РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Велико Търново, 26.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев адм. д. № 642 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. с 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители.
Образувано е по жалба, подадена от К.Й.К.
с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-6500/100#13 от 13.08.2020
г., издаден от зам. изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция - гр. София. С
обжалвания АУПДВ на К.Й.К. *** е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 18 027,12 лв., представляващо изплатена
субсидия за кампании 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014
г. и 2015 г., по подадени от жалбоподателката заявления за плащане на площ. Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на обжалвания акт, поради допуснато при
издаването му съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправните разпоредби
и несъответствие с целта на закона. Конкретните оплаквания, които се навеждат
са, че поетият от нея ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“
от ПРСР 2007-2013 г., е с 5-годишен
период на действие през който стриктно е бил спазван. Счита и че няма данни да
й е била изплащана сума по мярка „АЕП“ за 2010 г., за който период е имало
първоначален отказ на административния орган, отменен по съдебен ред с връщане
за ново произнасяне. Изтъква, че с акта за прекратяване на
агроекологичен ангажимент изх. № 01-6500/100 от 09.01.2018 г. е прекратен новия
агроекологичен ангажимент, поет през кампания 2012 г., по заявление с УИН
04/310512/52329. Поради това счита, че получените по предходния ангажимент суми
за периода 2008 г. – 2012 г. суми не представляват недължимо изплатени такива
или неправомерно усвоени средства по проекти, финасирани от средства на ЕС,
съответно липсва правно основание за възстановяването им. Позовава се и на изтекла
погасителна давност по чл .3, § 1 от регламент№ 2988/95 на Съвета относно
защитата на финансовите интереси на европейските общности. По отношение втория
поет агроекологичен ангажимент развива доводи за неправилно прекратяване на
същия за кампания 2016 г. на основание чл. 24 ал. 2 от Наредба № 11/ 06.04.2009
г. на МЗХ. Уведомително писмо изх. № 01-6500/100 от 09.01.2018 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ, с което е прекратен този ангажимент обаче е било
потвърдено след обжалване по съдебен ред. На последно място оспорващото лице
счита за недопустимо по европейското и българското законодателство
възстановяването на вече платени субсидии при наличието на извънредна ситуация.
В тази насока се позовава на разпоредбите на чл. 18, ал. 6 и ал. 7 от Наредба №
11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, чл. 28, чл. 29, чл. 33 и чл. 34 от Регламент (ЕС) №
1305/ 2013 г. и чл. 91, § 1 от Регламен (ЕС) № 1306/ 2013 година. Изтъква, че
намаляването на площите по поетия агроекологичен ангажимент /с 0,01% повече от
допустимото/, се дължи на непреодолима сила - въвеждането от администрацията на нов софтуер, който отчита площта и границите на съответните имоти по
кадастрална карта, както и извършена също по административен ред, промяна на
трайно ползване на един от парцелите, определен като „горска територия“. С тези
доводи от
съда се иска обжалваният акт да бъде отменен. В хода на делото жалбата с
направените искания се поддържа от оспорващото лице, по съображенията изложени
в нея и доразвити в хода на устните състезания, и в представени писмени
бележки.
Ответникът - Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, чрез
пълномощника си ***А., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В хода
на устните състезания и в представена писмена защита развива подробни доводи за
валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспорения акт, както и
за съответствие на същия с приложимите материалноправни норми. Изтъква, че
агроекологичният ангажимент на жалбоподателката е прекратен с предходен
административен акт, потвърден след съдебно обжалване и представляващ основание
за издаване на процесния АУПДВ. Счита
за законосъобразна проведената административна процедура, като бенефициентът е
бил надлежно уведомен за започването й и му е предоставена възможност да изложи своите възражения и да представи допълнително доказателства.
Намира за неоснователно оплакването на жалбоподателката, че за някои от
годишните периоди /2010 г./ не е получила плащания, като извършването на такива
е доказано с представените по делото документи. По същество развива доводи за
съответствие на опорения акт с разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №
11/ 2009 г. на МЗХ, счита за неоснователни и доводите за разлики в заявените
площи за подпомагане, дължащи се на нововъведен софтуер. Намира за
правилно определен и размера на подлежащите на възстановяване суми, съобразно
общата изплатена сума по мярката и нормата на чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба
№ 11/ 2009 г. на МЗХ. С тези аргументи ответникът моли съда жалбат да
бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски по делото, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
установената практика на ВАС, за целите на настоящото решение съдът използва по
отношение на К.Й.К., като получател на средства от европейските фондове,
възприетото в общностното право понятие „бенефициер“, наместо използваното в
националното законодателство такова „бенефициент“.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Между страните не
се спори и от съдържащата се в административната преписка документация се
установява, че К.Й.К. е регистриран земеделски производител с УРН 368266, като през
кампания 2008 г. е
подала заявление и е одобрена за подпомагане за период от пет
последователни години по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г., с направление „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ – чл. 2,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ. Не се спори и че през 2012
г. същата е увеличила площите с които кандидатства по това направление със
79,22 ха /т.е. с повече от 10 ха или 20 % от първоначалната общо одобрена
площ/. Във връзка с подадено от К. заявление за подпомагане за кампания 2016 г.
с УИН 04/270616/70355 от 15.04.2016 г., с Уведомително писмо изх. №01-6500/100/
09.01.2018 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, на основание
чл. 18, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ,
агроекологичният ангажимент на същата по посоченото направление е бил
прекратен. Посоченото уведомително писмо е било обжалвано от бенефициера по
съдебен ред, като жалбата е отхвърлена с Решение № 481/ 21.11.2018 г. по адм.
д. № 91/ 2018 г. на АСВТ, оставено в сила с Решение № 16607/ 05.12.2019 г. по
адм. д. № 710/ 2019 г. на ВАС.
С писмо изх. №
01-6500/100#6 от 23.12.2019 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с
което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, К.К. е уведомена за започване на
производство по издаване на АУПДВ, за възстановяване на част от изплатената
финансова помощ по агроекологичния ангажимент. В писмото са посочени правното
основание за възстановяването /чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба № 11 от 2009 г.
на МЗХ/, изплатените суми по ангажимента за периода 2008 г. – 2015 г. /общо
180 271,22 лв./ и размера на дължимата сума за възстановяване –
18 027,12 лв. /10% от общо изплатената помощ/, и на лицето е указана
възможността да направи възражение и представи допълнително доказателства, в
случай на несъгласие с констатациите на органа. С писмо вх. № 01-6500/100#8 от
17.01.2020 г., К. е отправила възражение срещу провежданата процедура, с
доводи, аналогични на част от тези, развити пред съда. Същите не са приети за основателни, за което
бенефициерът е уведомен с списмо изх. № 01-6500/100#10 от 21.02.2020 г., като
отново му е предоставена възможност да наврави възражения и да представи
допълниелни доказателства. Няма данни лицето да се е възползвало от тази
повторна възможност и административното производство е приключило с издаването
от П.С.- зам. изпълнителен директор на
ДФЗ – РА, на АУПДВ № 01-6500/100#13 от 13.08.2020 година. Със същия, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б.
„в“, вр. чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ за условията
и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, на К.Й.К. е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 18 027,12 лева. Като
фактическо основание за издаването на АУПДВ е посочено, че с влязъл в сила Акт
за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПСРС 2007 –
2013 с изх. № 01-6500/100 от 09.01.2018 г., потвърден след обжалване по съдебен
ред, ДФЗ-РА е прекратил агроекологичния ангажимент на К.К. по който за 8 години
са изплатени общо 180 271,22 лева.
В акта е определен срок за доброволно плащане на задължението и е посочено, че
след изтичането му се начислява лихва.
Актът
за установяване на публично държавно вземане е връчен на адресата му на дата
21.09.2020 г., съгласно съдържащото се в делото известие за доставяне /л. 16/.
Жалбата срещу него пред АСВТ е подадена по пощата, чрез ДФ „Земеделие“ на дата
05.10.2020 г., видно от клеймото на пощенския плик /л. 6 от делото/.
В
съдебната фаза на производството от ответника са представени документите от
административната преписка, а също Заповед № 03-РД/2893 от 23.07.2019 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ-РА, докладна записка № 01-6500/100#16 от 13.10.2020 г. от директор на Дирекция „Директни
плащания“ в ДФЗ до директора на ОД на ДФЗ – гр. Велико Търново и доказателства
за извършени плащания към К.К. по процесните подмярка и направление /последните
на л. 36-л. 41, л. 95-л. 97 и л. 114-л. 129 от делото/. По искане на ответника
като доказателства по настоящото дело са приети документите, съдържащи се в
адм. дело № 91/2018 г. на АСВТ и адм. дело № 710/ 2019 г. на ВАС /част от тях
вече представени от административния орган/.
От
жалбоподателката е представена разпечатка от част от заявление за подпомагане
за кампания 2012 г., по нейно искане е назначена техническа експертиза, с
поставени задачи.
След
запознаване с материалите по делото и извършен оглед на място, ***е посочило,
че през процесния период /2008 г. – 2016 г./, К.К. е ползвала под наем съгласно
договори с Община Свищов, поземлени имоти – пасища /посочени по физически
блокове/, с поетапно прибавяне на нови площи, същите са трайно ползвани от
жалбоподателката като пасища. При извършена проверка по подаденото заявление за
подпомагане за 2016 г. е установено, че от 5 броя блокове за земеделско
стопанство, в два от парцелите, част от заявената площ попада извън полигона с
правно основание - Парцел 53672-763-6-10 с площ извън полигона 0,25 ха и Парцел
53672-838-1-4 с площ извън полигона 0,48 ха. Според експертизата, заявените
допустими за подпомагане за тази кампания площи са 90,17% или 90,18% от общо
заявените площи. Самото заявяване /т.нар. „очертаване“/ се осъществява
посредством определени служители от общинските служби по земеделие, чрез
програмата ИСАК, който програмен продукт ежегодно търпи усъвършенстване с цел
подобряване на точността при посочване на заявените за подпомагане площи, но
според вещото лице, в резултат на това на практика ежегодно се получават
разминавания /протокол от ОСЗ на 15.06.2021 година/. Така при поемане на
ангажимента през 2012 г. не е съществувала техническа възможност за сравняване
на границите на заявените БЗС-та при очертаването им, тъй като не и имало
„подложка“, от картата на възстановената собственост /КВС/, от 2016 г. софтуера
сигнализира за отклонения при „очертаването“, при излизане извън кадастралните
граници на даден имот, но не за отклонения при заявени по-малки площи в
границите на такъв имот. Осен това през 2016 г. от заявени площи са изключени
около 80 декара, които са обрасли с горска растителност и се намират по средата
на масива, но преди това са били водени като пасища. От изключването на тези
площи се получава и основната разлика в намаление от първоначално заявените
площи. Заключението на ***се цени ведно с останалите събрани по делото
доказателства, с изключение на частта, даваща отговор на въпроси, вече
разрешени с влязлото в сила решение по адм. д. № 91/ 2018 г. на АСВТ.
При така
установеното от фактическа страна, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:
В обжалвания акт като правно основание
за издаването му са посочени разпоредбите на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от
ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Съгласно цитираните разпоредби от
ЗПЗП, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз, и че същите са публични държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК. Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго
задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, което не представляват
основание за налагане на финансова корекция, се установява с издаването на акт
за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Нормата на чл.
162, ал. 2 от ДОПК определя кои държавни вземания са публични като в конкретния
случай се касае за публични държани вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8
и т. 9 от ДОПК – претендира се недължимо платени суми, по проект, финансиран от
европейските земеделски фондове и лихвите върху тях. Съгласно чл. 166, ал. 3 от ДОПК, актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната
администрация по реда на АПК. Нормата, тълкувана във връзка с тази на чл. 81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е
правна възможност, а не задължение за адресата му и е приложима изборността на
реда за оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК. Тоест, аминистративният акт
може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването
му по административен ред.
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес, срещу акт подлежащ на оспорване по реда на АПК, пред компетентния да я
разгледа съд, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съобразно
изложеното жалбата, подадена от К.Й.К. срещу АУПДВ № 01-6500/100#13 от 13.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, се явява допустима за разглеждане в
настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
При
извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт съдът намира, че същият е издаден от компетентен
орган. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на РА
организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява
същата. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, в приложимата редакция /Нова – ДВ, бр.
2 от 2018 г., изм., бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, изпълнителният
директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а чл. 20а, ал. 6
от ЗПЗП, в същата редакция, изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. В тази връзка по делото е
представена Заповед № 03-РД/2893 от 23.07.2019 г. на изпълнителния директор на
ДФЗ-РА, с която е делегирал на Петя Димитрова Славчева – заместник изпълнителен
директор, правомощията да открива производства по издаване АУПДВ и да издава
АУПДВ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ /т. 20 от заповедта/. Съобразно
посоченото, оспореният АУПДВ на зам
изпълнителния директор на ДФЗ-РА, е издаден от лице, действащо при
надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална компетентност.
Оспорваното волеизявление е в
писмена форма, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК. Действителното
наличие на сочените от зам. изпълнителния директор на ДФЗ факти и направените
въз основа на тях правни изводи, са предмет на преценка при проверката за
материалната законосъобразност на акта. При издаването на обжалвания акт не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. При
започване и провеждане на производството са спазени изискванията на чл. 26, чл.
28, чл. 34 и чл. 35 от АПК. Адресатът е уведомен за започналото производство и
му е предоставена възможност за участие в него, от която последният се е
възползвал в преценената за необходима степен, чрез подаване на писмено
възражение.
По
отношение съответствието на оспорения административен акт с материалноправните
разпоредби на закона.
Както
се посочи, с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на
Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на
недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, представляват публично държавно вземане. От друга
страна, нормата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ,
задължава ДФЗ да прекрати ангажимента в случаите, при които бенефициерът не е
изпълнил изискванията на чл. 24, ал. 2 от същата наредба и в случая това е
извършено с Уведомително писмо изх. №01-6500/100/ 09.01.2018 г. на заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
Съобразно
горното, предмет на настоящото дело не може да бъде въпросът относно наличието
на фактически и правни основания за прекратяване на агроангажимента на
жалбоподателката и за законосъобразността на акта с който е прекратен
ангажимента. Този въпрос е разрешен с влязлото в сила решение по адм. д. № 91/
2018 г. на АСВТ и е безмислено да бъдат обсъждани наведените в жалбата
аргументи за неправилност на фактическите констатации и изводите на
административния орган, послужили като основание за прекратяване на
агроекологичния ангажимент по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР.
Предмет на настоящото производство законосъобразността на установеното с обжалвания
АУПДВ, публично държавно вземане, по основание и размер. Относими към проверката
за законосъобразност на акта са въпросите прекратен ли е агроекологичният
ангажимент, извършвани ли са в полза на замаделския производител плащания на
основание оторизирано подпомагане по мярка 214 „АЕП“ и ако „да“, дължимо ли е
тяхното възстановяване и правилно ли е определен от административния орган
размерът на дължимите за възстановяване суми.
По
първия от релеватните въпроси - безспорно е налице прекратяване на поет от К.Й.К.
многогодишен ангажимент по мярка 214 „АЕП“, извършено с Уведомително писмо изх.
№01-6500/100/ 09.01.2018 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ. Спорът между
страните е кой конкретно многогодишен ангажимент е прекратен с посочения акт –
въпрос относим към периода за който се дължи възстановяване на суми и техния
размер. От жалбоподателката се поддържа, че е прекратен ангажимента, поет от
нея със заявлението за подпомагане от 2012 г., а от ответника – че е прекратен
първоначалния многогодишен ангажимент, поет от ЗП през 2008 година. В случая
съдът намира, че становището на ответника е неправилно. Съгласно чл. 7, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ, агроекологичните направления се
изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да
тече от началото на годината на подаване на заявлението за подпомагане, което
през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка
следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за
подпомагане подават заявление за плащане. Тоест, касае са за многогодишни
ангажименти с нормативно определена максимална продължителност от пет години,
след която въпросните ангажименти приключват. С разпоредбата на чл. 24, ал. 7
от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ, по отношение на някои видове агроекологични
дейности, между които и подмярка „Управление на земеделски земи с висока
природна стойност“ направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи
с висока природна стойност“ (ВПС 1/2), е въведено изключение от цитираното
правило. Съгласно последната посочена норма, при увеличаване на общата одобрена
площ по съответното направление по ал. 1 за дейности и направления по чл. 2,
ал. 1, т. 1, буква „а“, т. 2 и 3 над 20 на сто от първоначалния размер или с
повече от 10 хектара се поема ново агроекологично задължение за петгодишен
период за всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване по реда на глава
пета от наредбата, в случай че са изпълнени условията на ал. 1 и 2 от този
член. От своя страна „условията по чл. 24, ал. 1 и ал. 2“ от наредбата касаят
изискването изрично изброените в тях агроекологичните дейности или направления
/между които процесното/, да се извършват върху едни и същи площи за едни и
същи блокове за земеделското стопанство в пет годишен период от поемане на
агроекологичното задължение, като одобрената площ може да бъде намалена с не
повече от 10 %, и всяка година поне 90 % от площта по съответното направление
се припокрива географски с площта, за което има пет годишен ангажимент.
Между
страните не се спори, и от доказателствата по делото се установява, че към 2011
г. поетият от жалбоподателката многогодишен ангажимент по заявлението от 2008
г. не е бил предсрочно прекратен. Не е спорно и че през 2012 г. същата е подала
заявление за подпомагане по процесното направление, като е увеличила общо
заявената площ със 79,22 ха /т.е. с повече от 100%/ и тази площ е била одобрена
за подпомагане. Извън липсата на спор по тези факти, те косвено се потвърждават
и от част от приложенията към заключението на СТЕ /договори за наем на земи от
ОПФ, таблица за одобрени и неодобрени за участие площи, заявление за
подпомагане за 2015 г. и т.н./, както и от самото заключение на експертизата.
При тези факти и цитираната по-горе правна уредба, се налага изводът, че К.К.
се е възползвала от нормативно въведеното с чл. 24, ал. 7 от наредбата,
изключение относно продължителността на поетия през 2008 г. ангажимент, като е
приключила същия по реда на посочения текст и е поела ново агроекологично
задължение за петгодишен период, за всички подпомагани площи – включващи както
заявени през 2008 г., така и допълнително заявени през 2012 година. Или обратно
на поддържаното от ответника в хода на настоящото производство, в случая не
става въпрос за прекратяване от административния орган на първия от
коментираните ангажименти, такова не би могло и да бъде извършено за 2016 г.,
доколкото въпросният ангажимент е приключен през 2012 г., а и съгласно чл. 7,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ, би могъл да има максимална
продължителност до началото на 2013 година. Макар това да не е изрично
отбелязано в Уведомително писмо изх. №01-6500/100/ 09.01.2018 г. на зам.
изпълнителен директор на ДФЗ, прекратеният него ангажимент, е именно този по
заявлението за подпомагане от 2012 година. В покрепа на този извод са мотивите
на самото писмо, обсъждащи несъответствие с изискването на чл. 24, ал. 2 от
наредбата именно по отношение на одобрените спрямо увеличените със заявлението
от 2012 г. площи. Неоснователни са развитите в писмената защита на ответника
доводи, че става въпрос за продължаване на разширен ангажимент по реда на чл.
24, ал. 4 от Наредба № 11/ 2009 година. При параметрите на извършеното от К.
увеличение на общата заявена /и одобрена/ площ, въпросната норма поначало е
неприложима към настоящия казус, а както се каза и в такъв случай поетият през
2008 г. ангажимент би приключил през 2013 г., с изтичане на „оставащия
период“.
Изложеното
по-горе означава, че с влязъл в сила административен акт е прекратен
многогодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“, поет от
жалбоподателката със заявлението от 2012 г., започнал да тече от началото на
същата година /чл. 24, ал. 9 от наредбата/ и изтичащ през 2016 година. Поетият
със заявлението от 2008 г. многогодишен ангажимент не е прекратяван по реда на
чл. 18 от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ, а приключен по реда на чл. 24, ал. 7 и
ал. 9 от същата наредба. По отношение на него не е налице първата и основна от
кумулативно необходимите материалноправни предпоставка за възстановяване от
бенефициера на получената финансова помощ. Само на това основание, оспореният
АУПДВ и незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби
на закона, в частта му, установяваща задължения за периода от 2008 г. до 2011
г., включително и следва да бъде отменен в посочената му част. Обсъждането на
останалите предпоставки за възникване на задължение за възстановяване на
претендираните от административния орган суми, е безпредметно. За пълнота
следва да се отбележи, че въпреки няколкократното представяне на доказателства
за плащания от ДФЗ-РА към К.К., същите не установяват извършени такива по Мярка
214 „АЕП“ за 2010 г., в пълния претендиран с АУПДВ размер от 12 598,81 лв.
/таблица на л. 114 и разпечатка на л. 119 от делото/.
Съдът намира за
законосъобразна останалата част на оспорения АУПДВ, установяваща задължения за
възстановяване на суми, изплатени по многогодишния ангажимент за периода 2012
г. – 2016 година. По отношение на тези суми е налице първата кумулативно
необходима материалноправна предпоставка за възникване на задължение за
земеделския производител да възстанови същите или част от тях – прекратяване на
въпросния ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/ 2009 г.
на МЗХ. По отношение на прекратения ангажимент изплатеното финансово
подпомагане /или съответната нормативно установена част от него/, съставлява
вече недължимо плащане, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.
В
случая между страните не се спори и от наличните в делото доказателства се
установява, че ДФЗ-РА е изплатил на жалбоподателката по мярка 214 „АЕП“ за 2010
г., посочените в АУПДВ суми за периода 2012 г. – 2015 г., включително, в размер
общо на 152 813,38 лева. За кампания 2016 г., на земеделския производител
не е изплатена финансова помощ по мярка 214 „АЕП“, поради установено
неизпълнение на изискванията по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/ 2009 г., в
резултат на което е прекратен и агроекологичния ангажимент. Тоест налице е и
втората материалноправна предпоставка, обуславяща задължението на бенефициера
за възстановяване на действително полученото от него финансово подпомагане.
Съдът
намира за правилно определен като резултат и размера на дължимите от земеделския
производител суми за посочения период. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/
2009 г. на МЗХ, подпомаганите лица възстановяват получената до момента
финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на
първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен
агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100
%; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %;
г) след петата година - 10 %. Анализът на нормата сочи, че крайният момент на
посочените в нея периоди не е обвързан с годината за която е установено
основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент, а с момента на
волеизявлението на административния орган за прекратяването му. Този извод
следва от избраната от законодателя формулировка „годината, в която е
прекратен“, а не „годината, за която е прекратен“, както и от въвеждането на
период на прекратяване по-дълъг от 5 години след годината на първоначалното
одобряване /чл. 18, ал. 4, б. „г“ от наредбата/, което би било лишено от разум
при наличието на вече коментираната разпоредба на чл. чл. 7, ал. 1 от същата
наредба. В този смисъл е и актуалната практика на ВАС – напр. Решение № 3349/ 15.03.2021
г. по адм. д. № 10238/ 2020 г. на ВАС, Осмо отделение. В конкретния случай
първоначалното одобрение по за конкретния ангажимент е по заявление от
31.05.2012 г., ангажиментът е прекратен на 09.01.2018 г., съответно при
определяне на дължимите за възстановяване суми е приложима разпоредбата на чл.
18, ал. 4, б. „г“ от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ, предвиждаща възстановяване
на 10 % от получената финансова помощ. Именно тази разпоредба, макар и по
различни от изложените съображения, е приложена и от административния орган,
като за периода 2012 г. – 2015 г. е определена сума за възстановяване в размер
на 15 281,34 лева.
Съдът намира за неоснователни развитите
от жалбоподателката доводи за приложимост на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/
2009 г. на МЗХ, поради наличието на непреодолима сила, препятствала бенефициера
да изпълни поетия многогодишен ангажимент. Без да конкретизира докрай какви
точно факти визира като „непреодолима сила“ или „извънредни обстоятелства“,
същата явно има предвид под такива действията на администрацията по въвеждането
на нов софтуерен продукт, довел до разминавания в заявените и одобрени площи за
подпомагане, както и тези по изключването от подпомагане на един от парцелите,
имащ характеристиките на гора, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите. Поначало тези оплаквания са относими към законосъобразността на
уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент, но
по-същественото е, че останаха недоказани в настоящото производство.
Обстоятелства от вида на сочените от жалбоподателката не могат до бъдат
установени само посредством назначената техническа експертиза, а следва да
бъдат подкрепени със съответните писмени доказателства, каквито не се
представиха в настоящото производство.
Освен
това, дори да бъдат приети за верни твърденията на оспорващото лице, сочените
от него факти не попадат в легалните определения за непреодолима сила или като
изключително обстоятелство по общностното и националното законодателства.
Съгласно чл. 75, § 1 от Регламент 1122/ 2009 г., на
който се позовава жалбоподателката, ако даден земеделски производител не е в
състояние да спази задълженията си в резултат на непреодолима сила или
извънредни обстоятелства, както е посочено в чл. 31 от Регламент (ЕО) 73/ 2009
г., той запазва правото си на помощ по отношение на площта или животните,
допустими към момента на възникване на непреодолима сила или извънредни
обстоятелства. Същевременно, в чл. 75, § 2 от Регламент 1122/ 2009 г., е въведено изискване към
ЗП, тези случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, да бъдат
съобщени в писмен вид на компетентния орган, със съответни доказателства, които
удовлетворяват компетентния орган, до десет работни дни от датата, на която
земеделският производител е в състояние да направи това. Цитираните разпоредби
са възпроизведени в чл. 18, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ,
Съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) 73/ 2009 г. наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства се
признава от компетентния орган в случаи като: а) смърт на земеделския стопанин;
б) дългосрочна професионална неработоспособност на земеделския стопанин; в)
тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно земеделската земя в
стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни в стопанството;
д) епизоотична ситуация, засегнала частично или изцяло селскостопанските
животни на земеделския стопанин. В аналогичен смисъл е и дефиницията за
форсмажорни или извънредни обстоятелства, дадена в националното законодателство
/§ 1, т. 4 от ДР към Наредба № 11 от 2009 г. на МЗХ/, като освен цитираните
по-горе обстоятелства, за такова е признато и отчуждаване на голяма част от
стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет
ангажиментът. Видно е, че в случая не се твърдят и не се установяват факти от
вида на изброените.
Настоящият
състав споделя становището на оспорващото лице, че посочените дефиниции не
следва да се разглеждат като изчерпателни, а компетентните органи следва да
вземат решение дали са налице непреодолима сила или извънредни обстоятелства
във всеки отделен случай, въз основа на относими доказателства, но такива
доказателства не са представени пред административния орган /и пред съда/, в
хода на две отделни производства. От друга страна, и при най-благоприятно за
бенефициера тълкуване, допускането на техническа грешка при заявяването на
площи за съответната кампания /поради въвеждането от администрацията на нов
програмен продукт или по друга причина/, не може да бъде определено като
непреодолима сила, нито като изключително обстоятелство. За неуредените в
специалната наредба въпроси, по отношение на многогодишните агроекологични
ангажименти приложение намира Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /чл. 60 от Наредба
№ 11 от 2009 г. на МЗХ/. Съгласно чл. 5 от Наредба № 5/ 2009 г., ежегодно
общинските служби по земеделие предоставят на всички земеделски стопани,
регистрирали в ИСАК през предходната година, заявления за подпомагане,
попълнени с наличните данни за тях. Съответно, според чл. 7 от Наредба № 5/
2009 г., /в приложимите за периода редакции/, земеделските стопани регистрират
/очертават/ земеделските площи /блокове на земеделско стопанство и земеделски
парцели/ в общинските служби по земеделие по местонахождението на площите или в
общинската служба по постоянен адрес на физическите лица и по адрес на
регистрация на юридическите лица и едноличните търговци. Редът, разписан в
Наредба № 5, предвижда въвеждането на данните за заявлението и регистрирането
на земеделските площи да се извършва в присъствието на кандидата, като
заявлението за подпомагане на кандидата и подадените от него декларации с
въведените в СРКЗПЗП данни, се разпечатва в два екземпляра, всяка страница от
които се подписва от него. Служителите от ОСЗ при въвеждане на данните по чл. 7
и чл. 8 стартират проверки на въведените данни в СРКЗПЗП и визуализират
резултата от тях. Визуализираният резултат показва типа на установените грешки
и несъответствия. Автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа
наличните към момента на извършването им данни в ИСАК. Съгласно чл. ал. 1 от
Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ, кандидатите за подпомагане могат да правят
промени в заявлението за подпомагане и заявлението за плащане по мярка
"АЕП" в срока и при условията по чл. 11 от Наредба № 5 от 27.02.2009
г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, т.е. отново в присъствието на кандидата /чл. 10, вр. с чл. 11, ал. 4
от Наредба № 5 от 2009 г., в съответните редакции/.
Не
се спори, че в процесния случай при подаването на заявлението за 2016 г. е
процедирано по описания начин, като след извършената автоматична проверка на
въведените данни е установено намаление на декларираните за подпомагане площи
спрямо тези за предходната година. К.К. е била запозната с резултатите от
автоматичната проверка, което обстоятелство е удостоверено надлежно с
полагането на подпис, налице е и депозирано писмено обяснение за промяната на
площите по Мярка 214. Няма основание да се смята, че К. е била в незнание каква
е общата площ на одобрени парцели за подпомагане /145,63 ха/, за да съобрази
евентуални последици от резултатите от административната проверка. Въпреки това
същата не е предприела постъпки за евентуалното своевременно отстраняване на
технически грешки, като е имала възможност да стори това.
Не
може да се квалифицира като непреодолима сила или непредвидимо към момента на
поемане на процесния ангажимент събитие и обстоятелството, че в заявените за
подпомагане площи поначало е имало такива, които са били обрасли с горска
растителност /около 80 дка според експертизата/, и които впоследствие са били
изключени от одобрените площи за подпомагане. Тези площи са част от наеманите
от К.К. имоти от ОПФ и съобразно разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 81 и
чл. 83 от Закона за горите, и жалбоподателката не би могла да има някакви
легитимни правни очаквания, че Община Свищов, като собственик на тези площи,
няма да действа според посочените разпоредби, или пък че в някакъв момент те
няма да бъдат съобразени от ДФЗ-РА. Обратно, това е обстоятелство което е могло
и е следвало да бъде предвидено при заявяването за подпомагане на въпросните
площи по мярка 214 „АЕК“.
На
последно място следва да се отбележи, че дори да имаше основания да се приеме,
че неизпълнението на ангажимента на жалбоподателката се дължи на непредвидени и
извънредни обстоятелства, в случая не са изпълнени условията на чл. 75, § 2 от Регламент 1122/ 2009 г., респ.
чл. 18, ал. 7 от Наредба № 11/ 2009 г. от МЗХ, като предпоставка да не бъде
изисквано възстановяване на плащания. Както се посочи по-горе, въпросните
разпоредби въвеждат изискване, случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от
компетентен административен орган) да се съобщят в писмена форма на ДФЗ - РА, в
рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин,
упълномощено от него лице или неговите правоприемници са в състояние да
направят това. В случая няма данни и не се твърди К.К. да е извършила такова
известяване на разплащателната агенция, като необходима предпоставка за
отпадане на задължението за възстановяване на получени суми. В тази връзка
следва да се отбележи, че с писмо изх. № 01-6500/9519 от 07.11.2016 г.,
получено на 18.11.2016 г. /л. 37 и л. 38 от № 91 от 2018 г. на АСВТ/, тя е била
уведомена за установеното несъответствие на заявените площи с изискването на
чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/ 2009 г. и за последиците от това несъответствие,
но няма данни да е предприемала действия от вида на посочените по-горе.
Съобразно
изложеното по-горе, съдът намира и че в случая не е приложима сочената от
оспорващото лице разпоредба на чл. 77, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) №
1306/2013, изключваща отговорността при неспазване на поетия ангажимент, като
отделно от това е спорно дали частичното възстановяване на полученото
подпомагане, представлява административна санкция по смисъла на въпросната
норма.
Неоснователни
са и възраженията на оспорващото лице, че задълженията, основани на прекратения
ангажимент са погасени по давност. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. Според чл.172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността спира, когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но
за не повече от една година, а според чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение. Съгласно ал. 3
последицата от прекъсването на давността
е стартиране на нов 5 – годишен давностен
срок. Правилото на чл. 171, ал. 2 от ДОПК дефинира абсолютната погасителна давност - с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в изрично
посочените в закона случаи.
Видно
от доказателствата по делото, Уведомително писмо изх. №01-6500/100/ 09.01.2018
г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ е придобило стабилитет на
05.12.2019 година. „Земеделие“, а съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 11/ 2009
г. от момента на прекратяване на агроекологичния ангажимент за подпомогнатото
лице по силата на закона възниква и задължението да възстанови получената
финансова помощ. Това, съобразно цитираните по-горе разпоредби означава, че
погасителната давност за вземанията по ангажимент 2012 г. – 2016 г. е започнала
да тече на 01.01.2020 година. Тя е спряна на същата дата /започването на
производството по издаване на процесния АУПДВ я предхожда/и е прекъсната на
13.08.2020 г., с издаването на обалвания акт. От последната дата е започнал да
тече нов 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към момента на подаване
на жалбата, нито към датата на приключване на устните състезания или тази на
обявяване на настоящото решение.
В
случая не се установяват и предпоставки за прилагането на чл. 80 от Регламент №
1122/2009 г., съгласно който недължимо получените от земеделските производители
суми не се възстановяват, ако плащането е извършено поради грешка на
компетентните органи и ако грешката не може да бъде установена по разумен път
от земеделския производител. Когато грешката се отнася до фактически елементи,
свързани с изчисляването на въпросното плащане, сумите не се възстановяват,
само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след
плащането. При изложеното по-горе съдът намира, че в случая не е доказано
възстановяването на суми да се дължи на грешка на административния орган, още по-малко
такава, която да не е би могла да бъде установена от ЗП, поради което
цитираната норма е неприложима в разглеждания казус.
На
последно място, съдът намира, че в случая не е изтекла и давността по чл. 73, §
5 от Регламент (ЕО) № 796/ 2004 г., вр. с чл. 86 от ЗР на Регламент № 1122/2009
година. Съгласно тази норма, задължението за възстановяване, посочено в
параграф 1, не се прилага, ако периодът, изтекъл от датата на плащане на
помощта и тази на първото известяване на бенефициента от компетентния орган,
относно недължимото естество на въпросното плащане, е повече от 10 години.
Въпреки това, периодът, посочен в първа алинея, може да бъде ограничен на
четири години, ако бенефициентът е действал добросъвестно. В случая първото
плащане за процесния петгодишен период е извършено на 07.08.2013 г. /за 2012
г./, а първто известяване на жалбоподателата следва да се приеме, че е
извършено с коментираното по-горе писмо изх. № 01-6500/9519 от 07.11.2016 г. на
ДФЗ, получено от адресата на 18.11.2016 година. Съобразно това, дори да се
приеме, че в случая е действал добросъвестно, не е изтекъл посоченият по-горе
четиригодишен давностен срок.
В обобщение на всичко изложено до тук, обжалваният АУПДВ следва да бъде отменен като незаконосъобразен в частта му, установяваща публично държавно вземане в размер на 2 745,78 лв. – частично възстановяване в размер на 10% от плащанията по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ за кампании 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 година. В останалата й част жалбата на К.Й.К. *** е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представените
доказателства за извършването на такива - държавна такса - 10,00 лв., депозит
за експертиза – 900,00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер 1
500,00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.10.2020 г. /л.
25/ и платежно нареждане от 02.11.2020 г. / л. 70 от делото/, и защитения
материален интерес. Или на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в
размер на 367,08 лева. Неоснователни са възраженията на ответника за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателката възнаграждение за един адвокат,
доколкото същото не надвишава съществено минимума предвиден в чл. 8, ал. 1, т.
4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а настоящият състав не намира разглежданият спор да е с
по-малка фактическа и правна сложност от типичните за този вид.
При своевременно заявеното искане и
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна е претенцията на ответника
за присъждане на разноски в размер на 84,77 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определени съобразно заявения размер на претендираното
възнаграждение и защитения материален интерес.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя по жалба на К.Й.К.
с ЕГН **********, с адрес ***, Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 01-6500/100#13 от 13.08.2020 г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция - гр. София, в частта му, с която на
жалбоподателката е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 2 745,78 лв., представляващо изплатена
субсидия за кампании 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., по подадени заявления
за плащане на площ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013
година.
Отхвърля жалбата на К.Й.К.
с ЕГН **********, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/100#13 от 13.08.2020 г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция - гр. София, в останалата му част, с която
на жалбоподателката е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 15 281,34 лв., представляващо изплатена субсидия
за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., по подадени заявления за
плащане на площ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013
година.
Осъжда Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция – гр. София с ЕИК *********, административен адрес гр. София, ул. „Цар
Борис III“ № 136, да заплати на К.Й.К. с ЕГН **********, с адрес ***, разноски по
делото в размер на 367,08 лв. /триста шестдесет и седем лева и осем
стотинки/.
Осъжда К.Й.К. с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция – гр. София с ЕИК *********, разноски
по делото в размер на 84,77 лв. /осемдесет и четири лева и седемдесет и седем
стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :