Р Е Ш Е Н И Е №50
гр. Шумен, 28.02.2019 г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл.с. Н. Цветанкова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова в.гр.д. № 42 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от В.С.М. ***, действаща чрез пълномощника адв. А. Ш. от ШАК, срещу постановление, обективирано в уведомление от 22.01.2019 г. по изп.д. № 1038/2018 г. на ЧСИ , рег. № *, с район на действие ШОС, с което съдебният изпълнител е отказал да зачете прихващането, извършено от длъжника В.С.М. преди образуване на изпълнителното дело, отказал е да приеме дълга за погасен и да прекрати производството по изпълнителното дело.
Жалбоподателката счита, че така издаденото постановление е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила, поради което моли съдът да постанови решение, с което да го отмени и върне изпълнителното дело на ЧСИ за издаване, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, на постановление за прекратяване на изпълнителното производство относно сумата от 4 232.59 лева, като и присъди и извършените деловодни разноски. На основание чл.438 от ГПК моли за спиране на действията по изпълнението. Твърди, че с молба вх. № 36962/13.12.2018 г. е оспорила изцяло сумата от 4 232.59 лева, като недължима към датата на образуване на изпълнителното дело – 04.12.2018 г., поради извършено валидно извънсъдебно прихващане на суми, присъдени с решение № 647/07.06.2018 г. и решение № 945/18.12.2017 г. по гр.д. № 675/2017 г. на ШРС, извършено на 15.11.2018 г.. С решение № 647/07.06.2018 г. по гр.д. № 675/2017 г. на ШРС, във втора фаза на делбата В.С.М. е била осъдена да заплати на Н.Х.Ю. сумата от 2 400.29 лева – обезщетение за ползата, от която е бил лишен при еднолично ползване на изнесения на публична продан недвижим имот, за периода от 05.06.2017 г. до 07.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила – 31.10.2018 г., както и сумата от 77.55 лева – разноски по делото, съобразно уважената част от иска по чл.31, ал.2 от ЗС. Със същото решение Н.Х.Ю. е бил осъден да заплати на В.С.М. сумата от 825.20 лева – разноски по делото. Следователно, въз основа на горното решение, след извършване на прихващане по чл.104, вр. чл.103 от ЗЗД, В.М. дължи на Н.Ю. сумата от 1 652.64 лева плюс лихва върху сумата от 2 400.29 лева, считано от 31.10.2018 г. до 15.11.2018 г., която възлиза на 20 лева, или общо 1 672.64 лева. С решение № 945/18.12.2017 г. по гр.д. № 675/2017 г. на ШРС, в първа фаза на делбата Н.Ю. е осъден да заплати на В.М. сумата от 1 499.68 лева, а В.М. е осъдена да заплати на Н.Ю. сумата от 655.02 лева, всяка от тях представляваща разноски в производството. Решението е влязло в законна сила на 16.02.2018 г.. След извършване на компенсация на дължимите суми по това решение, Н.Ю. дължи на В.М. сумата от 844.66 лева. На основание чл.104 от ЗЗД, пълномощникът на жалбоподателката адв. А. Ш. е изпратила изявление за прихващане от 15.11.2018 г., получено лично от Н.Ю. на 16.11.2018 г.. На 15.11.2018 г. с известие с експресен превод адв. Ш. е изпратила на Н.Ю. и сумата от 827.98 лева, дължима от В.М. след извършено прихващане по двете влезли в сила съдебни решения. Възражението на кредитора Н.Ю., че няма облигационни отношения с адв. Ш., поради което е отказал получаването на паричен запис е неоснователно, тъй като последната е действала като пълномощник на В.М., по силата на договор за правна помощ и пълномощно № **********/14.11.2018 г.. Ето защо, счита, че към 15.11.2018 г., страните по гр.д. № 675/2017 г. *** ШРС не си дължат взаимно парични суми, присъдени с влезли в сила решения по делото. В писменото си становище от 28.12.2018 г. взискателят недобросъвестно е включил сумата от 825.20 лева, преведена от него с преводно нареждане от 07.12.2018 г. по банкова сметка на В.М., тъй като още същия ден, с известие за експресен превод тя му е била върната от получателя като недължима. Тази сума е недължима към дата 07.12.2018 г., защото е включена към задълженията, с които е извършено прихващане. С оглед на горното, твърди, че отказът на ЧСИ да признае прихващането, да приеме дълга за погасен и да прекрати производството по делото е незаконосъобразен, като без правно значение в случая е становището на взискателя и отказа му да признае прихващането.
Въззиваемият Н.Х.Ю., действащ чрез пълномощника адв. М. Д. от ШАК е депозирал възражение по жалбата, в което оспорва същата като недопустима и неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски. Доводите му са, че вземането на взискателя по изпълнителното дело не са удовлетворени изцяло и същият не е бил надлежно уведомен за изявлението за прихващане от страна на длъжника.
ЧСИ е депозирал писмено становище, в което изразява мнение, че жалбата е допустима, но неоснователна по същество.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима, в частта, в която се обжалва отказът на ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело.
По същество, от материалите по делото се установява, че изп.д. № 2018*04001038 по описа на ЧСИ , рег. № * е образувано по молба на въззиваемия срещу жалбоподателката, въз основа на изпълнителен лист № 2112 от 06.11.2018 г., издаден на основание решение № 647/07.06.2018 г. по гр.д. № 675/2017 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 11.09.2018 г. и изпълнителен лист № 2322 от 03.12.2018 г., издаден на основание решение № 945/18.12.2017 г. по гр.д. 675/2017 г. на ШРС, влязло в сила на 31.10.2018 г.. Първият от изпълнителните листи е за вземане на въззиваемия срещу жалбоподателката за сумата от 2 400.29 лева – обезщетение за ползата, от която е бил лишен при еднолично ползване на допуснатия до делба недвижим имот за периода от 05.06.2017 г. до 07.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане на решението в сила, както и за сумата от 77.55 лева – деловодни разноски, съобразно уважената част от иска по чл.31, ал.2 от ЗС.. Вторият изпълнителен лист е за вземане на въззиваемия срещу жалбоподателката в размер на 655.02 лева – деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателката, в качеството й на длъжник по изпълнението, на 11.12.2018 г.. На 13.12.2018 г., същата е депозирала молба вх. № 36962/ 13.12.2018 г., в която е оспорила вземането в поканата, в размер общо на 4 232.59 лева, от които 2 400.29 лева – неолихвяемо вземане, 732.57 лева – присъдени разноски, 510.00 лева – адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 589.73 лева – такси по ТЗЧСИ, твърдейки, че на 15.11.2018 г. е изпратила до въззиваемия писмено изявление за прихващане между насрещните им вземания, присъдени с двете съдебни решения по гр.д. № 675/2017 г. на ШРС, а именно – 1 652.64 лева, дължими от В.М. на Н.Ю. и 844.66 лева, дължими от Н.Ю. на В.М., както и, че на посочената дата е превела на взискателя сумата от 827.98 лева, от която 807.98 лева, дължими след извършеното прихващане между вземанията на страните до размера на по-малкото от тях и 20 лева – лихва за забава върху главницата от 2 400 лева за периода 31.10.2018 г. - 15.11.2018 г.. Във връзка с изявлението за прихващане е заявила, че то е между вземанията на взискателя по двата изпълнителни листа с нейни насрещни вземания за разноски, присъдени с решенията на ШРС по гр.д. № 675/2017 г., съответно в размер на 825.20 лева - по решението от 07.06.2018 г. и в размер на 1 499.68 лева - по решението от 18.12.2017 г.. След прихващане между насрещните вземания по първото от посочените решения, В.М. е останала да дължи на Н.Ю. сумата от 1 652.64 лева, а, след извършване на компенсация между насрещните вземания по второто решение, Н.Ю. е останал да дължи на В.М. сумата от 844.66 лева. След прихващане на вземанията за сумите от 1 652.64 лева и 844.66 лева, В.С. е останала да дължи на Н.Ю. 807.98 лева, както и приблизително 20 лева – лихва върху главницата от 2 400 лева за периода 31.10.2018 г. - 15.11.2018 г., или общо 827.98 лева, които са били преведени по сметка *** взискателя на 15.11.2018 г.. Заявила е също, че на 07.12.2018 г. Н.Ю. е извършил преводно нареждане за сумата от 825.20 лева по банкова сметка на В.М., с посочено основание - присъдени разноски по гр.д. № 675/2017 г. на ШРС. На същата дата обаче тя е върнала на взискателя посочената сума, като недължима. Въз основа на изложеното, жалбоподателката е поискала от ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 от ГПК за сумата от 4 232.59 лева и й присъди 300 лева адвокатски хонорар. Към молбата са приложени като доказателства писмено изявление за прихващане до въззиваемия, изходящо от адв. А. Ш., в качеството й на пълномощник на жалбоподателката; пълномощно от жалбоподателката за адв. Ш., с което я упълномощава да подаде заявлението за прихващане; известие за доставяне с обратна разписка, видно от което изявлението за прихващане е получено от въззиваемия на 16.11.2018 г.; известие за експресен превод на сумата от 827.98 лева от адв. А. Ш. на въззиваемия; преводно нареждане от 07.12.2018 г. от въззиваемия в полза на жалбоподателката, за сумата от 825.20 лева и известие за експресен превод за връщане на сумата от 825.20 лева от жалбоподателката на въззиваемия.
На 17.12.2018 г. ЧСИ е изпратил на взискателя препис от молба от длъжника с вх. № 36962/ 13.12.2018 г. и му е предоставил 7-дневен срок за отговор. На 28.12.2018 г. взискателят е депозирал становище, в което е заявил, че, тъй като не е бил в облигационни отношения с адв. Ш., е отказал получаването на паричен запис от това лице. Освен това, компенсацията е неправилно и неточно определена. Ето защо, не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело.
На 10.01.2019 г. ЧСИ е изпратил на жалбоподателката депозираното от въззиваемия писмено становище и й е предоставил 7-дневен срок за отговор. На 15.01.2019 г. жалбоподателката, действаща чрез пълномощника си адв. А. Ш. е депозирала становище, в което е продължила да поддържа тезата си за валидно извършено прихващане между насрещните вземания на страните преди образуване на изпълнителното дело, а именно на 15.11.2018 г. и недължимост на сумите по изпълнението.
С разпореждане от 15.01.2019 г. ЧСИ е постановил, че с оглед становището на взискателя и отказа му да признае прихващането, отказва да приеме дълга за погасен и да прекрати изпълнителното дело.
Като съобрази изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: В разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК лимитативно са изброени основанията за прекратяване на изпълнителното производство, като сред тях не е предвидено прекратяване на изпълнението на основание извършено прихващане, т.е. на СИ не е предоставена възможност да постанови прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на подлежащото на принудително събиране вземане, изцяло или частично, поради прихващане с насрещни вземания на страните до размера на по-малкото от тях. Съгласно практиката на съдилищата, при изявление за прихващане от страна на длъжника по изпълнението, в правомощията на СИ е да констатира наличието на такова и, ако счете, че са налице предпоставките по чл.103 и чл.104 от ЗЗД, да прекрати производството на основание чл.433, ал.1 от ГПК. Част от съдебните състави приемат, че в този случай прекратяването на производството следва да се извърши на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, а друга част – на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, при изрично писмено искане от страна на взискателя / решение №79/28.02.2018 г. по в.гр.д. № 86/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик /.. Доколкото обаче прихващането е свързано с материално правните предпоставки за съществуване на подлежащото на принудително изпълнение вземане, а констатацията на СИ за валидна компенсация представлява несъщинско изпълнително действие и не подлежи на самостоятелно обжалване по чл.435 от ГПК, следва да се приеме, че и в двете хипотези преценката за наличие на прихващане е изцяло в правомощията на СИ и не подлежи на съдебен контрол. Действително, при наличие на изискуемите по чл.103-104 от ЗЗД предпоставки правните последици от извънсъдебното прихващане настъпват без да е необходим нарочен акт на СИ, ако то се релевира в рамките на изпълнителния процес, но право на СИ е да приеме тези последици или не като основание за намаляване дълга на длъжника. Ето защо, в случай, че СИ е отказал да зачете компенсационното изявление на длъжника по изпълнението, същият може да търси защита на правата си по реда на чл.439 от ГПК. Предвид това, че с обжалваното разпореждане ЧСИ е отказал да прекрати производството по делото, тъй като е счел, че не са налице основания за признаване на изявлението за прихващане на жалбоподателката и, че уредената в чл.435 от ГПК защита е срещу процесуална незаконосъобразност на действията или бездействията на СИ, като по подадена срещу тях жалба съдът действа като контролно отменителна инстанция и не е компетентен да се произнася по материално правни въпроси, относими към законността на предприетото принудително изпълнение, заключава, че отказът на ЧСИ за прекратяване на изпълнението по изп.д. № 2018*04001038 се явява законосъобразен.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че дори и ЧСИ да бе признал изявлението на жалбоподателката за прихващане, същата би останала задължена за сумата от 827.98 лева, която взискателят й е върнал, както и за посочените в поканата за доброволно изпълнение такси и разноски, което налага извод, че не са били налице за предпоставките за прекратяване изцяло на изпълнителното дело, каквото е било искането на длъжника.
Поради горните мотиви, съдът намира, че отказът на ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело е изцяло законосъобразен и следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на жалбата, без уважение следва да бъде оставено и искането на жалбоподателката за спиране на изпълнението по изпълнителното дело на основание чл.438 от ГПК.
Искането на въззиваемия за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, поради липса на доказателства за извършване на такива по настоящото дело.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.01.2019 г. на ЧСИ , рег. № *, с район на действие ШОС, постановено по изп.д. № 2018*04001038, с което отказва да прекрати производството по изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на длъжника В.С.М. за спиране на изпълнението по изп.д. № 2018*04001038 по описа на ЧСИ , рег. № *, с район на действие ШОС, на основание чл.438 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на съответния СИ за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.