МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 20
ОТ 23.01.2019
г.
ПО НОХД № 8102/2019
г.
НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, XI
СЪСТАВ
Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за
разглеждане обвинителен акт по досъдебно производство № 450/2019 г. по описа на
I РУ към ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 592/2019 г. по описа на РП Пловдив срещу К.Г.К.
за това в периода от 22.05.2019 г. до 04.06.2019 г. в гр. Пловдив при условията
на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив - след като е
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по реда на член 66 от НК, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита па имот и чрез използване
на техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 835 лева,
както следва: на 22 май 2019 година в гр. Пловдив при условията на опасен
рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направенa за защита на имот -
срязване на заключващ механизъм за колело и чрез използване на техническо
средство - клещи е отнел чужда движима вещ - велосипед с марка „Екстрийм“ на
стойност 160 лева от владението на Х.Я.А.А. без неговото съгласие и с
намерението противозаконно да я присвои; на 29 май 2019 год. в гр. Пловдив при
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот - срязване на заключващ механизъм за колело и чрез използване на
техническо средство - клещи е отнел чужда движима вещ - велосипед с марка
„Актив“ на стойност 150 лева от владението на Н.Ж.Б. - К., без нейното съгласие
и с намерението противозаконно да я присвои; на 04.06.2019 в гр. Пловдив, при
условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ - велосипед с марка
„Мустанг“ на стойност 200 лева от владението на Т.С.С. без нейното съгласие и с
намерението противозаконно да я присвои; на 04.06.2019 в гр. Пловдив, при
условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Айфон
5 ЕС“ на стойност 325 лева от владението на Д.И.И. без нейното съгласие и с
намерението противозаконно да я присвои – престъпление по чл. чл. 196, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1,
б. А, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на
държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да
бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като се определи в размер на три години лишаване от свобода.
Поддържа предявения граждански иск и предлага да бъдат определени в тежест на подсъдимия
разноските по делото.
Частният обвинител Т.С. пледира подсъдимият да бъде
осъден на максимално предвиденото в закона наказание. Смята, че не са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, като изтъква единствено отегчаващи
такива.
Гражданския ищец Д.И. поддържа предявения граждански
иск и моли да бъде приет за основателен и доказан, с което подсъдимият да бъде
осъден да ѝ заплати претърпените имуществени вреди.
Защитникът на подсъдимия пледира най-вече по вида и
размера на наказанието, което следва да се определени на подсъдимия. Поддържа,
че спрямо него е налице превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства,
като ги изброява. Във връзка с това пледира да му бъде определено и наложено
наказание в определения от закона минимум.
Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа
становището на защитника си и това на прокурора. С последната си дума моли за
осъдителна присъда, чийто размер ще може да изтърпи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият К.Г.К. е роден на *** *** ***. Той е ***,
български гражданин, с основно образование, разведен, осъждан, работещ, живущ ***7,
с ЕГН **********.
На 22.05.2019 г. около 09 часа подсъдмият К. минал
покрай жилищна кооперацията в гр. Пловдив, намираща се на ул. „Колхида“ №**. В
двора на кооперацията собственикът му Х.Я.А.А. бил оставил велосипеда си марка
„Екстрийм“, жълто-черен на цвят, с преден амортисьор. Велосипедът бил заключен
за дърво посредством метален кабел и ключалка. Стойността му към този момент
възлизала на 160 лв. Тъй като К. носел със себе си клещи, решил чрез тях да
пререже металния кабел, заключващ колелото, и да го вземе. Той изпълнил
намеренията си като срязал кабела и след като взел велосипеда, отишъл до
заложна къща „Кеш 2000“ ООД, находяща се на бул. „Христо Ботев“ № **, където го
заложил за сумата от 60 лева и оставил взетият велосипед.
На 29.05.2019 г. К. *** и преминал покрай жилищен
блок, находящ се на улица „Димитър Талев“ №**. Там забелязал, че на етажната
площадка между четвъртия и петия етаж има оставен велосипед, който бил заключен
посредством метално въже и катинар за метална преграда на прозореца на
площадката. К. решил да открадне колелото, но вратата на входа била заключена.
Изчакал малко и в момент, когато младо момиче излизало от входа, той влязъл
вътре и се качил до площадката, където стоял велосипедът. Както обикновено К.
носел със себе си клещи, с които срязал метално въже, с което колелото било
заключено. Незабелязан от никого той взел велосипеда и си тръгнал. Взетото от
подсъдимия колело било собственост на свидетелката Н.Ж.Б.-К. и към онзи момент
струвало 150 лева. То било с марка „Актив“, тъмносиньо на цвят. По-късно през
деня К. се придвижил до гр. Асеновград, където продал велосипеда на случаен
минувач за сумата от 50 лева.
Свидетелката Д.И. живеела в жилище - апартамент № ** в
гр. Пловдив на бул. „Пещерско шосе“ № **, ет. * и притежавала мобилен телефон с
марка и модел „Айфон 5 ЕС“, струващ 325 лева, бял на цвят, с фабричен номер
IMEI **********. В него била поставена СИМ карта с телефонен номер **********.
На 04.06.2019 г. сутринта около 07:45 часа тя се намирала в дома си и била
оставила притежавания от нея телефон върху шкафче за обувки в антрето на
жилището си, в непосредствена близост до входната врата. По същото време в
жилищния вход, където живеела И. влязъл подсъдимият К.. Той отворил вратата на
апартамента на И., видял оставеният мобилен телефон и го взел без да бъде
забелязан от някого. В същия жилищен вход живеела и свидетелката Т.С., която
била собственик на дамски велосипед с марка „Мустанг“, бял на цвят, върху който
имало монтирана детска седалка. Той възлизал на 200 лв. Въпросният велосипед С.
съхранявала незаключен на стълбищната площадка пред избените помещения. След
като подсъдимият К. взел телефонът на свидетелката И., той минал покрай
колелото на С.. Огледал се и като видял, че велосипедът не е заключен и наоколо
няма хора, той го взел. Подсъдимият се отдалечил от жилищния вход и отишъл до
магазин за търговия на дребно с промишлени стоки, в който работел свидетелят И.Г..
К. предложил на Г. да закупи велосипеда на С. като го излъгал, че вещта не е
крадена и бил собственост на съпругата му. Г. се съгласил и предал сумата от
100 лева на подсъдимия, който взел парите и ги проиграл в близко казино. След
като отново останал без пари К. *** и продал взетия по-рано мобилен телефон на
непознато лице за сумата от 40 лева.
Съгласно заключението на съдебностоковите експертизи
отнетият велосипед „Мустанг“ е на стойност 200 лв., велосипедът марка „Актив“ –
150 лв., този марка „Екстрийм“ – 160 лв., а мобилният телефон „Айфон 5 Ес“ на
стойност 325 лв.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от
събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно обясненията му,
дадени пред органите по разследване (л. 99), показанията на свидетелите Д.И.
(л. 4), Н.П. (л. 24), Т.С. (л. 46, 48), И.Г. (л. 51, 65), Х.Я.А. (л. 80), Н.Б.-К.
(л. 128), косвено от показанията на свидетелите И.Д. (л. 22, 47), Х.С. (л. 82,
129), както и от приложените по досъдебното производство писмени доказателства
– протокол за оглед на местопроизшествие (л. 6) ведно с фотоалбум към него (л.
139), протоколи за разпознаване на лица и предмети (л. 25, 66), протоколи за
доброволно предаване (л. 55, 56, 76, 77, 78, 79, 146, 147, 148), протокол за
оглед на веществени доказателства (л. 149) разписка (л. 57), заключения на
съдебностокови експертизи (л. 61, 111), допълнителна съдебностокова експертиза
(л. 116), заверено копие на заложен билет № 2514 (л. 74), включително и справка
за съдимост, характеристична справка и др.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от разпита му
пред орган на досъдебното производство, където по същество сочи, че е взел
инкриминираните вещи, както и останалите гласни и писмени доказателства. В този
смисъл обясненията му се допълват по показанията на всички свидетели, особено
на И.Г., който лично е видял подсъдимия, който му е продал и предал велосипеда
на пострадалата С.. Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите се
потвърждават от направените разпознавания, всяко едно от които категорично е
посочило К., като разпознатото лице. Събраните гласни доказателства се
потвърждават и от писмените доказателства, сред които протокол за оглед на
веществени доказателства и завереното
копие на заложен билет, последният от които съдържа индивидуализиращите белези
на подсъдимия, а именно неговите лични данни.
Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на
съкратено съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите,
изложени в обвинителния акт, който съдържа описание на всички съставомерни
признаци на повдигнатото обвинение, и съдът е направил преценка, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства, намира,
че в случая е безпредметно детайлното анализиране на събраните по делото
доказателства, доколкото по делото липсва спор както по фактите, така и по
правото. Въпреки това не се откриха данни, които да опровергават
доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната
съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата
обстановка по спора.
С оглед на това съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице.
От правна
страна:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява от правна страна, че К.Г.К. при условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив е отнел чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо
средство чужди движими вещи на обща стойност 835 лева от владението на Х.Я.А.А.,
Н.Ж.Б.-К., Т.С.С. и Д.И.И., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да го
присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Предмета на престъплението са чужди за дееца движими вещи
/три велосипеда и един мобилен телефон/ - спрямо които фактическа власт са
упражнявали собствениците им Х.Я.А.А., Н.Ж.Б.-К., Т.С.С. и Д.И.И., тъй като
вещите са се намирала в тяхно владение.
Подсъдимият е прекъснал фактическата и разпоредителна
власт на владелците върху инкриминираните вещи, като е установил своя собствена
трайна фактическа власт, с което и престъплението е довършено. Като е взел
велосипедите от местата, на които са се намирали и съхранявали, като за тези
собственост на А. и К. е и прерязал металните кабели за заключване с клещи, и
като е взел телефона от дома на пострадалата Д.И., подсъдимият е прекъснал
владението им. Действията му по установяване на трайна власт се изразяват в
избягване от мястото на вземане на вещите заедно с тях, дори в случаите с
велосипеди възкачвайки ги, за да не му бъде прекъсната установеното от него
владение и да не бъде заловен. Освен това той се е разпоредил с вещите, като
конкретно велосипеда на Т.С. продал и предал, а именно се разпоредил с него, на
свидетеля Г. за сумата от 100 лв., а отнетия мобилен телефон продал на
непознато лица на бул. „Руски“ са сумата от 40 лв. Велосипедът на К. продал на
случаен минувач за сумата от 50 лв. в гр. Асеновград, а този на А. заложил са
сумата от 60 лв. в заложна къща„Кеш 2000“ ООД, находяща се на бул. „Христо
Ботев“ № **.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е
липсвало правно основание да го извърши, както и съгласие на собственика и
владелеца на вещите. Деянията извършени спрямо пострадалите А. и К. отговарят
на квалифициращия признак на кражбата по чл. 195. ал. 1, т. 3 и 4, вр, чл. 194,
ал. 1 от НК. Отнемането е станало с техническо средство, с което по принцип
подсъдимият си служил, за да върши подобни действия, а именно метални клещи,
което отговаря на квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Именно с
клещите подсъдимият срязвал заключващите механизми и катинари, с които
велосипедите били снабдени и обезопасени от противоправни посегателства. Тези
механизми и катинари съдът намира, че представляват прегради, здраво направени
за защита на имоти и след като ги е разрушил подсъдимият е осъществил и друг
квалифициращ белег на престъплението кражба, а именно този по чл. 195, ал. 1,
т. 3 от НК. От друга страна с поведението си и отнемането на вещите,
собственост на Т.С. и Д.И., подсъдимият К. е реализирал основания състав на
престъплението кражба, а именно по чл. 194, ал. 1 от НК.
Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на
вина. Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, а именно че
отнема чужда движима вещ без съгласието на владелеца ѝ, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици – лишаването на друго лице от
упражняването на фактическа власт върху вещта, и пряко е желаел това. Налице е
и другият съставомерен признак от субективна страна - намерението вещта след
отнемането да се свои, тоест да се третира като своя собствена. Изводите за
субективната страна произтичат от установените действия на подсъдимия след
довършване на отнемането, а именно разпореждането и залагането на вещите за
свои собствени нужди и като лични.
Всичките деяния на подсъдимия са осъществени в
условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото
отговарят на изискванията за това. Те осъществяват различни състави на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, а именно
в рамките на месец, при една и съща обстановка и при еднородност на вината –
пряк умисъл, при което по-късно довършените деяния се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите ги.
Продължаваното престъпление на подсъдимия К. е
извършено и при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, 6. „А“
от НК, тъй като той е осъждан на лишаване от свобода за срок не по-малък от
една година за тежко умишлено престъпление. Такова е осъждането му с присъда №
8/14.01.2016 г., постановена по НОХД № 7645/2015 г. по описа на Районен съд
Пловдив, по което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. За това престъпление подсъдимият е изтърпял на
21.09.2016 г. ефективно наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и
4 месеца. Това престъпление, за което подсъдимият е бил осъден, е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него по закон е предвидено наказание
повече от пет години лишаване от свобода. Като се взе предвид и
обстоятелството, че го е извършил умишлено, както и че е бил наказан с лишаване
от свобода на не по-малко от една година, чието изпълнение не е било отложено
по чл. 66 от НК, а напротив – изтърпяно е ефективно, то престъпната дейност на
подсъдимия следва да се квалифицира като опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал.1, б. „А“ от НК.
С деянията си подсъдимият е осъществил различни
състави на престъплението кражба, като спрямо пострадалите С. и И. е извършил
деяния, който се квалифицират по основния състав на престъплението – чл. 194,
ал. 1 от НК, а спрямо А. и К. деянието му осъществява квалифицирания състав на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК. Цялостната му усложнена
престъпна дейност е извършена при условията на опасен рецидив, което
самостоятелно обуславя квалификацията на деянията му в извършване на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК. Затова и преди всичко съдът счита,
че на основание чл. 26, ал. 3 от НК, продължаваното престъпление се наказва по
по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при
квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за
цялостната престъпна дейност, а именно по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК, а въз
основа на това и цялостната дейност следва да бъде подведена под отговорността
и при квалификацията на престъплението, извършено от подсъдимия, по чл. 196,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,
б. „А“ вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
По вида и
размера на наказанието:
При индивидуализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът взе предвид, че производството по делото се е развило и
приключило по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, поради което приложи разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК.
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ вр.чл. 26, ал. 1
от НК, извършено от подсъдимия се предвижда наказание лишаване от свобода от
три до петнадесет години. При преценка на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по делото съдът намира, че по отношение на подсъдимия К.К. следва
да се наложи наказание по реда на чл. 54 от НК при значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в рамките на законоустановения
минимум, а именно три години лишаване от свобода.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита
особеностите на предходната съдимост на осъденото лице и лошите характеристични
данни за подсъдимата, а именно хазартната му зависимост, която го е мотивирала
да извърши престъплението.
Като смекчаващо обстоятелство съдът оцени изразеното
съжаление за стореното и направеното още на досъдебно производство признание на
вината, съпроводено с подробен разказ за извършените деяния. Доколкото направеното
още на досъдебно производство признание съществено е улеснило работата на
разследващите органи по разкриване на престъплението, то съгласно
задължителните указания на ТР № 1/06.04.2009 по тълк. дело № 1/2008 г. на ОСНК
на ВКС не съществува пречка направеното самопризнание да се отчете и като
смекчаващо обстоятелство. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете
напредналата възраст на дееца - 62 години, както и размерът на причинените
вреди, а именно общо от 835 лв., което е по-малко от две минимални работни
заплати.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по отношение и на подсъдимия настоящият състав споделя трайната
практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при
отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл
Решение № 144/20.02.2019 по дело № 598/2018 г. на ВКС, Решение № 75/21.08.2018
по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93/2017 г.
на Върховен касационен съд, III н.о., Решение № 90/18.09.2018 по нак. д. №
329/2018 на ВКС, Решение № 208/29.11.2018 г. по н.д. № 600/2018 г. на ВКС, I
НО.
Поради това, ограничаването на свободата на подсъдимия
чрез налагане на наказание „лишаване от свобода”, което безспорно в най-голяма
степен препятства и възможността на осъденото лице да извърши друго
престъпление, в конкретния случай би се явило съразмерно и съобразено с целите
на индивидуалната превенция. С него биха се постигнали и целите на генералната
превенция. В този смисъл наказанието следва да се определи по смисъла на чл. 54
от НК в посочените по-горе рамки при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, ориентирано по размер в минимума. Това свое
решение съдът основава на становището си, че по-тежко по размер наказание
„лишаване от свобода“ е несъвместимо с личностните характеристики на подсъдимия
и деянието му и би надхвърлило целите на наказанието по чл. 36 от НК. От друга
страна отегчаващите отговорността обстоятелства не са толкова тежки, че да
определят по-тежко от избраното от съда наказание, и отстъпват значително пред
смекчаващите.
Затова наказанието се определи на 3 години лишаване от
свобода, което след прилагане на чл. 58а, ал. 1 от НК се намали с една трета.
Така наказанието, което се налага, се определи на две години лишаване от
свобода. Съдът намира, че това именно наказание няма да засегне правата на
подсъдимия, като то съответства на степента на обществена опасност на
престъплението и дееца и размера на предмета на престъпното посегателство.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението
на чл. 55 от НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова,
което би обусловило извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не
са повече на брой от типичните случаи, нито са изключителни по своя характер,
което е налага и определяне на наказанията по реда на чл. 54 от НК в посочения
размер.
Доколкото не са налице основанията за прилагане на
института на условното осъждане по чл. 66 от НК, на подсъдимия следва на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да бъде определен първоначален
строг режим за изтърпяване на наказанието, тъй като е извършил престъплението
си умишлено (в периода 22.05.2019 г. – 04.06.2019 г.) преди да са изтекли пет
години от изтърпяването на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“ (изтърпяно
на 21.09.2016 г.), за което не приложен чл. 66 от НК, независимо от
реабилитацията.
На основание чл. 59, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 1 и 2 от НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е
бил задържан под стража и по реда на ЗМВР и НПК, а именно от 07.06.2019 г. до
влизане на присъдата в сила, като един ден задържане да се зачита за един ден
лишаване от свобода.
По гражданския иск:
Предвид приетото за установено от
фактическа и правна страна, настоящият състав намира, че предявеният за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалата Д.И.И. за претърпени имуществени
вреди в резултат от инкриминираните деяния, съставящи продължаваното
престъпление, се явява доказани по основание и размер.
Налице
са всички пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния фактически състав по
чл. 45 от ЗЗД, а именно деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. Установи се, че в
резултат на виновните, умишлени, и противоправни действия на подсъдимия,
пострадалата, конституирана като граждански ищец, е претърпяла имуществена вреда
в резултат извършената от К. кражба на мобилен телефон „Айфон 5 ЕС“ в размер на
325 лева. Поради горното гражданският иск следва да бъде изцяло уважен.
По
разноските и веществените доказателства:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия К.Г.К. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените по досъдебното
производство разноски в размер на 217,20 лева, и по сметка на Районен съд Пловдив
в полза на ВСС сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Веществените доказателства 2 бр. компакт дискове, съдържащи записи от
охранителни камери, приложени по делото, следва да останат по делото, а велосипед
„Екстрийм“, оставен на съхранение в Първо РУ при ОД на МВР гр. Пловдив да се
върне на собственика му след влизане в сила на настоящата присъда.
По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.