколкото придобиването на ДМА не е намерило отражение по
счетоводна сметка 204. В настоящият случай няма спор, че предмет на инвойс фактурата,
във връзка с която е отчетен разход в размер на 17 211,30 лева са по своята
същност дълготрайни материални активи, именно хидравлична машина за рязане на
скрап (с държач към него за хидравлична част) DHM400, което се потвърждава и от
митническата декларация /лист 104 от Приложението/. От представените
доказателства е видно, че ревизираното лице е осчетоводило разходи във връзка с
придобиването на тези ДМА, но не е заприходило същите. Няма спор, че тези ДМА
са закупени от страна на жалбоподателя, за да бъдат употребявани в
осъществяване на неговата икономическа дейност. По тази причина, правилно
приходната администрация е констатирала нарушение на счетоводното
законодателство. НСС 4 „Отчитане на амортизации“, в т. 1 посочва, че за всички ДМА
следва да бъдат начислявани разходи за амортизации. Именно с това ревизираното
лице не се е съобразило.
За пълнота съдът ще посочи, че по този начин се стига и
до нарушение на принципа за съпоставимост между приходите и разходите,
инкорпориран в общите разпоредби на НСС във връзка с принципните постановки за
признаване на счетоводни разходи. Същността му се изразява в това, че всеки
извършен счетоводен приход следва да съответства по вид, а не по стойност /размер
на определен разход, необходим за осъществяване на съответен приход/. По този
начин разходите, извършени през даден отчетен период следва да бъдат признати и
декларирани във финансовите отчети за същият период, през който се осъществяват
съпътстващите на извършените разходи приходи и обратното- приходите следва да
се отчитат във финансовите отчети на периода, за който са отчетени разходите за
тяхното получаване. В депозираната пред съда жалба по повод на която е
образувано настоящото съдебно производство жалбоподателят не посочва конкретни
доводи, защо счита за неправилни констатациите на административния орган в тази
част от оспорения РА. Освен това, въпреки дадената възможност жалбоподателят не
успя да обори твърденията на приходната администрация, въпреки изготвената
съдебно – счетоводна експертиза. Предвид изложеното следва да бъдат споделени
изводите, направени от органа.
По отношение на другата част от този въпрос, касаеща сума
в размер на 1 919 976,82 лева относно разход за консултантски услуги съдът
отново подкрепя изводите на органа. Безспорно установено е, че в полза на
жалбоподателя са издадени 12 броя фактури от страна на доставчика VOX
GROUP LLC на обща стойност
1 919 976,82 лева. Същите суми са изплатени по банков път и са в
следствие на уговорено възнаграждение във връзка със Споразумение от 14.12.2021
година (лист 122 от Приложението). Особеното при анализа на договореното с него
е, че всъщност е предвидено този договор да е със срок от 5 години, което
означава, че се уговоря извършването на услуга, която по своят характер е
периодична и именно това е ключовото при отчитане на направените разходи.
Дружеството е осчетоводило разходите във връзка с тези фактури по дебита на
счетоводна сметка „Разходи за външни услуги“, а това е неоснователно, защото
както правилно органът е посочил не са налице доказателства, въз основа на
които би могло да се установи, че съответните услуги са получени от страна на
жалбоподателя именно през този отчетен период, за времето на който са начислени
разходите. По тази причина следва да се приемат за правилни изводите, посочени
в ревизионния акт. Нещо повече, както се посочи вече става въпрос за един
сочене договор от 5 години, което обстоятелство не е било съобразено от страна
на ревизираното лице, защото този факт неминуемо води до извода, че въпросните
софтуерни услуги са свързани с повече от един отчетен период, в случая (2021,
2022, 2023, 2024 и 2025 година), предвид факта, както се посочи че договорът е
сключен за пет години, считано от 14.12.2021 година. Поради тази причина е
следвало този разход да се разпредели за тези отчетни периоди, за които се
отнася, съобразно изискванията на счетоводното законодателство. В случая относима
е разпоредбата на чл. 16.21 на част „Специални изисквания към съдържанието от
отделни статии в счетоводния баланс“ от СС №1 „Представяне на финансови отчети“
(Приложение към ПМС № 46 от 21.03.2005 г., обн., ДВ, бр.30 от 07.04.2005
година), която гласи, че възникналите разходи през текущият отчетен период,
които са свързани със следващите отчетни периоди са посочват като разходи за
бъдещи периоди. В счетоводството на „***“ ЕООД за 2021 година
не се установява да са отчетени разходи за бъдещи периоди, съответно такива
няма и в изготвения от дружеството годишен финансов отчет, част от който е и
счетоводния баланс на дружеството, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗСч. Следователно,
ревизираното лице е нарушило горецитираните разпоредби от счетоводното
законодателство, което е наложило корекция на отчетените от същото разходи за
2021 година на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, довело до увеличение на
счетоводния финансов резултат на ревизираното дружество в размер на
1 919 976,82 лева.
На основание чл. 77, ал.1 и чл.79 и чл.81 от ЗКОП е
намалени счетоводният финансов резултата на дружеството със сума в размер на
1 254 012,47 лева, тъй като при отчитане на разходите дружеството е
нарушило някои от основните принципи, предвидени в разпоредбата на чл.26 от
Закона за счетоводството и по- конкретно принципът за текущо начисляване,
предпазливост съпоставимост и предимство на съдържанието пред формата. В тази
връзка съдът изцяло споделя направените от страна на административният орган
изводи. На първо място се твърди да е нарушен принципът за текущо начисляване,
който както се посочи изисква приходите и разходите, произтичащи от сделки и
събития да се начисляват към момента на тяхното възникване независимо от
момента на получаването или плащането на паричните средства или техните
еквиваленти и да се включат във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Безспорно установено е, че изчерпателно описаните в ревизионният доклад фактури
не са били осчетоводени в регистрите на дружеството, включително и от
представените чрез административната преписка счетоводни регистри не се
установи и от страна на настоящият
съдебен състав да са направени каквито и да било счетоводни записвания по
съответната счетоводна група 30, като тези твърдения на органа не са оборени от
страна на жалбоподателя, а така също и принципът за предимство на съдържанието
пред формата. Във връзка с последното съдът следва да подчертае, че наличието
на фактура не означава, че предметът на същата е реално доставен, респективно,
че реално са били осъществени въпросните разходи, които са осчетоводени в
счетоводството на дружеството. Именно в тази посока е и практиката на Върховен
административен съд, в която се застъпва виждането, че принципът на предимство
на съдържанието пред формата изисква сделките и събитията да се отразяват
счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова
реалност, а не формално според тяхната форма, т.е. дори процесните фактури да
отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, то това не е основание безусловно
да се приеме, че наистина във връзка с тях е осъществен въпросният разход.
Предвид изложеното съдът счита, че ревизионният акт в
тази си част, с която са установени допълнителни задължения за внасяне на
корпоративен данък е правилна и същата следва да бъде оставена в сила, като
съответстваща на материалноправните разпоредби.
По Закона за данък върху добавената стойност:
Спорното в тази част е, дали основателно е отказано право
на признаване на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС
на обща стойност в размер на 1 615, 40 лева за хотелски услуги по следните
фактури: № ********** от 19.07.2021 година, издадена от страна на „*** “ ООД с
ДО: 1650 лева и начислен ДДС в размер на 152,45 лева; № ********** от
07.10.2021 година, издадена от страна на „***“ ООД с ДО: 827, 84 лева и
начислен ДДС в размер на 96, 49 лева; № ********** от 13.09.2021 година,
издадена от страна на „***“ ЕООД с ДО: 1987,33 лева и начислен ДДС в размер на
179,6 лева; № ********** от 23.11.2021 година, издадена от страна на „*** ***“
ООД с ДО: 3387,64 лева и начислен ДДС в размер на 341,02 лева; № ********** от
04.01.2022 година, издадена от страна на „*** ***“ ООД с ДО: 1105,35 лева и
начислен ДДС в размер на 21,45 лева; № ********** от 27.03.2022 година,
издадена от страна на „*** ***“ ООД с ДО: 1739,47 лева и начислен ДДС в размер
на 163,72 лева; № ********** от 27.02.2022 година, издадена от страна на „***“
ЕООД с ДО: 1354,65 лева и начислен ДДС в размер на 121,93 лева; № ********** от
21.05.2022 година, издадена от страна на „***“ ЕООД с ДО: 1022,81 лева и
начислен ДДС в размер на 118 лева; № ********** от 01.06.2022 година, издадена
от страна на „***“ ООД с ДО: 210, 59 лева и начислен ДДС в размер на 19,41
лева; № ********** от 09.03.2022 година, издадена от страна на „***“ ЕООД с ДО:
605,15 лева и начислен ДДС в размер на 59,85 лева; № ********** от 12.06.2022
година, издадена от страна на „***“ ЕООД с ДО: 628,16 лева и начислен ДДС в
размер на 61,94 лева; № ********* от 30.06.2022 година, издадена от страна на „***“
ООД с ДО: 499,11 лева и начислен ДДС в размер на 46,29 лева; № ********** от
10.07.2022 година, издадена от страна на „*** ***“ ООД с ДО: 1936,89 лева и
начислен ДДС в размер на 191,17 лева; № ********** от 22.07.2022 година,
издадена от страна на „***“ ООД с ДО: 412,36 лева и начислен ДДС в размер на
42,34 лева.
За възникването и признаването на правото на приспадне на
данъчен кредит е необходимо да се установи действителното извършване на
доставките, по които то се претендира. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС,
когато стоките или услугите се използват за целите на извършените от
регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за
стоките или услугите, които доставчикът, регистрирано по този закон лице му е
доставило или предстои да му достави. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по закона за получени стоки или услуги по
облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването
на субективното право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото
лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС
сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по
чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реално получаване на стоките
или извършването на услугите по облагаемата доставка – аргумент от чл. 6, ал. 1
и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото
си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен
в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е
посочен на отделен ред по отношение на доставките на стоки или услуги, по които
лицето е получател.
Според постоянната съдебна практика правото на данъчно
задължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица – платци, дължимия или
пратен ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, представлява
основен принцип за въведената със законодателството на ЕС обща система на ДДС. Реалното
извършване на облагаема доставка на стоки или услуги е задължително условие за
възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, без което то не може валидно да се
упражни по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. При положение, че органите по приходите са
стигнали до констатации за липса на облагаеми доставки, при оспорване,
националната юрисдикция трябва да извърши глобална преценка по приложимите във
вътрешното й право правила за доказване на всички елементи и фактически
обстоятелства, за да определи дали това задължено лице има или няма право на
приспадане по тези доставки. Само ако при тази преценка установи, че доставките
са реално осъществени впоследствие стоките са използвани от получателя за
целите на негови облагаеми сделки, правото на приспадане не може да се откаже.
Едва след това националната юрисдикция проверява, дали това право не е
изключено поради обективни данни, че данъчно задълженото лице, получило стоките
или услугите е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която го
обосновава, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопанки
субект нагоре или надолу по веригата доставки ( в този смисъл е Решение на СЕС
от 06.12.2012 година по дело С-285/11). Ако реалността на доставките не се
докаже в процеса, правото на приспадане на данъчен кредит не може да се счита
възникнало, фактическото му упражняване като ненадлежно не подлежи на зачитане,
независимо от добросъвестността или недобросъвестността на данъчно задълженото
лице – получател на стоките или услугите по фактура.
В конкретният случай страните не спорят относно наличието
на формалната предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит. Жалбоподателят
притежава фактури, които са съставени в съответствие с изискванията на чл. 114
и чл. 115 от ЗДДС, като това обстоятелство се подкрепя и от заключението на
вещото лице.
В настоящият случай, както се посочи основанието на което
се отказва приспадане на данъчен кредит е чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС,
която предвижда, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице,
независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 когато стоките или
услугите са предназначени да безвъзмездни доставки или общо за дейности,
различни от икономическата дейност на лицето и когато стоките или услугите са
предназначени да представителни или развлекателни цели. Правилни са изводите на
приходните органи за непризнаване правото на данъчен кредит по процесните
фактури. В тази връзка следва да се посочи, че от представените доказателства
не се установи, че въпросните нощувки са били във връзка с осъществяване
дейността на дружеството, а именно от страна на ревизираното лице не са
представени документи, които да докажат извършената от страна на негови
управител дейност в полза на дружеството, не са представени разходооправдателни
документи, от които би могло да се направи извод, че всъщност тези нощувки в
посочените хотели са били в следствие на неговото командироване. Отделно от
това, както се посочи второто основание за да бъде отказано право на данъчен
кредит е, че тези услуги са били предназначени за представителни или
развлекателни цели. Дефиниция за последните е дадена в чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС,
където се приема, че това е посещение, престой и изпращане на гости и
делегации; нощувки, консумация на храна и напитки, организиране на делови
срещи, тържества, развлекателни мероприятия и екскурзии. С оглед на това съдът
следва да подчертае, че ревизираното лице не е установило обстоятелства, че
попада в изключенията по ал. 2 на разпоредбата, а именно: организиране на
симпозиум, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко
свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги
в рамките на независимата му икономическа дейност. Съгласно чл. 176 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система
на данък върху добавената стойност гласи, че Съветът единодушно, по предложение
на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на
приспадане и именно по тази причина данъкът върху добавената стойност не
подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно
разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления и развлечения.
Предвид предмета на фактурите – нощувки в хотели, правилно органите по
приходите са приложили разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и са
отказали право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 615,40 лева.
С оглед на изложените мотиви, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, поради
което депозираната срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски за настоящата
съдебна инстанция има само ответникът по жалбата, поради които жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати в негова полза юрисконсултско възнаграждение в
размер на 10 450,10 /десети хиляди четиристотин и петдесет лева и десет
стотинки/ определено по реда на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1
от ДОПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“
№ 12А, представлявано от управителя М.А.Ф. против Ревизионен акт №
22001422005794-091-001 от 28.06.2023 година, издаден от: М.С.Х. на длъжност:
началник на сектор, възложил ревизията и М.И.С. на длъжност: главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1320 от
15.09.2023 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ София при Централно управление на Национална агенция за приходите София,
в частта, с която са установени задължения за довнасяне на корпоративен данък
за данъчен период 2021 година по Закона за корпоративното подоходно облагане и
ДДС в следствие на непризнат данъчен кредит за данъчните периоди м. 07.2021 г.,
м. 10.2021 г., м. 11.2021 г., от м. 01.2022 до м.03.2022 г. и от м. 05.2022 г. до
м.08.2022 г. в общ размер на 148 002,53 /сто четиридесет и осем хиляди и
два лева петдесет и три стотинки/, ведно
с установените за това лихви като неоснователна.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД,
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 12А,
представлявано от управителя М.А.Ф. да заплати в полза на Национална агенция за
приходите съдебни разноски в размер на 10 450,10 /десет хиляди
четиристотин и петдесет лева и десет стотинки/, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия: /п/