Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 467 Година 2020, 18.02. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,
VІІ състав
на 29.01.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и при
присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3227 по описа за 2019 година и като обсъди :
Производство пред първа инстанция.
Образувано
е по жалба на „Водоснабдяване и канализация”ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от управителя
С.Л.Н.против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 288 от
20.09.2019г. на Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено
публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и
канализация”ЕООД разрешително № 31510007 от 13.03.2007г. за водоползване
за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. в размер на 16
600 лева и лихва за забава в размер на 5056,52 лева/погрешно посочени в жалбата
като 20 580 лева – главница и 6076,79 лева – лихви/.
Твърди
се незаконосъобразност на АУПДВ в неговата цялост и се иска отмяната му от
съда, алтернативно да бъде изменен. Претендират се сторените в производството
разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на БДИБР намира подадената жалба за неоснователна и
настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така
подадената жалба.
Пловдивският
административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното.
Жалбата
е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок,
поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна, поради следните съображения.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че с разрешително
№ 31510007 от 13.03.2007г. на директора на БДИБР на „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД е предоставено правото на водоползване
от подземни води, посредством тръбен кладенец ТК“ПС-КАТУНИЦА“, разположен на
територията на имоти №000345 в землището на с. Катуница, община Садово, област
Пловдив, с цел на водоползването – питейно-битово
водоснабдяване на село Катуница, община Садово, област Пловдив, с разрешен
годишен воден обем – до 220 752 куб.м, със срок на действие на разрешителното –
до 13.03.2032г.
За
използваните годишни водни количества по издаденото разрешително № 31510007 от
13.03.2007г. са подадени справки, съответно декларации по чл.194б ЗВ от
управителя на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД, както следва: на 30.01.2018г.
за иззетото през 2017г. количество вода от 204 000 м3; на 25.01.2017г. за
иззетото през 2016г. количество вода от 202 000 м3; на 26.01.2016г. за иззетото
през 2015г. количество вода от 205 000 м3; на 30.01. 2015г. за иззетото през
2014г. количество вода от 219 000 м3.
С
констативен протокол №ПВ2-225 от 25.08.2017г. е обективирана
проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по 26 бр. разрешителни,
в т.ч. и разрешително №31510007 от 13.03.2007г., с който е констатирано, че за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. дружеството е
представило в БДИБР справки и декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества
подземна вода в размер на 219 000 куб. м. и дължима такса за този период в
размер на 4380,00 лева, изчислена съгласно чл.10 ал.2 от Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (обн., ДВ. бр.50 от 01.07.2011г., изм.
ДВ. бр.3 от 10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г.),
определяща единичен размер на таксата водовземане от
подземни води за питейно-битово водоснабдяване в размер на 0,02 лева, която не
е платена по сметка на БДИБР.
С
констативен протокол №ПВ2-226 от 25.08.2017г. е обективирана
проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по 27 бр. разрешителни,
в т.ч. и разрешително №31510007 от 13.03.2007г., с който е констатирано, че за
периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. дружеството е
представило в БДИБР справки и декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества
подземна вода в размер на 205 000 куб. м. и дължима такса за този период в
размер на 4100,00 лева, изчислена съгласно чл.10 ал.2 от Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (обн., ДВ. бр.50 от 01.07.2011г., изм.
ДВ. бр.3 от 10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г.),
определяща единичен размер на таксата водовземане от
подземни води за питейно-битово водоснабдяване в размер на 0,02 лева, която не
е платена по сметка на БДИБР.
С
констативен протокол №ПВ2-227 от 25.08.2017г. е обективирана
проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по 26 бр. разрешителни,
в т.ч. и разрешително №31510007 от 13.03.2007г., с който е констатирано, че за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. дружеството е
представило в БДИБР справки и декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества
подземна вода в размер на 202 000 куб. м. и дължима такса за този период в
размер на 4040,00 лева, изчислена съгласно чл.10 ал.2 от Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (обн., ДВ. бр.50 от 01.07.2011г., изм.
ДВ. бр.3 от 10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г.),
определяща единичен размер на таксата водовземане от
подземни води за питейно-битово водоснабдяване в размер на 0,02 лева, която не
е платена по сметка на БДИБР.
С
констативен протокол № ПВ3-028 от 02.04.2018г. е обективирана
проверка по декларация по чл.194б ЗВ и констатирано, че за 2017г. иззетото
водно количество по въпросното разрешително е 204 000 куб. м., а таксата
съгласно чл.12 ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (приета с ПМС № 383 от
29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн., ДВ. бр.2 от 06.01.2017г.) е в размер на 4080,00 лева.
С
покана за доброволно изпълнение изх.№ПО-02-808 от 30.08.2019г. „Водоснабдяване
и канализация“ЕООД е поканено да плати доброволно в седемдневен срок от
получаването задълженията си по чл.194 ал.1, т.1 б.“б“ ЗВ като титуляр по
разрешително №31510007 от 13.03.2007г. за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2017г. в общ размер на 16 600 лева, ведно с дължимата лихва за периода
на забава. В поканата е включено и уведомление по чл.26 АПК, че при неплащане
на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
С
уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане изх.№ПО-02-808(1) от 11.09.19г. управителят на
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД е уведомен, че на основание чл.26, във
връзка с чл.34 АПК започва производство за установяване на публично държавно
вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане
от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане
за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г.
С
оспорения АУПДВ №288 от 20.09.2019г. – предмет на настоящото съдебно
производство – е установено по основание и размер задължението на
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД за такси за водовземане
от подземни води по разрешително №31510007 от 13.03.2007г. за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. в размер на 16 600,00 лева и
лихва за периода на забава в размер на 5056,52 лева, тъй като към датата на
издаване на АУПДВ, дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.
В хода
на съдебното производство към делото е приобщена подадената от управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД справка за използваните годишни водни
количества по издаденото разрешително № 31510007 от 13.03.2007г. за 2014г.
Във
връзка с приложените към жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване за 2011г., 2012г. и 2013г., е поискано да бъде
допусната съдебно-счетоводна експертиза, като в о.с.з. така направеното искане
е оттеглено от процесуалния представител на жалбоподателя - адв.
Г..
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
АУПДВ е
издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б ал.1 във връзка с
чл.152 ЗВ.
Не се
споделя възражението на жалбоподателя, че в административното производство по
издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
основание за незаконосъобразност на акта. Административният орган е изпратил
покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при
неизпълнение, ще последва издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане. Т.е., спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател
е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да
направи всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени
доказателства. Следва да бъде изрично отбелязано, че нито в административното
производство по издаване на оспорения акт, нито в настоящото съдебно
производство, дружеството е представило нови писмени доказателства,
установяващи плащане на процесните задължения, което
е единственият правнорелевантен факт от значение за
настоящия спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ.
В този
смисъл съдът намира, че дори и в производството по издаване на оспорения акт да
не са спазени всички административнопроизводствени
правила, нарушенията не могат да се квалифицират като съществени, защото
законният представител на дружеството не е бил лишен от възможността лично или
чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения. Всички факти
от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били изяснени и
волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е нарушение на
процедурата.
На
следващо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.195б ал.2 ЗВ
актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения
от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни
документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за
доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за
изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова регламентация
оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за
иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 2014г. – 2017г.,
поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за
изпълнение на задълженията. Т.е., противно на твърденията на
дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на установените за
неговото издаване административнопроизводствени
правила.
Не се
споделя също възражението за нарушение на формата на акта. В достатъчна степен
подробно и ясно са определени както времевият период, за който дружеството не е
погасило задълженията за такси за водовземане, така и
размерът на задълженията, като са посочени фактическите и правните основания за
издаване на акта. Непосочването на целта на водовземане,
мястото на водоползване и вида на водоизточника,
според настоящия съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на
изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт,
защото в акта е посочено разрешителното за водовземане,
въз основа на което са определени публичните задължения, самото разрешително
№31510007 от 13.03.2007г. също е част от административната преписка по издаване
на оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения контрол за
изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно,
конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане,
мястото на водоползване и вида на водоизточника. В
този смисъл не е налице непълнота или нарушение на изискването за форма.
Размерът
на задълженията отговаря на декларирания от самото дружество размер на
ползваното по години количество вода и не се доказа да съществуват
разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество справки за
използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не
констатира разлики. Следва да бъде изрично посочено, че справките за ползвания
годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД на
БДИБР, номерата им са посочени в констативните протоколи №ПВ2-225 от
25.08.2017г.,№ПВ2-226 от 25.08.2017г.,№ПВ2-227 от 25.08.2017г. и №ПВ3-028 от
02.04.2018г. и въз основа единствено на тези декларирани от самото дружество
количества, са изчислени задълженията по години. Все в тази насока е необходимо
да се посочи, че е без правно значение съществуват ли на място при тръбния
кладенец водомери, дали тези водомери работят и дали декларираните количества
съответстват на данните от водомерите, доколкото това са действия на самото
дружеството, които административният орган не е контролирал, а при определяне
на публичните задължения, се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от
самото дружеството данни.
Следва
да се посочи също така, че съгласно чл.48 ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите
– титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за
изземваните и използваните води. В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е
представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително, освен установените от
служителя на БДИБР в посочените по-горе констативни протоколи, въз основа на
подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение и в
оспорения акт.
По
отношение на определения размер на публичните задължения следва да бъде
съобразено, че цената на правото на водовземане е
определена в съответните тарифи по чл.194 ЗВ, които за процесния
период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения на
дружеството към БДИБР, са Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (отм., в сила от 01.01.2012г. до 01.01.2017г.) и
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01. 2017г.
И в двете тарифи (чл.10 ал.2 т.1 от отменената тарифа и чл.12 ал.2 т.1 от
новата тарифа) единичният размер на таксата за водовземане
от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м.
Съгласно
чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за
водовземане от подземни води, а съгласно чл.194 ал.2
ЗВ таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по този
начин са определени задълженията на жалбоподателя – на база на декларирания от
самото дружество годишен обем на водовземане и съответния
единичен размер на таксата, която за целия период от 2014г. до 2017г. е 0,02
лв./куб.м., независимо от приемането на нова тарифа.
Съгласно
чл.194б ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата такса по
образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и съдържащ данните,
съгласно тарифата по чл.194 ал.6, въз основа на които се определят таксите.
Дружеството-жалбоподател е изпълнило това задължение с подадените към БДИБР
справки през годините във връзка с процесното
разрешително. Посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с АУПДВ. В подадените декларации по
чл.194б ал.1 ЗВ са посочени и размерите на дължимите такси за водоползване по години, като размерът им е идентичен с
установения от административния орган. В този смисъл неоснователно и недоказано
е възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на дължимите суми и на
периодите, за които се дължат такси за водовземане.
Действително,
по преписката е налично писмо с изх.№24-00-2540 от 09.05.2018г., с което
дружеството изпраща коригирани данни за 2017г., поради допусната техническа
грешка, но от една страна тези данни не касаят използваните годишни водни количества
по разрешително №31510007 от 13.03.2007г., а от друга е налице и отговор с изх.№КД-04-1505
от 29.05.2018г.,с който БДИБР е уведомила дружеството, че съгласно чл.194б ал.3
ЗВ е извършена проверка на предоставената информация и таксите са начислени и
отразени в констативните протоколи (за процесното
разрешително №3151007 от 13.03.2007г. това е констативен протокол №ПВ3-028 от
02.04.2018г.), съответно посочените суми следва да се заплатят в полза на
БДИБР. Няма данни по административната преписка от страна на дружеството да е
направено възражение по така определеното задължение за такса за 2017г. В
тежест на страната е да установи благоприятните за нея факти и доколкото това
не беше сторено, съдът намира, че посоченото от административния орган количество
използвана вода, е правилно установено.
В
оспорения акт са посочени периодите по години и размерите на главницата и
лихвата за забава, както и общият период на задължението – 01.01.2014г. – 31.12.2017г., общият размер на главницата – 16
600 лева, общият размер на лихвите – 5056,52 лева.
Неоснователни
са възраженията във връзка с начислените лихви за забава. На първо място следва
да бъде посочено, че съгласно чл.15 ал.1 от отменената тарифа от 2012г. и чл.21
ал.1 от действащата тарифа от 2017г., таксите за водоползване
са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и началния момент, от който се дължи законната лихва върху
установеното задължение за периода 2014г. – 2017г., а именно от 01 април на
съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане, е достатъчно изтичането на определения в
закона срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен акт.
На
следващо място, що се отнася до размера на законната лихва, съдът намира, че
същият е правилно определен съобразно чл.1 от Постановление №426 от
18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, който установява, че годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата
година плюс 10 процентни пункта.
Нормата
на чл.194б ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018г.,
и към момента на издаване на оспорения акт за директора на басейновата
дирекция не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра
на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и
сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, поради което неоснователно
и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата, направено в жалбата в
тази насока.
С оглед
всичко изложено, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма на мотивиран писмен акт, при спазване на
процесуалните правила и на материалноправните норми,
поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, е основателна. По реда на чл.78 ал.8 ГПК, във вр. чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ/ДВ, бр.5 от
17.01.06г./, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по
– горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация”ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“№250 против акт за установяване на
публично държавно вземане №288 от 20.09.2019г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”, с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на
ЕООД-то разрешително №31510007 от 13.03.2007г. за водоползване
за периода 01.01. 2014г. – 31.12.2017г. в размер на
16 600 лева и лихва за забава в размер на 5 056,52 лева/погрешно посочени в жалбата
като 20 580 лева – главница и 6 076,79 лева – лихви/, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250 да заплати на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, при
Министерството на околната среда и водите, сумата от 100/сто/ лева,
представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването на страните
за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: