Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../……………2022г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми тричленен състав,
в публично съдебно заседание на
четиринадесети април 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
В.
ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Румела
Михайлова
и прокурора Владислав Томов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КАНД № 261/2022г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, срещу Решение
№ 1152/20.12.2021г., постановено по НАХД № 3126/2021г. по описа на Районен съд
– Варна, XV състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000392/26.05.2021г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна, с което, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение
по пътищата, във вр. чл.6, ал.1, т. 6, б.”б” от Наредба №11 на МРРБ, на В.Г.М.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 лева, на
основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/.
С касационната жалба се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради
постановяването му в нарушение на закона – касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи се, че неправилно
районният съд е приел, че нито в АУАН и НП е посочен индивидуален номер на
използваното техническо средство, както и че не са били представени
доказателства, които да удостоверят идентичността на същото. Твърди се, че пред
въззивния съд е била представена гаранционната карта за електронна везна,
сериен номер **********, от която е видно, че двете плочи към нея са именно
тези изписани на кантарна бележека от направеното от контролните органи
замерване. Изложени са доводи, че съгласно чл.4, т.1 и т.2 от Наредба №7 от
27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари изрично е посочено, че
водачът на автомобила следва всякога да следи за натоварването. Посочва, че
отговорността на водача е утежнена в т.2 от чл.4 от Наредба №7 от 27.04.2018г. като
следва същият да следи товарът да бъде разпределен съгласно доустимото
натоварване на всяка ос. На изложените основания се отправя искане за отмяна на
обжалваното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на
ответната страна.
Ответникът по касация – В.Г.М.,
в депозиран чрез представител по пълномощие отговор на касационната жалба,
оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Претендира присъждане на разноски за заплатени адвокатски възнаграждения
съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна
Прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която
е налице правен интерес от оспорването, и пред надлежния съд, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните
съображения:
С оспореното пред Районен съд –
Варна НП В.Г.М. е наказан за нарушение на чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП затова, че на 18.01.2021г. в
гр.Варна, по републикански път І-2, Варна-Русе, в посока изхода на гр.Варна,
срещу печатница „Варна Изток”, около 13.30 ч., управлява товарен автомобил
марка „Ман”, категория 3, с рег. № В 1436 НМ, собственост на „Имера транс”
ЕООД, извъшващ обществен превоз на товари, по маршрут Младост-Побити камъни, с
МПС с три оси с обща маса 36 210 кг., измерена с електронна мобилна везна
„Dini Argeo” модел „DFWKR”, като масата надвишава с 11 210 кг. нормите от допустима
максимална маса на МПС, за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване от 25 000 кг. Нарушението е установено при извършена на 18.01.2021г.
проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна на управлявания от В.М. товарен автомобил.
За да постанови решението си,
районният съд е приел, че независимо от спазването на процедурните правила по
ЗАНН при издаване на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
НП, е допуснато процесуално нарушение при описание на нарушението. Конкретно
нарушението се изразява в липсата на посочен в АУАН и НП индивидуален номер на
използваното техническо средство, като представените пред въззивният съд
доказателства за електронна везна „Oini Argeo” DFWKR, не касаят използваното
техническо средство. Счел е, че в материалите по преписката е приложена
разпечатка от измерването, но там не фигурира модел на техническото средство,
както и че доказателствата следва да са визирани в НП, а не да се извличат от
доказателствата по преписката. Приел е, че липсва съставомерност на нарушението
от субективна страна, като вината на нарушителя не следва да се презюмира, а
следва да бъде доказана по ясен и несъмнен начин. Изложено е, че не е доказано,
че Т. е съзнавал каква е действителната маса на управляваното от него МПС,
съответно няма как да се приеме, че същият е съзнавал, че за конкретния превоз
би следвало да бъде заплатена такса, както и издадено разрешение.
Настоящата инстанция намира оспореното
решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон:
1.Не се споделят изводите на
въззивния съд, че в АУАН и НП не е посочен индивидуален номер на използваното
техническо средство, както и че представените пред въззивния съд доказателства
за електронна везна, не касаят използваното техническо средство. В АУАН и НП е
посочено, че общата маса на МПС е измерена с електронна мобилна везна „Dini
Argeo“, модел „DFWKR“, като със същата е констатирана обща маса на процесното
МПС 36 210 кг. Последното обстоятелство се установява с представената с
преписката кантарна бележка, в която са посочени две платформи: PL1 – DFWL S№ ********** и PL1 – DFWL S№ **********.
Именно това са и индивидуализиращите белези на техническото средство и именно
за същото са представените от ответника доказателства, установяващи неговата
техническа годност: В Гаранционна карта /л.24 от въззивното дело/ изрично е
посочено, че касае тип оборудване Ел.везна, модел „DFWKRPRF“ /който покрива
модела посочен в НП/, с два броя платформи с фабрични номера S№ 0100186489В1 и
S№ 0100187154В1 /идентични с посочените в кантарната бележка/; В заявленията за
извършване на метрологичен контрол, както и в протоколите за извършен такъв /в
т.ч. и касаещ процесния период/, също е посочено, че се касае за електронна везна
тип DFWL /какъвто е посочен на кантарната бележка, с която е установено
превишаването/ с № от регистъра на одобрените типове 03-008 с фабрични номера **********
и ********** /идентични с посочените в кантарната бележка/.
Предвид горното, настоящата
инстанция намира, че събраните по делото доказателства в своята съвкупност
водят до извода, че цитирана в АУАН и в НП везна е именно тази, с която е било
извършено замерването на процесното МПС управлявано от М. и същата представлява
одобрено техническо средство, минало метрологичен контрол. Пълното изписване на
абревиатурата най-вероятно касае определени специфики на измервателното
средство, но дори и да е налице непълно или неточно изписване на абревиатурата
на вида ел.везната, то това не е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице и не съставлява съществено процесуално нарушение, годно да
обуслове на това основание незаконосъобразност на НП.
Твърдението на ответника в
настоящото производството, поддържано както пред въззивния съд, така и пред
касационната инстанция, че такъв измервателен уред не съществува, видно от
сайта на производителя, е неоснователно. Регистрирането в сайта на процесния
измервателен уред, не може да обори доказателствената тежест на представените
доказателства за Гаранционна карта и протоколи от проверка. Страната не е
оспорила същите по предвидения в закона ред, поради което възражението е
неоснователно.
2.Не се споделят мотивите на
въззивния съд, че не е доказана вината на В.М. за извършеното нарушение. В случая
е констатирано, че ППС е с маса от 36 210 кг /т.е. с 11 210 кг над нормативно
допустимата/, поради което безспорно установено е от обективна и субективна
страна, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото административно
нарушение. С разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 е предвидено, че водачът на
автомобила присъства задължително при товаренето и укрепването на товара и
следи за спазване на следните изисквания натоварването да се извършва в
съответствие с максимално допустимата маса на ППС. Законодателят е вменил
задължение на водача да присъства и да следи за товаренето да е в съответствие
с максимално допустимата маса на превозното средство. Ирелевантно е
количеството натоварена земна маса в каква мерна единица е куб.м. или
килограми, съответно тонове. След като е вменено задължение на водача да следи
за съответствието на товара с максимално допустимата маса на превозното
средство, то именно негова е отговорността за надхвърляне на максимално
допустимата маса. Именно шофьорът на превозното средство е този който е
запознат с характеристиките на МПС, което управлява. Нелогично би било да се
приеме, че лицето, което поставя товара на съответното превозно средство трябва
да следи за допустимата маса. В потвърждение на този извод е и фактът, че
законодателят в т.2. от Наредбата, е вменил отговорност на шофьора на МПС да разпределя
в съответствие с допустимото максимално натоварване на ос на ППС.
От страна на В.М. не са
изложени доводи, които да изяснят, поради каква причина не е могъл да изпълни вменените
му задължения, с което е надвишил нормите на допустима максимална маса на МПС.
В тази връзка следва да се посочи и това, че по ЗАНН се санкционират не само
умишлените, а и непредпазливите деяния - чл.7, ал.1 от същия закон.
Неоснователно е възражението на
ответника по касация, че нарушението би било извършено виновно само ако след
натоварването на автомобила, същият е бил изтеглен и се е установило
претоварване на максимално допустимата маса и въпреки това, водачът е предприел
управление на същото. С разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № 7/27.04.2018г.
за укрепване на превозваните товари, не е предвидено като фактически състав да
е извършено претегляне, едва след което да се приеме, че е осъществен състава
на нарушението на чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП.
3.Неоснователни са и
поддържаните от наказаното лице възражения, че видно от т./F1/и т./F2/ от СРМПС
Част І № *********, технически допустимата максимална маса и допустимата
максимална маса, определена от компетентните органи за процесното МПС е
33 000 кг., съответно претоварването на допустимата маса е 3 210 кг.
В конкретния случай компетентният орган е установил нарушение на Наредба № 11/03.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, а не за
нарушение на допустимата максимална маса съгласно параметрите по СРМПС Част
І.
Като е достигнал до
противоположни правни изводи и е отменил оспореното пред него наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил неправилно съдебно решение,
което следва да бъде отменено.
Спорът е изяснен от фактическа
страна, като събраните по
делото доказателства установяват по безспорен начин извършване на нарушението.
По отношение на санкцията, касационната
инстанция съобрази следното: За осъщественото от дееца нарушение законодателят
е предвидил налагане на административно наказание глоба от 500 до 3 000 лева,
от което следва, че определеното от административния орган наказание от 2 500
лева е в рамките на нормативно регламентираните предели, но към регламентирания
максимум. При определянето му не са спазени изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Действително управлението на претоварените
превозни средства противно на установените правила за това, крие сериозен риск
за участниците в движението и за пътната инфраструктура. Тази особеност на
правонарушенията от категорията на процесното не освобождава органа да прецени
данните за личността на дееца, в т.ч. наличието на предходни нарушения и
обществената му опасност. По делото не са представени доказателства жалбоподателят
да е извършил други нарушения, поради което съдът приема, че това е първото
подобно такова. Тези обстоятелства безусловно съставляват смекчаващи
отговорността такива и следва да се отчетат при определяне размера на
наказанието. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат
изложените в наказателното постановление мотиви, че претоварването с
11 210 кг. попада в т.4 на Регламент 2016/403 от 18.03.2016 г. на ЕПС, т.3
и е квалифицирано като „най-тежко нарушение”. Установява се на следващо място,
че законовото неизпълнение е осъществено от водача, в качеството му на служител
на „НИ-РА” ООД.
При отчитане на описаните
смекчаващи и утежняващо отговорността обстоятелства касационната инстанция
намира, че с оглед постигане целите на наказанието, произтичащи от чл.12 от ЗАНН, на нарушителя следва да бъде определено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Именно наказание в този
размер ще съответства на тежестта на нарушението, при съобразяване в същото
време и на конкретната обществена опасност на дееца и неговото имуществено
състояние. Дължимо е изменение на процесното НП относно размера на наложеното
административно наказание, като същият следва да се намали от 2 500 лева на 1
000 лева.
При този изход на спора,
основателни се явяват претенциите на страните за присъждане на
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на уважената, респ. отхвърлената
част от жалбата.
На основание чл.63д
от ЗАНН,
в полза на РД „АА“ – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
/претендирано само за касационна инстанция/ в размер на 32 лева. Същият се
определя, като дължимият по наредба размер от 80 лв. по чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ, се редуцира съобразно уважената част от жалбата.
Съответно, в полза на ответника
по касация следва да се присъдят част от направените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. Същите, съобразно списък по чл.80 от ГПК са
претендирани в размер на 810 лв. Предвид
размерът на уважената част – 1 500 лв. от общия интерес – 2 500 лв., искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебноделоводни разноски се явява основателно в
размер на 486 лв.
Водим от горните съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1152/20.12.2021г.,
постановено по НАХД № 3126/2021г. по описа на Районен съд – Варна, XV състав,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 23-0000392/26.05.2021г., издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна, като наложеното на В.Г.М., EГН **********,***,
на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.6, б.”б” от Наредба № 11 на МРРБ, се намалява на 1 000 /хиляда/
лева.
ОСЪЖДА В.Г.М., ЕГН **********,*** да
заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –Варна
съдебно-деловодни разноски в размер на 32 /тридесет и два/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация“ да заплати на В.Г.М., ЕГН **********,***,
съдебно-деловодни разноски в размер на 486 /четиристотин осемдесет и шест/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.