Р Е Ш Е Н И Е  № 848

 

10.07.2020г. , град Бургас

                                                        

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

     

 Бургаският районен съд,                                    V-ти  наказателен състав

 на  двадесет и шести юни                 през две хиляди и двадесета  година

 в публичното заседание в следния състав :

 

                                                                           Председател:  Мая Стефанова

                                                            

Секретар: Райна Жекова           

Прокурор: ………………….

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 2047 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе  взе предвид следното :

 

            Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по повод жалбата на Г.К.П. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез адв.П.Д. *** против наказателно постановление № 20-0769-000937 от 30.03.2020г. издадено от началника на група към ОДМВР-Бургас сектор “ПП”-Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) и на основание чл.175 ал.1 т.4  от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер от 150 (сто и петдесет) лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС.

            Със жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно. Счита, че не е посочено правилно място на нарушението. Алтернативно моли, ако съдът счете, че е извършено  описаното нарушение, то да бъде изменено НП като бъдат намалени до предвидените в закона минимални размери на двете кумулативни наказания –глоба и лишаване от право да управлява МПС.

            В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Не се ангажират нови доказателства.

            За сектор ПП-Бургас, редовно призован не изпраща представител.

            Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства, както и служебно събраните и тези поискани от процесуалния представител на жалбоподателя,  и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е депозирана в законоустановения срок и е процесуално допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, пред материално и териториално компетентен съд и срещу годен за обжалване акт. Съдържа изискуемите от закона реквизити и делото пред съда е редовно образувано.

            Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност установи от фактическа страна следното:

            Производството по делото е започнало със съставяне на акт за установяване  на административно нарушение серия АА и бланков №627834 от 14.02.2020 г. за това, че на същата дата, около 12,15 часа, в град Б., по път Първи клас №І-6 от КПП-1 към бул.“С. С.“, като водач на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег. № ... жалбоподателят управлявал. На КПП-1 по същото време се намирали Д.Д. и Светослав Братванов и двамата полицаи в V-то РУ-Бургас. Свидетелят Б. подал сигнал със стоп–палка по образец на МВР на сив на цвят лек автомобил с посочения по-горе рег. №,  като това станало на 10-15 метра разстояние от автомобила. Движението в този ден било интензивно. Водачът П. не спрял, дори не намалил на подадения сигнал и продължил движението си в посока бул. „Стефан Стамболов“. Двамата свидетели се качили веднага в служебния автомобил и последвали автомобила управляван от жалбоподателя. На 500 метра от КПП-1 в посока бул.“С. С.“, на кръстовището с бул.“Т.“, полицаите настигнали преследвания автомобил като били включили светлинен и звуков сигнал. Наложило се служебният автомобил да премине пред автомобила на П. и през прозореца свидетелят Д. да покаже стоп палка на водача. Последният спрял автомобила си в уширението за спирката на градския транспорт. 

Свидетелите попитали жалбоподателя защо не е спрял, а последният им отговор, че не ги е видял. Свидетелите наредили на П. да загаси двигателя и да остави ключовете на таблото. Повикан бил за съдействие свидетелят Х.Х. на длъжност мл.автоконтрьольор в Сектор „ПП“–Бургас. Съставил АУАН за констатираното от свидетелите Д. и Б. нарушение като го квалифицирал по чл.103 от ЗДвП. Водачът П. бил тестван за алкохол и наркотици с технически средства, но и двете проби се оказали отрицателни. При проверка в жабката на автомобила му били открити наркотични вещества.

Когато актът бил връчен на жалбоподателя да се запознае, последният го подписал с възражение, че не е видял подадения сигнал за спиране от униформения полицай. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.

            Като взел предвид акта, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление (лист 8 от делото). В него при пълна идентичност с обстоятелствената част и правна квалификация на нарушението както в акта, на П. били наложени на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Изложената фактическа обстановка се прие за доказана по несъмнен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от приетите писмени доказателства.

По делото е представена справка от КАТ, от която е видно, че жалбоподателят е правоспособен водач от 08.04.2002г. За времето от 2002г. до 2020г има 11 наказателни постановления и 17 електронни фиша. Има наложени 3 ЗППАМ. При така описаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По същество жалбата е частично основателна.

В преценката дали да се издаде наказателно постановление административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Съдът приема за установено от събраните доказателства, че жалбоподателят на 14.02.2020 г, в 12,15 часа, в град Б., в участъка от път Първи клас №І-6, от КПП-1 до бул.“С. С.“ в кръстовището с бул.“Т.“, в качеството си на водач на МПС –лек автомобил марка Фолксваген модел Голф с рег. № ..., негова собственост, на подаден сигнал стоп със стоп-палка по образец МВР не спрял и продължил да управлява- административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. Нарушението Г.П. извършил виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК. Водачът П. е видял подадения сигнал със стоп-палка от униформен пътен полицай, но дори и не  намалил скоростта си, поради причини, които свидетелите Д. и Б. разбрали чак когато бил спрян и при извършената проверка на лекия му автомобил били открити наркотични вещества.

 Правилно и законосъобразно е определена нарушената административна норма на чл. 103 от ЗДвП, в която законодателят е вменил задължение на водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службите място и да изпълнява указанията им. По несъмнен начин се доказа, че жалбоподателят към момента на подадения сигнал със стоп–палка е могъл да забележи униформения полицай и своевременно да намали и да спре плавно. По несъмнен начин се доказа, че жалбоподателят е бил установен в по-късен момент, на разстояние от 500 метра от мястото където за пръв път му е подаден сигнал за спиране и където е следвало да изпълни разпореждането на униформения полицай. 

 В нормата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП законодателят е предвидил за  нарушението по чл.103 от ЗДвП две кумулативни наказания – глоба от 50-200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1-6 месеца.  Административнонаказващият орган като е взел предвид общественоопасния характер на това нарушение, действията на нарушителя, неговата вина е наложил наказанията към средния предвиден в закона размер - 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Съдът намира, че така определените наказания се явяват завишени спрямо обществената опасност на дееца и на нарушението и не са справедливи.

 Както актът, така и наказателното постановление са издадени от оправомощени лица по аргумент на Заповед с рег.№8121з-515/14.05.2018г (лист 17 и 18 от делото) и  в сроковете по чл.34 от ЗАНН. От формална страна са спазени императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът не приема възражението за незаконосъобразност при съставянето на акта за установяване на административно нарушение досежно нарушаване на чл.42 т.3 предложение втори  чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН           Съдът не счита, че мястото където е установено нарушението не е посочено точно. В действителност мястото където водачът не е изпълнил разпореждането на полицията е динамично, а не статично, тъй като от момента, в който е подаден сигнал със стоп палка до окончателното спиране на лекия автомобил принудително е било необходимо да бъде изминато разстояние от около 500 метра. В продължение на преследването свидетелят Д. се е наложило да подаде сигнала през прозореца на служебния автомобил и да го покаже пред предното панорамно стъкло на водача П.. 

От друга страна съдът намира, че извършеното административно нарушение от жалбоподателя е било осъществено при обстоятелства, които в конкретния казус  обясняват поведението на водача. П. е знаел, че в автомобила му се намират наркотични вещества и за него подадения сигнал със стоп палка за спиране е предизвикал бурна емоционална реакция, която довела до неадекватното му поведение. Повлиян от смущение и страх от това, което може да му се случи нарушителят е реагирал първосигнално, като е разчитал, че може да предотврати проверката и не е спрял още първия път когато е видял стоп-палката. Това е направил едва след като е установил, че няма да може да се измъкне. Неадекватното му поведение е продължило и по време на проверката, но въпреки всичко е съдействал на органите на полицията.

Съдът счита, че определените размери на наложените кумулативни наказания са прекомерни и в тази си част наказателното постановление следва да бъде изменено като бъдат намалени наказанията до минималните размери предвидени в чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Съдът намира за справедливи наказания от 50 лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Счита, че и с тези наказания биха се постигнали целите на закона визирана чл.12 ЗАНН.  В останалата си част наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

 Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителя на административнонказващият орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева.

 

 Предвид гореизложеното на основание чл.63 ал.1 предложение първо и второ от ЗАНН Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

                                                             Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-000937 от 30.03.2020г. издадено от началника на група към ОДМВР-Бургас сектор “ПП”-Бургас, с което на Г.К.П. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез адв.П.Д. *** за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.1 т.4  от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер от 150 (сто и петдесет) лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС, в частта му досежно размерите на наказанията като НАМАЛЯВА  глобата от 150 (сто и петдесет) на 50 (петдесет) лева и лишаването от право да управлява МПС от три на един месец.

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0769-000937 от 30.03.2020г. издадено от началника на група към ОДМВР-Бургас сектор “ПП”-Бургас  в останалата му част. 

 

ОСЪЖДА Г.К.П. с ЕГН ********** ***  да заплати в полза на ОДМВР-Бургас ЮК възнаграждение в размер на 80,00 лева.

 

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба  пред Административен съд в гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                  СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.