Номер 39109.11.2020 г.Град ВТ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВТ
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
Секретар:Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500594 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 215 от 14.07.2020 г. по гр.дело № 1781/2019 г. Горнооряховският
районен съд е признал уволнението на ищцата Д. Х. Т. , извършено със Заповед № РД-09-
24/30.07.2019 г. на изпълнителния директор на "ТСВ" ЕАД („ТСВ“ ЕАД) за незаконно и е
отменил заповедта като незаконосъобразна, възстановил е ищцата на заеманата до
уволнението длъжност *** в "ТСВ" ЕАД, клон ГО и е осъдил "ТСВ" ЕАД да заплати на
ищцата сумата 10 624,32 лв. - обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението за периода 02.08.2019 г. – 02.02.2020 г., като е отхвърлил иска за
горницата до претендираните 11 080,32 лв. С решението съдът се е произнесъл и по въпроса
за дължимите държавни такси и разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от "ТСВ" ЕАД, в която се заема
становище за недопустимост на съдебния акт в частта, с която съдът е разгледал и се е
произнесъл по нерелевирани от ищцата твърдения, както и за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Релевират се доводи за наличието на възлагане на управлението
на дружеството по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ и се подчертава, че ищцата не е оспорила
наличието на договор за управление с поставена бизнес-задача с показатели, като с
произнасянето на първостепенния съд по въпроса дали в договора са поставени
икономически и стопански показатели въобще, съдът е нарушил принципа на
диспозитивното и състезателното начало, довело до неправилност на решението и е излязъл
извън пределите на търсената защита, постановявайки недопустимо решение (плюс
петитум), което подлежи на обезсилване в тази му част. Жалбоподателят се позовава на
текстове от договорите за възлагане на управление от 09.05.2019 г. и 31.05.2019 г. и от
1
отменения Правилник за реда за упражняване правата на дружествата в търговските
дружества с държавно участие на капитала (ПРУПДТДДУК) като твърди, че до приемането
на бизнес-програма, а и след това, лицето, на което е възложено управлението, следва да се
придържа към договора и показателите по чл. 28, ал. 2 от правилника. В тази връзка намира
за неправилни изводите на първостепенния съд за липса на бизнес-задача в договора за
управление и действителната воля на страните по договора и по-специално на принципала.
В условията на евентуалност заема становище, че бизнес-задача е изискването за
невлошаване на финансовите резултати на дружеството от деня на поемане на управлението
и пряко свързано с изменението на финансовия резултат, рентабилността, финансовите
задължения и намаляването на добавената стойност на един зает. Страната се позовава на
събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите ДП и ММ, длъжностни
характеристики, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, които счита за
превратно тълкувани и оценени от районния съд. Излага подробни съображения в тази
насока и оспорва извода на съда за липса при ищцата на качеството „служител от
ръководството на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Счита мотивите на
районния съд за неясни и противоречиви, сочи липса на произнасяне по въпроса кой е
работодател на ищцата от деня на преобразуване на бившето държавно предприятие и към
деня на нейното уволнение и намира решението за необосновано. С тези доводи твърди
неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, което според жалбоподателя обуславя
от своя страна неоснователност и на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Моли за
частично обезсилване и/или отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на
ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за две
инстанции.
Независимо от начина на формулиране на искането на жалбоподателя въззивният съд
приема, че предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд в частите, с
които уволнението на Д. Х. Т. е признато за незаконно и е отменено, същата е възстановена
на длъжност *** в „ТСВ“ ЕАД, клон ГО и е присъдено обезщетение в полза на Т в размер на
10 624,32 лв., доколкото за жалбоподателя липсва правен интерес да атакува решението в
неговата отхвърлителна част, който резултат е в негова полза.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Д. Х. Т. ,
чрез адвокат ЛП от ВТАК, в който се заема становище за неоснователност на въззивната
жалба. Изтъква се, че съдържанието на договора за управление е станало известно на
ищцата едва с представянето му по делото с отговора на исковата молба, поради което не
било налице соченото от жалбоподателя основание за обезсилване на обжалваното решение.
Страната намира за правилни изводите на районния съд за липса на бизнес-задача в
представения договор за управление и развива съображения в тази насока, както и в насока
за липса при ищцата на качеството „служител от ръководството на предприятието“, като се
позовава на събраните по делото доказателства и на разпоредби от ПРУПДТДДУК (отм.).
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „ТСВ“ ЕАД се представлява от адв. Г, който
поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването ú. В синтезиран вид преповтаря
доводите и съображенията, изложени във въззивната жалба. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът по жалба Д. Х. Т. се явява лично и с адвокат П. Чрез процесуалният си
представител страната поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Заема становище, че в случая не е налице
основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. Представя списък по чл. 80
2
от ГПК и претендира присъждане на разноски.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в
съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок
от надлежна страна и при наличие на правен интерес срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, въззивният съд
намира обжалваното решение за валидно като постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в
писмена форма, подписано и с воля, изразена по начин, който позволява да се изведе
нейното съдържание. Противно на становището на жалбоподателя настоящият съдебен
състав счита за допустимо решението в обжалваната му част. Соченият от жалбоподателя
порок – разглеждане и произнасяне по нерелевирани от ищеца твърдения, би било
основание за постановяване на неправилен съдебен акт, но не и недопустим такъв. Решение
„плюс петитум“, каквато позиция заема жалбоподателят, би било налице при произнасяне на
съда по предмет, за който не е бил сезиран, при даване на защита не на търсеното, а на
друго право, при даване на защита извън предметната рамка на спора, какъвто настоящият
случай не е, доколкото първоинстанционното решение в обжалваната му част съответства
на поисканата от ищеца защита.
Изложеното обуславя възможността за произнасяне по правилността на решението в
атакуваната му част и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав намира
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно
кумулативно съединени искове на Д. Х. Т. срещу "ТСВ" ЕАД с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване на уволнението на ищцата,
извършено със Заповед № РД-09-24/30.07.2019 г. на Изпълнителния директор на „ТСВ“
ЕАД, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата до
уволнението длъжност *** в „ТСВ“ ЕАД – клон ГО и заплащане на обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа поради уволнението за периода 02.08.2019 г. –
02.02.2020 г. в размер на 11 080,32 лв.
От фактическа страна по делото е установено, че на 07.12.1995 г. на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 от КТ между Д Т и Поделение 58210 - ГО е сключен Трудов договор № 303 за
длъжността ***. В последствие към трудовия договор са сключвани допълнителни
споразумения за промяна на заеманата длъжност и размера на трудовото възнаграждение.
Страните не спорят, че Поделение 58210 - ГО е било част от Войските на
министерството на транспорта, които със Закона за преобразуване на Строителните войски,
Войските на министерството на транспорта и Войските на комитета по пощи и
далекосъобщения в държавни предприятия (обн. с ДВ, бр. 57 от 14 юли 2000 г.) са
преобразувани в Държавно предприятие ***“ (ДП „ТСВ“) със седалище гр. София, както и
че ищцата е продължила да полага труд в новосъздаденото юридическо лице.
3
Видно от допълнително споразумение № РД-09-74 от 04.02.2019 г. към същата дата Д
Т заема длъжност *** в ДП „ТСВ“, поделение ГО, с НКПД 12116005.
Страните не спорят също, че с решение на Министерски съвет, прието на основание §
2 от Заключителните разпоредби на Закона за отмяна на Закона за преобразуване на
Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета
по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, ДП „ТСВ“ е преобразувано в
еднолично акционерно дружество с едноличен собственик на капитала – българската
държава, с фирмено наименование ***“ („ТСВ“ ЕАД). Предметът на дейност на
дружеството е строителство, поддържане и възстановяване на транспортни обекти,
проектантска, строителна, ремонтна и предприемаческа дейност в областта на
транспортните комуникации, както и други дейности, незабранени от закона. Тези
обстоятелства се установяват и от представите по делото Решение № 256 от 03.05.2019 г. на
Министерски съвет на РБългария, справки от Търговския регистър и удостоверение от
Агенцията по вписванията.
Видно от т. 1.7. на Решение № 256 от 03.05.2019 г. на Министерски съвет за
преобразуване на ДП „ТСВ“ в „ТСВ“ ЕАД, трудовите отношения с работниците и
служителите на ДП „ТСВ“ се уреждат по реда на чл. 123 от КТ.
Видно от Устава на новообразуваното дружество („ТСВ“ ЕАД) едноличният
собственик на капитала (държавата) се представлява от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията (чл. 1, ал. 3). Дружеството се управлява и
представлява от Съвет на директорите, като членове му се избират от едноличния
собственик на капитала, а управлението на дружеството се възлага с договори за
управление, сключени между всеки член на Съвета на директорите и едноличния
собственик на капитала (чл. 21). Съветът на директорите избира между своите членове
изпълнителен директор, на когото възлага да управлява и представлява дружеството (чл.
28).
Видно от Протокол № ПД-96/09.05.2019 г., на основание чл. 12, т. 4 от Правилника за
реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала (ПРУПДТДДУК), министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията е избрал членове на Съвета на директорите на „ТСВ“ ЕАД за срок от три
години, сред които и лицето БН
На 09.05.2019 г. между министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и БНна основание чл. 24, ал. 1 от ПРУПДТДДУК, Решение № 256/03.05.2019 г.
на МС (чл.1.11.) и в съответствие с Устава на „ТСВ“ ЕАД, е сключен договор за възлагане
управлението на дружеството за срок от три години. Съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора
министърът лично или чрез упълномощен заместник-министър одобрява бизнес програма на
дружеството за срока на договора и за всяка отделна финансова година, изготвени от
избрания директор съвместно с останалите членове на Съвета на директорите при условията
и сроковете на чл. 28 от ПРУПДТДДУК. С договорът е уговорено възнаграждението на
избрания директор да се определя по реда на чл. 33 от ПРУПДТДДУК, същият да внесе
парична гаранция за управление в размер на тримесечното си брутно възнаграждение, като
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „а“ от договора при неизпълнение на икономическите
показатели, определени съгласно чл. 28, ал. 2 от ПРУПДТДДУК, договорът може да бъде
прекратен преди изтичане на срока му по решение на министъра.
Видно от протокол № 1 от заседанието на Съвета на директорите на 13.05.2019 г. БД
е избран за изпълнителен директор на „ТСВ“ ЕАД, на когото се възлага управлението на
4
дружеството. На 31.05.2019 г. на основание чл. 235, ал. 1 и чл. 244, ал. 4 и ал. 7 от
Търговския закон между дружеството, чрез председателя на Съвета на директорите, и
изпълнителния директор е подписан договор за възлагане на управлението, по силата на
който на последния се възлага цялостното представителство и управление на „ТСВ“ ЕАД за
срок от три години.
Видно от протокол № ПД-138/20.06.2019 г. и протокол № ПД-159/08.07.2019 г, по
предложение на Съвета на директорите на „ТСВ“ ЕАД, министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, съответно заместник-министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, одобряват изготвената бизнес
програма за управление на дружеството за периода 01.06.2019 г. – 30.06.2022 г., съответно
бизнес програмата за периода юни 2019 г. – декември 2019 г.
Видно от съдържанието на одобрените бизнес програми през плановия период е
предвидено участие в проекти по оперативна програма „Транспорт“ 2014-2020 г., постигане
на положителен финансов резултат за всяка една година с конкретно посочен процент от
общите приходи от дейността, повишаване пазарния дял на дружеството в жп строителния
сектор, внедряване на Европейските стандарти за работа в строително-монтажната дейност
и получаване на съответни сертификати и лицензи, нетни приходи от продажба по години,
подобряване възрастовата структура на персонала, обновяване автомобилния парк и други.
Според представената по делото длъжностна характеристика за длъжността *** в ДП
„ТСВ“, клон гр. ГО, с НКПД 12116005, същият ръководи, организира и осъществява
финансов контрол по спазването на финансовата и платежната дисциплина; подписва заедно
с ръководителя всички документи от финансово-имуществен характер, баланса,
счетоводните отчети и сведения от счетоводни записвания; ръководи и организира
счетоводната отчетност; полага грижи за осигуряване на необходимите средства за
изпълнение на задачите за всички дейности на дружеството и осигурява най-рационалното
им използване; извършва анализ на финансовото състояние и на финансовите резултати и
организира своевременното осигуряване на ръководството с финансово-счетоводна
информация; участва в разработването на вътрешните нормативни актове на дружеството.
Главният счетоводител е на пряко подчинение на директора на поделението и
административно-функционално подчинен на заместник-директора. На главния
счетоводител са подчинени служителите от финансово-счетоводния отдел.
Екземпляр от длъжностната характеристика е връчен срещу подпис на ищцата на
11.07.2018 г.
Видно от Заповед № РД-09-24/30.07.2019 г., връчена на ищцата на 31.07.2019 г., на
основание чл. 328, ал. 2 от КТ, при неспазен срок на предизвестие, изпълнителният директор
на „ТСВ“ ЕАД – БД, прекратява трудов договор № 303/07.12.1995 г. на Д Т на длъжност ***
в „ТСВ“ ЕАД“ – клон ГО , считано от 02.08.2019 г.
Видно от регистрационна карта, издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро
по труда“ – ГО, Разпореждане № 041-00-1799-1 от 14.08.2019 г. на НОИ, ТД – ВТ и
извлечение от трудова книжка серия Щ, № 079955, представена в оригинал в съдебно
заседание в първоинстанционното производство за констатация липсата на вписани нови
трудови договори, след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с „ТСВ“
ЕАД, клон Г.Оряховица, същата се е регистрирала в Бюрото по труда и ú е било отпуснато
парично обезщетение за безработица за срок от една година, считано от 02.08.2019 г.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за шестмесечен
5
период (02.08.2019 г. – 02.02.2020 г.) след прекратяване на трудовото ú правоотношение се
равнява на сумата 10 624,32 лв. Вещото лице дава заключение и за счетоводните документи,
подписвани от ищцата при осъществяване на трудовата ú функция за длъжността
„Ръководител, финансов отдел/финансово-счетоводна дейност, главен счетоводител“ в
„ТСВ“ ЕАД, клон Г.Оряховица, а именно: оборотна ведомост, отчет на приходите и
разходите и баланс към 30.06.2019 г., складови ведомости към баланс, отчет по труда;
справки за наблюдавани разходи, за намаляване и увеличаване на запасите, за
незавършеното производство, за формиране на финансовия резултат, за състава на работната
заплата, за дължими суми към персонал и осигурителните фондове, за вземания и
задължения към НКЖ и към БДЖ, за начислен извънреден труд; рекапитулация за дължими
суми към персонала; дневници за покупки и продажби за месец юни 2019 г.; приходни и
разходни касови ордери; трудови и граждански договори, допълнителни споразумения към
трудови договори; молби за отпуска. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
изброените документи са основно аналитични ведомости, които са във връзка със
счетоводното отразяване на счетоводните операции на дружеството, което е отговорност на
главния счетоводител. Сочи, че при изготвяне на експертизата ответното дружество не е
представяло заповеди, изхождащи от главния счетоводител, че стопанските операции в
счетоводството са много на брой, като за непредставяне на документите отговорност носи
главният счетоводител и той следва да организира работата на своите служители, да
провери какво са изпълнили подчинените му. Заключението на вещото лице не е оспорено
от страните, като същото е обосновано и почиващо на специалните знания на експерта.
Описаните в заключението на вещото лице счетоводни документи са приобщени към
доказателствения материал по делото. Видно от същите е, че една част от счетоводните
справки са изготвяни от служители на дружеството и впоследствие са приподписвани от
главния счетоводител и управителя на клон ГО – инж. ЛП. Върху разходните касови ордери,
освен подписите на касиер, получател на сумата и счетоводител, са налице и подписи за
главен счетоводител и ръководител. Приходните касови ордери са подписани както от
касиер и счетоводител, така и от главен счетоводител.
По делото са представени и документи от счетоводството на ДП „ТСВ“, поделение
ГО, сред които трудови договори и допълнителни споразумения към трудови договори,
съгласувани с главния счетоводител; молба за отпуск на оперативен счетоводител-касиер
във финансово-счетоводен отдел, като за мнение на непосредствения ръководител молбата е
подписана от ищцата; длъжностни характеристики за „счетоводител, оперативен/касиер“ и
„счетоводител“ в Отдел „Финансово-счетоводна дейност“ в поделението, видно от които
тези служители са на административно подчинение на директора и зам.-директора на
поделението и на пряко подчинение на главния счетоводител.
Ищцата не оспорва подписите за главен счетоводител върху представените
документи да не изхождат от нея.
Писмените документи, ангажирани от страните в производството, като относими,
допустими и необходими, съдът е приобщил към доказателствения материал по делото.
Останалите ангажирани по делото доказателства, които не се обсъждат, са неотносими към
предмета на спора.
От приобщените в първоинстанционното производство гласни доказателства, се
установява, че до прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, свидетелката ДС
Па (главен счетоводител на „ТСВ“ ЕАД – клон ГО към датата на разпита ù в съда) познава
ищцата от дълги години, тъй като са работили в един счетоводен отдел. Свидетелката
работила като счетоводител, а ищцата била ръководител на отдела. Свидетелката заявява, че
6
всички постъпващи искания от главния счетоводител на централното управление са били
насочвани от управителя на клона към главния счетоводител на клона, че като главен
счетоводител ищцата е поставяла задачи на служителите в отдела в устна форма, че
служителите изготвяли справки, които впоследствие представяли на ищцата, че ищцата е
осъществявала контрол по първичните счетоводни документи.
От разпита на свидетелката МХМ – експерт „управление на човешките ресурси“ в
„ТСВ“ ЕАД – клон ГО, се установява, че същата познава ищцата като главен счетоводител
от 2009 г., когато свидетелката започнала работа в ДП „ТСВ“, поделение ГО. Сочи, че
главният счетоводител носи отговорност за финансовия отдел, тъй като е негов
ръководител, като към 02.08.2019 г. на подчинение на главния счетоводител имало трима
служители. Заявява, че всички граждански договори, трудови договори и допълнителни
споразумения на служителите и длъжности характеристики са минавали за подпис на
главния счетоводител, че последният е разрешавал ползването на отпуск. Свидетелката
сочи, че главният счетоводител поставя задачите във финансово-счетоводния отдел в ГО,
както и че присъства на оперативките при директора, които се провеждат всяка сутрин и че
по принцип главният счетоводител винаги взема отношение по въпросите на фирмата.
Независимо от обстоятелството, че свидетелите са служители в ответното дружество,
показанията им преценени на плоскостта на чл. 172 от ГПК съдът намира за
кореспондиращи с представените по делото писмени доказателства, за логични,
последователни и без вътрешни противоречия.
От правна страна, настоящият въззивен състав намира следното:
При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд правилно е
субсумирал установените факти под приложимите материалноправни норми.
По предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ (иск за отмяна на
незаконно уволнение) доказателствената тежест за установяване законността на уволнението
пада върху работодателя, който трябва да докаже законното упражняване на потестативното
право да уволни работника/служителя. В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата, като правно основание е посочена нормата на чл. 328, ал. 2 от
КТ, позволяваща служители от ръководството на предприятието да бъдат уволнявани
поради сключването на договор за управление на предприятието.
Законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ е предпоставено от
наличието на сключен договор за управление на предприятието, лицето, с което се
прекратява трудовото правоотношение да е служител от ръководството на предприятието по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, като правото по тази законова норма следва да е упражнено
в деветмесечен срок след започване изпълнението на договора от лицето, на което е
възложено управлението. Всички тези предпоставки следва да са налице към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение.
В настоящия случай безспорно е установено наличието на сключен договор за
управление на „ТСВ“ ЕАД, а именно: Договор № ВД-5/09.05.2019 г., с който министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 24, ал. 1 от
ПРУПДТДДУК, Решение № 256/03.05.2019 г. на МС (чл.1.11.) и в съответствие с Устава на
„ТСВ“ ЕАД, е възложил на БД управлението на дружеството за срок от три години.
Правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ по икономически съображения, без да се
излагат мотиви, е дадено на управителя при сключен договор за управление на дружеството
именно с оглед постигането на определени икономически резултати с нов управленски екип.
7
Ето защо всеки договор за управление на предприятието трябва да съдържа бизнес задача с
конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието следва да
постигне (в този смисъл Решение № 198 от 19.12.2016 г. по гр.дело № 601/2016 г. на ІІІ ГО
на ВКС; Решение № 237 от 10.01.2017 г. по гр.дeло № 919/2016 г. на ІІІ ГО на ВКС). Бизнес
задача обаче може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия
договор за управление, стига да е налице връзка между тях, какъвто е настоящият случай,
поради което наведеното от жалбоподателя възражение в тази насока се явява основателно.
В съответствие с предвидения в чл. 28 от ПРУПДТДДУК ред, след сключване на
договора за управление и във връзка с него е била изготвена бизнес програма за управление
на дружеството за периода 01.06.2019 г. – 30.06.2022 г., съответно бизнес програма за
периода юни 2019 г. – декември 2019 г., одобрени от едноличния собственик на капитала,
като видно от съдържанието на одобрените бизнес програми, същите съдържат конкретни
икономически показатели за изпълнение през програмния период.
На следващо място, несъмнено в конкретния случай правоотношението на ищцата,
която е заемала длъжността *** в ДП „ТСВ“, поделение ГО, след преобразуване на
държавното предприятие в „ТСВ“ ЕАД се е запазило в новообразуваното дружество, тъй
като приетото на основание § 2 от ЗР на Закона за отмяна на Закона за преобразуване на
Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета
по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия Решение № 256 от 03.05.2019 г. на
Министерски съвет изрично препраща към нормата на чл. 123 от КТ.
Спорен между страните по делото е въпросът дали заеманата от ищцата длъжност
отговаря на изискването § 1, т. 3 от ДР на КТ, където е дадена легална дефиниция на
понятието „ръководство на предприятието“. Съгласно посочената норма в ръководството на
предприятието освен ръководителят и неговите заместници се включват и други лица, на
които е възложено ръководството на трудовия процес.
В длъжностната характеристика на ищцата като нейни задължения са възложени
ръководство, организация, контрол и отговорност на цялостната счетоводна дейност. Видно
от приобщените по делото писмени и гласни доказателства на пряко подчинение на ищцата
са били служителите от финансово-счетоводния отдел, на които същата е възлагала и
съответни задачи и тези служители са излизали отпуск с разрешение на ищцата като техен
пряк ръководител. Ето защо, с оглед установените същински трудови функции и пряка
йерархична подчиненост, длъжността на ищцата е ръководна в каквато насока е и заетата от
жалбоподателя позиция.
На следващо място, безспорно установено по делото е, че правото по чл. 328, ал. 2 от
КТ в случая е упражнено в деветмесечен срок след започване изпълнението на договора от
лицето, на което е възложено управлението на предприятието. Целта на чл. 328, ал. 2 КТ
обаче е да се даде възможност на новия ръководител, при необходимост, да се освободи от
стария ръководен персонал и да подбере онзи екип кадри, най-подходящ за осъществяване
на набелязаните бизнес задачи и успешно управление на стопанската дейност на
предприятието. Ето защо приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение поради сключен договор за управление на предприятието по чл. 328, ал. 2
от КТ се ограничава до онези ръководни служители, от работата на които зависи
постигането на поставените в „бизнес плана“ стопански резултати (Решение № 178 от
07.11.2016 г. по гр.дело № 1838/2016 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 123 от 13.09.2016 г. по
гр.дело № 117/2016 г. ІV ГО на ВКС).
С оглед предмета на дейност на дружеството и съдържанието на изготвените бизнес
8
програми в настоящия случай не може да се приеме, че от работата на ищцата зависи
постигането на заложените икономическите показатели и стопански резултати на
предприятието, поради което потестативното право за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата се явява незаконосъобразно упражнено.
Макар и с различни мотиви, като е признал уволнението на ищцата за незаконно и е
отменил издадената от изпълнителния директор на „ТСВ“ ЕАД Заповед № РД-09-
24/30.07.2019 г., първоинстанционният съд е постановил правилен краен резултат по
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна предпоставя възстановяването на работника/служителя на
заеманата преди уволнението длъжност, като незаконното уволнение е основание
работникът/служителят да претендира и обезщетение за времето, през което е останал без
работа вследствие на уволнението, но не повече от шест месеца.
Доколкото първоинстанционното решение по исковете с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ (иск за възстановяване на предишната работа) и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ (иск
за заплащане на обезщетение на времето, през което работникът/служителят е останал без
работа поради уволнението) е атакувано с твърдения за неправилност, като изложеният от
жалбоподателя довод се свежда до това, че отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
като неоснователен предпоставя отхвърлянето и на останалите два иска, а съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК по въпроса за правилността на решението въззивният съд е
ограничен от релевираните в жалбата оплаквания и предвид липсата на нарушени
императивни материалноправни норми, за правилното приложение на които съдът следи и
без наведено възражение, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в
останалата обжалвана част.
Останалите доводи и съображения, които въззивният съд не коментира са без правно
значение за правилното решаване на настоящия спор.
В обобщение на изложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение,
а първоинстанционното решение – потвърдено в обжалваната му част.
При такъв изход на спора право на разноски за настоящата инстанция има
въззиваемата страна, с каквото искане въззивният съд е своевременно сезиран. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 14.08.2020 г. ответницата
по жалба е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., заплатени в
брой. Процесуалният представител на жалбоподателят е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се явява неоснователно. В случая е
заплатеното едно общо адвокатско възнаграждение по предявените обективно кумулативно
съединени искове, като същото е под минимално определените в чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал.
2, т. 4 от НМРАВ размери, поради което сумата от 300 лв. следва да бъде възложена в
тежест на жалбоподателя.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК настоящото решение подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 от
ГПК тече от 09.11.2020 г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 215/14.07.2020 г. по гр.дело № 1781/2019 г. на
Районен съд – ГО в обжалваната част, с която уволнението на Д. Х. Т. , извършено със
Заповед № РД-09-24/30.07.2019 г. на изпълнителния директор на „ТСВ“ ЕАД, е признато за
незаконно и издадената заповед е отменена като незаконосъобразна, ищцата е възстановена
на заеманата до уволнението длъжност *** в "ТСВ" ЕАД, клон ГО и "ТСВ" ЕАД е осъдено
да заплати на ищцата Т сумата 10 624,32 лв. - обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради уволнението за периода 02.08.2019 г. – 02.02.2020 г.
ОСЪЖДА "ТСВ" ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. С, да
заплати на Д. Х. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. ГО, обл. ВТ, ул. СВ, сумата 300 лв.
(триста лева) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото въззивно
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от 09.11.2020 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10