№ 207
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300501458 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Валенсия Груп" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полк. Сава
Муткуров" № 89, ет. 2, ап. 16, представлявано от управителя К.А.С., чрез
пълномощника по делото адв. Д.Г., против Решение № 260650 от 04.03.2021
г. постановено по гр.д.№ 20092 по описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив,
XIII- ти гр.с, с което се разваля сключения на 20.09.2019 г. между „Валенсия
Груп" ЕООД, ЕИК *********, и ИР. ИВ. В. ЕГН **********, като купувач,
договор за покупко - продажба на лек автомобил марка Киа, модел Киа
Мотор, без регистрационни номера, рама № ***, цвят тъмносин, с продажна
цена от 4 000 лева, като осъжда „Валенсия Груп" ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на ИР. ИВ. В. ЕГН **********, сумата от 4 566,97 лева,
представляващи стойността на продажната цена на продадения автомобил и
разноските по продажбата, както и осъжда „Валенсия Груп" ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на ИР. ИВ. В., ЕГН **********, сумата от 982,68 лева -
разноски
1
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Възразява се, че районният
съд не е коментирал аргументите и възраженията на жалбоподателя,
поотделно и в тяхната взаимовръзка. Конкретно се излагат съображения, че
ищцата не е върнала МПС, предмет на договора за продажба, и същото се
намирало в нейно държание, респективно се сочи, че не са ангажирани
доказателства за връщането на вещта, с което се оспорва правото на ищцата
да развали договора и да претендира връщането на платената продажна цена.
Искането към съда е да отмени обжалваното решение изцяло и да се
постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна ИР. ИВ. В. ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.***, чрез
пълномощника си адвокат И.К., с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Излагат се доводи по оплакванията в жалбата и се поддържа,
че с нотариална покана, приложена към исковата молба, ищцата е поканила
ответното дружество да се яви пред Нотариус в гр.Б. за обратното
прехвърляне собствеността върху автомобила и предаване на МПС.
Поддържа се, че вещта не е върната на продавача в следствие на неговото
пасивно поведение и бездействие. Възразява се, че фактическото връщане на
веща не е част от фактическия състав на развалянето на сделката, а последица
от това, за което излага подробни доводи. Моли се да се остави без уважение
въззивната жалба и да се потвърди атакуваното решение като правилно и
законосъобразно. Моли се за присъждането на разноските във въззивното
производство в размер на заплатения адвокатски хонорар от 550 лева.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, прие следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
2
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 195,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 193 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 20.09.2019 г. е
закупила от ответното дружество лек автомобил марка Киа, модел Киа
Мотор, без регистрационни номера, рама № ***, цвят тъмносин, за сумата от
4 000 лева, която е заплатила изцяло при получаването на автомобила. Твърди
за постигната уговорка всички разноски по сделката, както и тези за
регистрация и пускане в движение на автомобила, да бъдат за сметка на
купувача. Автомобилът бил обявен от ответника в перфектно състояние с 6
месеца гаранция. Твърди, че още в деня на покупката на автомобила, докато
се е прибирала с него към град Б., при скорост от 100- 110 км/ч., колата
започнала да се тресе. Първия работен ден след покупката на 24.09.2019 г.
ищцата отишла в КАТ - Б., където регистрирала автомобила. Твърди, че
същия ден при преглед на автомобила в сервиз са били констатирани
съществени недостатъци на същия. Било установено, че джантата е усукана,
трите отвора на джантата за шпилките били станали елипси, малко по - малко
от два пъти диаметъра на шпилката.Имало дълбока ръжда по
окачването,ходовата част, амортисьорите, пружините, гайките на осите на
колелетата. На 03.10.2019 г. при преглед на автомобила в оторизиран сервиз
на „Киа“ в гр.Б. се констатирало изключително тежко увреждане на ходовата
част на автомобила, поради което са им дадени препоръки да бъдат сменени:
преден мост и предни носачи, ляв и десен тампони плюс лагер макферсони,
предни амортисьори, кормилни накрайници, отпред вдясно главина заради
ABS датчик, предни дискове и накладки, задни дискове и накладки, задни
амортисьори, задни спирачни апарати силно ръждясали. В това състояние
автомобилът бил опасен и негоден за ползване по предназначението си.
Първоначалната цена за извършването на ремонта била 2500 лева. Посочва,
че констатираните дефекти на автомобила представляват скрити недостатъци,
които са се проявили след първоначалния оглед на автомобила при покупката
му и го правят негоден за ползване по предназначение. Тези скрити
недостатъци давали основане за развалянето на договора за покупко-
продажба по вина на продавача. Ищцата отправила рекламация до ответника,
който оспорил претенцията й за разваляне на сделката или за поемането на
разходи по ремонта.
Въз основа на изложените обстоятелства, ищцата моли съда да развали
3
сключения на 20.09.2019 г. между „Валенсия груп" ЕООД като продавач и
ищцата, като купувач, договор за покупко-продажба на лек автомобил марка
Киа, модел Киа Мотор, без регистрационни номера, рама № ***, цвят
тъмносин, с продажна цена от 4000,00 лева, като осъди „Валенсия груп"
ЕООД, да й заплати сумата от 4 566,97 лева, представляващи стойността на
продажната цена на продадения автомобил и на разноските по продажбата, от
които: 1. Сумата от 4 000 лева представлява заплатената продажна цена на
автомобила; 2. Сумата от 308,00 лева представлява заплатена от ищцата
продуктова такса при първоначална регистрация на автомобила при
снабдяване с транзитните номера в КАТ-Пловдив; 3. Сумата от 36,74 лева
представлява заплатената такса за снабдяване с транзитни номера в КАТ-
Пловдив; 4. Сумата от 66,89 лева представлява заплатената застрахователна
премия за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
за срок от 3 месеца; 5. Сумата от 46,74 лева представлява заплатената такса за
снабдяване с постоянни регистрационни табели в КАТ-Б.; 6. Сумата от 30,60
лева представлява заплатената цена по поръчка за ремонт в оторизирания
сервиз на КИА в град Б.; 7. Сумата от 18,00 лева представлява заплатената
нотариална такса за заверка на подписа на ищцата под нотариалната покана-
рекламация; 8. Сумата от 24,00 лева представлява заплатената нотариална
такса за връчване на нотариалната покана-рекламация; 9. Сумата от 36,00
лева представлява заплатената нотариална такса за изготвяне на протокол за
явяване/неявяване във връзка с отправената от ищцата нотариалната покана-
рекламация.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не са налице
основанията за разваляне на договора за продажба, ищцата моли, да бъде
намалена продажната цена на лекия автомобил марка Киа, предмет на
процесния договор за покупко -продажба от 20.09.2019г., със сумата от
2 500,00 лева, както и да се осъди ответника да заплати на ищцата тази сума,
представляваща стойността на намалението на продажната цена на
автомобила, предмет на договора.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не са налице
основанията за разваляне на договора за продажба, или за намаляване на
продажната цена на лекия автомобил, ищцата моли да осъди ответника да й
заплати сумата от 2 500 лева, съставляваща стойността на ремонта, за
4
отстраняване на недостатъците на продадения й от ответника лек автомобил.
С отговора на исковата молба по реда на чл.131 ГПК ответникът
„Валенсия Груп" ЕООД, ЕИК ********* е оспорил иска като неоснователен и
недоказан. Оспорва твърдените от ищцата скрити недостатъци на автомобила
и отговорността си като продавач. Позовава се на съобщение от ищцата до
лицето С.Ц., в което го информира, че на магистрала Тракия към гр.Ч. се е
опитала да подкара автомобила с 120 км/ч, от което се заключава, че
автомобилът е бил управляван в посочения участък с несъобразена скорост.
Твърди, че причината за авариране и дефектите на автомобила са неясни.
Моли за отхвърляне на иска.
Районният съд е постановил определение на 05.02.2021 г. в открито
съдебно заседание, с което е допуснал изменение на всеки от предявените при
условията на евентуалност искове чрез увеличение на размера им на 2 997, 50
лв.
С постановеното по делото решение районният съд е развалил
процесния договор за покупко-продажба на лекия автомобил, сключения на
20.09.2019 г. между ответника „Валенсия груп" ЕООД, като продавач, и
ищцата ИР. ИВ. В., като купувач, както и е осъдил ответника да заплати на
ищцата сумата от 4 566,97 лева, представляващи стойността на продажната
цена на продадения автомобил и на разноските по продажбата. За да уважи
предявения иск, районният съд е приел, че са налице твърдените от ищцата
скрити недостатъци на вещта, установени от заключение на СТЕ, както и че
ответникът е бил незабавно уведомен за скритите недостатъци, след
установяването им от ищцата. Според районният съд на осн.чл.193 ГПК
продавачът носи отговорността за скритите недостатъци на вещта, което
задължение на продавача съответства на правото на ищцата да избере една от
възможностите, уредени в разпоредбата на чл. 195, ал.1 ЗЗД, като в случая
ищцата е предпочела да поиска да бъде развален договора и да върне вещта, а
продавачът да й върне обратно цената заедно с разноските за продажбата.
От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че на
20.09.2019 г., с договор за покупко-продажба на МПС, ответното дружество, е
продало на ищеца употребяван лек автомобил марка Киа, за сумата от 4000
5
лева, заплащането на която се удостоверява от договора. Не се спори и
относно извършените допълнителните разходи за автомобила, посочени в
исковата молба и тяхната стойност, удостоверена от писмените доказателства
по делото.
Към отговора на искова молба е приложена имейл кореспонденция
между ищцата и С.Ц. от дата 25.09.2019 г., с която го уведомява за
констатираните недостатъци на МПС при управлението на автомобила в
посока гр.Б. на 20.09.2019 г. и за установените такива при прегледа на
автомобила в сервиз на 24.09.2019 г.
С нотариална покана - рекламация, връчена на 22.10.2019 г. на
управителя на дружеството, ищцата е уведомила ответника за установените
недостатъци на вещта при прегледа в сервиза на 24.09.2019 г. с искане да
сключат последващ договор, с който да прехвърли собствеността върху
автомобила на продавача срещу връщане от него на цената с разноските или
за отстраняване на недостатъците за сметка на продавача.
Последвал е отговор на нотариалната покана от ответното дружество, с
което е оспорило отговорността си. Посочило е, че не е уведомено за
конкретен скрит недостатък на вещта, както и че МПС е с извършена ГТП до
20.09.2020г.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на св.С.Ц., който
удостоверява, че той е помогнал на ищцата за закупуването на автомобила и
сочи, че преди продажбата не е успял обстойно да огледа автомобила.
Посочва, че автомобилът е бил закупен, тъй като на обявата за продажбата й
пишело, че същият е в перфектно състояние и има шест месеца на гаранция.
Посочва, че след продажбата ищцата и спътникът с нея трудно са се прибрали
с колата в гр.Б.. Била изпратена регламация до продавача, който посочил, че
следва да се обърне към съда. Посочва, че колата е изгнила изцяло отдолу,
негодна за използването й по предназначение. Удостоверява, че преди
продажбата на автомобила са направили само външен оглед на същия.
Продавачът не предложил вариант с репатрак да се закара автомобила за
оглед.Там казали, че нямат възможност. Според показанията на свидетеля,
той разпечатал получено писмо по имейл от ищцата до продавача за
6
констатираните недостатъци и го занесъл на продавача, който се оказал
неотзивчив. Съдът възприема показанията свидателя като непосредсвени и
пряко възприети от него, същите са логични и последователни, както и
изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
От заключението на вещото лице инж. В.С. по изслушаната пред ПРС
съдебна авто – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че с цел възможна и
безопасна експлоатация на процесното МПС, предмет на сделката е
наложителна подмяната на два броя предни джанти, преден мост и предни
носачи, ляв и десен тампони плюс лагер макферсони, предни амортисьори,
кормилни накрайници, отпред в дясно главина заради ABS датчик, предни
дискове и накладки, задни дискове и накладки, задни амортисьори, задни
спирачни апарати. Посочената в заключението общата минимална стойност
за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила в
техническо безопасно състояние, е 2 997,50 лева с ДДС. Вещото лице е
констатирало, че без подмяна на посочените елементи автомобилът би бил
технически опасен както за водача и пътниците в него, така и за другите
участници в движението. Според вещото лице, поради високата степен на
корозия, автомобилът не би могъл да се ползва по предназначение. При
огледа вещото лице е установило, че има и други авточасти за подмяна, една
от които е купето, който е силно корозирал в степен на подмяна. Изложило е
становище, че е възможно в процеса на отремонтиране, да бъдат установени и
други увреди. В заключението си вещото лице е достигнало до извод, че
процесното МПС е технчески неизправно и експлоатацията му не е безопасна,
а на база установените увреди и законовите разпоредби Наредба
№32/16.12.2011 г., автомобилът не би следвало да премине технически
преглед както на територията на ФРГермания, така и на територията на
РБългария.При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице е заявило,
че автомобилът не е шофиран продължително време. Посочва за корозия на
автомобила, респективно неизправности, които не са моментни. Заявява, че е
възникнала неизправност, която е от преходен период. Вещото лице е
заявило, че още към датата на продажбата автомобилът не е бил техническо
състояние за експлоатация. Категорично е заявил, че в това си състояние
автомобилът категорично не е безопасен.
7
С оглед на така събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл.
ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен
съд приема следното:
Съгласно чл. 193, ал. 1 ЗЗД продавачът отговоря ако продадената вещ
има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната
годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. В
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД е разписано задължението на купувача да
прегледа стоката в течение на времето, което е обикновено необходимо за
това в подобни случаи и незабавно да уведоми продавача за забелязаните
недостатъци. Според чл. 195, ал. 1 ЗЗД, при продажба на вещ с недостатъци,
които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът може
да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата,
да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани
недостатъците за сметка на продавача.
С предявеният главен иск ищцата се позовава на правото си на
разваляне на договора и иска реституиране на даденото. Доколкото
продажбата на вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за
продажба от страна на продавача /неточно изпълнение по отношение
качеството на вещта/, то преустановяването на облигационната връзка между
страните се осъществява чрез разваляне на сключения между тях договор.
Реституцията на разменените престации се явява закономерна последица от
развалянето на договора.
Ето защо, фактическият състав на спорното право включва
кумулативното установяване на следните факти: сключване на договор за
покупко - продажба между страните, предмета на продажбата да е с
недостатъци, същите да са такива, че да намаляват съществено стойността на
предмета на продажбата или нейната годност за обикновеното или за
договореното предназначение, като за тези недостатъци на вещта продавача
да бъде незабавно уведомен, разваляне на договора от купувача и искане за
връщане на даденото.
8
По делото безспорно се доказва съществувало между страните
договорно правоотношение, с предмет: покупко-продажба на лек автомобил
марка Киа, модел Киа Мотор, без регистрационни номера, рама № ***, цвят
тъмносин, за сумата от 4 000 лева. Договорът е бил сключен в обикновена
писмена форма, без нотариална заверка на подписите, като за платената цена
по него е издадена фактура, представена по делото. По делото не се твърди и
не се установява, съответно и липсват данни към 20.09.2019 г. описаният в
договора за покупко-продажба лек автомобил да е бил регистриран, поради
което в съответствие с чл. 144, ал. 1 ЗДвП следва да се приеме, че в момента
на постигане на съгласие на страните относно вещта и цената, договорът е бил
сключен в предвидената в закона писмена форма.
От доказателствената съвкупност се налага извод за неточното
изпълнение в качествено отношение на договора за покупко-продажба от
страна на ответника. От заключението на СТЕ се обосновава извода, че
лекият автомобил е бил продаден от ответника технически неизправен и не е
бил безопасен за експлоатация по предназначение.Така и вещото лице
изрично сочи, че още към датата на продажбата автомобилът не е бил
техническо състояние за експлоатация, налице е корозия от продължителен
период от време. Констатира се от заключението на СТЕ, че за отстраняване
на недостатъците се изискват значителни разходи. По делото се доказва, че
недостатъците са скрити, доколкото не са били установими при обикновен
преглед на вещта, а при преглед в сервиз от технически компетентно лице.
Доказва се, че ответникът е бил своевременно /незабавно/ уведомен от
страна на ищцата след откриването на недостатъците - на следващия ден след
откриването им при прегледа на лекия автомобил в сервиз на 24.09.2019 г.,
който е и първият работен ден след продажбата. Така по делото самият
ответник е представил полученото от него писмо - имейл от дата 25.09.2019г.,
което е изпратено от ищцата до свидетеля Ц. с посочването на недостатъците
на вещта, за да бъде предадено на ответника, като изпълнението на
последното се доказва от показанията на свидетеля. Следователно се налага
извод, че купувачът е изпълнил изискването на чл. 194, ал.1, изр.1 от ЗЗД
като незабавно е уведомил продавача за забелязаните недостатъци.
Предвид установеното по делото, че продаденият от ответника
9
автомобил е с недостатъци, които го правят технически негоден за ползването
му по предназначение, следва да се приеме, че са налице предпоставките на
чл. 193, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на продавача-ответник чрез
предвидената в чл. 195, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД за разваляне на договора
ищцата-купувач и искане за връщане на цената на вещта, заедно с разноските
за продажбата.
Въззивният съд намира, че развалянето на договора за покупко-
продажба е настъпило с получаване от ответника на препис от исковата
молба, с който ответникът е уведомен за волята на ищцата да развали
договора. В случая е приложимо правилото на чл. 87 от ЗЗД, според което
предупреждението, отправено от кредитора до длъжника за разваляне на
двустранния договор, следва да е писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма. С оглед на това и формата на изявлението за разваляне на
договора по този начин е обвързана от законодателя с формата на договора.
Принципът е, че договорите за покупко-продажба на движими вещи по
правило се развалят извънсъдебно. Според възприетото в съдебната практика,
договорите за покупко-продажба на регистрирани автомобили не са включени
в изрично посоченото изключение за специален ред за разваляне на договора,
респективно - не е предвидена друга форма, освен писмена, в която
изявлението за разваляне да бъде отправено до длъжника. В случаите, в които
изявлението за разваляне на договор за покупко-продажба на МПС е заявено
пред съд с искова молба, няма причина исковата молба да няма характер на
предупреждение по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. С получаване на препис от
исковата молба ответникът е уведомен за волята на ищеца и договора се
счита за развален и от този момент за ответника възниква отговорността за
неизпълнение по сключения договор / в този смисъл Решение № 254 от
6.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2019 г., IV г. о., ГК/. По аргумент от
гореизложеното, процесният договор за покупко-продажба на лекия
автомобил, който в случая е сключен в обикновена писмена форма, без
нотариална заверка на подписите, подлежи на извънсъдебно разваляне. С
оглед на това, след преценка съдържанието на отправените от ищцата
изявления до ответника, настоящият съдебен състав намира, че договорът за
покупко-продажба на процесния автомобил е развален с връчването на
исковата молба на ответника, с който се иска разваляне на договора с всички
10
законови последици от същото.
Във връзка с гореизложеното, въззивникът неоснователно оспорва
потестативното право на ищцата да развали договора за покупко-продажба с
довода, че не е върнала вещта и същата се намира в нейно държане. Всъщност
в това се заключават и оплакванията във въззивната жалба. Следва да се има
предвид, че връщането на вещта с недостатъци не е предпоставка за
надлежно упражняване правата на купувача по чл. 195, ал. 1 от ЗЗД. В този
смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 156 от 30.10.2012 г.
на ВКС по т. д. № 772/2011 г., II т. о., ТК, според което, реституцията на
разменените престации се явява само закономерна последица от развалянето
на договора, поради което връщането на вещта не може да се разглежда като
условие за настъпването му. Други конкретни оплаквания във връзка с
правилността на обжалваното решение не се навеждат във въззивната жалба.
Твърди се само, че районният съд не е обсъдил всички възражения на
жалбоподателя без обаче същите да се конкретизират.
При упражняване на правомощията си по чл.269 ГПК, въззивният съд
намира, че решението е валидно, но е недопустимо в частта, с която
районният съд се е произнесъл по иск за разваляне на договора за покупко -
продажба на лекия автомобил. Както вече се каза, договорът подлежи на
разваляне с едностранно писмено изявление от изправната до неизправната
страна по договора, извънсъдебно, а не по съдебен ред, поради което
районният съд се е произнесъл по недопустим иск, в която част решението ще
следва да се обезсили и да се прекрати производството.
Потестативното право на ищцата за разваляне на договора, съответно
предпоставките на закона за неговото упражняване са въпроси, касаещи
основателността на претенцията за връщането на цената по договора за
покупко-продажба и на разноските по продажбата, а в настоящото
производство същите бяха безспорно установени. Договорът за продажба на
процесния автомобил е развален от ищцата заради съществен недостатък на
вещта, който представлява и особен случай на приложение на установеното в
общата разпоредба на чл. 87 от ЗЗД право за разваляне на договорите поради
неизпълнение, като развалянето на договора за покупко-продажба е
настъпило с получаване от ответника на препис от исковата молба. След като
11
договорът за покупко-продажба е развален, ответникът няма право да
задържи цената в размер на 4000 лв., а е длъжен да я върне като получена на
отпаднало основание - чл. 55, ал. 1, пр. трето и във вр. с чл. 193 и чл. 195, ал.
1, пр. първо от ЗЗД, ведно с разноските в размер на 566, 97 лева, по направата
на които страните не спорят и се установяват от писмените доказателства.
Следователно се налага извод, че решението в осъдителната си част е
допустимо и по същество правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид на изложеното, на въззиваемата страна се следват разноските
за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., направата на които се
удостоверява от представения договор за правна защита и съдействие и
платежно нареждане.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260650 от 04.03.2021 г. постановено по гр.д.
№ 20092 по описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив, XIII- ти гр.с, в частта,
с която разваля сключения на 20.09.2019 г. между „ВАЛЕНСИЯ ГРУП"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Полк. Сава Муткуров" № 89, ет. 2, ап. 16, представлявано от управителя
К.А.С., със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. ***, чрез адв. Д.Г., като продавач
и ИР. ИВ. В. ЕГН **********, чрез адв. И.Х. К., със служебен адрес гр.
Пловдив, ул. ***, като купувач, договор за покупко - продажба на лек
автомобил марка Киа, модел Киа Мотор, без регистрационни номера, рама №
***, цвят тъмносин, с продажна цена от 4 000,00(четири хиляди) лева, като
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260650 от 04.03.2021 г. постановено по
гр.д.№ 20092 по описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив, XIII- ти гр.с, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ВАЛЕНСИЯ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полк. Сава Муткуров" № 89, ет. 2,
ап. 16, представлявано от управителя К.А.С., да заплати на ИР. ИВ. В. ЕГН
12
**********, сумата от 550 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13