РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. Смолян , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Р. И. Р.
Секретар:Т. Я. К.
като разгледа докладваното от Р. И. Р. Гражданско дело № 20205440100614
по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на М. З. Б., ЕГН **********,
срещу отказ, обективиран в писмо изх.№ РД- 1276-1/12.06.2020г. на Общинска служба
по земеделие”-гр.Смолян.
Сочи се, че от Общинска служба по земеделие-гр.Смолян е отказано „да започне
процедурата разписана в ЗСПЗЗ и правилника към него“, материализиран в
посоченото-горе писмо във връзка с направено искане по Заявление № РД-
1276/21.05.2020г. за постановяване на решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ за
възстановяване право правото на собственост върху бивш земеделски имот - проектен
имот с идентификатор **** съгласно Скица-проект № 15-360020/06.2018г., издадена от
СГКК-гр.Смолян.
Иска се да бъде прогласена нищожността на отказа или да се отмени като
незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на
административно-производствените правила за неговото издаване.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ компетентността за възстановяване
на земеделски земи, за каквото е било отправеното искане от жалбоподателя,
принадлежи на Общинската служба по земеделие, като в този случай
административният орган се произнася с решение.Общинската служба по земеделие е
1
колективен орган, от което следва, че законът му е предоставил компетентност само
при наличност на изискуемия числен състав.Единствено при формирана обща воля от
всички членове на Общинската служба по земеделие, материалната й компетнентност
може да бъде законосъобразно упражнена. В случая, вместо по подаденото Заявление
№ РД-1276/21.05.2020г. да се произнесе колективният орган, откъзът, обективиран в
атакуваното писмо, е издаден само от Началника на Общинската служба по
земеделие.Видно от цитираната нормативна уредба, той не е компетентен еднолично
да се произнася.Липсата на компетентност на административния орган (материална,
местна или по степен) винаги води до нищожност на акта.Изложените обстоятелства
сочат, че в процесния случай издаденият административен акт е засегнат от порока
материална некомпетентност, обуславящ извод за нищожност на еднолично
постановеното решение.
На второ място, обжалвания отказ е нищожен и на друго основание.Видно от
Писмо изх.№ РД-1276-1/12.06.2020г. на Общинска служба по земеделие”-гр.Смолян, с
него административният орган е отказал „ да започне процедурата разписана в ЗСПЗЗ и
правилника към него“.Съгласно чл.11 от ЗСПЗЗ процедурата по възстановяване права
върху земеделските земи от лицата по чл.10 от закона започва с подаване на заявление
до общинската служба по земеделие.В случая жалбоподателят в качеството на
наследник на З.З.Б. - бивш жител на гр.Смолян, починал на ***г., е подал Заявление с
вх.№ 3151/27.02.1992г. на Поземлена комисия- гр.Смолян и въз основа на него с
Решение по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ на З.З.Б. е признато правото на собственост върху
бивши земеделски имоти в землището на гр.Смолян, м.“*****“ (т.6 от решението).Това
решение съгласно Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК,
има конститутивно действие.
Издадения административен акт страда от съществен порок - материална
незаконосъобразност от степен на нищожност.
На следващо място, при произнасянето по заявление за възстановяване на
земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, административният орган действа при условията на
обвързана компетентност, а не при оперативна самостоятелност, т.е. същият дължи
произнасяне по заявлението, като възстанови на правоимащите право на собственост
върху заявения за възстановяване имот, ако са налице законоустановените
предпоставки за това.В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя адв.К..
Жалбата се оспорва от началника на ОСЗ- Смолян Б. Ц..
След преценка на изложеното в жалбата, становищата на страните в съдебното
заседание, и като обсъди писмените доказателства по делото, намира жалбата за
2
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалвания отказ изх.№РД-1276-1/12.06.2020г. на началника на ОСЗ- Смолян е
отказано да се уважи искането по заявление Вх.№РД-1276/21.05.2020г. на М. Б. за
издаване на Решение по решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване право
правото на собственост върху бивш земеделски имот - проектен имот с идентификатор
67653.133.708 съгласно Скица-проект № 15-360020/06.2018г., издадена от СГКК-
гр.Смолян.
Видно, касае се за произнасяне във връзка с подадено заявление за реституиране на
имоти по реда на ЗСПЗЗ с Вх.№3151/27.02.1992г., като собствени на З.З.Б., в
землището на гр.Смолян.
С Решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ по горното заявление от 1992г. са признати за
възстановяване общо 12 .267 дка , като видно част от тях по позиции 1,2,3,4, 10,11,12
кса имоти в м.”****” /посочено в заявлението от 21.05.2020г./ , като за част от имотите
в тази местност е налице реституиране с решение на ОСЗ- Смолян.
При положение, че е налице решение за признаване правото за възстановяване на
имотите с посоченото по- горе решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, то административния
орган – ОСЗ е следвало да се произнесе с решение за реституирането им или отказ за
последното при преценка на предпоставките на закона.
В случая, обжалвания отказ се явява нищожен, тъй като липсва произнасяне с
решение от ОСЗ като колективен орган. При положение, че е налице решение по
чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и е отпочната процедурата за реституиране, няма данни
същата да е приключена с надлежен акт от компетентния орган ОСЗ. Последното води
до нищожност на отказа, обективиран в писмо изх.№ РД- 1276-1/12.06.2020г..
В ЗСПЗЗ е регламентирано, че ОСЗ се произнася с решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ,
като именно такова искане е заявено със заявлението от 1992г. и впоследствие със
заявлението от 2020г., по което е постановен процесния отказ.
Освен посочения порок на обжалвания акт, административният орган дължи
произнасяне по искането за реституиране, както вече е изложено по- горе, имайки
предвид започналата процедура по заявлението от 1992г. Липсата на произнасяне с
надлежен акт, препятства възможността за приключване на административното
производство.
Ще следва преписката да се върне на ОСЗ- Смолян, като при произнасянето си
съобрази изложеното в мотивите за издаване на решение за реституция или отказ за
последното.
3
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН отказа, обективиран в писмо изх.№ РД- 1276-
1/12.06.2020г. на ОСЗ- Смолян.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба по земеделие- Смолян за произнасяне по
Заявление № РД-1276/21.05.2020г.на М. З. Б., ЕГН**********, от гр.С., ул.”****”
№**, съобразно указанията в настоящото Решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4