МОТИВИ
към присъда №23 от 23.10.2017г. по НОХД
№463/ 2016г. по описа на Кюстедилския окръжен съд
Кюстендилската окръжна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу К.Й.Х. по чл.282, ал.1 НК при фактическата и правна обстановка, изложени в обвинителния
акт- затова, че на 10.11.2015г. в гр.Бобов дол в качеството си на длъжностно
лице по см. на чл.93, т.1, б.“А“ НК- ******* гр.Б., е нарушил служебните си
задължения по чл.312, т.10 от ППЗИНЗС (да не позволява внасянето и държането
на неразрешени предмети и вещи) и по т.V „Преки задължения“ от
длъжностната характеристика, утвърдена
със заповед № ЧР-05-754/12.12.2012 г. на
Главния директор на ГДИН ( да изземва вещи и предмети извън
списъка на разрешените, утвърдени със заповед № ЛС-04-164/25.02.2011г. на
Министъра на правосъдието) с цел да набави за другиго- лишения
от свобода Б.В.С. облага, като е внесъл
в затвора вещи и предмети, които не фигурират в посочения списък и от това са
могли да настъпят немаловажни вредни последици.
Прокурорът поддържа
обвинението и изразява становище, че същото е доказано от събраните по делото
доказателствени средства. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
лишаване от свобода, което да се отложи при условията на чл.66, ал.1 НК.
Защитникът на подсъдимия Х.-
адв. А.Р. пледира за оправдателна присъда. Развива подробни съображения за
недоказаност на обвиненията по чл.282,
ал.1 НК. Твърди, че подсъдимият Х. е невинен и иска оправдаването му.
Подсъдимият К.Й.Х. дава
обяснения в хода на проведеното съдебно следствие, не признава се за виновен и
иска постановяване на оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд,
след като събра необходимите
доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след
обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.14, чл.303 и сл.от НПК, като обсъди доводите
и възраженията на страните, приема за
установена следната
фактическа обстановка
Подсъдимият К.Й.Х. е роден
на *** г. в Р К.. С постоянен адрес ***, със средно образование. Женен е, не е
осъждан. На 13.01.1994г. е назначен със заповед II- 5 на Началника на Затвора
Бобов дол на длъжност „*****“- срвн. акт за встъпване
в длъжност – л. 68, т.I от ДП.
На 31.01.2013г. е
утвърдена длъжността характеристика за „****“ съгласно чл.13, ал.2, т.10 от ЗИНЗС. В същата е посочено мястото на длъжността в организацията (степен на подчиненост), като за тази длъжност пряката
подчиненост е на длъжността „***“, основна цел на длъжността- чрез пряка и непосредствена
охранителна дейност да осигурява ред, безопасност и сигурност в местата за
лишаване от свобода, в съответствие с
нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи служебната дейност;
преки задължения, насочени в няколко
основни аспекта-управление и комуникация
с лишените от свобода, насочване на движението на лишените от свобода,
поддържане на безопасността, снаряжението и оборудването, осъществяване
третирането на лишените от свобода,
комуникация с персонала,
обучителни дейности. В раздел V на посочената
длъжностна характеристика едно от
преките задължения за дейността е да изземва вещи и предмети извън списъка на
разрешените или придобитите. – срвн. длъжностна
характеристика- л.64, т.I ДП.
Със заповед № ЛС-04-164/
25.02.2011г. на Министъра на
правосъдието и на осн.чл.10, ал.1 вр.
чл.122, ал.1 и чл.15, ал.1, т.8 ЗИНЗС и чл.82 от ППЗИНЗС бил утвърден Списък на
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от
свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и
затворническите общежития могат за
получават, ползват и държат при себе си или на определените за това места.
Разрешените лични вещи са обособени
в няколко раздела- лични дрехи, вещи и хранителни продукти, които могат
да се държат в спално помещение; хранителни продукти, държани в определени от администрацията места; вещи и
предмети, които могат да се държат и ползват с разрешение на началника на
затвора и други предмети за ЗООТ.
Във връзка с необходимостта от
осъществяване на контрол срещу нарушението на дисциплината от служителите в
затвора и недопускане на нерегламентирани контакти на служители на
администрацията с лишени от свобода, е
била издадена заповед № Л-696/ 08.10.2008 г. на Началника на Затвора, с която се забранява внасянето на GSM апарати в зоните на затвора, в които
има движение на лишени от свобода, както и на всички постове; разпоредено е GSM апаратите да се ползват само в
административната част на затвора, като
е определена административна част на същия- л.80 от делото.
Подобна заповед е издадена и на
05.02.2016 г. с №Л- 105, с която е забранено внасянето на GSM- апарати и части за тях- SIM- карти, батерии и зарядни
устройства, както и други аксесоари- хендсфри,
калъфи, панели и др. в зоните на затвора и на всички постове, като са
определени местата за съхранение на мобилните
телефони- л. 82 от делото.
При извършвани внезапни проверки
на лишените от свобода, често затворническата администрация констатирала
наличие на вещи, извън посочения списък. В тази връзка Началникът на Затвора-
св.А.А. при провеждане на инструктаж с надзорно-
охранителния състав обръщал внимание за необходимостта от недопускане на
внасянето на забранени за притежание вещи.
През
м. август 2014 г. в затвора постъпил св.Б.С. по прякор „****“ за изтърпяване на
присъда ЛС. Той се познавал с подс.Х. и към края на м. октомври последният поел
ангажимент пред св. С. да му внесе 1 телефон
и няколко сим- карти.
В началото на м. ноември св.С.
се обадил на майка си св. И. от затвора
с молба да му купи реотани за тостер. Казал й, че негов приятел ще й остави телефон и няколко сим- карти, които после същата трябвало да предаде на друг
негов приятел заедно с реотаните, за да
стигнат до него в затвора. Оплакал й се, че говоренето в затвора по установения ред е много скъпо и
затова има нужда от тези вещи.
След няколко дни тя се срещнала
с непознат за нея мъж до блока, в който същата живее- на ул. „******“ в гр.К., като това лице й предало
найлоново пликче в което имало телефон, зарядно
устройство и няколко сим- карти, в които същата поставила реотаните. На 09.11.2015г.
св.С. й се обадил и й казал да излезе пред дома си и да предаде вещите на друг
мъж. Св.И. сторила това и ги предала на подс.Х..
През същия период от време до св.А. постъпила оперативна
информация, че служители на затвора и по- специално подс. Х. са ангажирани с
внос на забранени предмети. В тази връзка издал устна заповед до св.Р.П.- ****
„****“ да извърши личен обиск на
лицата, за които има такава информация
при постъпването й. Преди излизането си
в отпуск за периода от 02.11.2015г. до 23.11.2015 г., св.А. наредил да
се подготви издаването на писмени заповеди за проверка на служители, които
подписал. Наредил същите да бъдат изведени ( с поставяне на номера и дати в
деловодството и посочване на имената на лицата) при постъпването на информация за наличие на внос на забранени вещи.
Св.А. излязъл в отпуск на 02.11.2015
г., като и по време на отпуска си с оглед естеството на дейността си, всеки ден
бил информиран за обстановката в затвора, а и отпуска му бил прекъсван. По
време на отсъствието си бил заместван от Зам.началника на Затвора- св.В.К..
При постъпване на оперативната информация, че
на 10.11.2015 г. подс.Х. ще внесе в затвора забранени вещи, рано сутринта на
същата дата писмените заповеди на св.А.
били изведени и им били поставени № Л- 717/10.11.2015г. за извършване на обиск
по отношение на К.Х. и №Л- 718/10.11.2015г. за извършване на такъв по отношение
на св. Г.Г.. Посочените две заповеди са отразени в
заповедната книга на затворническата администрация- срвн.
копие от същата л.75- 77 от делото и са първите за този ден.
Св.П. разпоредил на св.Н.-
тогава работещ на длъжността „*****“, след извършване на инструктажа на новата смяна, сред която били подс. Х. и св.Г. и
преди застъпване на пост, същите да бъдат придружени до стаята на дежурния
главен надзирател, намираща се в района на затвора. Св.П. обяснил на Н., че е
постъпила информация, че у някой от посочените лица има вещи, забранени за притежание
в района на Затвора.
Св.Н. отишъл да намери подс.Х.,
който вече бил отишъл до поста си, за да приеме дежурството от предишната
смяна. Свел до знанието му разпореждането на
св.П. да го придружи до дежурната стая.
Подс.Х.
се притеснил видимо и започнал да си бърка в джобовете и се опитал да мине зад
гърба на св.Н.. Последният му разпоредил да се движи пред него и го придружил
по посоченото място. По пътя до там подс.Х. попитал може ли да се направи нещо,
на което св.Н. отговорил, че не може и че трябва да изпълни разпореждането.
Междувременно св.Г., който
трябвало да застъпи на друг пост, също бил доведен до въпросната стая, откъдето
излязъл св. П. и обяснил и на двамата, че ще им се извърши обиск и претърсване.
В дежурната стая влязъл подс.Х.
заедно със св.Н. и св.П.. Св.П. го уведомил за заповедта за обиск и отново го
попитал дали има вещи, чието притежаване е забранено в района на затвора. Подс.Х. извадил от вътрешен десен джоб на якето си найлонова торбичка в бяло и зелено и
я хвърлил. На въпрос на св. П. има ли нещо да каже, той обяснил, че тъкмо бил решил да не се занимава повече с това и
че се бил „****“. Бил видимо притеснен и зачервен. Попитал може ли да се
направи нещо, при което двамата свидетели отговорили, че няма какво да се
направи. На въпрос за кого са предназначени вещите в торбичката, подс.Х.
отговорил, че са били за затворника Б.С. по прякор „****“ и че ги е взел от
майката на С., за да му ги предаде. На въпрос на св.Н. какво ще вземе за
вещите, подс.Х. отговорил, че щял да вземе 150 лева. Св.Н. извършил обиск на
подсъдимия и в левия вътрешен джоб на якето му намерил „хендсфри“
за тел. Нокия, за което Х. заявил, че е негово.
Бил съставен протокол за личен
обиск на служител № 76/10.11.2015г. по реда на
чл.94 и чл.95 ЗИНЗС и чл.88 от ППЗИНЗС, изготвен от св.П.. В същия е
отразено, че на посочената дата в 08, 35 часа е извършен личен обиск на подс.Х.
в канцеларията на ДГН в района на затвора и че при него са открити моб. тел. м.“Нокиа“ м. 2330, хендсрфи за тел. „Нокия“, 4 бр.
нагреватели за скара с дължина около 50 см- 4 бр, SIM карта на Мтел №
8935901990833792246, SIM карта
на Виваком 89359032200037370915, SIM карта на Теленор
893590501005100510659361, SIM карта на Теленор
89359050100710063513, SIM карта на Теленор
89359050100710063653, SIM карта на Теленор
893590501007100646, зарядно за моб. телефон.
Стойността на посочените вещи
възлиза на 91 лева съгласно оценителната експертиза на вещото лице В.И.,
приобщена към доказателствения материал по реда на чл. 373, ал.1 НПК вр.
чл.282 НПК.
В хода на образуваното ДП посочените вещи са предадени от св. П. с приемо-предавателен
протокол на разследващите органи от 28.01.2016г.- срвн.
л.78 от ДП.
След това в стаята бил въведен и св. Г., на когото също
бил направен личен обиск- срвн.протокол за личен
обиск на служител № 77/10.11.2015г. по реда на
чл.94 и чл.95 ЗИНЗС и чл.88 от ППЗИНЗС, изготвен от св.П. и в когото не
били открити забранени за притежаване вещи.
Св.П. отвел подс.Х. в кабинета
на Зам. началника на затвора св.К.. Подс.Х. обяснил устно пред св.К., че вещите ги е взел
от майката на св.С., изтърпяващ в
момента наказание в затвора и били
предназначени за него. Изразил и недоволство от системата, в която работел, че
бил недооценен и пр. Бил поканен от св. К. да напише обясненията си в писмен
вид, което той сторил в нейното присъствие и това на св. П.- л. 20 от ДП. Там
изчакали пристигането на оперативните
служители от полицията на РУП Бобов дол,
които го транспортирали до там.
Междувременно св.П. сигнализирал
св. Е.Х., изпълняващ длъжността ***** „*****“ в **** гр. Б. относно намерените
вещи и дадените от Х. обяснения. Същият по разпореждане на висшестоящите си
ръководители се свързал в гр.К. с майката на
св.С.- св.Е.И. и в ОД на МВР й снел писмени обяснения. Св.И. му
разказала, че преди няколко дни й се обадил св. С. от Затвора и й казал, че ще
й донесат 1 бр. моб. телефон и няколко карти, които
тя няколко дни по- късно, ведно със закупени от нея реотани за тостер, предала на непознато за нея лице. Вещите били
предназначени за сина й.
Св.Х. отишъл в Затвора, откъдето транспортирал
подс. Х. до РУП Бобов дол. Там, в
присъствието на св. К. и В. снел обяснения от подс. Х.. В присъствието на тези
свидетели същият посочил, че имал уговорка от 05.11.2015 г. със св. С. да
посети майка му и да вземе телефон, който да му го предаде. Чул се с нея по
телефона, тя го чакала на улицата пред дома си и му предала 1 бр. телефон,
няколко сим карти и 4 реотана, при което на следващия
ден ги занесъл в затвора. Подс.Х. подчертал, че
не получил пари за тези си действия.
Св.И., предала вещите за
сина си, сочи, че не познава нито лицето, което й е дало вещите, нито пък това,
на което впоследствие ги е предала.
Със заповед № Л-
6190/10.11.2015 г. на ВПД Главен директор на ГД“ИН“ подс. Х. временно е
отстранен от работа, а по- късно е дисциплинарно уволнен.
От изисканата от КнОС справка от
Началника на Затвора № 3631/26.09.2017 г., приета към доказателствата по
делото, се установява, че системата за наблюдение в Затвора е изградена през
2009 г., като същата е
функционирала през 2015 г., както и
камерите на централния портал и на пост №3. На 10.11.2015 г. посочените камери
са били в режим на работа. От същия ден няма съхранени записи от системата за видеонаблюдение. На 10.11.2015 г. рамковия детектор,
поставен на входа на Затвора не е бил в режим на работа, тъй като бил
неизправен от 18.11.2014г., свидетелство за което е направения протокол за
технически преглед от сервиз от посочената дата. Посочено е, че системата за видеонаблюдение е изградена от четири записващи устройства.
Всяко от тях е снабдено с по един хард диск с капацитет от 2000GB. Към всяко от записващите устройства
има свързани по 16 видеокамери или общо 64 на брой. Времето на съхранение на
информацията е около 15 дни. Изключение правят случаите на възникване на инцидент и е било изискано
да се съхрани определен интервал от време на файл. След изтичането на
определения период от време, най- новата информация се съхранява върху най-
старата такава.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява и доказва от пок. на св.Е.Х., на Е.В., В.К., (разпитани от КнОС
и чиито показания по реда на чл.223 НК пред съдия в ДП са приобщени по
реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК), от пок. на
св.А., К. и Г., на св. Н.Н. и св.Р.П. пред КнОС и пред
органите на ДП, прочетени по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, от проведената
очна ставка между св.С. и св.Е.Х., частично от пок.
на св.С. и Е. пред КнОС и пред органите на ДП,
приобщени по реда на чл.281, ал.4 НК вр. ал.1, т.2 НПК, от оценителната експертиза на в.л. И., от цитираните по- горе писмени
доказателства, справки и бюлетин за съдимост.
по доказателствата
Доколкото защитната теза акцентира на
формата и начина на издаване на заповеди
№717 и 718/10.11.2015 г. за извършване
на личен обиск на подс.Х. и св. Г. и доколкото именно това действие е послужило като мотив за
образуване на НП, КнОС следва да обсъди на първо
място дали реда, предвиден в ЗИНЗС и ППЗИНЗС
е бил спазен. Несъмнено е, че с оглед постъпилите сигнали за възможно
внасяне на забранени вещи, св.А. първо е издал устно разпореждане за извършване
на личен обиск още преди излизането си в отпуск на 02.11.2015 г., както и
съответната писмена заповед, оформена с неговия подпис с изричното указание
същата да се изведе по деловоден ред в момента на постъпване на оперативната
информация. Впрочем, възможността за издаване на устно разпореждане за обиск
е изрично предвидена в разп. на чл. 94 ЗИНЗС в
редакцията на същата, действаща към момента на деянието. На второ място,
извършващият обиск св.П. е пристъпил към такъв по отношение на подсъдимия и св.Г.,
едва след като се е запознал с писмената заповед по арг.
от чл.
94 от ЗИНЗС. На трето място с оглед
предмета на доказване, предмет на проверка не е законосъобразността на
издадената заповед на Началника на Затвора, а начина на провеждане на обиска,
който е проведен съобразно разпоредбите на ЗИНЗС.
Не се споделя довода за липсата на
компетентност на Началника на Затвора да издава заповеди по време на отпуск. Въпросите за държавната служба в ГДИН са
уредени в глава III
от ППЗИНЗС, а за неуредените случаи се прилага ППЗМВР. (по арг.
от чл.
18 от ППЗИНЗС). В случая не се касае за обикновено държавно учреждение, а за пенитенциарно заведение с особен статут, върху което във връзка с дейностите по изпълнение на
наказанията се осъществява непрекъснат контрол от Началника на Затвора.
Доколкото единствено той има право да разпорежда извършването на обиск по
отношение на служители и то не произволно, а по повод влизането на съответните
служители в затвора, и доколкото това е станало след извършване на инструктажа
и в началото на застъпването на поста на подсъдимия, т.е. с влизането му в
сградата на затвора, то съдът няма основание да се съмнява, че в действията на
затворническата администрация е имало тенденциозност или желание да се намери
изкупителна жертва, в каквато насока са твърденията на защитата.
В обобщение, по
първият спорен въпрос - относно качеството и правното действие на издадената от
Началника на Затвора писмена заповед, адресирана до подсъдимия и указваща личен
обиск, КнОС намира, че същата е правомерна, издадена
е по съответния ред, предвиден в ЗИНЗС и ППЗИТЗС и в законосъобразна форма.
На
следващо място съдът кредитира изцяло
показанията на св.П. и св.Н., служители на затворническата администрация, които
са лицата, установили непосредствено наличието на забранени вещи у подс.Х..
Преди да ги разгледа подробно, КнОС изрично
подчертава, че липсват пречки за разпит
в качеството на свидетел по делото на св.Р.П., фигуриращ като съставител на
протоколите. Обективираните в тях действия не
представляват такива по разследването по наказателното производство, а имат
характер на мярка, целяща предотвратяване внасянето на територията на пенитенциарното заведение на забранени предмети и съответно
извършваща се по различен и изключително облекчен (в сравнение на процесуално следственото действие) ред - срв. чл. 94
от ЗИНЗС и чл.
88, ал.2 от ППЗИНЗС (без съдебна санкция, по заповед - устна или писмена -
на Началника на Затвора, без необходимост от участие на поемни
лица). Освен това св.П. не разполага с правомощия да извършва действия по
разследването, т.е. не е орган на ДП по смисъла на чл. 193
от НПК, поради което за него не важи ограничението на чл.
118, ал.2 от НПК. На следващо място- видно от съдържанието на самия
протокол и събраните по делото гласни доказателства- свидетелски показания на П.
и Н. е, че на въпроса дали притежава непозволени вещи, подс.Х. е бръкнал в
джоба на якето си и извадил пакет, в
които се намирали описаните в протокола вещи, т.е. не се касае до действие с
принудителен характер спрямо подсъдимия. В този аспект не са налице пречки за
свидетелстването на П. в наказателното производство за фактите и
обстоятелствата, които същият е възприел.
В този аспект показанията на
посочените свидетели, дадени пред КнОС, ведно с
показанията им от ДП, са взаимно допълващи се и безпротиворечиви
по отношение на началото на проверката на подс.Х.; по отношение на начина на
нейното протичане; по отношение на факта, че след като същият, в началото си на
застъпване на поста, е бил придружен до
дежурната стая, не е контактувал с никакви други лица; по отношение на неговата
реакция преди започване на проверката и в нейния ход; по отношение на
местонахождението на торбичката с откритите вещи, нейния цвят и големина,
относно идентичността им и относно обяснението за произхода и предназначението
на тези вещи. КнОС
ги намира за последователни, без наличие на колебания, неясноти или
логическа непоследователност; същевременно няма основание да се съмнява в
тяхната незаинтересованост, доколкото тези свидетели са имали единствено
професионални отношения с подсъдимия и по делото няма доказателства, а и не се
твърди за наличие влошени отношения с него. Липсват данни за тяхната предубеденост
или наличие на тенденциозност, поради което същите се приемат за обективни.
Идентичността в показанията им относно посочените по- горе релевантни за
обвинението факти се потвърждава и от отразеното в протоколите за личен обиск
по ЗИНЗС, както и от пок. на св.К., А., Х. и Г. в
частите, в които тези свидетели са имали съответните възприятия, поради КнОС няма основания да се съмнява в тяхната достоверност
По-нататък съдът дава вяра и на
пок. на св.Е.Х., Е.В. и В.К. пред КнОС
и пред органите на ДП по реда на чл.223 НПК, които като ***** към група „*****“
към Затвора са лицата, снели обяснения от подс.Х. в РУП Бобов дол, а св. Х.
непосредствено преди това е снел и
такива от св. И.. Техните показания кореспондират помежду си относно снемането на
първоначалните обяснения от подсъдимия, относно неговото поведение, относно
обяснението за произхода и предназначението им, относно липсата на досег между
тях и намерените вещи, по- късно предадени от затворническата администрация на органите на разследването, поради
което КнОС с оглед тяхната идентичност ги включва в
доказателствения материал. От своя
страна пок. на св.Х. относно предприетото от него
снемане на обяснения на св. И. и С. и придружаването на подс.Х. до РУП Бобов
дол се потвърждават от пок. на св.И. и К. и резултата
от проведената очна ставка между този свидетел и св.С., поради което КнОС
ги кредитира като обективни и достоверни.
На следващо място КнОС дава вяра на
показанията на св. А. и на св. К.- съответно ***** и ******* на *** Б. относно
условията и начина на издаване на заповедите за личен обиск по реда на ЗИНЗС по отношение на подс.Х. и св.Г.- както по отношение на даденото
предварително устно разпореждане към св. П. за провеждане на този обиск, така и
по отношение на наличието на такова
писмено разрешение, обективирано в посочените две писмени заповеди № 717 и 718 от 10.11.2015 г. Няма основание
да се сподели защитната теза, че такива заповеди не са съществували към момента
на проверката, доколкото това твърдение се опровергава от напълно идентичните
показания на тези двама свидетели, от пок. на св. П., както и от копието от заповедната книга на
затвора, в която за деня 10.11.2015 г.
тези заповеди фигурират и то като първи заповеди за въпросния ден. Тези
показания се потвърждават в отделните им части от пок.
на св. П.- по отношение на повода и началото на проверката този свидетел
потвърждава пок. на св.А., и по отношение на
разговора в кабинета на св. К.. Не може
да се приеме, че тези свидетели са заинтересовани, доколкото нито има данни, нито
пък се твърди, че същите, от висотата на административната си длъжност са имали
някакво отношение към подсъдимия по отношение начина на изпълняване на
задълженията му, поради което КнОС ги намира за последователни и обективни и ги
включва изцяло в доказателствения материал по делото.
Кредитират се и пок. на св.Г.-
вторият служител на затворническата администрация, обект на личен обиск,
доколкото показанията му се потвърждават изцяло
от пок. на св.Н. и св.П..
Към показанията на св.С. и И. съдът
подхожда с внимание, доколкото несъмнено забранените за притежаване вещи, открити у подс. Х., са били предназначени за
св.С. и доколкото поведението на тези свидетели е насочено към това да не
уличат себе си в противоправно
деяние. КнОС кредитира показанията на св. С. и св.И. в частите относно обажданията на св.С. на майка му, уговарянето на
подробностите относно получаване и
съответно- предаване на вещите, относно предназначението им за сина си,
доколкото и пред КнОС и пред органите на ДП тези
свидетели са били последователни в тези си твърдения и взаимно се
потвърждават.
Не се дава вяра на пок. на св.И. пред съда в частите, в които сочи, че
обаждането на сина й е било свързано
само с носенето на телефон, но не
и на сим карти, доколкото те се опровергават както от
прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК нейни показания от ДП, така и от пок. на св.Х., който веднага е снел обясненията й на
10.11.2015г. и пред когото тя е съобщила, че обаждането е свързано с носенето
на телефон и сим
карти, а също и от пок. на св. С. пред съда, който
изрично подчертава, че обаждането му е било свързано и със сим карти. По
идентичен начин показанията й пред съда се опровергават от пок.
на св. Х. относно броя на реотаните, както и от пок.
на св. Н. и П.. Не се кредитират показанията й пред настоящата инстанция, че е
предала вещите на друго лице, а не на подсъдимия, доколкото те се опровергават
по категоричен начин от пок. на св. Х., К. и В., пред
които подс. Х. е обяснил, че той лично е взел вещите от майката на св. С., за
да му ги предаде, и от пок. на св. Н., П. и К., пред
които в по- предходен момент е дал същите обяснения.
Не се кредитират показанията на св.И. пред съда, че
впоследствие при посещение на сина й в затвора, била разбрала от него, че друго
лице- св.А.Д. било оставило торбичка в затвора. Тези й показания са проверени
от съда чрез разпита на св. А.Д., лице, изтърпяващо присъда в Бобов дол, който пък развива версия, че
някаква торба му била дадена да я хвърли
пред столовата от лице на име Р..
За такова лице свидетелства и св. С., който пък сочи, че именно това
лице е отишло да вземе торбата от майка му. Същевременно св.С. не отрича и
твърди, че е знаел, че ще му бъдат вкарани вещи в затвора- телефон и сим
карти, но е очевиден опита на прикрие участието на подс. Х. в тази дейност, поради което КнОС отхвърля както неговите показания, така и на св. И. в
тези им части и ги приема за очевидно несъстоятелни и нелогични. В тази им част
показанията на тези двама свидетели се възприемат от съда като опит за оневинят
собственото си участие и да прикрият подс. Х., доколкото е безспорно
установено, че именно св.С. е адресат на вещите.
С идентични мотиви се отхвърлят
и укончливите показания на св. С., чиито показания
имат противоречив характер- от една страна не отрича, че е знаел, че именно на
датата 10.11.2015г. в затвора ще се
вкарат забранени и предназначени за него вещи, от друга страна прикрива
участието на подс. Х. с посочване на
други, неустановени лица. Тези показания се опровергават от признанието на самия подсъдим пред няколко свидетели в момента на установяване на вещите, че той е имал уговорка с този свидетел и че те саа
били адресирани за него.
Показанията на св.Д. се
отхвърлят като несъстоятелни, доколкото това лице свидетелства за наличие на
торба у него, дадена му от друг затворник и хвърлена в коридор в затвора. Доколкото свидетелят
нито сочи дата, нито други подробности от този случай, доколкото същият е
посочен от св. И., на която й било разказано от св. С., че това лице било
оставило някаква торба, който пък самия свидетел твърди, че не той я оставил, а
нему била дадена, съдът ги намира за
напълно несъстоятелни и като опит на св. С. чрез майка св. С. да се дистанцира
от случая.
Съдът намира за необходимо да коментира
стойността на двата протокола за личен обиск, претърсване и изземване с номера
съответно 76 и 77/10.11.2015 г., съставени по реда на чл.94 и 95 ЗИНЗС и чл.88ППЗИНЗС. Този обиск
не е станал по реда на НПК от оправомощен за това
орган. Нормите на чл.94 и чл.95 ЗИНЗС
уреждат възможността да се извършва обиск на служители и граждани, които влизат
в затвора, с изрична заповед на Началника по ред, определен с ППЗИНЗС, когато
има основание да се смята, че внасят забранени вещи, както и на
помещения в местата за лишаване от свобода.
Съгласно чл.
95, ал. 2 ЗИНЗС за извършените обиски и претърсвания се съставя протокол, в
който се отразяват резултатите от провеждането им. Нормата на чл.88 ППЗИНЗС
предвижда възможност за извършване на такива обиски и по отношение на служители, когато има основание да се предпола, че внасят забранени за притежание вещи.
Видно е, че
действията на органите на затвора са били напълно законосъобразни като уредени
в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, чийто съответни норми са спазени. Този режим обаче е от
значение за поддържане на реда и спокойствието в местата за лишаване от
свобода, но не и да разкрива престъпни деяния, каквато цел има наказателното
производство - чл.
1 НПК.
Посочените протоколи, доколкото обективират действията на служителите от затвора, нямат
доказателствена стойност по НПК,
тъй като не касае за надлежни
следствени действия в рамките на наказателно производство и за неговите нужди.
Те имат значение на писмено доказателство. Обективираните
в тях резултати следва да се проверят и чрез други доказателствени средства.
Такова доказателствено средство са показанията на присъствалите лица, както и
веществените доказателства, които реално са иззети и се съдържат към делото.
Доколкото е налице идентитет между отразените в тях
резултати, показанията на свидетелите, които са ги съставили и иззетите
веществени доказателства, предадени с приемо- предавателен протокол на органите по разследване,
както и с предявените от съда такива в хода на съдебното производство,
настоящата инстанция приема, че те установяват безспорно главния факт - че
подсъдимият е държал процесните вещи.
При преценка на обясненията на
подсъдимия, съдът се съобрази с двоякия им характер. От една страна същите представляват
пряко годно доказателствено средство по
см. на чл. 115 НПК и подлежат на анализ като такова едновременно с другите доказателствени средства. От друга
страна същите са израз на защитната му позиция, поради което подлежат на
внимателна преценка. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, че
същият този ден не е имал никаква възможност да се свърже със св.С. и да му
предаде вещите, доколкото това свързване не е необходимо да бъде лично, а е
било достатъчно същите да бъдат оставени на определено място. Въпросът за
приятелството му със св.С. не е от такова значение, доколкото е безспорно, че
двамата са се познавали. От друга страна самия св.С. не отрича, че е знаел, че
на 10.11.2015 г. ще бъдат внесени вещи в
затвора, предназначени за него. Идентично е и изявлението на подс. Х. в същия смисъл по време на установяване на
вещите пред св. П., Н., К., Х., К., В.. Премълчаването на лицето, което е
следвало да стори това, е израз на желанието на св. С. да не уличи себе си в
престъпление, още повече, че същият продължава за изтърпява наказание лишаване
от свобода.
На второ място развитата пред
окръжния съд теза, че торбичката с вещите е била намерена от подс.Х. в района на столовата, е напълно
неправдоподобна, както поради обстоятелството, че обиска е станал още в
началото на застъпване на поста от
страна на подсъдимия, така и се опровергава от реакцията на подсъдимия пред св.Н.
по пътя към дежурната стая, и по късно- пред св. П.. Следва изрично да се
подчертае, че обяснението му пред тези свидетели, а по- късно е пред св.К., Х., В. и К. изобщо не е било
свързано с това, че е намерил торбата с вещите, след като е влязъл в затвора.
Напротив, подс.Х. е бил напълно последователен в обясненията си пред тези лица,
че вещите са предназначени за св. С., че не смятал повече да се занимава с такива неща, и дали нещо може да се
направи. Показанията на посочените свидетели изцяло съвпадат по отношение на това му поведение и
несъмнено оборват развиваната по- късно защитна теза за намирането на
вещите вътре в затвора. Тази теза се
опровергава и от писмените доказателства, че
в този период от време металдетектора на входа
на затвора е бил неизправен и в този аспект е имало възможност за лесно
вкарване на забранени вещи от служители на затвора. Липсата на съхранени записи
от охранителни камери не следва да се разглежда като факт, който не установява
внасянето на забранените вещи, доколкото
това внасяне не е било оспорено от подсъдимия към датата 10.11.2015 г.,
поради което и разследващите органи не са счели за нужно да изискват такива
записи. По тези съображения обясненията на подсъдимия не се приемат като
доказателствено средство, а като израз на защитната му позиция.
Що се касае до въпросното хендсфри, същото не се намирало при другите вещи и такова устройство не е
било посочвано от св. С. при телефонните разговори с майка му, поради което
следва да се приеме, че е било на подс.Х., доколкото забраната за внос на
такива устройства е със заповед на Началника на Затвора от 05.02.2016 г. –в
един по- късен момент- срвн. заповеди на л.81 и л.82 от делото. Ето защо КнОС дава вяра на показанията на подс. Х. в тази им част и
намира, че това устройство е било негова собственост.
Останалите писмени
доказателства по делото- длъжностна характеристика, трудов договор, заповеди на
ГД“ИН“ относно утвърден Списък с разрешени вещи, заповеди на началника на
Затвора, препис от заповедна книга, свидетелство за съдимост не се оспорват от
страните по делото и представляват годно доказателствено средство по см. на чл.105 НПК, поради което се включват в
доказателствената маса от настоящата инстанция.
Относно останалите включени в предмета на
делото и правнорелевантни обстоятелства, противоречие
между доказателствените материали, събрани по делото, не съществува. Датата на
деянието, мястото на осъществяването му, вида на вещите и тяхната стойност се
установяват от представените по делото протоколи за обиск, приемопредавателен
протокол, показанията на всички свидетели, заключение на оценителна експертиза.
Доказателствата относно посочените обстоятелства са безпротиворечиви,
еднопосочни и по категоричен начин установяват тези факти.
Базирайки се на
посочената съвкупност от гласни, писмени и веществени доказателства съдът прие
за несъмнено установени по делото следните факти:
- Подс.Х.
е имал ангажимент за вкара в затвора
забранени вещи, предназначени за св. С.;
-Тези уговорки са
датирали още в края на м.октомври, за което е постъпила оперативна
информация до Началника на Затвора;
- по същото време св.С.
е организирал от затвора подготовката по внасянето на такива вещи, като е
координирал неустановено лице да го снабди и съответно да предаде необходимите
му вещи с посредничеството на майка му св. И. до подс.Х.;
- вещите са предадени от св. И. на подс.Х.. Това обсттоятелсто
се приема за установено въз основа на описанието на св.И. пред органите на ДП
на мъжа, на когото е предала вещите, съвпадащо
с описанието на подсъдимия и въз основа на показанията на св. Х., В. и К.
пред съда и пред органите на ДП, в които те са категорични, че в обясненията
си пред тях за произхода на намерените у
него вещи Х. е заявил, че лично ги е
взел от св. И. по указание на св.С. с намерението да му ги предаде и че именно
той ги е внесъл в Затвора. То се потвърждава и от пок.
на св. П. и Н., пред които подс.Х. потвърдил същото обстоятелство, както и че
той лично е взел вещите от майката на св. С., както и от пок.
на св. К., пред която съобщил същото в по- късен момент.
- внасянето на вещите
не се случило в по- ранен момент- в началото на ноември, както поради
обстоятелството, че подс. Х. е бил в отпуск и на 05.11.2015г. по собствено
твърдение е имал непредвидена смяна, така и поради обстоятелството, че
приготвянето на вещите е отнело няколко дни, а самото им предаване от св. И.
се е случило един ден преди намирането им на територията
на затвора;
- подс. Х. сутринта
на 10.11.2015 г. е внесъл вещите в затвора, използвайки обстоятелството, че металдетектора не работи, като същите са се намирали във
вътрешния джоб на якето му;
- в момента на застъпването на поста, му е
било разпоредено да придружи св.Н. до дежурната стая;
- там при
извършване на обиск са намерени забранените вещи;
- същите са били предназначени за св. С.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода. В хода на задържането си пред св.Н., П.,
К., Х., К. и В. подс.Х. е бил напълно последователен, че вещите са били
предназначени за св.С..
Логическият анализ на
така установените по делото обстоятелства в тяхната взаимовръзка, съпоставен с
правилата на житейската логика, води до несъмнените гореизложени фактическите
изводи. Наличието на съгласуваност на действията подсъдимия и св. С. се извлича
от обаждането на св.С. до майка му, предаването на вещите, поставянето на
закупените от нея реотани отново по указание на сина й, предаването им един ден
преди залавянето им и установяване на
фактическа власт върху тях от подсъдимия. Тези действия освен, че еднозначно
сочат наличието на постигнато съгласие къде и какви да бъдат вещите, как да
бъдат предадени, са в строга хронологична последователност, изключващо
случайното им намиране; установяват също, че подс. Х. е бил наясно със
съдържанието на торбичката, която е извадил от вътрешния джоб на якето си. Този
факт е показателен за наличието на съзнание у подсъдимия за вида и естеството
на вещите.
по правната квалификация
С действията си
подс. Х. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпления
състав на разп. на чл.282, ал.1 НК.
По
своята същност разпоредбата на чл.282, ал.1 НК, по която е обвинен подсъдимият,
представлява бланкетна наказателно правна норма. Тази
правна техника се е наложила с оглед характера на престъплението, установено в
чл.282 НК - общото престъпление по служба, приложимо единствено при липсата на
друго конкретно престъпление от посочените в НК. Целта на законодателя е била чрез
тази законодателна техника да обхване разнообразието на бързо променящите се
административни отношения, защитавани от престъплението по служба. Именно това
е причината съставът на престъплението по служба, установено в чл.282 НК да се
допълва с норми от други закони и подзаконови актове.
Като бланкетна наказателноправна норма, разпоредбата на чл.282 НК препраща
към разпоредби от закони и подзаконови актове, които определят елементи от
състава на престъплението. В тези нормативни актове следва да се търсят
конкретните задължения и права, чието нарушаване, превишаване или неизпълнение
би могло да доведе до възникване на основанията за наказателната отговорност от
извършилия престъпление. Тези нормативни актове следва да са действащи към
момента на извършеното престъпление, да създават конкретни права и задължения,
да са издадени от компетентен орган и тяхното нарушаване (респективно
неизпълнение или превишаване на създадени от тях права) да е в пряка причинна
връзка с настъпилите вредни последици (по чл.282, ал. НК) или с евентуално
възможните такива (чл.282, ал. НК).
За осъществяването на престъпление по
този текст следва изпълнителното деяние на виновното длъжностно лице да се е
изразило в нарушение или неизпълнение на служебните задължения или превишаване
на властта или правата. За реализацията
на състава на чл.282 НК като елемент от
обективната страна е възможността за настъпване на немаловажни вредни
последици, която възможност следва да бъде реална и действителна, а не
хипотетична. От субективна страна деянието се извършва при пряк умисъл, като
извършителят съзнава, че нарушава служебните си задължения и по този начин
могат да настъпят немаловажни вредни последици. Той действа със специфична
користна цел - да набави за себе си или за другиго облага или да причини
другиму вреда. Прекият умисъл е такова субективно психично отношение на дееца
към обществената опасност на деянието и неговите общественоопасни
последици, което изисква деецът не само да съзнава този характер и последици,
но и да е искал настъпването им. Когато прекият умисъл е съчетан със специална
цел, и това се изисква от състава на престъпление (както в случая), това
означава, че единствената причина и мотивировка на дееца за извършване на
деянието, е постигането на конкретно целеният престъпен резултат - в случая за
престъплението по чл.282 НК, за което е обвинен Х.- целеният резултат се явява
набавянето на облага за лишения от свобода Б.С.. Когато се
изследва психическото отношение на дееца
към настъпилия резултат, е необходимо да преценява съвкупно всички факти и
обстоятелства, които предшестват, съпровождат и следват настъпването на
престъпния резултат, а също така следва да се има предвид и каква преценка на
тези обстоятелства е дал самия деец.
Няма съмнение, че подс.Х. е субект на
престъплението, за което е обвинен- същият е изпълнявал длъжността „*****“ в *****
Б. и му е възложено да изпълнява със заплата постоянна служба в държавно учреждение. Същият е длъжностно лице по см. на чл.93, т.1,
б.“А“ НК.
От обективна страна е налице нарушение на
служебни задължения, обективирани в чл.312,
т.10 от ППЗИНЗС- да не позволява внасянето и държането на неразрешени предмети
и вещи. Или
въведено е обвинение, че подс. Х. е извършил дейност, несъобразена с
установените изисквания за заеманата длъжност, като е позволил внасянето на
вещи, нефигуриращи в Списъка на
разрешените, утвърдени със заповед № ЛС-04-164/25.02.2011г. на Министъра на
правосъдието.
В случая бе прието за безспорно
доказано, че подс.Х. не е изпълнил тези си задължения, като не само, че е
позволил внасянето на забранени вещи, но и сам лично ги е внесъл на територията
на затвора в нарушение на посоченото си задължение. Налице е следователно нарушение на конкретно задължение на
подсъдимия в съответното му длъжностно качество
Същевременно КнОС
счете, че не е налице нарушение на задълженията на Х., обективирани в т.V „Преки задължения“ от длъжностната
характеристика, утвърдена със заповед №
ЧР-05-754/12.12.2012 г. на Главния директор на ГДИН -
да изземва вещи и предмети извън списъка на разрешените, утвърдени със заповед
№ ЛС-04-164/25.02.2011г. на Министъра на правосъдието.
Това му вменено задължение не произтича
от нормативен акт по см. на чл.282, ал.1 НК.
За да е налице нарушение на
служебни задължения по смисъла на чл. 282, ал. 1 от НК, те следва да установени в нормативен акт,
като в Постановление
№ 2/09.06.1980 г. на Пленума на ВС тези актове не са изчерпателно посочени.
В този смисъл източници на служебни задължения могат да бъдат и подзаконови
нормативни актове, но не и задължения по длъжностна характеристика, посочена от
прокурора. Очевидно е, че тя не представлява нормативен акт, годен да обуслови
наказателна отговорност по чл. 282, ал. 1 от НК. Ето защо КнОС счете, че длъжностната характеристика не представлява
такъв източник на конкретни служебни задължения, поради което оправда подс. Х.
за това нарушение.
Налице е и вторият квалифициращ елемент
на деянието по чл.282, ал.1- възможност
от настъпване на немаловажни вредни
последици. Немаловажните последици се извеждат по аргумент на противното
от параметрите на понятието „маловажен случай“ по чл.93, т.9 НК, като понятието
„вредни последици“ е с по- широк характер от понятието вреди, защото освен имуществените
такива, в него се включват и тези с
нематериален характер. Понятието вредни последици е изяснено в практиката- ППВС
2/09.06.1980г., като е прието, че вредните последици могат да бъдат от
имуществен или неимуществен характер. Те се изразяват не само в посегателството
на обществени или лични имуществени права и интереси, но и в създаването на
съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи, в сериозно
разколебаване на авторитета и доверието
в тях. При решаване на въпроса за немаловажността на вредните последици следва
да се отчитат фактическите обстоятелства на конкретното деянието, като се държи
сметка за важността на нарушените обществени интереси, отрицателното им отражение в обществото и пр.,
като не е необходимо те са настъпили
реално, да само е достатъчно да е създадена реална, действителна възможност за
тяхното настъпване в бъдеще.
В
този аспект с действията си подсъдимият е засегнал
стабилността на правния ред. Т.е. налице е реална възможност от
настъпване на немаловажни нематериални вредни последици, имащи неимуществен
характер, доколкото сериозно е засегнат
освен авторитета на правосъдието и този
на учрежденията по изпълнението на
наказанията. Внасянето на забранени вещи от страна на държавен служител, имащ
изрични задължения по закон да не допуска внасянето на такива и то за
предназначени за лишен от свобода,
търпящ ограничения при изтърпяване на наказанието си, не представлява в никакъв
случай маловажен случай. Вредните последици се характеризират и с особена
важност за нарушените обществени интереси и намират отделно от това отрицателно отражение в колектива на затвора
и в обществото. За лишените от свобода се създава чувство за заобикаляне на установения
вътрешен ред, за възможности за друг режим на изтърпяване на наказанието, а не
този, определен от съда, като по този начин се облагодетелства определен
затворник. С подобно действие се
разколебава доверието на гражданите към институциите, имащи конкретни
задължения по контрол и надзор върху местата за лишаване от свобода, а към
този род отношения гражданите и
обществото като са особено чувствителни.
От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл. Описаните действия на подс. Х.- посещението на дома на св. И.,
вземане на вещите, подготвени за св. С., поставянето им във вътрешния джоб на
якето му, влизането на територията на
затвора с тях, са били извършени съзнателно от подсъдимия, защото той е бил
наясно, че чрез тези си фактически действия нарушава служебните си задължения
по чл.312, т.10 ППЗИНЗС и е знаел, че многократно е било напомняно на колегите
му за необходимостта от стриктно изпълнение на това му задължение. Прекият
умисъл в изложената деятелност на подсъдимия особено ясно и категорично се проявява
от фактическите действия на подс.Х.- същият се притеснил, попитал св. Н. не
може ли нещо да се направи, ядосал се, направил опит да го заобиколи,
от доброволното изваждане на вещите в дежурната стая пред св.Н. и св.П.. Тези
негови действия сочат много добре, че подсъдимия е знаел, че действа
неправомерно и държи в себе си забранени за внасяне в затвора вещи, респ. от тях се съди за
умисъла на подсъдимия. Тези негови действия обосновават прекия му умисъл,
доколкото същият е действувал
със съзнанието, че нарушава служебните си задължения, респ. той е подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Освен коментирания по-горе субективен
признак на описаното деяние, КнОС прие, че в случая е
налице и другия субективен елемент на разглежданото престъпление - специалната
цел за набавяне на облага за св.С.. Несъмнено всичките му действия са били
насочени към снабдяване на лишения от свобода с посочените забранени вещи,
които не му се следват. Те имат значението и характера на облага за него,
доколкото с оглед ограниченията му при
изтърпяването на наказанието, посочените вещи- мобилен телефон, сим- карти, зарядно устройство за
телефон, не са разрешени за притежание. Установяването на фактическа власт
върху тях несъмнено представлява облага, доколкото има имуществен характер и
представлява поставяне в по- благоприятно
положение на състоянието на другото лице- лишения от свобода С., който с притежанието на посочените забранени вещи
несъмнено би бил в състояние на привилегия в сравнение с останалите лишени от свобода.
По тези съображения КнОС
призна подсъдимия Х. за виновен в извършване на престъпление по чл. 282, ал.1 НК, като го оправда по обвинението за нарушение на
задължения по длъжностната му характеристика.
По наказанието
При определяне вида и размера
на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на
подсъдимия, взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
целите на наказателната репресия по чл.36 НК, всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Степента на обществена
опасност на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани с
гарантиране нормалната дейност на държавния и обществения апарат във всички
сфери на социалното управление, като с това престъпление се посяга върху общи вътрешнослужебни отношения в сферата на пенитенциарните
заведения, като същевременно се засяга и авторитета на правосъдието като цяло.
Степента на обществена опасност
на подсъдимия е ниска, доколкото същият към датата на деянието е бил неосъждан.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство за престъплението по чл.282, ал.1 НК КнОС
отчете чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на деянието. Отегчаващи
обстоятелства не са налице, поради което
наказанието бе определено при превес на смегчаващите
отговорността обстоятелства. Ето защо КнОС, като
съобрази минимума и максимума на наказанието, предвидено в този текст, определи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, считайки, че
този размер е адекватен на тежестта на извършеното престъпление. КнОС счита още, че чрез този размер освен ще се постигне
специалната превенция по отношение на подсъдимия, в най- пълна степен ще се реализира и
генералната спрямо останалите членове на обществото.
Отделно от това КнОС съобрази и
обстоятелството, че за това престъпление се предвижда възможността за
налагане на наказание лишаване от права
по чл.37, ал.1, т.6 НК. Като съобрази
обстоятелството, че с деянието на подсъдимия
във висока степен е засегнат авторитетът на пенитенциарното
заведение и като съобрази, че със същото
е извършено грубо погазване на закона, доколкото подсъдимият грубо е нарушил
служебните си задължения, с цел да набави облага за лишен от свобода, който би
следвало да се поправи, което обстоятелство
сочи на трайно незачитане на установения законов ред в страната, КнОС намери, че това наказание следва да му бъде наложено.
Извършено е престъпление от лице, работещо в сферата на пенитенциарните
заведения и има тежки несъставомерни последици поради
засилване на недоверието на гражданите към държавните институции и особено към
местата за изпълнение на наказание лишаване от свобода. Без принудително
ограничаване на достъпа на подсъдимия до властовия ресурс на държавната
администрация трудно би се реализирала възпитателната и предупредителна задача
на наказателната санкция както на плоскостта на личната, така и на на генералната превенция. Ето защо КнОС
на основание чл.37, ал.1, т.6 НК наложи на подсъдимия наказание „Лишаване
от право да заема държавна
и обществена длъжност” за срок от
2 (две) години. Когато
наказанието лишаване от права по чл.36, ал.1,т.6 и т.7 НК се налага заедно с
лишаване от свобода, размерът му не може да бъде по-малък от този на лишаването
от свобода – (в този смисъл Р-75-86 ІНО, Р-212-87-ІІІ НО). Затова и размерът
на това наказание бе определено в размер
на 2 години.
При
определяне на начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ КнОС
намира, че спрямо същия следва да се приложи института на условното осъждане по
чл.66, ал.1 НК, доколкото
предпоставките, предвидени в закона са налице- на подсъдимия е определено
наказание ЛС под 3 години и същият е неосъждан. Тази разпоредба се прилага
освен при наличие на тези предпоставки, и при преценка за целите на
наказанието.
При
преценка на условията по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита специфичната
обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС№6/75г.,
изм. с ППВС № 7/87г. изрично е изтъкнато, че тази преценка се прави с оглед
конкретната тежест на деянието, последиците от него, отражението му в
обществото и пр. В случая конкретното деяние от една страна се отличава с висока степен на тежест,
доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с нормалното функциониране
на органите на държавна власт и управление. От друга страна подсъдимият е с
ниска степен на обществена опасност, доколкото е неосъждан и, няма данни за
други негативни негови прояви. Тези обстоятелства сочат наличето на ниска
степен степен на обществена опасност на същия.
При разрешаването на въпроса за наказанието
съдът следва да постигне баланс между
посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо
превантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция
винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга
страна пък подценяването на същата би довело до трайни нагласи в обществото за
безнаказаност на тежките престъпления.
Нейните цели винаги се постигат чрез
индивидуална превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и
деяние строгост и тежест на наказанието. В този аспект КнОС счита, че
специалната превенция ще бъде осъществена единствено чрез прилагане на
института на чл.66 от НК, който ще
способствува за превъзпитанието на подсъдимия, без да е необходимо същият да
бъде извеждан от обществото.
Ето
защо КнОС счита, че наложеното наказание лишаване от свобода не следва да се
изтърпява ефективно, а следва да се отложи при условията на чл.66, ал.1 НК-
с изпитателен срок от 3 години, считано
от влизане на присъдата в сила. По този начин ще се изпълнят и целите на
генералната превенция- осъществяване на предупредително-възпиращото въздействие
на наказанието върху останалите членове на обществото.
по веществените доказателства и разноски
Съдът на осн. чл. 53, ал.
1, б.”а” от НК се поризнесе по въпроса ва вещестевните доказателства, и
счете, че същите следва да се отнемат в полза на държавата посочените
веществени доказателства:Малка найлонова торбичка в бяло и зелено, с надпис
в зелено "VICKO";Хендсфри "Нокия" - 1 бр.;Мобилен телефон марка "Нокия", модел 2330с, с IMEI - 355947/04/058726/6 - 1
бр., ведно с батерия;- Зарядно за мобилен телефон
"Нокия" с изписан номер
4868670276320606263; 06755387 - 1 бр.; -
гъвкави нагреватели за скара/реотани/ - 4 бр.,всеки с дължина около 50 см; - SIM карта Telenor № 89359050100710063653, SIM карта Telenor № 89359050100710063513; SIM карта Telenor № 89359050100710063646, SIM карта Telenor - № 89359050100510659361;- SIM карта MTel - № 8935901990833792246;- SIM карта Vivacom -№
89359032200037370915 след влизане в сила на присъдата следва да се унищожат.
На осн.
чл.189, ал.3 НПК подс. Х. следва да бъде осъден да заплати и сторените по
делото разноски в полза на РУ на МВР Кюстендил в размер на 77 лева.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК :