МОТИВИ
от 14.12.2015 г. към Присъда № 54 от 01.12.2015 г.,
постановена
по НОХД № 840/2015 г. АРС, I н.с.
Районна прокуратура Асеновград е повдигнала
обвинение спрямо подсъдимия Р.Р.А., ЕГН: **********
за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за това, чепрез
периода от месец март 2013 г. до месец август
2015 г. включително, в гр. Асеновград, след
като е бил осъден да издържа свой низходящ–детето сиК.Р. А., родено на *** г. с решение № 386/31.10.2011
г. по бр. дело1335/2011 г. на АРС, влязло в законна сила на 31.10.2011 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно тридесет месечни вноски по 100 лв. месечно или всичко
на обща стойност 3000 лева - престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
По делото не участва частен обвинител.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение,
като излага съображения, че същото е доказано
както от обективна, така и от субективна страна и предлага на същия да
бъде наложено наказание в размер на «пробация» включващодветезадължителнипробационни
мерки по чл. 42а от НК, а именно задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност
два пъти седмично за срок от 9 месеца
и задължителнипериодичнисрещи с пробационенслужител
за срок от 9 месецаопределени в минимален размер.
Подсъдимият се признава
за виновен, както и фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Същият заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти, изразява съжаление за стореното деяние и моли за справедлива присъда,
поради което и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти,
а желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Моли да му бъде
наложена минимална пробация.
От страна на неговия защитник, адв. Даниел
Ангелов, с оглед заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието му производството да
протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, се излагатсъображения
за нА.чие на смекчаващивинатаобстоятелства,
порадикоето моли на подсъдимия
да бъде наложено наказание «пробация» включващо само дветезадължителнипробационни мерки по чл. 42а от НК, определени в минимален размер.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият Р.Р.А. е роден на *** ***, живее в същия град на ул.
„Съгласие“№1, българин, български гражданин, с основно образование, разведен,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 14.10.2007 г.
подсъдимия Р.А. и св. А. Х. сключили граждански брак. По време на брака, на ***
г. се родило детето им- К.Р. А.. С решение
№ 386/31.10.2011 г. по гр. д. 1335/2011 г. по описа на РС Асеновград,
бракът между двамата бил прекратен, като родителските права спрямо детето били
предоставени на неговата майка. Подсъдимият бил осъден да заплаща месечна
издръжка на детето си, чрез неговата майка в размер на 100 лв. месечно.
Решението влязло в законна сила на 31.10.2011 г. Св. А. Х. заедно сдетето си живеели в гр. Асеновград вкв.
„Запад“, бл.3/5, вх. В, ет.7 и следвало месечната издръжка да се изплаща на
този адрес. Подс. А. не работел редовно и заплащал
месечните си задължения със закъснения. Погасил дължимата издръжка до м. март.2013 г., след което изпаднал в
забава за 30 месечни вноски по 100 лв., считано от м. март 2013 г. до м. август
2015 г. През това време, подсъдимият не давал други парични средства и не
купувал подаръци на детето си.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установенадоколкото
подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в обвинителния акт, поради което
и производството е протекло по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК. Освен това,
фактическата обстановка се подкрепя и от всички събрани на досъдебното
производство доказателства– писмени и гласни, които съдът кредитира като
еднопосочни, логични, последователни и неопровергани от събраната по делото доказателствена съвкупност.
В тази насока са
показанията на разпитаната по досъдебното производство св. А. Т., които са в
отношение на пълно покриване и допълване с останА.те
доказателства, поради което също се кредитират.
Съдът кредитира и
събраните по делото писмени доказателства- пощенски записи /л.9-л.21 от ДП/
общо за сумата от 1580 лв., справка за съдимост/л.53 от ДП/, характеристична
справка/л.51 от ДП/, копие от решение № 386/31.10.2011 г. по гр. д. 1335/2011
г. по описа на РС Асеновград/л. 46-47 от ДП/, писмо от ДСП Асеновград/л.42/
справка на РП Асеновград относно приложението на чл. 183 ал.3 от НК/л.33 от
ДП/.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал
е в пълно съответствие с направенитесамопризнания от подсъдимия, порадикоето в конкретния случай не се налагасамостоятелнотообсъждане
на доказателствата, доколкотолипсва
спор по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния
акт, коитовключватвсичкисъставомернипризнаци на инкриминираното деяние.
По същество подсъдимият А.не
оспорва събраните по делото доказателства, установените въз основа на тях факти
и обстоятелства, както и повдигнатото му обвинение въз основа на тях, а
единствено заявява финансова невъзможност да заплати издръжката за периода, за
който е инкриминиран в обвинителния акт.
В този по делото липсва спор както по фактите, така и по правото, като
от страна на подсъдимия се заявява единствено желание спрямо него да бъде
наложено минимално наказание.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Събраният по делотодоказателствен материал и неговият
анА.з дават основание да се
приеме, че подсъдимиятР. Р. А.еизвършилкакто от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а
именно: през периода от месец месец март 2013 г. до
месец август 2015 г. включително, в гр. Асеновград, след като е бил осъден да издържа
свой низходящ–детето сиК.Р.
А., родено на *** г. с
решение № 386/31.10.2011 г. по бр. дело1335/2011 г.
на АРС, влязло в законна сила на 31.10.2011 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно тридесет месечни вноски по 100 лв. месечно или всичко
на обща стойност 3000 лева.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дА.
са трудоспособни и дА. могат да се издържат от
имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните
принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението.За съставомерността
надеянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да
не е изпълнено съзнателно от дължащото А.ментните задължения лице.
В конкретния случай по
делото се установи от свидетелските показания на свид.
А.Т. и приложените по делото платежни документи, които не се оспорват от
подсъдимия, че за инкриминирания период, същият не е изпълнявал постановеното от съда решение, по силата на
което е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 100 лв.,
като общият размер на неизплатените от него месечни вноски възлиза на 3000 лева,
дължими за периода м.март 2013 г. – м.август
2015 г. включително.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото
подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е допускал настъпването им. Същият е бил наясно, че неизпълнявайки
своите задължения по изплащане на издръжката, нарушава постановеното от АРСРешение, но въпреки това съзнателно се е отклонил от
това си задължение.
По изложените съображения съдът призна подс. Р.А.
за виновен в това да е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, който след като е осъден да
издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с
“лишаване от свобода” до една година или
с “пробация”.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квА.фикация
за извършеното от подсъдимия Р.Р.А. престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК, съдът, след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, намери, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание „пробация”, което съдът
определи да включи следната съвкупност
от пробационни мерки:
-задължителна
регистрация по настоящ адрес ***, засрокотосем,
на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от НКс периодичност два
пъти седмичнодо изтичане на определения срок,
както и
задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от
осем месецана основаниечл. 42а, ал. 3, т. 1, вр.
ал. 2, т.2 от НК.
Съдът предпочете
по-леката от предвидените в закона алтернативи, като прие, че именно тя ще бъде подходяща за
подсъдимия и ще съдейства най- пълно запостигане
целите на наказанието и за поправянето му.
При индивидуА.зирането на наказаниетосъдът
отчете катосмекчаващиотговорносттаобстоятелства за подсъдимиянискатастепен наобщественаопасност
на личносттаму, предвидчистотосъдебноминало,
тежкотому финансово състояние,
предвидлипсата на постоянна трудоваангажираност,
както ипризнанието на вината и изразенотосъжаление за стореното.Отегчаващовинатаобстоятелство е дългия период от време, в койтоподсъдимия е бездействал да изпълнизадължението си за издръжка
и по този начин е поставил в опасностнуждите
на детето сиотгледна точка
на материалнотому обезпечаване. Настоящото производство е
протекло поредана глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, катоподсъдимият
е признал фактите и обстоятелствата,
описани в обвинителния акт,
но липсвазаконовавъзможност за редукция на наказанието «пробация», подобно на предвиденатаизричнотакава
за наказанието «лишаване от
свобода».При съвкупнатапреценка
на смекчаващите и отегчаващитевинатадоказателства,
съдътприе да определи и наложи на подсъдимиянаказание при пробация при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Съдебният състав реши да наложи на подсъдимия задължителните пробационни мерки по чл. 42а ал.2 т.1 от НК и чл. 42а ал.2
т.2 от НК, а именно задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от осем
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца, катопрецени, че така
определено по вид и размер наказание, се явява
справедливо и в най-голяма степен щедопринесе
за постигане целите, визирани
в чл. 36 НК.
По въпроса за разноските:
По делото не са направени разноски, които да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия.
По изложените
съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: