№ _________
гр. Варна _____________
2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Светла
Великова, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2649 на Административен съд - Варна
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид
Производството е по реда на чл.197,
ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „ЙОН.МГ“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Варна 9003, район
Аспарухово, ул.Гривица, бл.6, вх.А, ап.2, представлявано от управителя М.С.Й.,
чрез адв.Л.Д., против Решение № 252/17.11.2021г. на директора на ТД на
НАП-Варна, с което на основание чл.197, ал.1 от ДОПК е потвърдено Постановление
за продължаване на действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл.121, ал.6 от ДОПК с изх.№ С210003-139-0000686/02.04.2021г.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на обжалваното постановление по съображения за допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че
Определение № 231/29.01.2021г. на Адм.съд-Варна, постановено по адм.д. №
216/2021г., с което е продължен срока на предварителните обезпечителни мерки,
наложени с ПНОМ изх.№ С200003-023-0003060/12.10.2020г., за сумата до 23600лв. –
до датата на издаване на ревизионния акт, но не по-късно от 19.04.2021г., не е
сведено до знанието му. Самото постановление за продължаване на действието на
наложени ПОМ, му е връчено седем месеца след издаване на същото и след като
удължения от съда срок на действие на мерките е изтекъл, поради което
административният орган чрез своето бездействие е допринесъл за възникване на
настоящото съдебно производство. Сочи и че според диспозитива на съдебния акт,
продължаването на срока е допуснато за сумата от 23600лв., до издаване на РА,
но не
по-късно от 19.04.2021г., а при издаване на процесното постановление е
извършена значителна промяна в размера на обезпечението, като вместо действието
на мерките да бъде продължено съобразно диспозитива на съдебния акт, размерът
на обезпечението е изменен на 41943,84лв., което съставлява съществено
процесуално нарушение. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното
решение и присъждане на сторените в производството разноски. Алтернативно, дори
съдът да потвърди постановлението, моли за присъждане на разноски, т.к.
ответната страна е станала причина за завеждане на делото.
С писмено становище С.д. №
2290/11.02.2022г. адв.Д. поддържа жалбата на наведените в нея основания и моли
за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски съгласно представен списък
по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – директора на ТД
на НАП-Варна, чрез юрк. Д.П., оспорва жалбата по подробни съображения, изложени
в писмен отговор С.д. № 2077/09.02.2022г. Сочи, че обжалваното постановление е
издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при
наличие на законовите предпоставки за това. В тази връзка сочи, че ревизионното
производство, във връзка с което е издадено Постановление за налагане на ПОМ
изх.№ С200003-023-0003060/12.10.2020г., е приключила с издаването на РА № Р-03000320005138-091-001/01.04.2021г.
и именно в тази връзка и в изпълнение на чл.195 от ДОПК е издадено процесното
Постановление за продължаване действието на наложени ПОМ изх.№
С210003-139-0000686/02.04.2021г.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от юрк.П., която поддържа доводите за неоснователност на жалбата,
изложени в писмения отговор. Моли обжалваното решение като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Със ЗВР № Р-03000320005138-020-001/26.08.2020г.
е възложена ревизия на „ЙОН.МГ“ ООД за срок от три месеца от датата на връчване
на заповедта – 04.09.2020г., която е обхващала задълженията за корпоративен
данък за периода 01.01.2016г. – 31.12.2019г. и за ДДС за периода 01.12.2015г. –
31.07.2020г. Със ЗВР № Р-03000320005138-020-002/24.09.2020г. срокът за
извършване на ревизията е изменен до 04.12.2020г., а със ЗВР №
Р-03000320005138-020-03/01.12.2020г. – до 04.02.2021г.
Във връзка с ревизията, с №
Р-03000320005138-039-001/06.10.2020г. ръководителят на ревизията отправил до
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна искане за предварително обезпечаване на
задълженията, които ще бъдат установени в резултата на ревизията, възложена със
ЗВР № Р-03000320005138-020-001/26.08.2020г., със срок на извършване 04.02.2021г.
В искането е посочено, че основната дейност на дружеството е търговско
представителство и посреднически дейности, маркетинг и популяризиране на
продукти Amway, вкл.
организиране на обучения, семинари и презентации на продукта. Ревизията е
възложена по доклад на орган по приходите от извършена проверка на дружеството,
в хода на която са установени закупени материали и стоки, отразени в
счетоводните регистри и в дневниците за покупки, без постъпленията от тяхната
реализация да са отчитани и съответно да е начисляван ДДС. Към датата на
отправяне на искането не са установени недвижими имоти и превозни средства,
установени са банкови сметки. Посочено е и че очакваният размер на
задълженията, които ще бъдат установени с РА е КД в размер на 8000лв. и лихви
към 06.10.2020г. – 1000лв., и ДДС в размер на 13000лв. и лихви към 06.10.2020г.
– 1600лв.
Във връзка с Искане №
Р-03000320005138-039-001/06.10.2020г. и на основание чл.121, ал.1 от ДОПК,
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна издал Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх.№ С200003-023-0004060/12.10.2020г., с
което за обезпечаване на публично вземане в предполагаем размер 23600лв., в
т.ч. главница – 21000лв. и лихви към 06.10.2020г. – 2600лв., по отношение на
„ЙОН.МГ“ ООД е наложен: запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, по вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на
касетите, както и суми предоставени за доверително управление, находящи се в
БАНКА ДСК АД BIC ***.
Във връзка с постановлението на основание
чл.202 от ДОПК до Банка ДСК АД е изготвено Запорно съобщение изх.№
С200003-003-0049317/12.10.2020г., връчено по електронен път на същата дата.
Според отговор на Банка ДСК изх.№ 17-10-119309/1/12.10.2020г., запорът по сметката
на дружеството е наложен.
С изх.№
С210003-006-0000031/19.01.2021г. публичен изпълнител при ТД на
НАП-Варна отправил до Административен съд – Варна искане за продължаване срока
на предварителните обезпечителни мерки, наложени на „ЙОН.МГ“ ООД с ПНОМ изх.№
С200003-023-0004060/12.10.2020г. за срок до 30 дни от издаването на ревизионния
акт.
Във връзка с искането пред
Адм.съд-Варна е образувано адм.д. № 216/2021г., по което е постановено
Определение № 251/29.01.2021г. на ХIV-ти състав,
с което срокът на наложените с ПНОМ изх.№ С200003-023-0004060/12.10.2020г.
обезпечителни мерки, за сумата 23600лв. е продължен до датата на издаване на
ревизионния акт, но не по-късно от 19.04.2021г.
На 01.04.2021г. е издаден РА №
Р-03000320005138-091-001, с който видно от
Таблица 1, на дружеството са установени задължения за КД, ДДС и лихви общо в
размер на 42694,84лв. и сума за възстановяване 751,00лв.
След издаване на ревизионния акт е
издадено процесното Постановление с изх.№ С210003-139-0000686/02.04.2021г.,
с което на основание чл.121, ал.6, вр.чл.195 от ДОПК и за обезпечаване
задълженията, установени с РА № Р-03000320005138-091-00/01.04.2021г. – общо
в размер на 41943,84лв., в т.ч. главница 33021,11лв. и лихви 8922,73лв., е
продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки по ПНОМ
изх.№ С200003-023-0004060/12.10.2020г., а именно: запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, по вложени вещи в трезори, вкл.
и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително
управление, находящи се в БАНКА ДСК АД BIC ***,84лв.
С Решение № 89/24.06.2021г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна ревизионният акт е отменен на основание чл.155, ал.2 и
ал.4 от ДОПК и преписката е върната за нова ревизия за същия период. Във връзка
с новата ревизия, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК е издадено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№
С20003-023-0002500/10.09.2021г., с което за обезпечаване на публични вземания в
предполагаем размер 42150,00лв., в т.ч. главница 33000лв. и лихви 9150,00лв.,
по отношение на „ЙОН.МГ“ ООД е наложен: запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, по вложени вещи в трезори, вкл. и
съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление,
находящи се в БАНКА ДСК АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, за сумата
42150,00лв. В постановлението е посочено, че наложените обезпечителни мерки
с Постановление за продължаване действието на наложени ПОМ на основание чл.121,
ал.6 от ДОПК изх.№ С210003-139-0000686/02.04.2021г., респ. Постановление по
чл.121, ал.1 от ДОПК изх.№ изх.№ С200003-023-0004060/12.10.2020г. – издадени
въз основа на отменения ревизионен акт, следва да бъдат трансформирани в
предварителни обезпечителни мерки, като по този начин ще се продължи действието
им.
След служебна справка в деловодната
система на Адм.съд-Варна се установява, че във връзка с обжалването на
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№
С20003-023-0002500/10.09.2021г. е образувано адм.д. № 2650/2021г., което към
момента е висящо.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна с правен интерес, в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК и е ДОПУСТИМА.
В тази
връзка съдът съобрази, че независимо от издаденото впоследствие Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№
С20003-023-0002500/10.09.2021г., с което мерките по процесното постановление са
„трансформирани в предварителни“, за жалбоподателя е налице правен интерес от
оспорване на ПНОМ на основание чл.121, ал.6, вр.чл.195 от ДОПК изх.№
С210003-139-0000686/02.04.2021г., т.к. макар с темпорално ограничение, е налице
непосредствено засягане интересите на дружеството за периода на действие на
постановлението. Отделно, правният интерес на дружеството да оспорва
постановлението от 02.04.2021г. е налице и с оглед изискуемите материални
предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата при евентуална отмяна
на административния акт.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението, с което
се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто
директор го е издал. Условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна
мярка са определени от нормата на чл. 197, ал.
3 от ДОПК. Тоест, предмет на съдебен контрол в настоящото
производство е както ПНОМ, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД
на НАП - Варна. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна
проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали
при издаването на двата акта са спазени всички изисквания за законосъобразност
- наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните
правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта
на закона.
В
случая при извършване на служебната проверка, настоящият съдебен състав
преценява, че обжалваното ПНОМ е издадено от компетентен орган - публичен
изпълнител в ТД на НАП - гр. Варна, съгласно правомощията му, определени в чл.167 от ДОПК; в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа
посочените в същата норма задължителни реквизити. От своя страна и обжалваното
решение на директора на ТД на
НАП - Варна е валидно и допустимо. Няма спор и, че решението е издадено от
материално компетентен орган – директора на ТД на НАП – Варна, в срока по
чл.197, ал.1 от ДОПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК,
съдът отменя обезпечителните мерки, в три хипотези: 1/ предоставянето от страна на длъжника на обезпечение в пари,
безусловна или неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2/ липса на изпълнително основание, или
3/ неспазване на изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
В
конкретния случай от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за
предоставено, обезпечение от категорията на изрично изброените в чл.197, ал.3
от ДОПК, наложените обезпечителни мерки не са от категорията на посочените по
чл.195, ал.5 от ДОПК, поради което изискванията на тази разпоредба са
неотносими към конкретния случай.
Видно
от приложеното по делото искане № Р-03000320005138-039-001/06.10.2020г.,
предварителните обезпечителни мерки в случая (по първоначалното Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С200003-023-0004060/12.10.2020г.),
са наложени на основание мотивирано искане на ръководителя на ревизията до
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна, поради което условието по чл.121, ал.1
от ДОПК е било изпълнено. Впоследствие въз основа искане изх.№ С210003-006-0000031/19.01.2021г.
и с Определение № 251/29.01.2021г. на Адм.съд-Варна по адм.д. № 216/2021г.,
действието на обезпечителните мерки по Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх.№ С200003-023-0004060/12.10.2020г. е
продължено до датата на издаване на ревизионния акт, но не по-късно от
19.04.2021г. - като процедурата и сроковете по чл.121, ал.4 от ДОПК е изцяло
спазена.
Съгласно
чл.121, ал.6 от ДОПК, действието на наложените предварителни обезпечителни
мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и същото имущество,
наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е
издаден в 4-месечния срок по ал.4 или в срока, определен от съда по реда на
ал.5.
Съгласно
чл.195, ал.1 и ал.3 от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми
публични вземания, като обезпечението се налага с постановление на публичния
изпълнител.
В
случая ревизионното производство, във връзка с което са наложени
предварителните обезпечителни мерки е приключило с РА № Р-03000320005138-091-001/01.04.2021г.,
като в срока по чл.121, ал.6 от ДОПК и във връзка с чл.195, ал.1 от ДОПК,
публичният изпълнител е издал процесното постановление, с което е продължено
действието на мерките - в хипотезата на издаден в срока по чл.121, ал.6 от ДОПК
ревизионен акт, и са наложени окончателните мерки за обезпечаване на
задълженията, установени с ревизионния акт. В тази връзка е неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че при издаването на постановлението не е
съобразен размера, посочен в Определение № 251/29.01.2021г. на Адм.съд-Варна по
адм.д. № 216/2021г. - т.е., размерът, за който е допуснато продължаването на
първоначалните мерки, защото процесното постановление е за налагане на
окончателни мерки - в хипотезата на издаден ревизионен акт, поради което и
наложените с него мерки са за обезпечаване на установените с акта задължения,
като размерът на запорираната сума кореспондира изцяло със задълженията по
акта, т.е. ограниченията са изцяло съответни на обезпечителната нужда и
принципът за съразмерност е спазен.
Видно
обаче от приложеното към жалбата Постановление изх.№
С210003-023-0002500/10.09.2021г., РА № Р-03000320005138-091-001/01.04.2021г. е
отменен с Решение № 89/24.06.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна,
което се явява основание за отмяна на всички наложени във връзка него
обезпечения.
Видно
от ПНОМ изх.№ С210003-139-0000686/02.04.2021г., запорът на сметката на „ЙОН.МГ“
ООД в Банка ДСК е наложен, поради това че ще се затрудни събирането на
публичното вземане, установено с цитирания ревизионен акт, което по арг. от
чл.157, ал.1 от ДОПК и след изтичане на срока за доброволно плащане, става
изискуемо.
Постановлението
е издадено на основание чл.195, ал.1 от ДОПК, съгласно който на обезпечение
подлежат установените и изискуеми публични вземания. Съгласно разпоредбата на
чл.197, ал.3, пр.2 от ДОПК съдът отменя обезпечението, когато липсва
изпълнително основание. Съгласно чл.208, ал.1, изр. първо от ДОПК, отмяната на
обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на
длъжника в 14-дневен срок от постъпването ѝ след погасяване на публичното
задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК. Съгласно
чл. 225, ал.1, т.2 от ДОПК, производството по принудително изпълнение на
публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител,
когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен,
обезсилен или отменен по установения ред.
Няма
спор, че отмяната на ревизионния акт установяващ публичните задължения води до
липса на изпълнително основание, в който случай императивната норма на чл.197,
ал.3 от ДОПК изисква отмяна на обезпечителната мярка и не предвижда изключения.
С
отмяната на ревизионния акт и връщането на преписката за издаване на нов
съобразно указанията на решаващия орган, се възстановява висящността на
ревизионното производство, като разпоредбата на чл.155, ал.6 от ДОПК изисква
производството да започне от онова незаконосъобразно действие, което е
послужило за отмяна на акта.
Отмяната
на ревизионния акт обаче няма за последица „обратна трансформация” на
обезпечителните мерки в предварителни такива по смисъла на чл.121, ал.1 от ДОПК, а процесуалните правила изискват в хода на висящо ревизионно производство
да се налагат само предварителни обезпечителни мерки.
В
хода на ревизията първоначално такива са били наложени с ПНОМ изх.№
С200003-023-0003060/12.10.2020г., но на основание чл.121, ал.6, вр.чл.195, ал.1
от ДОПК действието им е продължено в мерки от същия вид за обезпечаване
събирането на задълженията установени с ревизионния акт. Отмяната на този
ревизионен акт означава, че ПНОМ вече не е свързано с годно изпълнително
основание, съответно задълженията вече не са „установени и изискуеми” по
смисъла на чл.195, ал.1 от ДОПК и е налице основанието по чл.197, ал.3, пр.2 от ДОПК за отмяна на наложеното обезпечение. В подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл.195, ал.7 от ДОПК, според която обезпеченията трябва да
съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или
установяеми по реда на ал.5.
Липсата
на изпълнително основание е абсолютно основание за отмяна на обезпечителната
мярка по чл.197, ал.3, пр.2 от ДОПК, но няма пречка в рамките на производството
по издаване на нов ревизионен акт да се предприемат действия по налагане на нови
предварителни обезпечителни мерки по реда на чл.121 от ДОПК съобразно очаквания
размер на публичните държавни вземания - както е процедирано в случая с
издаването на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
изх.№ С210003-023-0002500/10.09.2021г., чиято законосъобразност е предмет на
разглеждане по адм.д. № 2650/2021г.
Ирелевантно
е обстоятелството, че отмяната на ревизионния акт по административен ред е
настъпила след издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки.
Действително разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК изисква съответствието на
административния акт с материалния закон да се преценява към момента на
издаването му. Според ал.2 от с.р.
обаче, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта
се преценява към момента на приключване на устните състезания.
В
конкретния случай, спазването на принципите по чл.195, ал.7, чл.198, ал.2 от ДОПК и чл.6, ал.5 от АПК изискват във всеки един момент съдът да извършва
преценка за наличието на обезпечителна нужда и на предпоставките по чл.195,
ал.1 от ДОПК. Ограничаването на разпоредителните действия на длъжника в
хипотезата на приключило ревизионно производство е допустимо само при безспорно
установени и изискуеми публични задължения, което условие заради отмяната на
ревизионния акт е отпаднало.
Като
е стигнал до други правни изводи директорът на ТД на НАП-Варна е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени, ведно с потвърденото с него
постановление.
Предвид
изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
производството разноски, а именно 550,00лв., от които 50,00лв. за държавна
такса и 500,00лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от договор за
правна защита и съдействие от 30.12.2021г. е изплатено изцяло в брой при
подписване на договора. Договореното и изплатено възнаграждение е в предвидения
минимален размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, поради което възражението на ответника за неговата прекомерност
е неоснователно.
Водим
от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 252/17.11.2021г. на директора на
ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено Постановление за продължаване действието
на наложени ПОМ на основание чл.121, ал.6, вр.чл.195 от ДОПК с изх.№
С210003-139-0000686/02.04.2021г. и е оставена без уважение жалбата на „ЙОН.МГ“
ООД, ЕИК ***** с вх.№ 50361/11.11.2021г.
ОТМЕНЯ изцяло Постановление за продължаване
действието на наложени ПОМ с изх.№ С210003-139-0000686/02.04.2021г., с което на
„ЙОН.МГ“ ООД, ЕИК ***** на основание чл.121, ал.6, вр.чл.195 от ДОПК е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, по
вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми
предоставени за доверително управление, находящи се в БАНКА ДСК АД BIC ***.84лв.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да
заплати на ЙОН.МГ“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Варна
9003, район Аспарухово, ул.Гривица, бл.6, вх.А, ап.2, представлявано от
управителя М.С.Й., разноски за производството в размер на 550,00лв. (петстотин
и петдесет лева).
Решението съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК не
подлежи на обжалване!
Административен
съдия: