Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.08.2020г. Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На десети юли Година 2020
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 12425 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С.Х. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.04.2019г. в гр. С. по вина на Б.Х.З., който, управлявайки лек автомобил Рено Меган с рег. № *******нарушил ЗДвП, като навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал произшествие с правомерно движещия се лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. №*******, управляван от ищеца. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗК „Б.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 45 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от датата на ПТП до окончателното изплащане.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва механизма на ПТП, както и вината на застрахования при него водач. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по процесната полица. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, извършено чрез управление на автомобила с несъобразена скорост и сочи размер на същото от 90%. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Счита претенцията за обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани писмени доказателства, изслушано е заключение на САТЕ и е извършен разпит на двама свидетели – по един на всяка от страните.
Свидетелят Б.З. заявява при разпита, че е управлявал лек автомобил „Рено Меган“ при настъпването на процесното МПС. Движел се в посока от с. Голяновци към Драговищица, когато при извършването на десен завой на пътя, срещу него внезапно изскочил син автомобил, чийто модел и марка не запомнил, който се движел с голяма скорост и го „засякъл“ - тоест навлязъл в неговата лента за движение. За да избегне челен удар, З. рязко отклонил управляваното от него МПС към десния банкет. При опита си за връщане на платното за движение, поради различната височина между банкета и платното, автомобилът бил „изхвърлен“ наляво и навлязъл в платното за насрещно движение. В този момент, там се движел управляваният от ищеца лек автомобил, при което между двата автомобила настъпил удар. Автомобилът на свидетеля се завъртял, след което той слязъл от него и се обадил на 112. Свидетелят твърди, че се е движил със скорост не повече от 40-50 км/ч, т.к. пътят там е тесен и не позволява развиване на по-висока скорост. Поддържа, че ударът е настъпил приблизително по средата на пътното платно, няма пътна маркировка, която да отделя лентите за движение.
Свидетелят И.И.при разпита в съдебно заседание заявява следното: При настъпването на процесното ПТП, той бил пътник в автомобила, управляван от ищеца. Пътували от Драговищица за С., с поставени предпазни колани. Движели се в дясната част на пътя, когато изведнъж друг лек автомобил, движещ се с голяма скорост, се блъснал в тях в областта на шофьорската врата, като джипът им бил изхвърлен в канавката. Заявява, че другият шофьор карал по средата на пътя и затова ги ударил. От ПТП свидетелят пострадал в областта на главата и бил откаран в „Пирогов“. Сочи, че също е образувал дело срещу ответника за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от процесното ПТП.
От заключението на изслушаната САТЕ, неоспорена от страните, както и от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК, се установява следното:
ПТП е настъпило на 30.04.2019г. oколо 17.30 часа на път SF02404. Автомобил Рено Меган, с рег. № *******, управляван от Б. З., се е движел в посока от с. Голяновци към Драговищица. В същото време, л.а. Джип Чероки, с рег. №********, управляван от ищеца, се е движел по същия път в посока С.. Участъкът от пътя, на който е настъпило ПТП, е с двупосочно движение, с по една лента във всяка посока, без поставена вертикална сигнализация или хоризонтална маркировка, с ширина на платното 2*2,25м. и неоформени банкети от грунд с трева с ширина 0,80м., с лек завой. При навлизане в завоя, който за неговата посока на движение се явява десен, водачът З. се отклонява надясно, навлиза с десните колела на автомобила в банкета, прави опит за връщане на автомобила на пътното платно, като при рязката маневра вляво, автомобилът се приплъзва по асфалта и водачът губи контрол над управлението му, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно-косо в движещия се там Джип Чероки, управляван от ищеца. След удара л.а. Рено Меган е изместен в дясно и се установява в покой в края на пътното платно по ширина, а Джип Чероки е изхвърлен от пътното платно и се установява в покой на 3.44м. от него. По ширина на пътното платно ударът е настъпил на 3 метра вляво от десния му край, тоест в лентата за движение на управлявания от ищеца автомобил. И двата автомобила при удара са се движели със скорост от около 60 км/ч., като аварийно спиране е било предприето от ищеца и е установена спирачна след от 2,05м.
Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ на вещото лице инж. А.М., което е компетентно изготвено и отговаря в пълнота на поставените въпроси. Съдът кредитира и показанията на свидетелите, касателно мястото на настъпване на ПТП, доколкото същите са непосредствени, безпротиворечиви и кореспондират с установеното от САТЕ, а именно – че ПТП е настъпило в платното за движение на автомобила, управляван от ищеца. Съдът не кредитира показанията на свидетеля З. относно това, че същият е бил „засечен“ от друг тъмносин автомобил, чието навлизане в неговата лента за движение е предизвикало необходимостта З. да напусне пътното платно, за да предотврати челен удар. На първо място, съдът взема предвид заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, доколкото става дума именно за виновния водач, а на второ място поради факта, че за наличието на такъв автомобил, движил се непосредствено преди Джип Чероки, други доказателства по делото, извън показанията на свидетеля З., не са събрани. Ето защо, съдът намира, че показанията на свидетеля в тази му част, както и по отношение на твърденията му, че се е движил с около 40-50 км/ч, не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и не ги кредитира, като приема, че единствено субективните действия на водача З. с органите за управление на автомобила, а именно предприетото рязко отклоняване на движението вдясно, след което вляво, несъобразени с избраната скорост на движение от 60 км/ч, са довели до загуба на контрола върху управлението на автомобила и навлизането в лентата за насрещно движение, където е настъпил ударът.
По делото е прието още и постановление от 25.03.2020г. на прокурор Чолев при РП – Костинброд, от което е видно, че във връзка с процесното ПТП е било образувано досъдебно производство, в рамките на което са събрани доказателства за извършени нарушения на разпоредбите на ЗДвП и Правилника за неговото приложение от Б.З., но поради приложението на разпоредбата на чл.343, ал.2 от НК по искане на пострадалия С.Х., с въпросното постановление производството е прекратено.
От процесното ПТП за ищеца са настъпили следните увреждания: закрити фрактури на 3-та и 4-та метатарзални кости на лявото ходило; многофрагментарна фрактура на кубовдната кост на лявото ходило; изкълчване на тарзо-метатарзалните стави на ляво ходило и лява глезенна става. Механизмът на получаването им е специфичен и типичен за водачите на автомобили при настъпване на ПТП с описания по-горе механизъм – внезапен удар и изкривяване на ходилото от педалите на автомобила с последващи фрактури и изкълчване. По своя медико-биологичен характер, получените от ищеца увреждания са довели до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни – в случая около 3 месеца. Спешна медицинска помощ пострадалият е получил в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. След проведени изследвания и диагностика, пострадалият е бил опериран на три пъти. Първоначално, на 01.05.2019г. е било извършено наместване и фиксиране на счупените кости с метални синтези и поставяне на гипсова имобилизация. В периода 08-14.05.19г. ищецът отново е провел болнично лечение по повод „изкълчване на лява глезенна става“. Извършено било закрито наместване на ставата и стабилизирането й с метална плака и винтове. Около 2 месеца след втората операция – от 20 до 23.06.2019г. ищецът за трети път е провел болнично лечение по повод „състояние след метални синтези по повод фрактури и изкълчване на ляво ходило и глезен“. Оперативно били премахнати металните остеосинтези от зарасналите вече кости, след което ищецът е провел рехабилитация за възвръщане движенията на лява глезенна става и ходило. Общият лечебен и възстановителен период е приключил в рамките на 3 месеца. През целия период ищецът е търпял болки и страдания, като особено интензивни са били те през първите 3-4 седмици след злополуката и извършените операции. Наложително е било ползването на седативни и обезболяващи средства. Наред с това, през първите 45 дни пострадалият не е можел да се придвижва свободно, като се е налагало да използва патерици. Около година след ПТП, ишецът продължава да изпитва болки в ходилото при по-продължително натоварване и промяна на времето. Обемът и сила на движение на ходилото са възстановени, в резултат на проведените лечение и рехабилитация, но лявото ходило е с остатъчна деформация на напречния свод, което обяснява спорадично явяващите се болки в зоната на фрактурите. Ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства и с нормална походка.
Горното се установява от заключението на вещо лице д-р Б., което съдът кредитира изцяло, както и от приетата по делото медицинска документация, подробно обсъдена от вещото лице, поради което съдът не я обсъжда отделно.
За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е разпитана и свидетелката Д.Р., сестра на ищеца. Същата заявява, че брат й е пострадал при ПТП на 30.04.2019г. на пътя за село Драговищица. Счупил ходилото на левия си крак. Веднага бил опериран в „Пирогов“, а свидетелката го видяла на следващия ден. Бил много травмиран и със силни болки. След операцията не можел да се придвижва и обслужва сам. Около 10-14 дни бил на легло, с гипсиран и вързан във вдигнато положение крак. Не можел да става дори за тоалет, защото не бивало да натоварва крака. След около 14 дни направили втора операция, тъй като при преглед установили, че има изпусната костица. През целия болничен престой свидетелката и другата сестра на ищеца се редували да му помагат, защото той не можел да се обслужва сам. Бил много разстроен, плачел и казвал, че не може да спи. Приемал успокоителни и обезболяващи лекарства. След прибирането си вкъщи отново имал нужда от чужда помощ, защото първоначално не можел да се придвижва. След първите няколко дни започнал да става и да се движи с патерици, но пак се налагало да го прикрепят, защото не бил устойчив. Около 3 месеца ползвал патерици. При горещо време кракът му се надувал и отичал, ако не е повдигнат. Провел рехабилитация. Извършена била и трета операция, като след всяка една от тях ищецът трябвало да прохожда наново. Сочи, че походката му, около месец след последната операция, била като на патица. Много дълго се възстановявал и психически от инцидента. И към момента се притеснява да шофира и да пътува с автомобил. До преди инцидента работел във фирма „Б. 97“ АД, а към момента не работел.
Съдът намира, че въпреки наличието на близка родствена връзка с
ищеца, обуславяща заинтересованост от изхода на спора, показанията на свидетелката
са непосредствени и без
противоречия с останалите събрани по делото доказателства, поради което ги кредитира.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта.
Приложена е по делото претенция,
заведена при ответника на 31.05.2019г., за изплащане на застрахователно
обезщетение във връзка с процесното ПТП, по която на 20.06.2019г. ответникът се
е произнесъл с отказ.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Допуснато е нарушение на правилото на чл.16, ал.1 от ЗДвП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищеца, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна, претърпените общо три операции за лечение на травмите в левия глезен, неудобството от поставената гипсовата имобилизация за около месец, общата продължителност на лечебния и възстановителен период от около 3 месеца, през първите 20-30 дни от които ищецът е търпял интензивни болки; възрастта му – 50 г. към датата на ПТП; продължаващите и към момента болки при по-тежко натоварване на глезена и промяна на времето, но и настъпилото пълно възстановяване на обема и силата на движение на увредената става, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 25 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
Неоснователно и недоказано,
с оглед указаната от съда доказателствена тежест, е възражението на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо
се в управление на
автомобила с превишена и несъобразена скорост. Не се установява от събраните по
делото доказателства в района на ПТП да има поставена сигнализация,
ограничаваща скоростта на движение под установената максимално разрешена
скорост, посочена в чл.21, ал.1 от ЗДвП от 90 км/ч извън населено място.
Установява се също така, че управляваният от ищеца автомобил се е движел със
скорост от 65 км/ч, която след предприетото от него аварийно спиране в момента
на удара е била 60 км/ч. Съдът е приел, както вече е посочено по-горе при
установяване механизма на ПТП, че ударът е настъпил в лентата за движение на
л.а. Джип Чероки, в района на завой – десен за водача З.. Ето защо, не се
установява с действията си водачът Х. да е допринесъл за настъпването на ПТП.
Той се е движел в собствената си лента за движение, със скорост значително
по-ниска от максимално допустимата, без да е бил длъжен или да е могъл да предвиди,
че насрещно движещия се водач ще изгуби управлението над автомобила си и ще
навлезе в неговата лента за движение. Независимо от предприетото аварийно
спиране, ударът е бил непредотвратим за ищеца. Ето защо, възражението е
неоснователно.
По
претенцията за лихва съдът намира следното:
По действащия КЗ /в сила от 01.01.2016г./, за разлика от
отменения, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането. Това е така, защото за разлика от КЗ / отм. / новият КЗ
в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното
обезщетение лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат
от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на
осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Следователно, до предявяване на претенцията пред
застрахователя, обезщетението за забава върху обезщетението за
претърпените от пострадалия вреди, се дължи от деликвента
на осн.86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от
застрахователя на основание застрахователния договор. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията
от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава. При така изложеното, съдът намира претенцията за заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода от
датата на ПТП до датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред
застрахователя, за неоснователна.
По делото липсват други данни за
по-ранно уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитите, поради което съдът приема, че уведомяването е
станало на 31.05.2019г.
- с депозирането пред застрахователя на претенцията на ищеца. От този момент на осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят
следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за
дължимата лихва за забава. След изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, той дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за собствената си забава. В случая, застрахователят отговаря за забавата си, считано от датата на
отказа за изплащане на обезщетение.
Следователно, законна лихва върху
определеното обезщетение следва да бъде присъдена от 31.05.2019г. – датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца , сумата 1 544, 44 лв. – разноски по делото, съобразно доказателствата и представения списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски,
съобразно представения списък и отхвърлената част от иска, а именно сума в
размер на 1 200 лева .
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК от задължението за внасяне на държавна такса по делото над 450 лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на 550 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Г.Х., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 31.05.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 25 000 лв. до пълния му
предявен размер от 45 000 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД с ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на С.Г.Х., ЕГН ********** с адрес *** сумата 1 544, 44 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Г.Х., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗК „Б.И.“ АД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1200 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.“ АД с ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати по сметка на СГС държавна такса по делото в размер на 550лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.