ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. Пазарджик , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20205200900144 по описа за 2020 година
Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК
съгласно чл.365, т.1 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба на М. К. В., ЕГН
**********, от гр. Панагюрище чрез адв. Г.Й. (САК) против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №
43.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти
и обстоятелства :
Твърди се, че на в гр.П ищцата претърпяла инцидент, докато пресичала
пешеходна пътека на ул. „, тъй като поради недостатъчно внимание,
управляваният от С Д в посока юг-север лек автомобил “”, модел “”, с peг. № ,
я блъска докато пресичала пешеходна пътека на посочената улица в посока
изток-запад. За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с Peг. № 310p-18070/2019 г., като било образувано и ДП № ,
по описа на РУ на МВР гр. .
В резултат на инцидента ищцата изпаднала в безсъзнание, била откарана
по спешност и прегледана в болница „ гр., където се установило наличието на
следните травматични увреждания: Фрактура на бедрената кост в
дисталната трета с дислокация на фрагментите; Фрактура на костите на
носа; Comotio cerebri (мозъчно сътресение), придружено със зашеметяване,
1
обърканост, сънливост и краткотрайна загуба на съзнание; Contusio capitis
(контузия на главата). Била й извършена оперативна интервенция и
поставена метална остеосинтеза. В болницата й била поставена
имобилизираща шина. Поради изключително тежките и многобройни травми
по цялото тяло, първите дни след инцидента пострадалата не можела да
помръдне в леглото.
След изписването от болничното заведение ищцата продължила
лечението и възстановяването си в домашни условия, като през първите 7
месеца за битовите и ежедневните й нужди се грижели нейните близки, които
й помагали да се облича, обува, да се изправя от седнало или легнало
положение. Всеки месец пострадалата посещавала медицински специалист.С
Експертно решение № 2223, болничният й бил удължен от 01.06.2020 г. за
срок от още 2 месеца.
При нов преглед на лекарите констатирали продължаваща тежка
деформация в областта на лявото бедро с деформация на коляното и ротация
на подбедрицата, както и походка с помощта на помощно средство, болков
синдром и ограничени движения поредно-латерална страна на бедрото на ляв
крак. Поради тежкото й състояние, пострадалата била насочена към
провеждане на курс по физиотерапия.
Твърди се и още, че при всяка промяна на времето ищцата изпитва много
силни болки в увредения крайник, чувство на изтръпване и пулсиране.
Особено нощно време не можела да се спи от болки в левия си крак и да се
обърне, поради което се налагало да пие силни болкоуспокоителни лекарства.
И към момента изпитвала страх от пресичане и возене в превозни средства,
което прави изключително трудно транспортирането й. Акцентира се, че при
най-елементарно движение изпитва невероятно силни болки в увредения
крайник.
Поддържа се, че получените стресови посттравматични състояния довели
до нарушения на нормалния й социален живот и създали трайни препятствия
за упражняване на обикновените битови дейности. Постоянната нужда от
помощ и съдействие на близките, създали у ищцата чувство за безпомощност
и малоценност, което се отразило негативно върху психиката и самооценката
й. Затворила се в себе си, нямала желание, а и физическа възможност да
излиза и да тренира, както преди инцидента с приятелите си, поради което
2
изпадала в депресивни състояния. Преди инцидента била активен спортист,
обичала да тренира и да ходи на разходки в планината. Към настоящия
момент преустановила каквото и да било физическо натоварване, тъй като
последното било съпроводено с голяма болка и отичане на увредения
крайник.
Твърди се, че към датата на инцидента увреждащото МПС имало
сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ съгласно
полица № BG/07/119001412704, при ответното „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС“ АД със срок на валидност от 20.02.2019 г. до 19.05.2020 г.
На 05.06.2020 г., с молба с Вх. № РК-014-18468, ищцата завела писмена
претенция по реда на чл.380 от КЗ, с която е поискала изплащането на
застрахователно обезщетение от ответното дружество.
В предвидения срок ответното дружество едностранно без подписването
на споразумение й изплатило сумата от 24 000 лв. като обезщетение за
претърпените от нея вреди, която тя счита за несправедливо занижена.
Според ищцата претърпените от нея увреждания следва да бъдат
обезщетени в размер на 70 000 лв., което с оглед на вече извършеното от
ответника плащане на сумата от 24 000 лв., пораждало правния интерес от
иницииране на процесният иск.
С оглед на изложеното е предявена настоящата претенция по реда на
чл.432, ал.1 от КЗ, съдържаща следния петитум, а именно: да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 46 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на доброволната покана - 05.06.2020 г. до
окончателното плащане на сумата, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки, страдания
и психически стрес, вследствие на процесното ПТП.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания – за допускане разпит на
свидетел – при режим на довеждане; за изискване крайният акт на
прокуратурата по образуваното ДП № на РУ на МВР- ; за допускане на
СМЕ и САТЕ с конкретно посочени задачи ; направено е и искане по реда на
чл.190 ГПК - за представяне заверено копие от описаната застрахователна
3
полица за л.а. марка “”, модел “”, с peг. № .
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, с която
се оспорва основанието и размера на исковете.
Не се спори относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” със
собственика на л.а., марка „”, модел „” с peг. № т.е. между сочения
причинител на вредата и ответното дружество.
Оспорва се механизма на процесното ПТП, като се твърди, че от
ангажираните доказателства не се установява цялостната фактическа
обстановка, при която е възникнал въпросният инцидент. Възразява се, че
представения от ищцата Констативен протокол на ПТП, не се ползвал с
материална доказателствена сила по отношение механизма на възникването
му. Липсвали доказателства къде точно на пътното платно е пресичало
пострадалото лице към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Оспорва се наличието на противоправно и виновно поведение от страна
на водача на застрахования автомобил, както и твърденията в исковата молба
за допуснато нарушение на правилата за движение от негова страна,
изразяващи се в недостатъчно внимание по отношение на пътната обстановка.
Предвид възражението за неизяснения механизъм на инцидента се
оспорва също така и наличието на причинна връзка между процесното ПТП и
настъпилите неимуществени вреди, както и допълнително описаните от
ищцата негативни последици от психологическо, битово и емоционално
естество, които били недоказани.
Прави се възражение за съпричиняване поради допуснато нарушение
разпоредбите на раздел ХХІ (чл. 107 и сл.) от ЗДвП, предвид на които
пострадалата допринесла в значителна степен за възникване на вредоносния
резултат- предприела пресичане без да се съобрази с движещото се превозно
средство, което било видимо за нея, като следвало да прецени дистанцията на
автомобила и да изчака преминаването му или остави по-голяма дистанция.
Поддържа се, че при тези обстоятелства приносът на пострадалата за
съпричиняване на вредоносните последици следва да се определи в размер на
поне 50 %.
Оспорва се и размера на претендираното обезщетение. Изложените в
4
исковата молба обстоятелства не обуславяли претендирания размер но 46 000
лв. Размерът й бил завишен с оглед трайната съдебна практика, възрастта на
пострадалата и лимитите на застрахователно обезщетения по КЗ, като сумата
не отговаряла на принципа за справедливост и икономическата конюнктура в
страната.
Оспорва се твърдението, че ответния застраховател превел извънсъдебно
единствено 24000 лв. Уточнява се, че дружеството заплатило на пострадалата
извънсъдебно обезщетение в общ размер на 26 884 лв., от които 2 384 лв.
представлявали обезщетение за имуществени вреди, а 24 500 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди. Според ответника предвид
неприключилото ДП механизмът на настъпване на ПТП и вината на водача
оставали неустановени. Въпреки това с изплатената в полза на пострадалата
сума, същата била изцяло обезщетена за всички имуществени и
неимуществени вреди от ПТП, поради което определянето, респ. заплащането
на допълнително обезщетение се явявало неоснователно и
незаконосъобразно.
Оспорва се като неоснователна акесорната претенция за лихва. Сочи се,
че в случая по отношение началната дата, от която следва да се начислява
законната лихва била приложима разпоредбата на чл.497 КЗ. И тъй като
извънсъдебната претенция била предявена на 05.06.2020 г., то началната дата
от която законната лихва се начислява, не можело да е по-ранна от
изтичането на тримесечния срок, считано от 05.06.2020 г. Затова и според
ответника неоснователно законната лихва се претендирала от датата на
предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя.
Не се сочат доказателства.
Възразява да бъдат приети като доказателства представените от ищеца
копия на СМЕ и САТЕ, тъй като същите били изготвяни за нуждите на друго
производство. Не възразява по приемането на останалите, представени от
ищеца писмени доказателства и по доказателствените искания.
Предвид липсата на оспорване за наличието на валидно застрахователно
правоотношение със собственика на л.а. с рег. № се възразява единствено по
отношение искането по реда на чл. 190 ГПК за представяне копие от
описаната в ИМ застрахователна полица.
Направено е искане да се изиска и представи по делото ДП № г. по
5
описа на РУ на МВР – , приложените доказателства по което имали значение
за защитната теза на ответника във връзка с оспорения механизъм на
процесното ПТП, противоправното и виновно поведение на водача и приноса
на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
Евентуално се иска издаване на съд. удостоверение, което да послужи
пред РУ на МВР – за снабдяване с препис от материалите по ДП №
Направени са искания за допускане разпита на двама свидетели (чийто
имена щели бъдат конкретизирани от ответника след снабдяване с
материалите по ДП № на РУ на МВР – ) - за изясняване механизма на ПТП
и приноса на пострадалата, както и за допускане изслушването на комплексна
СМЕ и САТЕ с вещи лица автоексперт и лекар, които след като се запознаят с
материалите от ДП и с разпита на свидетелите, да отговорят на конкретно
посочените въпроси.
Поддържа се, че с поведението си ответното дружество не дало повод за
завеждате на делото, поради което отговорността за разноските следва да
бъде разрешение при условията на чл. 78, ал.2 ГПК.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба
от ищеца се оспорват изцяло всички възражения, направени с писмения
отговор.
Поддържа се, че оспорването на механизма на ПТП било бланкетно, а
ответника не описал механизъм, различен от описания.
Възражението за съпричиняване също било неоснователно и
необосновано. Ищцата се движела правомерно, пресичала по пешеходна
пътека, спазвайки всички законови предписания. От друга страна ответникът
носел доказателствената тежест да докаже възраженията си при условията на
пълно и главно доказване.
Неоснователно ответникът се позовавал на прекомерност на
претендираното обезщетение. В случая телесните увреждания на ищцата били
изключително сериозни, трайни по своя характер, придружени със силни
болки и страдания, а травмите щели да оставят трайни и крайно негативни
последици до края на живота й. В отговора се съдържало противоречие,
доколкото ответникът едновременно поддържал, че от една страна
механизмът на ПТП не е установен, а от друга – и че е обезщетил ищцата.
Твърди се, че механизмът на ПТП бил ясен и че травмите, получени от
6
пострадалата предполагали значително по-високо обезщетение.
Излагат се съображения в смисъл, че изплатените от застрахователя
24 000 лв. представлявали обезщетение единствено за претърпените
неимуществени вреди, чиято пълна обезвреда е предмет и настоящото дело,
както и че въпросът за изплатеното от застрахователя обезщетение за
имуществените вреди е извън фокуса на настоящия спор.
Поддържа се, че претенцията за законна лихва върху главницата, следва
да бъде присъдена от датата на завеждане на доброволната покана пред
застрахователя, а именно 05.06.2020 г. Позовава се на съдебна практика в тази
насока и сочи съображения.
В допълнение на описаните факти и обстоятелства във връзка със
състоянието на ищцата, се твърди и че на 03.02.2021 г., същата била
подложена на предна и задна риноскопия, като при прегледа се установило
запушване на носните кухини и трудно дишане, по повод на полученото
счупване на носните кости вследствие на процесното ПТП. Наред с това с
оглед на получената тежка фрактура на лявата бедрена кост, на 11.02.2021 г.,
ищцата посетила и лекар специалист, който установил накуцваща походка,
ограничени движения в колянната и тазобедрена става, палпаторна болка и
болка при натоварване на увредения крайник.
С ДИМ се сочат писмени доказателства.
Поддържат се поисканите с ИМ доказателствените искания.
Моли се съда да отдели като безспорно обстоятелство наличието на
валидно застрахователно правоотношение със собственика на л.а. с рег. № , в
която връзка се оттегля доказателственото искане по реда на чл.190 ГПК.
Възразява се по доказателственото искане на ответника за прилагане на
цитираното ДП по настоящото дело, като се изтъкват аргументи, че от една
страна за целта би могло да бъде издадено съдебно удостоверение, а от друга
изискването на ДП би довело до забавяне и блокиране дейността на органите
на досъдебното производство, както и че освен това ответникът не е
конкретизирал относимите документи, съдържащи се в него от значение за
настоящия спор.
Възразява се по доказателствените искания на ответника за допускане на
въпросите, формулирани в точки 3.10 и т. 3.11 от поисканата САТЕ, първият
от които съдържал предположения, а вторият не бил от компетентността на
7
вещите лица.
В срока по чл. 373 ГПК не е постъпил отговор на ДИМ от ответника.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията
на чл.374 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата:
На първо място настоящият състав приема, че предявеният иск подлежи
на разглеждане по реда на ХХХІІ от ГПК с оглед предмета на спора, а
правното му основание е разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
На основание чл. 377 от ГПК във връзка с чл.146, ал.2 от ГПК съдът
указва на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване като
разпределя доказателствена тежест съгласно чл.154 ал.1 ГПК, а именно:
ищцовата страна следва да докаже наличието на правопораждащите факти, а
ответника - правопогасяващите факти с оглед направените от него
възражения.
Отделяйки спорното от безспорното, съдът приема за безспорно
установен и ненуждаещ се от доказване правопораждащият факт, от който
ищецът черпи правата си, а именно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на л.а., марка „”, модел „” с peг. № , съгласно
полица № BG/07/119001412704, при ответното „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС“ АД със срок на валидност от 20.02.2019 г. до 19.05.2020 г.
Останалите наведени от страните факти и обстоятелства са спорни,
поради което и подлежат на доказване.
По доказателствените искания направени от страните:
Представените от страните писмени доказателства са относими към
предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им,
както и необходими досежно правно релевантните факти, които следва да
бъде установени в настоящия процес. С оглед на това съдът приема за
основателни направените от страните доказателствени искания, а именно да
се приемат представените от ищеца писмени доказателства, както и тези,
постъпили по делото служебно от РУ МВР и РП-.
По делото служебно са постъпили доказателства от РУ на МВР и от РП-
(стр. 77-79), че воденото наказателно производство срещу водачът на л.а.,
сочен като причинил ангажиращото отговорността на застрахователя ПТП - С
8
Д, е било прекратено по молба на пострадалата на основание чл. 234, ал. 1, т.
1 НПК вр. с чл.24, ал.1, т.9 НПК във вр. чл.343, ал.2, т.2 НК, както и че по
отношение на същото лице е било издадено наказателно постановление № 19-
0310-000525/08.06.2020 г., с което му е наложена глоба в размер на 200 лв.
В тази връзка съдът приема, че ще следва към настоящото дело да се
изискат и приложат материалите по цитираното ДП № по описа на РУ на
МВР гр. П.
Основателни са и исканията за събиране на гласни доказателства за
установяване на сочените от страните факти и обстоятелства.
Ще следва да се допусне изслушването и на исканите СМЕ и САТЕ,
които да отговорят на конкретно поставените задачи от страните по делото.
На основание чл.374, ал.2 ГПК съдът указва на страните, че могат да
пристъпят към процедура по медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
Съобразно изложеното и на основание чл.374 ал.1 и 2 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване факт
– а именно: Наличието на валидно сключен застрахователен договор
„Гражданска отговорност“ по полица № BG/07/119001412704, при
ответното „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД със срок на
валидност от 20.02.2019 г. до 19.05.2020 г.
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКАТ И ПРИЛОЖАТ по настоящото дело копие на
материалите по цитираното ДП № 263/2019 г. по описа на РУ на МВР гр.
, които понастоящем се намират в РП-.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства – разпит на
свидетели така, както са поискани от страните в процеса и за
установяване на сочените от тях факти и обстоятелства.
9
ДОПУСКА изслушването на Съдебно-медицинска експертиза, която
да даде отговори на поставените от страните в процеса въпроси,
посочени в исковата молба, както и отговора подаден от ответното
дружество с отговора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р М, на който да се съобщи задачата
след внасяне на депозита.
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ за СМЕ, както следва: 200 лева дължими от
ищцата и 200 лева вносими от ответника по сметка на Пз ОС в 1-
седмичен срок от съобщаването на настоящето определение, като се
представят доказателства за това.
ДОПУСКА изслушването на Съдебна автотехническа експертиза,
която да даде отговори на поставените от ответника въпроси, посочени в
отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В Ф, на който да се съобщи задачата след
внасяне на депозита.
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ за САТЕ, както следва: 400 лева вносими от
ответника по сметка на Пз ОС в 1-седмичен срок от съобщаването на
настоящето определение.
УКАЗВА на страните, че следва да докажат правопораждащите и
правопогасяващите факти, на които основават своите искания и
възражения.
УКАЗВА на страните, че могат да пристъпят към процедура по
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като за целта
могат да се обърнат за съдействие към „Център по медиация при
Пазарджишкия окръжен съд и Пазарджишкия районен съд“, находящ се в
Съдебната палата гр.Пазарджик, ул.Хан Крум №3, ет., ст.№, телефон за
информация и контакти: - кооординатор, ст. №
ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.10.2021 г. от 11,30 часа, за която дата да се призоват страните и вещите
лица, свидетелите при довеждане.
10
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето определение да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
11