Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 20.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и седми октомври
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № 9530 по описа на 2015 г. и за да
се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Х.К.П. срещу „Е.П.Ц.” ЕООД и Х.А., роден на *** г. в
Германия, с която са предявени пасивно, субективно съединени искове с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.07.2010
г. е дал на ответника физическо лице Х.А. сумата от 48 000 евро срещу разписка,
като сумата е дадена с цел да се плати задължение на дружеството „С.И.Т.“ ЕООД
с управител Б.П. по договор с ответника юридическо лице „Е.П.Ц.“ ЕООД, който е
трябвало да се сключи на 21.07.2010 г. в гр. Пловдив. Поддържа се, че до
сключването на такъв договор не се стигнало, но въпреки това ответникът А. е
платил на другия ответник от името на ищеца сумата от 48 000 евро срещу
разписка. Твърди се, че тази сума е платена от името на ищеца и получена от
ответното дружество при начална липса на основание, с оглед на което подлежи на
връщане, но същата не е върната до момента на ищеца. Поддържа се, че ответникът
А. отговаря солидарно с ответното дружество, тъй като е поел задължение към
ищеца да отговаря солидарно за връщането на сумата, след като се установило, че
същата е платена на ответното дружество без основание и подлежи на връщане.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците солидарно да върнат на ищеца сумата от 48 000 евро,
получена на 22.07.2010 г. при начална липса на основание, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба-21.07.2015 г. до
окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК на
18.12.2015 г. е депозиран отговор от ответника Х.А. чрез процесуалния му
представител адвокат Д., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към молба
от 04.11.2015 г. /л.43 от делото/. Счита, че исковата молба по отношение на
ответника-физическо лице е недопустима.
Не оспорва фактическите твърдения
за предаване на 20.07.2010 г. от ищеца на ответника А. сумата от 48 000 евро
срещу разписка, както и че на 22.07.2010 г. е предал сумата на ответника „Е.П.Ц.“
ЕООД.
Оспорва твърдението, че отговаря
солидарно с първия ответник. Твърди, че не е поемал контра престация, нито пък
е задържал процесната сума за себе си на друго правно основание.
В срока по чл.131 ГПК на
13.12.2015 г.-пощенско клеймо е постъпил отговор и от втория ответника „Е.П.Ц.“
ЕООД чрез процесуалния му представител адвокат Ю. надлежно упълномощен с
пълномощно приложено към отговора.
По същество оспорва иска като
неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че не е сключен договор със „С.И.Т.“
ЕООД, като твърди че такъв договор е сключен на 22.07.2010 г. Поддържа се, че
на 22.07.2010 г. са сключени 16 консултантски договора между различни фирми в
качеството на възложители и ответното дружество като консултант, съгласно
договореностите между К.С.в качеството му на управител на ответното дружество и
Х. П., а с течение на времето „С.И.Т.“ ЕООД придобива собствеността на капитала
на останалите дружества. В чл.11 на консултантските договори е уговорено
възнаграждение в размер на 24 960 лв. с включен ДДС. Твърди се, че с оглед
изпълнението на работата по тези 16 договора Х.К. П. е заплатил чрез Х.А. на К.С.,
управител на ответното дружество сумата от 48 000 евро, която сума представлява
авансово плащане по чл.11 на договорите /16х5850 лв./, като датата на която е
издадена разписката за получената сума 22.07.2010 г., е дата на сключване на
16-те договора. Твърди се, че за това първо по договорите авансово плащане са
издадени фактури от ответника и след така заплатения аванс изпълнителят е
изпълнил работата по 16-те договора качествено и в уговорения срок. Работата е
приета без забележки, но тъй като други плащания по договорите не са постъпили,
ответното дружество е завело искове в РС-Пловдив. Твърди се, че към настоящия
момент са влезли в сила съдебни решения по около 40 съдебни дела и във всичките
е прието, че сумата от 48 000 евро е послужила за заплащане на първата авансова
вноска по договорите. Твърди се, че отношенията между ищеца и втория ответник
не могат да бъдат противопоставени на ответното дружество.
Ищецът поддържа така предявените искове в съдебно заседание
чрез своя процесуален представител. Претендира разноски, заявява възражение о
чл.78, ал.6 от ГПК по отношение разноските на ответниците. Подробни съображения
излага в представените по делото писмени бележки.
Ответникът „Е.П.Ц.“ ЕООД в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу него
иск по съображения изложени в писмени бележки. Заявява възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът Х.А. в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
срещу ответника иск. Съображения излага в депозираните по делото бележки.
Софийски градски съд, I-6 състав, след преценка
на твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, че на 20.07.2010 г. ищецът Х.К.П. е предал на ответника Х.А.
сумата от 48 000 евро срещу разписка, както и че на 22.07.2010 г. Х.А. е предал
сумата на ответника „Е.П.Ц.“ ЕООД.
Спори
се относно основанието, на което сумата е предадена и налице ли е валидно
правно основание, на което ответникът-юридическо лице има правото да задържи
процесната сума.
В
разписката от 20.07.2010 г., подписана от ответника А. и удостоверяваща
предаването на сумата от 48 000 евро е посочено, че ищецът предава сумата на
ответника А., за да извърши от негово име и за негова сметка плащане по
договор, който следва да се сключи на 21.07.2010 г. между „С.И.Т.“ ЕООД,
представлявано от ищеца и ответника „Е.п.ц.“ ЕООД, представлявано от управителя
К.А.С..
В
разписката от 22.07.2010 г., удостоверяваща предаването на сумата от ответника А.
на първия ответник-„Е.п.ц.“ ЕООД, е посочено, само, че сумата от 48 000 евро е
платена на ответника А. от името на г-н Х.К.П..
От
приетите по делото доказателства се установява, че на 22.07.2010 г. ответното
дружество „Е.п.ц.“ ЕООД в качеството на изпълнител-консултант, е сключило 16
броя консултантски договора, както следва:
1.№
10-07-04 с „Т.“ ЕООД,
2. №
10-07-08 с „С.“ ЕООД,
3. №
10-07-12 с „ПЕП С.“ ЕООД,
4. №
10-07-05 с „М.“ ЕООД,
5.
№
10-07-07 с „ГНС.“ ЕООД,
6.
№
10-07-13 с „Д.С.“ ЕООД,
7.
№
10-07-03 с „А. С.“ ЕООД,
8.
№
10-07-06 с „В.“ ЕООД,
9.
№
10-07-14 с „В. С.У.“ ЕООД,
10.
№
10-07-16 със „С. 2010“ ЕООД,
11.
№
10-07-09 с „С.“ ЕООД,
12.
№
10-07-01 със „С.И.Т.“ ЕООД,
13.
№
10-07-11 с „М. С.“ ЕООД,
15.
№
10-07-10 с „Е.1“ ЕООД,
15.
№
10-07-15 с „Ц.С.“ ЕООД,
16. №
10-07-02 с „А.“ ЕООД.
С
представените справки от Търговския регистър се установява, че към момента, едноличен
собственик на капитала на 15-те търговски дружества, страни по посочените
по-горе договори в качеството им на възложители, е „С.И.Т.“ ЕООД, чийто
управител към датата на сключване на договорите-22.07.2010 г. е бил ищеца Х.К.П..
Договорите
са идентични по съдържание. По силата на така сключените договори дружествата-трети
за спора лица, в качеството на възложители, са възложили, а „Е.п.ц.“
ЕООД-консултант е приел да извърши: 1.изготвяне на бизнес-план и заявление за
подпомагане, според изискванията на ПРСР за отпускане на финансиране по ос 3,
мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“
на Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007
г.-2013 г.“ за „Фотоволтаична електроцентрала с обща мощност 98 kWp, находяща се в ПИ № 017062 по КК на с. Дуванлий, общ. Калояново, обл. Пловдив,
2.изготвяне на технически проект с подробни количествени сметки и подробно
спецификация на необходимите материали по всички части, 3.запознаване на
клиента с изискванията на финансиращата институция отнасящи се за проекта,
4.консултиране на клиенти при набавяне на изискваните документи, 5.препоръчва на клиенти експертни решения
относно всички архитектурни, технологични, нормативни, екологични и други
аспекти, свързани с конкретния инвестиционен проект. По силата на чл.11 от
договорите, възложителите са се задължили да заплатят на консултанта
възнаграждение в размер на 20 800 лв.
без ДДС, съответно 24 960 лв. с ДДС, като първото дължимо плащане е след
подписване на договорите в размер на 5 850 лв. с включен ДДС.
С
приетото по делото заключение на ССчЕ се установява,
че за получените с разписка 48 000 евро е дебитирана сметка 422 „Подотчетни
лица“ и кредитирана сметка 498 „Други кредитори“ с левовата равностойност с три
авансови отчета. За издадените 16 броя
фактури са взети следните стопански операции-по дебита на сметка 411 „Клиенти“
по кредита на сметка 703 „Приходи от услуги“ и кредита на сметка 4532 „ДДС“ на
обща стойност 93 600 лв.
Вещото
лице установява, че в хронологичния опис е видно, че получените 48 000 евро са
осчетоводени в счетоводните регистри в левова равностойност 93 849,11 лв. Пак в
хронологичните описи са отразени внесените суми договорени в чл.11 от
договорите като първа вноска, по счетоводна сметка дебита на 411 „Клиенти“ и
кредита на сметка 703 „Приходи от услуги“ с данъчна основа и сметка 4532
„Начислено ДДС“ с размер на ДДС. Вещото лице установява, че от посоченото
осчетоводяване е видно, че услугата е извършена, сумите са постъпили по
сметката на ответното дружество, след подписване на консултантските договори.
От
показанията на разпитаната свидетелка М.Б.Г. се установява, че е адвокат по
професия, а ответното дружество е било неин клиент, работила по проекта с Х.П.
през 2010 г., който в този момент бил собственик на „С.И.Т.“ ЕООД, което
дружество притежавало имот в Дуванлии /установява се и с приложената справка от
СВ-Пловдив/. Във връзка с проекта, ищецът регистрирал 15 еднолични ООД, като
зад тях като инвеститор стоял ищеца. В началото на месец юли 2010 г. били
подадени документите за регистриране на дружествата, а консултантските договори
били изготвени и трябвало само да се попълнят данните на дружествата след
регистрацията им. Дружествата обаче били вписани в ТР в началото на август, но
крайният срок за подаване на документите по Програма за развитие на селските
райони (ПРСР) 2007 г.-2013 г.“ наближавал и за това на 22.07.2010 г. били
подписани 16-те договора, по които авансът не можел да бъде платен от името на
дружествата, тъй като към този момент те все още не били вписани в ТР. Тези 15
дружества нямали собственост, поради което дружеството на ищеца „С.И.Т.“ ЕООД
им продало право на строеж върху съответната част за изграждане на
фотоволтаична централа /установява се със справката от СВ-Пловдив/.
Свидетелката установява, че през 2012 г. започнали да се водят дела срещу всяко
едно от дружествата за плащанията по договора, като след това и след
приключване на делата, едноличен собственик на капитала на всяко едно от тези
15 дружества, станало „С.И.Т.“ ЕООД.
Свидетелят
Г.Н.К. установява, че ищецът бил инвеститор и искал да прави фотоволтаични
централи в България и проектите за тези централи трябвало да бъдат изготвени от
ответното дружество „Е.п.ц.“ ЕООД. Било предвидено в един имот да има 15-16
малки централи, всяка една собственост на отделно дружество. Свидетелят
установява, че бил пълномощник на всички дружества и цялата документация
минавала през него и друг колега. Може да се е подписвал на фактури и ако го е
правел то е било в качеството му на пълномощник на управителя на фирмата.
От
приобщените към доказателствата по делото гр.д. № 6573/2012 г. и № 10902/2014
г. по описа на РС-Пловдив, отговори на искови молби и разпечатка от ЕПЕП, се
установява, че ответното дружество завело искове срещу 16-те дружества за
дължими, но неплатени суми по описаните по-горе 16 бр. консултантски договори.
Видно от отговора на искова молба по гр.д. № 6573/2012 г. по описа на
РС-Пловдив, ГО, 19 състав, подаден от „С.И.Т.“ ЕООД, чрез управителя му към
този момент-Б.П., дружеството е заявило, че на 22.07.2010 г. изпълнителят „Е.п.ц.“
ЕООД, чрез своя управител К.С.е получил в брой от г-н Х.А. от името на г-н Х.К.П.
сумата от 48 000 евро, за което е издадена разписка от посочената дата.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съобразно константната съдебна практика, в хипотезата на чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването на вещта,
съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да
доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата
е извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно
основание за даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието
на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу
него иск да бъде отхвърлен.
Спор по предаване на сумата от 48 000 евро на ответното
дружество няма.
Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест,
ответното дружество „Е.п.ц.“ ЕООД доказа, че е налице правно основание за
даването на процесната сума от 48 000 евро.
Безспорно е, че на 20.07.2010 г. ищецът чрез ответника Х.А.
е предал на ответното дружество сумата от 48 000 евро за плащане по договор,
който следва да се сключи между „С.И.Т.“ ЕООД и „Е.п.Ц.“ ЕООД. Установява се,
че на 22.07.2010 г. между „С.И.Т.“ ЕООД, представлявано от управителя и
едноличния собственик на капитала-Х.К.П. и „Е.п.Ц.“ ЕООД, е сключен
консултантски договор № 10-07-01. Не е вярно твърдението на ищеца, че към тази
дата собственик на „С.И.Т.“ ЕООД е Б.П.. При справка в Търговския регистър
/история на вписванията/ се установява, че в периода от 10.06.2010
г.-20.08.2010 г. управител и едноличен собственик на капитала е именно ищеца Х.К.П.,
а не Б.П., т.е. както към датата на предаване на процесната сума-20.07.2010 г.,
така и към датата на сключване на договора-22.07.2010 г. управител и едноличен
собственик на капитала на „С.И.Т.“ ЕООД е бил именно ищеца. Б.П. е вписана в ТР
като управител и едноличен собственик на капитала на „С.И.Т.“ ЕООД в периода от
20.08.2010 г. до 07.03.2018 г.
Безспорно
и с показанията на разпитаните свидетели се установява намерението на ищеца да
построи фотоволтаични централи за отпускане на финансиране по ос 3, мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“
на Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 г.-2013 г.“. Установява
се, че проектът е бил в един имот да има 15-16 малки централи, всяка една
собственост на отделно дружество. Този факт и свидетелските показания в тази
част, кореспондират на извършените от ищеца действия в този период /установени
с писмени доказателства справка от СВ-Пловдив и справка от ТР/-учредяване на 15
еднолични дружества /вписани в ТР на 03 и 04.08.2010 г./, както следва: Т.“
ЕООД, „С.“ ЕООД, „ПЕП С.“ ЕООД, „М.“ ЕООД, „ГНС.“ ЕООД, „Д.С.“ ЕООД, „А. С.“
ЕООД, „В.“ ЕООД, „В. С.У.“ ЕООД, „С. 2010“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „М. С.“ ЕООД, „Е.1“
ЕООД, „Ц. С.“ ЕООД и „А.“ ЕООД / и учредяването в полза на тези дружества в
един ден на 12.08.2010 г. право на строеж на фотоволтаична централа. Учредяването
на тези права е извършено от „С.И.Т.“ ЕООД с управител и едноличен собственик
на капитала към датата 12.08.2010 г. ищеца Х.К.П..
Безспорно
се установява, че дължимите авансови възнаграждения по чл.11 от тези договори и
след подписването им, възлиза в размер на процесната сума от 48 000 евро, както
и безспорно се установява, че тази сума е осчетоводена от ответното дружество
след подписване на договорите. Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че към датата на сключване на договорите 22.07.2010 г. 15-те еднолични
дружества не са били вписани в Търговския регистър /това е станало както е
посочено по-горе на 03.и 04.08.2010 г./, поради което не е имало как плащането
да бъде извършено от несъществуващи към 22.07.2010 г. правни субекти/ и предвид
изтичащите срокове за подаване на документи по проекта, дължимите авансови
вноски по всеки един от договорите е предадена от ищеца.
Действително към датата на извършеното
плащане, ищецът в качеството си на физическо
лице, не е бил страна, съответно длъжник по 16-те договори, но когато
естеството на задължението е такова, че може да
бъде изпълнено от всяко лице
и страните не са сключили договора
intuitu personae, задължението
може да бъде
изпълнено от трето лице. Тази
възможност произтича от същността на
изпълнението като осъществяване на дължимия резултат. Изпълнението на чужд дълг чрез
трето лице може да се
осъществи по няколко начина. Длъжникът може да упълномощи друго
лице да извърши
фактическите или правните действия по изпълнението и в този случай третото
лице действа от името на
длъжника и изпълнява като негов представител.
Допустимо е третото лице да изпълни
чужд дълг по своя инициатива,
без да е упълномощено от длъжника и да изпълни
от свое име.
За да има
погасителен ефект изпълнението от трето лице съгласно
чл. 73 ЗЗД, е необходимо последното да е знаело, че изплаща
чужд дълг и да е извършило плащането с желание да освободи длъжника
от задължението. Аргументи в тази насока могат да
се намерят и в разпоредбата на чл. 56 ЗЗД, уреждаща изпълнението поради грешка. Извършеното от третото лице
изпълнение на чужд дълг има
погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението от длъжника, когато
задълженията не са intuitu personae и изпълнението не е извършено поради грешка. За настъпването
на погасителния ефект е без значение
дали третото лице има или
няма интерес от изпълнението на чуждия дълг.
Законът не изисква наличието на правен интерес
като предпоставка за изпълнението от третото лице.
Правният интерес има значение само
във вътрешното правоотношение между третото лице, извършило
плащането, и длъжника, чието задължение се погасява, и се отнася до
възможността на третото лице да
се суброгира в правата на кредитора
съгласно чл. 74 ЗЗД.
Безспорно е, че задълженията по 16-те договора
не са intuitu
personae, както и че за ищеца е бил
налице правен интерес да изпълни
задълженията по тях с оглед изложеното по-горе, относно неговите инвестиционни намерения в
България.
Неоснователни
са възраженията на ищеца и ответника-физическо лице, че плащанията по тези
договори, както и самите договори, са неотносими към
настоящото дело.
Безспорно
е, че към момента на учредяването им през 2010 г. и 15-те дружества са вписани
с различни от ищеца управители и еднолични собственици на капитала на
дружествата. Но безспорно с показанията на двамата разпитани свидетели се
установява, че инвеститорът зад тези дружества е именно ищеца и че те са
създадени с цел и във връзка с проекта и намеренията му да изгради в България фотоволтаични централи. Показателно в тази насока и
свързаността между дружествата е и фактът на учредяването в тяхна полза право
на строеж, както и че впоследствие през 2012 г. едноличен собственик на
капитала на всичките дружества е станал именно ищеца Х.К.П..
Всички
обсъдени по-горе факти в тяхната съвкупност водят до един безспорен извод, че
сумата платена от ищеца на ответното дружество е платена на правно основание и
е дължима на основание чл.11 от договорите.
Косвено
доказателство /обсъдено не изолирано от горе обсъдените доказателства, а
съвкупно с тях/, в подкрепа на горния извод на съда, е изявлението на „С.И.Т.“
ЕООД чрез управителя му към този момент-Б.П., обективирано в отговора на искова
молба по гр.д. № 6573/2012 г. по описа на РС-Пловдив, ГО, 19 състав, подаден от
„С.И.Т.“ ЕООД, че на 22.07.2010 г. изпълнителят „Е.п.ц.“ ЕООД, чрез своя
управител К.С.е получил в брой от г-н Х.А. от името на г-н Х.К.П. сумата от 48
000 евро, за което е издадена разписка от посочената дата.
Всичко
гореизложено води до извода, че ответното дружество не дължи връщане на сумата.
По
отношение на иска предявен срещу ответника-физическо лице. Същият е напълно
неоснователен, доколкото безспорно се установява, че ответникът А. е изпълнил
задължението си и е предал сумата на ответното дружество, следователно не се е
обогатил по никакъв начин за сметка на ищеца. Що се отнася до претендираната
солидарна отговорност от двамата ответници. Както е известно от правната
доктрина солидарната отговорност може да е предвидена в закона или да е
уговорена с договор. Нито една от двете хипотези не е налице.
Що се
отнася до твърдението на ищеца, че е оспорил процесните договори като нищожни,
съдът намира, че ищецът не е въвел надлежно в настоящия процес възражение за
нищожност на тези договори, тъй като в първото по делото съдебно заседание на
08.11.2016 г. ищецът е оспорил тези договори като нищожни, в която връзка е
предявил инцидентни установителни искове за установяване нищожността на тези
договори, поради което и производството по настоящото дело бе спряно до
приключване на исковото производство по инцидентните искове, което обаче с
влязло в сила определение е прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК. След
възобновяване на настоящото производство и в първото открито съдебно заседание
след възобновяване на производство на 28 юли 2020 г. ищецът не е въвеждал и не
е поддържал възражение за нищожност на процесните 16 договора, поради което
настоящият съдебен състав намира, че не е сезиран от ищеца с възражение за нищожност
на процесните 16 договора.
По разноските в процеса:
С оглед
изхода на делото, направеното искане от процесуалния представител на ответника
и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника „Е.П.Ц.“ ЕООД направените от него разноски.
Неоснователно
е възражението за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение. Действително и при материален
интерес от 93 879,82 лв., /левовата равностойност на 48 000 евро/ минималното
адвокатско възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. възлиза на сумата от 4 015,67 лв. с ДДС. От друга страна делото
е на производство от 2015 г., отличава се с фактическа и правна сложност,
защитата на ответника е свързана с ангажирането на много доказателства.
С оглед на
горното дължимите на този ответник разноски са в размер на 8040 лв. с
ДДС-платено адвокатско възнаграждение и 200 лв.-възнаграждение вещи лица, или
общо сума в размер на 8 240 лв.
Ответникът Х.А.
не е заявява претенция за разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от
горното Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от Х.К.П., роден на *** г. в Т., Г., чрез
адвокат М. В. С. ***, офис 8 пасивно, субективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД против ответниците „Е.П.Ц.“ ЕООД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и Х.А., роден на ***
г. в Германия, гр. Врицен, със съдебен адрес:***,
адвокат Д. за осъждането на ответниците да върнат на ищеца сумата от 48000 евро
/четиридесет и осем хиляди евро/, получена на 22.07.2010 г. при начална липса
на основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане
на исковата молба-21.07.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Х.К.П., роден на *** г. в
Т., Г., чрез адвокат М. В. С. ***, офис 8 да заплати на основание чл.78, ал.3
от ГПК на „Е.П.Ц.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 8 240 лв. /осем хиляди двеста и четиридесет
лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: