Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА
НЕШЕВА
като
разгледа частно гражданско дело № 10863 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. №50575/17.07.2016 г. на
длъжника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-З.“АД, подадена чрез адв.С.срещу
разпореждане на ЧСИ от 03.07.2019 г., с което е отказано намаляване на
разноските по изп. дело № 20198510401116, по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851, с
район на действие СГС, представляващи адвокатски хонорар в размер на 350лева и
такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ.
В
жалбата се твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен и не е съобразен с
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, с размера на вземането и извършените правни
действия. Счита, че определената сума за адвокатско възнаграждение и такса са
прекомерно завишени. С оглед изложеното моли съда да отмени разпореждането, като намали размера на
разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 200лв. и в тази връзка и
да коригира размера на начислената по т.26 от Тарифа за таксите и разноските
към ЗЧСИ пропорционална такса.
От ответника по жалбата ЗД „Б.И.“АД –
взискател, не е постъпило възражение срещу жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното постановление
и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
По
молба на взискателя ЗД „Б.И.“АД, чрез адв.Г.с приложено адвокатско пълномощно е
образувано изп. дело № 2019851040116 по описа на ЧСИ М.П., въз основа на
изпълнителен лист от 28.03.2019 г., издаден на основание решение по гр.д. № 10179/2018г.
на СРС, 143-ти състав срещу ЗАД „ОЗК З.“, с което е осъдено да заплати на ЗД „Б.И.“АД,
727,02лв., представляваща незаплатен
остатък от застрахователно обезщетение и обичайни ликвидационни разходи по
щета, във връзка с причинени вреди на л.а. БМВ Х3, с рег.№******от настъпило на
14.05.2013год. в гр.София, ПТП, ведно със законната лихва от 13.02.2018год. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 500,50лв.-разноски по
гр.дело и сумата от 5лв.-платена държавна такса за издаване на изпълнителния
лист. В молбата за образуване на
изпълнителното дело адв. Г.е поискал да се наложи запор върху банковата сметка
на длъжника в „У.Б.“АД, възложено е по
чл.18 ЗЧСИ извършване проучване на имущественото състояние на длъжника и е
приложено адвокатско пълномощно за представителство на взискателя до
приключване на изп.дело при договорено и заплатено възнаграждение изцяло и в брой
от 350лв., удостоверено в договора за правна защита и съдействие.
С
покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника ЗАД ОЗК З.“АД на 02.07.2019
год., е обективирано произнасянето на ЧСИ по разноските, дължими от длъжника, като са определени разноски по изпълнителното
дело, както следва: 350лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и
такси по изпълнението по ТТРЗЧСИ от
270,95лв.
С
възражение вх.№46615/03.07.2019 г. длъжникът ЗАД ОЗК З.“АД е оспорил разноските
по изпълнителното дело с довод, че са прекомерни и необосновано завишени тези
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото и е поискано да бъдат намалени от 350лв. на 200лв., както и
да се коригира таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от 03.07.2019год. ЧСИ е отказал да редуцира разноските по
изп.дело-адвокатското възнаграждение и такса по.т.26 с мотива, че са съобразени
с материалния интерес по делото и с правната и фактическата сложност, като
адвокатското възнаграждение е в минимален размер по чл.10,т.1 и т.2, вр. с
чл.7, ал.2 от НМРАВ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата на длъжника е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК
изрично е предвидена възможност за обжалване на
разноските по изпълнителното дело от страна на длъжника. Постановлението
за разноски е обективирано в полученото от длъжника съобщение за разпореждането
от 03.07.2019год., като в срока по чл.436 ГПК длъжникът е депозирал жалба срещу
същото.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този
смисъл - Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на обжалване по реда
на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
По отношение на адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя
в размер на 350лв. и прието от ЧСИ, настоящият въззивен състав приема,
че такова се дължи в посочения размер и
което е определено съгласно чл.10, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и включва сумата от
200лв. за образуване на изпълнителното дело и по т.2 на чл.10 за процесуално
представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания-1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 т.2-7 и което
с оглед на материалния интерес за
събиране на парично вземане от 1347,34лв. от 300лв. плюс 7% за горницата над
1000лв. и ½ от същото е в размер на 162лв.
или общо от 362лв. В случая реално заплатеното адвокатско възнаграждение от 350лв.
с оглед на паричното вземане и материалния интерес за който се образува
изпълнителното дело, както и предприетите действия от упълномощения адвокат
освен за образуване на изпълнителното дело, но и с посочване на способа за
изпълнение-чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в посочена
банка и чрез което се е стигнало до удовлетворяване на взискателя не се явява
прекомерно и завишено с оглед на фактическата и правна сложност и извършеното
от упълномощения адвокат- образуване на изп.дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричните вземания и напълно съответства на минималните
размери за адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/09.07.2004год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения поради което жалбата в
тази част срещу разпореждането на ЧСИ за разноските е неоснователна и следва да
се остави без уважение. С изрично молба
от 16.07.2019год. взискателя ЗД „Б.И.“АД, чрез адв.Г.е поискал да се наложи
запор върху банкови сметки на длъжника в Общинска банка АД и такъв е наложен на
18.07.2019год., като на 24.07.2019год. Общинска банка АД е превела на ЧСИ
дължимата сума по изп.дело и което е след изтичане на срока за доброволно
изпълнение до длъжника. Поради което и именно въз основа на посочения от адв. Г.начин
на изпълнение-запор върху банкова сметка ***, а не доброволно изпълнение от
длъжника се е стигнало до удовлетворяване
на паричното вземане по изп.дело и с оглед на чл.10, ал.2, предл. последно се дължи
възнаграждение освен за образуване на изпълнителното дело –по чл.10, т.1 от
НМРАВ от 200лв. и възнаграждение за процесуално представителство и извършване
на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, в случая над 1000лв. и
½ от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ и което
е 350лв., сумата която е заплатена на
адвоката на взискателя и която не се явява прекомерна, за да бъде намалявана с
оглед на чл.78, ал.5 ГПК.
При това положение и при неоснователност на жалбата срещу разпореждане на ЧСИ, с което е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от 350лв. на 200лв., неоснователно е и оплакването и по отношение на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която е правилно посочена, като е взет в предвид материалния интерес от 1350,41лв., посочен в приложената сметка за таксата по т.26, б.в от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане.
Поради което жалбата срещу разпореждането на ЧСИ както за разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя, които е отказал да намали, така и за таксата по т.26 по изпълнителното дело, която правилно е определена, като неоснователна следва да се остави без уважение.
При този изход на делото не се дължат разноски на жалбоподателя за настоящото производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
без уважение жалба с вх.№50575/17.07.2019год. на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-З.“АД, длъжник по изп.дело №20198510401116/2019год.
по описа на ЧСИ М.П., рег.№851, с район на действие СГС срещу разпореждане от 03.07.2019год.
за разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.