РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 833/30.4.2020г.
гр. Пловдив, 30.04. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XIIІ състав, в публично съдебно заседание на пети март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря П.Ц., като разгледа
докладваното от съдия Пасков адм. дело № 3736 по
описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред първа инстанция.
Делото е образувано по жалба на М.И.И., ЕГН **********, чрез адв. Д.,
срещу Ревизионен акт (РА) с № Р-16001618001021-091-001 от 09.08.2019 г.,
издаден от Т.В.П.- началник на сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил
ревизията, и Е.К.С.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 644 от 11.11.2019 г. на директор дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”(Д”ОДОП”), - Пловдив, при Централно управление
(ЦУ) на НАП, в частта, с която на жалбоподателя са установени задължения както
следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г.
в размер на 143.33 лв. и лихви 91.34 лв. и данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. – 986.10 лв. и лихви 428.05
лв.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадения
акт, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се,
че изводите на приходната администрация са неправилни от фактическа страна, а
оттам е приложен грешно и материалния закон, поради кооето
е сгрешен и съответния финансов резултат за ревизирания период по години.
Твърди се също така, че ревизиращият екип не е съобразил всички обстоятелства,
свързани с всички получени от РЛ доходи, към кой момет
са получени и какви са направените във връзка с тях разходи. Оспорват се и
лихвите по така определените задължения, като се сочи практика на ВАС, според
която, задължението за лихви е извън обхвата на отговорността по чл.19 от ДОПК.
Иска се отмяна на акта.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. П., който поддържа жалбата по
доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита и претендира
разноски.
Ответникът - директор на дирекция
“ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от юриск. Б., излага становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата
е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален
срок, поради което се явява допустима.
Началото на ревизионното производство е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с № Р-16001618001021-020-001 от 21.02.2018
г. (л.1238 т.4), издадена от Г.Ч., -началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив,
в качеството му на заместник на Т.В.П., с обхват на задължения за: годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода: 01.01.2012
г. – 31.12.2016 г. и данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г.,
като е определен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от
датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път. Със
Заповед за спиране на ревизионното производство № 16001618001021-023-001/12.04.2018
г. (л.227, т.1), на основание чл.34 ал.1 т.4 от ДОПК и във връзка с постъпила
молба от М.И. вх. № РД-20-1043/10.04.2018 г., производството е спряно, за срок
до 12.07.2018 г. Със Заповед № Р-16001618001021-143-001/12.07.2018 г. (л.225,
т.1) ревизионното производство е възобновено и е даден срок за приключването му
до 07.09.2018 г. Със ЗИЗВР № Р-16001618001021-020-002/04.09.2018 г. (л.1262,
т.4) срокът на ревизията е продължен до 08.102.108 г., а със ЗИЗВР №
Р-16001618001021-020-003/05.10.2018 г. (л.1264, т-4) същият е продължен до
06.11.2018 г. Със Заповед за спиране № Р-16001618001021-023-002/15.11.2018 г.
(л.1266, т.4) ревизионното производство отново е спряно на основание чл.34 ал.1
т.2 от ДОПК за срок до приклйчване на друго контролно
или административно производство. Със Заповед № Р-16001618001021-143-002/18.07.2019
г. (л.1267, т.4) ревизионното производство е възобновено, считано от 18.07.2019
г.
В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен и
Ревизионният доклад (РД) с № Р-16001618001021-092-001/22.07.2019 г. (л.58,
т.1). В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК от страна на РЛ е депозирано възражение
вх. № 94-00-4866/31.07.2019 г. (л.46, т.1).
В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е издаден и обжалваният
в настоящото производство Ревизионният акт № Р-16001618001021-091-001/09.08.2019
г. (л.37, т.1).
В
срока по чл.152 ал.1 от ДОПК РА е обжалван пред горестоящия административен
орган, който в срока по чл.155 ал.1 от с.к. се е произнесъл с Решение № 644/11.11.2019 г. (л.30, т.1), като е потвърдил РА изцяло.
В
административната преписка е наличен оптичен носител (л.3, т.1), съдържащ
всички актове на приходната администрация и удостоверяващи валидни електронни
подписи от страна на съответния орган по приходите, както и сертификати да
валиден електронен подпис (л.21-25, т.1).
С
оглед делегирането на правомощията, към административната преписка са приложени:
Заповед № РД-09-1801/28.09.2018 г. (л.4, т-1), Заповед № РД-09-1215/29.06.2018
г. (л.7, т.1), Заповед № РД-09-363/01.03.2018 г. (л.10, т.1), Заповед №
РД-09-1230/11.07.2017 г. (л.13, т.1), Заповед № РД-09-21/10.01.2017 г. и
Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., всичи издадени от териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив.
При така установеното и предвид липсата на конкретни
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът намира
ревизионното производство за проведено при липсата на такива. Дори обаче да
бяха налице съществени нарушения на процесуалните правила, то съобразно чл.160
ал.1 от ДОПК, съдът не може да отмени акта само на това основание, а е длъжен
да се произнесе по съществото на спора.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
М.И.И. с ЕГН **********
е физическо лице (ФЛ) без дейност като ЕТ с постоянен адрес:***.
От проверка в търговския регистър (ТР)
за притежаваните от задълженото лице (ЗЛ) дялове в търговски дружества, дата на
придобиване/дата на продажба, размер на дяловете и капитала, е установено, че М.И.
е едноличен собственик на капитала и управител на „ И. 2010“ ЕООД, ЕИК по булстат *********. Дружеството е вписано в ТР на Агенцията
по вписванията (АВ) на 10.10.2016 г. със седалище и
адрес на управление: с. Оризаре, общ. Родопи, ул. „Кап. Бураго“
№ 7. Размерът на капитала е 10.00 лв., внесен към датата на вписването.
М.И., в качеството си на ФЛ не е бил и
не е регистриран по ЗДДС. През
ревизирания период няма декларирана основна дейност. Не са подавани ГДД за
формирани доходи от дейност като ЕТ или други доходи. РЛ няма регистрирано
фискално устройство. Семейно положение – разведен. По смисъла на §1 т.3 от ДОПК
М.И.И. не е свързано лице с юридически лица.
На лицето е извършена предходна ревизия
с УИН Р-16001618006959 от дата 15.11.2018 г. до дата 16-07.2019 г. със задължения
по КСО и ЗЗО, подробно посочени в РД на стр.2 от същия.
В хода на ревизионното производство с
протокол са присъединени документи и доказателства, събрани в хода на
предходната ревизия на лицето по КСО и ЗЗО. С Протокол № 1351230/18-07.2018 г.
(л.712, т-2) са присъединени документи от предходната ревизия, както и ПУФО №
П-1600167038594-073-002/31.01.2018 г. (л.715, т.2). С него са представени и
писмени обяснения от И. вх. № 94-00-3616/03.05.2017 г. (л.753, т.3), в които
заявява, че съпругата му – Ели Иванова, с която е разведен, преди 2013 г. е
продала наследствени имоти в с. Оризаре и в с. Галиче, общ. Бяла Слатина, като
с част от средствата, той е закупил превозни средства; купил и лек автомобил,
който ползвал в ежедневието като семейна кола. Посочил е също така, че предвид
работата му на автосалон, при появата на купувач, продава превозното средство
като семейно кола и с получените средства е закупил друго МПС.
На основание чл.37 ал.5, чл.47 и чл.57
от ДОПК са отправени запитвания и искания за представяне на документи и писмени
обяснения от външни институции, трети лица и други контролни органи, подробно
описани в РД. Във връзка с установяване на имущественото състояние на М.И. и
направените разходи на парични средства, е установено, че са извършвани
множество сделки (28 бр.) с МПС, подробно описани в РД на стр.3 -6 от същия.
Обобщавайки информацията от отговорите на ОД на МВР – Пловдив, община Пловдив,
общ. Родопи, от ИПДПОТЛ, от извършени проверки в ИС на НАП, документирани с
Протокол № 1475626/01.11.2018 г. (л.128, т.1), е установено, че М.и.И. е
извършвал независима икономическа дейност, свързана с покупко-продажба на МПС и
регистрация на автомобили. За периода 01.01.2012 г. –
31.12.2016 г. лицето не е отчитало тази дейност чрез ЕТ или ЕООД. Установено е,
че дейността е системна и е извършвана
през целия ревизиран период. Органите по приходите са констатирали, че
получените доходи е следвало да бъдат декларирани в ГДД по ЗДДФЛ за съответната
година на придобиване на дохода.
Въз основа на събраните доказателства и
установените обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, на основание чл.124 ал.1
от с. к. на ЗЛ е връчено Уведомление № Р-16—**********-113-001/13.11.2018 г. (л.116,
т.1), с което М.И. е уведоме, че основата за облагане
с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 от ДОПК ред. На РЛ е
връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано представянето на декларация за
имущественото състояние по чл.124 ал.3 от ДОПК. Органът по приходите е
пристъпил към определяне на основата за облагане с данъци, като е взел предвид
всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл.122 ал.2 от с.к., а именно: - т.1.,
т.2, т.3., т.4., т.8., т.10. и т.16.
На база извършените действия
ревизиращият екип е формирал извод, че през ревизирания период М.и. е извършвал
независима икономическа дейност, свързана с покупко-продажба на автомобили и са
определили данъчна основа от извършваната дейност по години, както следва:
-
За 2012 г. –
2 255.85 лв.;
-
За 2013 г. –
загуба в размер на 6 700.55 лв.;
-
За 2014 г. –
загуба в размер на 12 905.80 лв.;
-
За 2015 г. –
загуба в размер на 1 403.98 лв.;
-
За 2016 г. –
загуба в размер на 4 767.81 лв.
От тази дейност при ревизията е
формирана данъчна основа равна на 0.00 лв. за 2013,
2014, 2015 и
2016 г. и за тези години не е определен дълим данъс върху дохода. Положителен финансов резултат е
констатиран само за 2012 г. и същият подлежи на облагане с годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ за дейността като ЕТ.
С оглед изследване на имущественото
и финансово състояние на РЛ и ресурсите за
покриване на
разходите за издръжка на живот и направените вноски по банкови сметки и парични
средства, необходими за осъществяваната дейност – покупко-продажба на леки
автомобили, от органите по приходите са предприети действия за събиране на
доказателства за приходите и разходите на М.И. по години.
През периодите на ревизията е установено,
че И. е внасял парични средства в банковата си сметка, извършвал е разходи за
придобиване на МПС, като е реализирал минимални доходи от трудова дейност.
Балансът на паричните средства е изготвен на база представените документи от
лицето и получени документи от други източници (стр.34 -40 от РД).
В резултат
на направените констатации и извършения анализ в ревизията, за 2012 г. е
установено, че разходваните парични средства от РЛ не превишават получените.
Въз основа на тези констатации при ревизията е определена следната данъчна
основа и дължим данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2012 г.:
-
Установен
доход по реда на чл.122 от ДОПК 2 255.85
лв.;
-
Установени
ЗОВ за внасяне 1 300.32
лв.;
-
Годишна
данъчна основа 955.53 лв.;
-
Дължим данък
15% 143.33 лв.;
-
Данъчна
основа за доходи с неясен произход 0.00 лв.;
-
Дължим данък
10% 0.00 лв.;
-
Данъци,
подлежащи на приспадане от данъка
върху общата
годишна данъчна основа 0.00 лв.;
-
Дължим данък
за довнасяне 143.33 лв.
Установеният с ревизията данък за
довнасяне в размер на 143.33 лв. е дължим ведно с
лихвите, съгласно
чл.175 от ДОПК за периода 01.05.2013 – 19.07.2019 г. в размер на 90.51 лв. При този баланс е констатирано и, че за 2014
г. е налице превишение на разходите над приходите в
размер на 9 861.00 лв. Превишението е прието
като недеклариран и необложен с данък доход и се определя като данъчна основа
по реда на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК Ревизията е приела, че превишението
е в резултат на доходи от трудова дейност.
Така определената с ревизията по реда
на чл.122 от ДОПК данъчна основа за облагане с данък върху доходите на ФЛ за 2014
г. в размер на 9 861.00 лв., получена като разлика между действително
извършените разходи от ЗЛ, наличните парични средства и получените
приходи/доходи през годината, а дължимиаят данък е в
размер на 986.10 лв., ведно с лихвите, съгласно чл.175 от ДОПК за периода
01.05.2015 г. – 19.07.2019 г. в размер на 422.30 лв.
В РД е посочено, че по силата на чл.16
от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа за съответната данъчна година,
намалена с предвидените в закона данъчни облекчения, се определя за всеки
източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на закона. На основание
чл.17 общата годишна данъчна основа по чл.25, 30, 32, 34 и 36 от ЗДДФЛ,
намалена с предвидените в този закон данъни
облекчения.
Посочено е също така, че на основание
чл.67 ал.4 от ЗДДФЛ, дължимият данък по чл.48 се внася до 30.04. на годината,
следваща годината на придобиване на дохода.Съгласно чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ
размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата
годишна данъчан основа по чл.17 се умножи по данъчна
ставка 10 на 10. Доколкото не са представени доказателства, че става въпрос за
необлагаеми доходи по чл.13 ал.1 от ЗДДФЛ, то сумите, установени като укрити
доходи, се определят по реда на чл.122 от ДОПК и представляват данъчната основа
за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ.
За да потвърди РА, решаващият орган
изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип и посочил подробно нормативната
уредба, регулираща този вид финансови отношения. Констатирал е, че
жалбоподателят не е представил нови доказателства и не е оборил констатациите
на проверяващите, поради което е приел за безспорно, че М.И.И.
през ревизирания период е извършвал независима икономическа дейност –
покупко-продажба на леки автомобии; не са декларирани
извършените продажби на автомобили, както и, че в случая са от значение
извършваните действия, като е посочил подробно коя дейност е независима
икономическа дейност.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - Заповед № 545/25.01.2018 г. на и. д. директор на ТД на
НАП – Пловдив за разрешен платен годишен отпуск на Т.П.; 4 бр. запоеди на началник сектор при ТД на НАП и 2 бр. искания за
продължаване срока за извършване на ревизията.
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи.
На първо място, съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК,
съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт в
оспорената му част включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните
разпоредби по издаването му.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по
смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема, че
ревизионният акт е надлежно подписан от компетентни длъжностни лица по смисъла
на чл.119 ал.2 от ДОПК.
Издаден е в предвидената форма, съгласно чл.120 ал.1
от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 от ДОПК. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да са
самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт и предвид разпоредбата на
чл.160 ал.4 във връзка с ал.1 от ДОПК и задължението на съда да реши делото по
същество, като установи размера на данъчните задължения, без възможност за
връщане на преписката за отстраняване на процесуални нарушения.
На второ място, органите по приходите са приложили
принципите на обективност и служебно начало, заложени в чл.3 и чл.5 от ДОПК,
тъй като всички протоколи от извършени насрещни проверки на задължени лица, на
трети лица и институции, искания за представяне на доказателства и писмени
обяснения от трети лица, актове за възлагане на експертизи, протоколи за
приемане на резултати от експертизите и пр., са надлежно оформени по реда на ДОПК
и представляват годни доказателствени средства, и
сочат на липса на преднамереност в действията на органите по
приходите. Отделно от това, видно от така изготвените протоколи,
органите на данъчната администрация са положили максимални усилия за установяване
на фактите и обстоятелствата за определяне на данъчните задължения на лицето,
като са извършили проверки във всички информационни масиви /НАП, МДТ, ОД на
МВР/ относно собствеността на МПС-тата, като
наред с това са приложени и материали от извършена проверка от Окръжна
прокуратура – Пловдив, за което свидетелстват и представените по
административната преписка постановление № 1435/2017 г. на ОП – Пловдив (л.724,
т.2) и материалите към него. Извършени са проверки на трети лица, купувачи на
автомобилите, при което са предоставени отговори, ведно с документи. Самият
факт, че лицата са дали оябсенния и са представили
документи, обосновават извода за наличието на укрити приходи. Или иначе казано,
същият е реализирал доходи от тази си дейност, които не е декларирал.
Наред с това, следва да се отбележи, че И., сам в обясненията си пред органите
по приходите – вх. № 94-00-7033 от 05.10.2018 г. (л.166, т.1) твърди, че е
действал като пълномощник, поради което не следва да му се вменяват всички
задължения, но липсват доказателства за упълномощаване за подобни действия,
представени, както в хода на ревизионното производство, така и в настоящото
съдебно такова.
На
трето място, с оглед направените в хода на ревизионното производство
констатации, а именно – реализирани доходи от покупко-продажба на МПС-та,
липсата на декларирани доходи, органите на приходната администрация са приели,
че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1,т.2 от ДОПК, а именно: налице са данни за укрити приходи или доходи.
При това положение, и във връзка с правилното
разрешаване на текущия административноправен спор,
в случая, ще следва да се съобразят следните нормативни текстове:
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на ревизионния акт. Данъчната основа правилно е
определена по реда на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма
нарушение на процедурата по чл.124 ДОПК. На данъчно задълженото лице е
изпратено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК. Доходите за ревизираните години
са от извършени продажби на МПС.
Според разпоредбата на чл.122 ал.1, т.2 от ДОПК -
органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на
данъка към определената от него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни
за укрити приходи или доходи а ревизирания период.
Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК - В случаите по
чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или
доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава
размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. Направените
разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а"
от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на
декларираните получени средства.
В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на
чл.124 ал.2 от ДОПК - В производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122
ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.
Ето
защо, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
неправилно и незаконосъобразно са интерпретирани събраните по преписката
доказателства, като в резултат на това, неоснователно са му вменени задължения
за данъци върху доходите на ФЛ по ЗДДФЛ и съответните лихви.
Относно
задълженията по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ.
Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните физически лица са
носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република
България и в чужбина.
В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите на
облагане доходи – “Облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съгласно чл.17 от с. з.
общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25,
30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.
В случая, след извършена проверка за установяване на
факти и обстоятелства, е констатирано, че са налице и основанията на т.2 от
ал.2 на чл.122 от ДОПК, а именно: данни за укрити приходи или доходи.
Като последица от определената по реда на чл.122 от ДОПК основа за облагане с преки данъци при условията на чл.124а от ДОПК
ревизиращите са определили окончателния размер на осигурителния доход за тези
периоди, съгласно реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК и следващите се от
това задължения за внасяне на допълнителни осигурителни вноски за
периоди 2012 - 2016 г., като са приели, че лицето е извършвало трудова дейност,
за която са дължими и задължителни осигурителни вноски.
Правният извод е, че в случая е проявен съставът,
предвиден в хипотезите на чл.122 ал.1 т.2 ДОПК, във връзка с чл.123 ДОПК, което
предопределя определяне на основата за облагане с процесния пряк
данък по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
По
съществото на спора следва да се посочи, че всъщност той се концентрира в една
посока – че неправилно е определена данъчната основа за облагане с данък
доходите на физическите лица, респ. размерът на осигурителния доход, за всяка
една от процесните години, доколкото
неправилно, от страна ревизиращите органи не са кредитирани обясненията на
лицето, че не то е осъществявало търговска дейност, изразяваща се в продажба на
ППС, а е работило в автосалон и е продало семейната кола, като с парите от
продажбата е купувало друго МПС.
В хода на ревизионното производство на лицето е
направена съпоставка за съответствие между стойностите на имуществото на ЗЛ и
направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи за
ревизираните периоди, които са представени в табличен вид на стр.34 – 40 от РД (л.74
- гръб – л.77 - гръб, т.1), но задължения за доходи като ФЛ не са
установени.
Или
иначе казано, спорът всъщност, съобразно изложеното в самата жалба се
концентрира изключително и само относно правилното приложение на материалния
закон.
Първият спорен момент по делото е квалифицирането от
приходната администрация на доходите на И., като такива от стопанска дейност,
които са облагаеми по смисъла на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, според който, по реда на
ал.1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е
търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен
търговец.
За разрешаването на този спор е необходимо да се
подложат на анализ фактите във връзка с извършените продажби, обема /броя/ и
начина на осъществяването им от И., размерът на заплатената сума за всеки един
автомобил, а и други такива, от които реализира доходи, като цяло, а не във
връзка единствено и само със спорните такива.
Не се спори по делото, че РЛ притежава голям брой
автомобили, както и, че за голяма част от тях са представени договори за покупко-продажба
на МПС, сключени от самия М.И..
Безспорно е установен и голям брой продажби,
установено от справките на ОД на МВР – Пловдив на автомобили, собственост на
ревизираното лице.
Безспорно е установено и, че лицето е издавало
документи за тези покупко-продажби, но не е отчитало тази дейност чрез ЕТ или
ЕООД, не е декларирало доходи от тази дейност с ГДД и не е заплащало данъци.
При така събраните писмени доказателства, на
въпросите: реализирал ли е М.И. доходи от продажба на автомобили и
представляват ли тези доходи, такива от стопанска дейност, следва да се
отговори и съобрази следното:
При така възприетото от съда относно
законосъобразността на допълнително вмените задължения за данък по чл.48 ал.1
от ЗДДФЛ, следва да се отговори по следния начин.
Безспорно като местно физическо лице по смисъла на
чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, М.И. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание
чл.4 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни
(календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията.
В хода на ревизията е установено, че лицето няма
регистрация по ТЗ; няма участие като ФЛ в търговски дружества, кооперации и
юридически лица с нестопанска цел; няма обща регистрация по ДОПК с ЕИК по булстат, както и регистрация по ЗДДС. РЛ не е осигурител и
не е самоосигуряващо се лице за периода
2012 – 2015 г.; декларирал е самоосигуряване като
собственик на „И. 10“ ЕООД за периода 13.10.2016 г. – 31.12.2016 г., липсват и
данни за изплатени суми и удържан данък по чл.57 и чл.73 от ЗДДФЛ за 2012,
2015 и 2016 г. Такива са изплатени през 2013 г. в размер на 1 533.27 лв. и
за 2014 г. – 811.12 лв.
За ревизираниа период 01.01.2012 – 31.12.2016 г. лицето не е подавало ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ и не е декларирало доходи от
други източниципо чл.35 от ЗДДФЛ. РЛ не е декларирало
доходи през отчетните 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 г. различни от трудови
правоотношения, няма доходи от прехвърляне на имущество или доходи от други
източници по чл.35 от ЗДДФЛ.
С РА допълнително установените данъчни задължения за
данък върху дохода са определени във връзка с установените продажби на стоки –
превозни средства, като данъчната основа е посочено да е формира по реда на
чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ за доход, чийто размер е определен по правилото на чл.26 от ЗДДФЛ. Прието, че се касае за доход от стопанска дейност като ЕТ, а съгласно
чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, размерът на данъка върху годишната данъчна основа за
доходите от стопанска дейност като ЕТ се определя, като годишната данъчна основа
по чл.28 ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто.
В конкретния случай според съдебния състав, правилно
органът по приходите е приел, че се касае за доходи от стопанска
дейност като едноличен търговец и приложими са разпоредбите на гл. V раздел ІІ
от ЗДДФЛ, предвид на възприетото по-горе в това изложение, че в случая
осъществената от И. дейност по повод извършването на покупко-продажби на
множество МПС, попада в обхвата на чл.1 ал.1 т.5 от ТЗ, т.е. касае
се за осъществена от лицето търговска дейност.
В този смисъл и подлежащият на облагане доход и
данъчната основа е следвало да бъдат определени именно по реда на чл.28 ал.2
във връзка с чл.26 и следв. от ЗДДФЛ.
Това е така и в случаите, когато физическото лице не е
регистрирано като едноличен търговец – аргумент от чл.26 ал.7 ЗДДФЛ. От
значение е самата дейност да може да бъде квалифицирна като
търговска, а случаят касае значителен брой продажби на МПС за период от 5
години, което доказва, че се касае за търговска дейност, насочена към
реализиране на печалба.
Съгласно чл.26 ал.1 ЗДДФЛ, облагаемият доход от
стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна
печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на
едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския
регистър. Съответно данъчната основа се определя по реда на чл.28 ал.2 от ЗДДФЛ.
Материално-правното основание за облагане на доходи от
продажба на ППС, която може да бъде определена като търговска дейност е нормата
на чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, която гласи: „Размерът на данъка върху годишната
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както
и за доходите от стопанска дейност по чл. 29а, се определя, като годишната
данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто.“.
В конкретния казус това означава най-общо, че правилно
е прието наличието на облагаем доход по смисъла на чл.28 от ЗДДФЛ, данъчната
основа за който се формира по реда на чл.26 от ЗДДФЛ, участваща при формирането
на общата данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ.
Всъщност при конкретно възприетото от съда /а и от
самите органи по приходите, като се съобрази РА в частта за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ/, в случая И. е реализирал облагаемия доход, от стопанска
дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но
не е регистрирано като едноличен търговец /във връзка с тази си дейност/, по
смисъла на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, резултатът от която, за нуждите на данъчното
облагане подлежи на определяне по реда на чл.26 от ЗДДФЛ, респ. данъчната
основа – по реда на чл.28 ал.2 от ЗДДФЛ, но който доход подлежи на облагане с
данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, поради което и за 2012 г. е определен такъв в
размер на 143.33 лв., предвид установената данъчна основа за тази година в
размер на 2 255.85 лв.
С
оглед изложеното по-горе, съдът намира жалбата в частта за определени
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена, а РА, в тази му част, да бъде
потвърден.
Относно
данък по чл.17 от ЗДДФЛ.
Що
се отнася до установения данък върху данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014
г. в размер на 986.10 лв., съдът намира изводите на приходната администрация за
правилни и законосъобразни. Това е така, тъй като не се обориха констатациите
на приходната администрация по отношение осъществяваната от М.И. стопанска
дейност – продажба на ППС, при което е реализиран доход от тези продажби, а
доходът от продажба на МПС е облагаем по реда на чл.33 от ЗДДФЛ, тъй като за
него не са приложими разпоредбите на чл.13 ал.1 т.2 б.“а“ от с.з.
Чл.13
ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДДФЛ гласи, че не са облагаеми доходите от продажба или
замяна на движимо имущество, с изключение на пътни, въздухоплавателни и водни
превозни средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на
продажбата или замяната е по-малък от една година, а съгласно чл.33 ал.2 т.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход е положителната разлика между продажната цена и цената
на придобиване при продажба или замяна на пътни, въздухоплавателни и водни
превозни средства.
Съгласно чл.17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа
е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена с
предвидените в този закон данъчни облекчения. Предвид факта, че в случая е
установено доход с неустановен произход, който органите по приходите са приели
за такъв по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, същият следва да бъде взет предвид при
определяне на общата годишна данъчна основа, а оттам и на данъчните задължения,
с оглед сочената разпоредба.
Ето
защо, съдът намира, че правилно е определено задължението за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г., предвид констатираните
доходи с неустановен произход за 2014 г. в размер на 9 861.00 лв., която
констатация не се обори от жалбоподателя в настоящото съдебно производство,
поради което жалбата е неоснователна и в тази и част.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя и в насока недължимост на лихви на
основание посочена в жалбата практика на ВАС, според която задълженията за
лихви са извън обхвата на отговорността по чл.19 от ДОПК.
В тази връзак
съдът намира за необходимо да посочи, че с разпоредбата на чл.19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата,
управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени
лица по чл.14 т.1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при
които възниква отговорността. Предмет на проверка от административните съдилища
е наличието или липсата на предпоставките по чл.19 ал.1 ДОПК.
Промените на чл.19 ДОПК,
влезли в сила от 04.08.2017 г., предвиждат отговорност
за неплатени данъци и осигуровки да носят и мажоритарните собственици и съдружници, които, към момента на възникване на
задълженията, недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции
така, че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници
или акционери. В тези хипотези отговорността им ще е пропорционална на
участието им в отчуждената част от капитала, като изразът "несъбрано
задължение" е променен на "непогасено задължение".
Като цяло, отговорността по чл. 19 ДОПК е самостоятелна
субсидиарна отговорност на трети за дружество лица,
която те носят за собствените си действия или бездействия, довели до
невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството като задължено
лице. Поради това, проверката, която извършват административните съдилища за
законосъобразност на ревизионния акт, с който се установяват задължения на това
основание, не може да обхваща повторен контрол на законосъобразността на вече
установените с влязъл в сила ревизионен акт по основание, размер и данъчен
период задължения на дружеството, а за наличие на предпоставките за възникване
на отговорността на третите лица в различните хипотези на тази разпоредба.
Съответно, установяването на тези предпоставки е свързано с конкретни данъчни
периоди, които следва да са в обхвата на ревизията.
В настоящия случай не се касае до
установяване на задължения на това основание – отговорност по чл.19 от ЗДДФЛ, а
се касае до задължение на ФЛ по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ, както се посочи
по-горе в настоящото изложение.
От една страна, разпоредбата на чл.175 ал.1 от ДОПК е
категорична, че за неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния
закон.
От друга страна, по реда на ДОПК се погасяват публични
държавни и общински вземания за: данъци, включително акцизи; митни сборове;
задължителни осигурителни вноски, т.е. за приходи в публичните осигурителни
фондове, както и за незаконосъобразни осигурителни разходи, т.е. за разходи,
извършени от публичните осигурителни фондове; други задължителни вноски;
държавни и общински такси; наказания - глоби, имуществени санкции, паричната
равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, конфискации и отнемане на
парични средства в полза на държавата; задължения, свързани с членството ни в
Европейския съюз.
Събирането на държавните и общинските публични
вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на
съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е
установено друго.
В случая е налице РА, с който са установени
задълженията за данъци по ЗДДФЛ, поради което за същите се дължат лихви на
основание чл.175 от ДОПК.
Крайният извод на този състав на съда
е, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а РА,
като правилен и законосъобразен – потвърден.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане
на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите
се констатираха в размер на 345.42 (триста четиридесет и пет и 0.82) лв.,
съобразно разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIII състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.И., ЕГН
**********, чрез адв. Д., срещу Ревизионен акт (РА) с
№ Р-16001618001021-091-001 от 09.08.2019 г., издаден от Т.В.П.- началник на
сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията, и Е.К.С.- главен инспектор
по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 644 от 11.11.2019 г. на директор дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика”(Д”ОДОП”), - Пловдив, при Централно
управление (ЦУ) на НАП, в частта, с която на жалбоподателя са установени
задължения както следва: годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. в размер на 143.33 лв. и
лихви 91.34 лв. и данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. – 986.10 лв. и лихви 428.05 лв.
ОСЪЖДА М.И.И.,
ЕГН **********, да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата
от 345.42 (триста четиридесет и пет и 0.82) лв., дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :