РЕШЕНИЕ
№ 2344
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330109903 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от
Д. Г. Д. срещу Н. К. Г., с която се претендира ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищцата, на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер от 900 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от възможността да
ползва в периода 15.03.2021г.- 15.06.2021г. жилището, по отношение на което
притежава учредено вещно право на ползване и който недвижим имот
представлява апартамент „**“, на **** на жилищна сграда, находяща се в
********, със застроена площ от 131, 04 кв.м., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
******г. / до окончателното й погашение.
Ищцата твърди, че по силата на Нотариален акт № ** от *****г.,
вписан в Служба по вписванията под акт № ****, том **, дело № ***** й е
учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху
процесния недвижим имот. Ищцата поддържа, че е обитавала
необезпокоявано жилището до *****г., когато от чужбина са се върнали сина
на ищцата и неговата съпруга- ответницата Н.Г.. Двамата помолили ищцата
да им предостави възможност да ползват жилището, предвид факта, че са с
1
две малки деца и имат нужда от апартамент в по- голяма жилищна площ.
Ищцата се съгласила и им предала ключовете от апартамента. На *******г.,
ищцата отправила нотариална покана до М. И. Г. и Н. К. Г., с която ги
уведомила, че преустановява постигнатата устна договореност да ползват
жилището и им се предоставя месечен срок от получаване на поканата, в
който да върнат ключовете от жилището. На дата *****г. М. Г. предоствил
ключовете от жилището на ищцата. Ответницата получила лично
нотариалната покана на дата *****г., но и към момента на подаване на
исковата молба в съда, не е предала ключовете от процесния недвижим имот
на ищцата. Предвид това се претендира обезщетение в размер от 900 лв. за
лишаването от възможността да се ползва процесният недвижим имот в
периода 15.03.2021г.- 15.06.2021г. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника. Не се оспорва факта, че в полза на ищцата е увредено пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху процесния недвижим имот. Искът се
оспорва по основание, доколкото ответницата твърди, че имотът представлява
семейно жилище по смисъла на СК. Сочи, че считано от ****г. ответницата,
нейният съпруг М. Г.( син на ищцата ) и двете им малолетни деца обитават
процесното жилище. От началото на 2021г. отношенията между ответницата
и нейния съпруг се влошили драстично, като към момента срещу него е
издадена заповед за незабавна защита. Поддържа, че ищцата като майка на М.
Г. е солидарна със своя син, но не взема предвид факта, че жилището е
обитавано не само от ответницата, но и от двете малолетни деца. Сочи се, че
всички вещи на децата се намират в жилището и че ако същото бъде
освободено, те няма къде да живеят. Ответницата сочи, че е инициирала дело
за прекратяване на брачната връзка между нея и М. Г., като към момента
делото е висящо и предстои съдът да се произнесе по въпроса за упражняване
на родителските права и за ползването на семейното жилище. Ответницата
изтъква, че към настоящия момент сама полага грижи за двете малолетни
деца и не получава каквато и да било финансова помощ. Предвид
изложеното, моли се исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се
сторените разноски.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, поддържат
заявеното в исковата молба и отговора.
2
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните и се установява от писмените
доказателства, че в полза на ищцата е учредено пожизнено и безвъзмездно
вещно право на ползване върху недвижим имот, представляващ апартамент
„*“, на шести етаж на жилищна сграда, находяща се в *********, със
застроена площ от 131, 04 кв.м. и че на ****г. От приобщените по делото
доказателства се установява, че ищцата е отправила нотариална покана до М.
И. Г. и Н. К. Г., с която ги уведомила, че преустановява постигнатата устна
договореност да ползват жилището и им се предоставя месечен срок от
получаване на поканата, в който да върнат ключовете от жилището, че на
дата ******г. М. Г. предоствил ключовете от жилището на ищцата, както че
ответницата получила лично нотариалната покана на дата ***** г., но и към
момента на подаване на исковата молба в съда, не е предала ключовете от
процесния недвижим имот на ищцата.
От приетите доказателства по делото, се установява, че
ответницата/заедно с двете си деца/ е живяла в имота през процесния период.
Не са основателни възраженията на ответницата, че тъй като е имотът е
семейно жилище тя не дължи заплащане за ползването му. Ирелевантни за
настоящия правен спор са и твърденията на ответницата, че със съпругът й са
във влошени отношение, че той злоупотребва с алкохола и че не изплаща
издръжка за децата. Отношенията между ответницата и нейния съпруг/син на
ищцата/ не са предмет по настоящия спор и разпоредбите на 56 -59 от СК са
неприложими в настоящия казус. Така приетото за установено от фактическа
страна доведе до следните изводи : За уважаване иск с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД следва да са налице следните предпоставки обогатяване на
ответника за сметка на ищеца в някакъв размер, връзката между обедняването
и обогатяването и липсата на основание.
От приетото по делото заключение по СТЕ, което съдът кредитира
като пълно и обективно, на ВЛ Р. се установява, че половината от пазарния
наем за процесния период се равнява на 874 лева. Идентична е и претенцията
на ищцата след намалянето на размера на иска в съдебно заседание на
1.11.2021г.
В случая всички гореописани предпоставки за уважаване на иска са
3
налице и искът следва да се приеме за установен по основание и по
предявения размер.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива следва да бъдат
присъдени в размер на 500 лева, от които 50 лв. внесена държавна такса и 300
лв. – адвокатско възнаграждение, като за реалното му договаряне и заплащане
е представен оправдателен документ и 150 лева за заплатен депозит за
експертиза.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К. Г. ЕГН:********** да заплати на Д. Г. Д.,
ЕГН********** сумата от 874 лева, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, с която
ответникът се обогатил без основание за сметка на ищеца, представляваща
обезщетение за лишаване на ищцата от възможността да ползва в периода
15.03.2021г.- 15.06.2021г. жилището, по отношение на което притежава
учредено вещно право на ползване и който недвижим имот представлява
апартамент „**“, на ***** етаж на жилищна сграда, находяща се в ********,
със застроена площ от 131,04 кв.м., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
*******г. / до окончателното й погашение.
ОСЪЖДА Н. К. Г. ЕГН:********** да заплати на Д. Г. Д.,
ЕГН**********, сумата от 500 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/
4